ДИПЛОМНА РАБОТА

Търговските банки извършват широк спектър от дейности, като техните основни функции са: приемане на депозити и предоставяне на кредити, търговия с чужда валута, операции на паричния и финансов пазар, посредничество при разплащанията между стопанските субекти и други.

Търговските банки държат значителни портфейли от ценни книжа (акции, облигации и т. н.), които са формирани от инвестициите в този вид активи. Делът на инвестициите в ценни книжа е около двадесет процента от относителния размер на активите на една банка. Управлението на този портфейл има важно значение за банковата доходност и ликвидност, тъй като ценните книжа са доходоносни и едновременно високо ликвидни. Формирането и управлението на този портфейл от ценни книжа, заедно с кредитния портфейл, имат основно значение за управлението на активите на една банка. Основна задача е решаването на проблема "ликвидност - печалба". Банките се съобразяват и с юридическите ограничения (чл. 19 от Закона за банките съгласно който банките могат да придобиват акции, дялове и друго участие до 10% от акциите с право на глас на нефинансово предприятие. Над този размер те могат да придобиват дялово участие само с разрешението на БНБ).

Ценните книжа носят печалба за банката както под формата на дивиденти и лихвени проценти, така и от промяна в курсовете в посока увеличение при евентуална продажба. Поради факта ,че те са високоликвидни активи, те могат да служат и като обезпечение по кредити.

Ценните книжа и проблемите на тяхното счетоводно отчитане са един сравнително нов момент от дейността на търговските банки у нас. Корпоративните ценни книжа се явяват твърде рискова алтернатива на инвестиция. Затова е необходимо много добро познаване на финансовата мощ на емитента. Търговията с ценни книжа в България е в своя начален стадий на развитие, като все още се търси най-приложимата за българските условия форма на търговия.

Задачата на настоящата дипломна работа е да се разгледат по-пълно видовете ценни книжа, значението на ценните книжа за банкова дейност, търговските операции, които се извършват с тях и най-вече счетоводното отчитане на ценните книжа и отражението им във финансово – имущественото състояние на търговските банки, за да се вникне по-дълбоко в същността им и да се направят изводи относно ролята им за функционирането и развитието на търговските банки на финансовия пазар.

ГЛАВА I

СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ОПЕРАЦИИ С ЦЕННИ КНИЖА

1. Същност на ценните книжа.

Ценни книжа са инвестиционните договори, които се предлагат публично с цел получаване на доход. Те са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които могат да бъдат предлагани публично като акции, облигации или други права, свързани с акции, облигации или други дългови ценни книжа. Под други дългови ценни книжа по смисъла на ЗППЦК следва да се разбират прехвърлими вземания за предварително определен или определяем доход срещу емитента на ценните книжа, възникнали вследствие на предоставени му в заем парични средства или други имуществени права. Това са фючърсни, фордуърдни, суапови договори, временни удостоверения. Трябва да се прави разлика между инвестиционни и търговски ценни книжа (най-често се изучават във връзка с търговски сделки – менителница, запис на заповед и други). Инвестиционните ценни книжа представляват инвестиция за техните титуляри. По тези договори инвеститорите предоставят парични средства или други имуществени права на друго лице, без да участват пряко в тяхното управление, т.е. това е влагане на средства в стопанска дейност за създаване на доход.

2. Видове ценни книжа.

В системата на ценните книжа в основни линии се прави разлика между ценни книжа с фиксиран доход и ценни книжа с променлив доход.

2.1. Ценни книжа с променлив доход. Акции

Представители на този вид ценни книжа са акциите. Те се явяват като форма на финансиране на дружеството (за разлика от облигациите, които са форма на кредитиране). Акцията представлява дялово свидетелство за част (дял) от основния капитал на акционерното дружество, удостоверяваща правото на собственост върху имуществото на фирмата - емитент. С акцията се удостоверява дялово участие и произтичащите от него имуществени права и права на членство. Имуществените права включват: право върху дивидент, право за закупуване на нови акции на акционерното дружество, право върху част от ликвидационната квота. Правата на членство, произтичащи от една акция, се изразяват в: право на участие в Общото събрание на акционерното дружество; право на глас при вземане на решения; право на контрол върху дейността на акционерното дружество; право на притежателя на акцията да бъде избиран в органите на акционерното дружество.

С притежаването на акция се удостоверява не само собственост върху дял от акционерния капитал, но и върху цялото имущество на акционерното дружество. Счетоводната стойност, която не се покрива с пазарната стойност, изразява имуществото на акционерното дружество, разделено на акциите, които се намират в обръщение.

Обикновено правата на акционера съответстват на размера на неговото дялово участие в капитала. Отклонения настъпват чрез издаването на: привилегировани акции или на акции, удостоверяващи право на глас.

За банките акциите представляват интерес от гледна точка на дохода, който носят. Освен това те се търгуват на борсата и може да се осъществи печалба от промените в курса им. Размерът на дивидента не е предварително известен, зависи от реализирания годишен финансов резултат на фирмата и от съотношението, в което ще се разпределя печалбата. Решението за изплащане и размерът на дивидентите се определя от Общото събрание на акционерите.

В зависимост от начина, по който се издават, акциите биват:

поименни - името на притежателя им е записано на самата акция и в т. нар. "Книга на акционерите", в която се записват името и адресът на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Прехвърлянето им става чрез джиро и със съответната корекция в книгата на акционерите. Поименни акции, прехвърлянето на които е ограничено или забранено се наричат винкулирани. Този вид акции създават по-голяма сигурност за акционерното дружество и неговите членове;

на приносител - обикновения вид акции. Прехвърлянето им става чрез просто предаване от едно лице на друго.

От гледна точка на правата, които пораждат, акциите биват:

обикновени - обезпечават равни права на всички акционери на дадено акционерно дружество. Дават право на дялово участие с принципно неограничен размер на дивидента, право на участие в активите на фирмата, останали след погасяване на всичките й задължения при ликвидация, т. е. при ликвидация претенциите на акционерите, притежаващи обикновени акции се удовлетворяват последни. Следователно рискът, който поемат притежателите на обикновени акции е значителен, но за сметка на това те имат право на глас в управлението на акционерното дружество и упражняват по-голям контрол върху дейността на фирмата. При благоприятни финансови резултати могат да получат по-голям доход под формата на дивиденти и нарастване на капитала.

привилегировани - осигуряват преференциални права или гаранции на своите притежатели по отношение на получава нето на дивиденти и остатъка от активите на фирмата при ликвидация. В акцията се посочва максималния дивидент, който се изплаща само в случай, че притежателите на обикновени акции получат дивидент. При привилегированите акции е гарантиран минимален дивидент, който се изплаща независимо от постигнатия финансов резултат, дори когато е взето решение да не се изплащат дивиденти. При ликвидация, след удовлетворяване претенциите на другите кредитори, първо се изплаща в пълен размер номиналната стойност на привилегированите акции, а едва след това на обикновените. За сметка на това тези акции не дават право на глас в Общото събрание.

Съществуват и разменни привилегировани акции, които дават възможност на притежателя им да ги обмени за обикновени при определено съотношение (конверсионно съотношение или процент).

Привилегировани акции с кумулативен дивидент - дивидентите се изплащат, макар и през по-късен период, с натрупване. Ако целият (или част от) дивидента по привилегированите акции не се изплати през дадена година, той се изплаща през следващата година преди изплащането на дивидентите по обикновените акции.

Има и някои разновидности на ценните книжа с променлив доход:

акции с право на двоен глас - поименни акции, чието издаване се предвижда от устава на акционерното дружество. Вписват се на името на един собственик и имат пределен минимален срок;

гаранционни акции - за собственост на административния ръководител. Смята се, че ръководството трябва да притежава определен брой акции, без право да ги продава, които служат като гаранции по дейността на управлението;

акции по квота - емитират се с фиксирана част от имуществото на предприятието, а не с определена номинална стойност. Отразяват съответен дял от действителното имущество на акционерното дружество, показват същинската, истинската стойност на акциите. При квотните акции общият брой на гласовете, общата печалба и ликвидационната част се делят на броя на издадените акции, като по този начин се получава и съответния дял. Стойността им представлява процентен дял от основния капитал. Акциите по квота се издават в САЩ, Канада Има законодателства (като германското), които изрично забраняват издаването на квотни акции поради опасността да създават балансови усложнения и поради тяхната борсова неподвижност;

ползвателни акции - материализират по-малко по вид права. Предоставят право на глас и право да се ползва част от печалбата, но не и право на част от имуществото при прекратяване на акционерното дружество;

процентни акции - предоставят правото на собственика им да получи сума, равна на определен процент от номиналната стойност на акцията, независимо от финансовия резултат. Освен този процент, гарантиран при всяко имуществено състояние на фирмата, собственикът има право да получи и полагащият му се дивидент, при положение, че в края на отчетната година акционерното дружество е реализирало финансов резултат – печалба;

трудови акции - притежател на трудовите акции може да бъде само лице. което се намира в трудово - правни отношения сдадено акционерно дружество. Ако собственикът им си прекрати дейността в дружеството, неговите акции задължително се закупуват по номинална стойност.

2.2. Ценни книжа с фиксиран доход. Облигации

При издаването на ценни книжа с фиксиран доход емитентът се задължава да плаща твърди номинални лихви, които имат падеж на определени срокове След изтичане на срока на ценната книга се изплаща и нейната номинална стойност. Задължението за плащане не зависи от финансовия резултат, който емитентът е реализирал, затова и рискът при тях е най-малък. Те са вид дългови финансови инструменти, т.е. техния притежател се идентифицира като кредитор. Типичен представител на тази група ценни книжа е облигацията.

Облигацията е своеобразен договор за заем, който заемоискателят (емитентът) се задължава да погаси след определен срок - падеж. До настъпване на падежа емитентът изплаща лихви за правото на ползване на паричните средства, а на падежа се изплаща и номиналната стойност на облигацията т е. главницата по заема. Лихвата е установена като % към номиналната цена на облигацията.

Според начина на плащане и договорните условия облигациите са купонни и дисконтни:

купонни облигации - те са с обозначена номинална стойност, по която се купува облигацията. Плащанията стават периодично, чрез купони. Срещу предоставянето на купона на определени дати се изплаща фиксираната по купона лихва. При представянето на последния купон освен лихвения процент по него се изплаща и главницата. Те са по-разпространеният вид облигации.

дисконтни облигации - те също имат номинална стойност при емитирането, но при покупката се прави отбив от нея. Този отбив се нарича дисконт, който фактически представлява лихвата по заема. Тези облигации не носят в прекия смисъл лихвени плащания. Доходът от тях е разликата между номиналната и реалната цена. Дисконтни облигации са държавните ценни книжа. Дисконтните облигации се наричат още облигации с отстъпка.

Ценните книжа с фиксиран доход могат да бъдат класирани и според емитента им:

държавни ценни книжа - те са преобладаваща част в портфейла на търговските банки. Този вид ценни книжа се емитират от държавата за покриване на бюджетния дефицит (вътрешен дълг). Една част от тях нямат вторичен пазар, но те не се държат от банките, а от правителствени агенции, чужди правителства и отделни лица. Пазарните емисии включват съкровищни бонове, полици и облигации.

облигации на учреждения, спонсорирани от държавата - тези облигации не са гарантирани от правителството, но съществува силен държавен контрол върху обезпечението им.

облигации на международни агенции - обикновено това са организации като Световната банка и други.

мунициални облигации - издават се от общините. Издават се главно за финансиране на капитални разходи (основно за пътища и образование). Приходите се използват за плащания по дълговете. Общинските облигации са два вида: облигации от общински характер, напълно гарантирани от издаващото учреждение и облигации за доходи - гарантират се от приходи от даден проект, власт или учреждение, или от постъпления от точно определен данък.

спестовни облигации - те са ценни книжа с твърд лихвен процент. Предлагат се само на определени лица и организации.

еврооблигации - това са облигации, които се предлагат извън страната на заемополучателя и обикновено извън страната, в чиято валута са определени стойностите на ценната книга. Данъчните закони са различни, затова лихвените проценти върху еврооблигациите обикновено са по-ниски от онези на местните, изразени в същата валута.

корпоративни (фирмени) облигации - издават се от фирми. Те обещават точно определени плащания в точно определено време, като са осигурени правни гаранции в случай на просрочка. Обикновено корпоративните облигации са с по-висок лихвен процент от лихвите по държавните облигации, тъй като рискът от неизплащане при тях е по-голям. Ликвидността им зависи от вторичния пазар, който от своя страна зависи от размера на фирмата. Корпоративните облигации биват :ипотечни - дълг, който е обезпечен чрез залагане на определена собственост. В случай на неизпълнение притежателите могат да удовлетворят претенциите си чрез продажба на залога; облигации с допълнителна попечителна гаранция - обезпечават се от други ценни книжа, които се държат от попечителя; облигации с фиксиран лихвен процент - общи задължения на емитента, следователно са необезпечени; подчинени облигации с фиксиран лихвен процент - когато повече от една емисия облигации са неизплатени, може да се определи йерархия. Подчинените облигации са по-нисши от неподчинените. В случай на неизпълнение, първо се удовлетворяват по-висшите.

Облигациите биват:

- обикновени облигации - заем, който емитентът се задължава да погаси след определен период, а до настъпването на този период изплаща лихви за правото на ползване на паричните средства. На падежа се изплаща номиналната стойност на облигациите, с което отношението" заемодател - заемополучател" се приключва;

- привилегировани облигации - това са облигации с привилегирован режим на изплащане, следователно рискът при тях е по-малък;

- конвертируеми облигации - това са ценни книжа, които дават право на своя притежател да ги замени за точно определен брой обикновени акции. В същото време конвертируемите облигации имат всички качества на обикновените облигации- те са документ за емисия на дълг, носят доход под формата на лихва, подлежат на погасяване след определен период. Конвертируемата облигация има по-голяма потребителска стойност за своя притежател в сравнение с обикновената облигация. Освен, че носи доход (под формата на лихва) тя дава възможност на притежателят й да се възползва от нарастване на стойността на обикновените акции. Конвертируемите облигации се емитират предимно от малки, нови, бързо развиващи се фирми, тъй като осигуряват сравнително евтино финансиране за фирмата и приемливо покритие на риска за инвеститорите. Според българския Търговски закон този вид облигации не могат да издават дружества, в които участието на държавата е над петдесет процента от капитала.

2.3. Други видове ценни книжа

- свидетелство за дялово участие - ценна книга, с която се удостоверява дялово участие в имуществото на акционерното дружество. За разлика от акцията то не предоставя членски права. Притежателят на свидетелство на дялово участие няма право на глас и няма право да бъде избиран, като по този начин няма право да участва в работата на Общото събрание. От тази гледна точка на имуществени права, свидетелството за дялово участие не се различава от една акция със същата номинална стойност.

- гаранции (права) - дават право на техния притежател да закупува обикновени акции на фирмата на определена, фиксирана цена. Обикновено се продават в пакет с облигации или привилегировани акции, но доста често в последствието могат да бъдат отделени ида се продават и купуват самостоятелно. Обикновено гаранциите са валидни до определена дата. До тази дата притежателят на гаранцията има възможност да си купи определен брой обикновени акции по предварително определена цена, наречена цена на упражняване на правото. Стойността им зависи от дохода, който се очаква да донесе съответната гаранция в резултат на положителната разлика между пазарната цена на акцията и цената на упражняване на правото на закупуване.

- полици - един от основните видове ценни книжа. В тях е материализирано правото на парично вземане. Полицата е ценна книга на заповед. Нейният издател се задължава да заплати определена сума на нейния притежател или на негова заповед на трето лице, като плащането се извършва на определена дата – падеж. Полицата може да се събира и след падежа, в рамките на погасителната давност. Като ценна книга тя се продава на фондовите борси, на вторичния пазар на ценни книжа.

- ипотечни облигации - ценни книжа с висока степен на обезпеченост, емитирани с цел финансиране на ипотечни кредити, които предоставят банките. Целта на емитирането тук е да се наберат средства с възможно по-дълъг срок (в някои страни до 40 г.). Притежателят на едно ипотечно свидетелство има право върху, капитала (главницата) и полагащите се лихви върху заема. Благодарение на обезпеченията (първокласни ипотеки), които стоят зад тях, ипотечните свидетелства се считат за ценни книжа, осигурени срещу рискове.

Нека насочим вниманието си към този вид ценни книжа, тъй като те за момента не са познати на българският пазар,но Законът за ипотечните облигации е вече факт и в България. Новите ценни книжа ще се издават от търговските банки на базата на предоставените от тях ипотечни кредити. Наричат ги “поредната надежда за банки, кредитополучатели и инвеститори” заради съчетанието от нисък риск/дълъг срок и висока доходност в сравнение със съществуващите за момента инструменти на пазара. Очаква се годишната им доходност да е между 8%- 15%. Тя ще е по-висока от тази на ДЦК поради по-високият риск и по-дългия срок на книжата, но и ще е с няколко пункта по-ниска от лихвата по ипотечните кредити на банката издател. Издаването на облигациите /което се очаква в следващите 6 месеца/ ще разшири възможностите на банките за кредитиране и ще доведе до намаляване на лихвите. Те ще се издават от търговските банки на базата на портфейли от предоставяни от тях кредити, гарантирани с първа по ред ипотека върху недвижими имоти. Рискът от инвестицията в ценни книжа ще е по-нисък от общият риск на банката, тъй като отразява единствено рискът, свързан с активите, секюритизирани с облигации. Многото на брой малки по размер ипотечни кредити, включени в портфейла, сами по себе си представляват вид хеджиране и намаляват допълнително опасността от необслужване на облигацията.

В момента банковата ни система има огромен паричен ресурс, който се влага в ДЦК поради липсата на алтернативни инвестиционни инструменти или се изнася от страната под формата на депозити в чужди банки. Дългият живот, съчетан с минимален риск, който облигациите носят, вероятно ще насочи към тях голяма част от тези ресурси, ще ги направи алтернативни най-вече за инвеститори, търсещи дългосрочни вложения на привлечените средства, каквито са пенсионните фондове и застрахователните дружества.

3. Държавни ценни книжа – характеристика и видове пазари на ДЦК.

3.1. Характеристика на вложението в ДЦК.

Засега може да се говори само за сравнително развит пазар на ценни книжа единствено що се отнася до държавните. Въпреки че отпадна данъчната преференция за притежавани ДЦК от физически (ЕТ) и юридически лица, много от тях пак се насочват към ДЦК, като по-сигурна инвестиция. В условията на недостатъчно стабилна финансова система, инвеститорът, несклонен към риск и търсещ нормална възвращаемост за парите си, закономерно проявява интерес към ДЦК. Във всяка страна те са най - безрисковите вложения, тъй като техен издател е държавата и тя стои зад изплащането на лихвите, отстъпките и главниците по държавния дълг. По- важни характеристики на вложението в ДЦК са: висока сигурност, висока ликвидност, тъй като емисиите на ДЦК са с големи обеми и за тях съществува развит вторичен пазар, където инвеститорите биха могли, ако пожелаят, да продадат притежаваните ДЦК преди датата на падежа; висока доходност и други.

Естествено и при инвестирането в ДЦК са валидни общите инвестиционни принципи, т, е. краткосрочните ценни книжа са свързани с по-малък риск от дългосрочните, ценните книжа с фиксиран доход са по-рискови от тези с плаващ.

Рискът от неплатежоспособност на практика не съществува, тъй като изплащането на главниците и лихвите е гарантирано от възможността на държавата да налага и събира данъци, а също така и да емитира нови ценни книжа.

Банките поддържат значителна част от активите си в съкровищни бонове и облигации, които често се наричат вторични резерви, защото лесно могат да се превърнат в парични средства за посрещане на увеличено кредитно търсене или депозитно изтичане.

БНБ чрез провежданата от нея парична политика, прави необходимото да стимулира интереса на търговските банки към инвестициите в ДЦК. Търговските банки имат възможност да получават ломбарден заем срещу залог на ДЦК. Размерът на ломбардният заем се определя в зависимост от остатъка до падежа на ДЦК. С цел регулиране ликвидността на търговките банки, от 1.01.1993 г. БНБ започна да извършва операции на открития пазар, което дава възможност на търговските банки при недостиг на ресурси да продават притежаваните от тях ДЦК на централната банка и да подобряват своята ликвидност Въвеждането на операциите на открития пазар доведе до развитието на вторичния пазар на ДЦК.

ДЦК могат да се емитират като налични и безналични. Понастоящем всички ДЦК в обръщение са безналични, т. е. регистрирането на сделките се извършва в БНБ, а на притежателите на ДЦК, които не са банки или първични дилъри, се издават поименни сертификати от продавачите - първични дилъри.

3.2. Видове ДЦК

Според срока до падежа: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Краткосрочните се наричат съкровищни бонове и се емитират със срок до падежа (матуритет) до една година. Средносрочни са ДЦК със срок на изплащане от една до пет години включително, а дългосрочни са ДЦК със срок на изплащане над пет години Средносрочните и дългосрочните ДЦК се наричат съкровищни облигации.

В зависимост от вида на дохода, които носят: сконтови, лихвоносни и смесени (сконтово - лихвоносни).

Сконтови ДЦК са тези, които се емитират по цена под номинала и доходът за инвеститора се формира само от отстъпката, т. е, от разликата между покупната цена и номиналната стойност, изплащана на падежа.

Лихвоносните ДЦК се емитират по цена равна или по-голяма от поминала им, върху който се начислява лихва съобразно лихвения процент на емисията. Лихвеният процент може да се обяви като фиксиран или плаващ, т. е. обвързан с измененията в някакъв базисен процент. Лихвата по съкровищните бонове се изплаща еднократно, т. е. на датата на падежа заедно с номиналната стойност. При съкровищните облигации лихвата се изплаща на всеки шест месеца, считано от датата на емисията, като последната лихва се изплаща заедно с номиналната стойност на датата на падежа.

Сконтово - лихвоносните ДЦК се емитират по цена под номинала, а върху него се начислява лихва съобразно лихвения процент на емисията. При този вид ДЦК доходът се формира от отстъпката от номинала и от лихвата.

ЗУНК - облигациите, издадени в съответствие със Закона за уреждане на необслужваните кредити (31.12.1990 г.), са два вида - левови и валутни. Левовите облигации са 25-годишни и лихвата им е обвързана с основния лихвен процент, като от 1/3 ОЛП през първите две години достига пълния му размер през седмата до десетата година. Валутните облигации имат номинална стойност, която се отбелязва в щатски долари, но лихвите и погасителните вноски към тях се изплащат в лева по курса на БНБ за деня на плащането. Лихвеният процент по тях е Лондонския междубанков лихвен процент (ИВОК).

Този вид ценни книжа са сравнително нискодоходни и основни инвеститори в тях са финансови институции и участници в касовата приватизация, за които те носят определени привилегии.

Брейди облигациите са ДЦК, които са издадени в замяна на част от външния дълг на България. Те са три вида - облигации с начално намалени лихви (Front Loaded Interest reduction Bonds), облигации с отстъпка (Collateralized Discount Bonds) и облигации за неплатени лихви (Interest Arrears Bonds). Лихвеният процент по тях е обвързан с LIBOR. Търгуват се както на международните пазар, така и в България

Придобиването на брейди - облигации от български физически и юридически лица е подчинено на валутния режим в страната. За закупуването на тези книжа е необходимо разрешение от БНБ, съгласувано с Министерство на финансите. Издаването на такъв документ изисква да се посочи изрично целта на закупуване.

Брейди - облигациите могат да се използват в сделки, свързани с касовата приватизация, поради което в България инвеститори в тях са купувачи на приватизирани обекти и финансови институции.

3.3. Пазар на ДЦК

Продажбата на ДЦК се осъществява от БНБ за сметка на държавата чрез аукциони. В аукционите могат да участват банки и други инвестиционни посредници, фондовите борси и инвестиционните дружества. одобрени за първични дилъри. Аукционът на практика е търг, който печелят тези, които дадат най-висока цена за номинала. Първични дилъри са финансовите институции, които имат право да участват в аукционите за продажба на държавни ценни книжа. Те трябва да поддържат определено количество държавни ценни книжа в портфейлите си, В аукционите могат да участват и фирми, и граждани чрез финансови институции - първични дилъри. Това се прави чрез така наречените несъстезателни поръчки, за които се запазват по 30% от книжата, предлагани на всеки аукцион. Наричат се несъстезателни поръчки, защото в заявката предварително не се посочва цена. Фирмите и гражданите купуват държавни ценни книжа по средна цена, формирана на аукциона. Несъстезателните поръчки се подават чрез финансова институция - първичен дилър. Фирмите и гражданите подават несъстезателни поръчки, в които посочват номиналната стойност на книжата, за които се кандидатства, ЕГН за гражданите, ЕКПОУ за фирмите и др. данни.

Вторичният пазар на ДЦК се осъществява между :

1/ първични дилъри, 2/ първични дилъри и непървични дилъри, 3/ първични дилъри и физически или юридически лица, 4/ непървични дилъри и физически или юридически лица. Регистрирането на сделки от 1/ и 2/ вид се извършва въз основа на писмени искания, изпратени от двете, договарящи се финансови институции. В случай, че данните, съдържащи се в исканията съвпадат, БНБ проверява в регистъра дали продавачът притежава необходимото количество ДЦК. Ако тези искания са изпълнени, БНБ служебно задължава разплащателната сметка на продавача с договорената цена като отразява движението на ДЦК в регистрите с посочения вальор. При сключване на сделки 3/ и 4/ вид фирмите и гражданите получават от финансовата институция, удостоверяващ номера на емисията и съвкупната номинална стойност на придобитите ДЦК.

Друга особеност е. че сделките на вторичния пазар се преустановяват два работни дни преди падежа на емисията, както и три дни преди лихвените плащания по нея, ако става дума за книжа със срок над 1 година. Що се отнася до обратното изкупуване на ДЦК- много малко банки и финансови къщи изкупуват обратно ДЦК, издадени от друга финансова институция.

Със закона за защита на влоговете в банки, които са в процедура по обявяване в несъстоятелност, се емитират гаранционни ДЦК - в лева и във валута. Тези книжа ще се използват за финансиране на фонда за гарантиране на влоговете и могат да се прехвърлят само между търговските банки.

Физически и юридически лица могат да прехвърлят придобити от тях ДЦК на други лица, но сделката е валидна само когато се отрази при финансовата институция - издател на сертификата. Тази процедура прилича на джиросването на поименни акции. За да влезе в сила прехвърлянето, сделката трябва да се регистрира в книгата за притежателите на сертификати, която се води от банката или финансово-брокерската къща, от която са купени държавните ценни книжа. В този случай финансовата институция издава нов сертификат на купувача на държавните ценни книжа срещу предоставянето на стария сертификат Ако се прехвърля само част от книжата, се издават два нови сертификата - един за купувача за сумата държавни ценни книжа, които придобива и един за продавача - за остатъка.

Покупко-продажбата на ДЦК често приема формата на репо и обратно репо-сделки. Репо-операцията е продажба на ДЦК при договореност продавачът да ги купи обратно от купувача по определена цена след фиксиран срок. По същество тази сделка е обезпечен кредит. Репо-сделки се сключват преди всичко между финансовите институции и централната банка.

ДЦК могат да се използват и като обезпечение във всички предвидени от закона случаи. Високият рейтинг на ДЦК е причина за предпочитанията към тях като обезпечение на кредити срещу залог, като обезпечителният марж (разликата между стойността на обезпечението и размера на отпуснатия кредит) е значително по-малък, отколкото при използването на други активи за гарантиране на заема.

4. Търговски операции с ценни книжа

От гледна точка на критерия начин на техническо осъществяване на контакта, сделките с ценни книжа могат да се сключват на борсов пазар и на извънборсов пазар. Фондовата борса е определена организация на търговия, която се подчинява на специални правила и процедури и създава условия за концентриране на търсенето и предлагането, и повишава ликвидността на пазара като цяло. Тя е организирано тържище на ценни книжа, което осигурява на членовете и на техните клиенти равен достъп до пазарната информация и равни условия на участие в търговията, В България фондовия пазар бе възстановен през 1992 г.с образуването на Софийска фондова борса и Първа българска фондова борса. През 1993 г. стоковите борси в Плевен, Русе, Варна и Габрово откриха фондови поделения и започнаха операции с ценни книжа. Ниската ликвидност на акциите на много дружества в България, високият темп на инфлацията и тежкото икономическо положение са част от причините за слабия борсов пазар през последните години. Сделките, които се сключват са касови. Една от най-често срещаните операции на фондовата борса е закупуване на акции от борсата.

Сделки с ценни книжа се сключват и извън фондовите борси. Извънборсовия пазар възниква в началото на 70-те години. Представител на този вид сделки, осъществявани на извънборсовня пазар, са сделките на пазара на "гише". Банките осъществяват сделки на пазара на "гише", при което дилърът контактува непосредствено със своя контрагент. Те продават на своите гишета ценни книжа по фиксирана цена. Този вид сделки обаче заемат една незначителна част от извънборсовия пазар.

Банките извършват два вида сделки с ценни книжа - за своя сметка и посреднически операции по поръчка на свои клиенти. Предпоставка за извършване на сделка по поръчка на клиента е наличието на сметка в банката. За закупуване на ценни книжа, по сметка трябва да се намира съответен авоар или трябва да съществува кредитна договореност. Поръчките за ценни книжа могат да бъдат изпълнени като чисто комисионни, комисионни сделки със самостоятелно участие и като собствена търговска сделка. Банките се възползват и от възможностите, които им дава фондовата борса, за да извлекат печалба от промяна в курсовете на ценните книжа. Търговията с ценни книжа може да бъде ефективна, ако се базира на добре функциониращи системи за движение, плащане и съхранение на ценните книжа. Банките, особено големите, изместват до една степен борсата, като поемат нейни функции. Затова в обсега на банковото дело влизат и част от борсовите операции.

Един от основните принципи в борсовата търговия е, че сделките с ценни книжа се осъществяват чрез посредници. А инвестиционни посредници съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа са лица, получили разрешение за извършване на дейности по поемане на емисии на ценни книжа и др. сделки с ценни книжа за собствена или за чужда сметка.

При сделките за собствена сметка банките оперират с ценни книжа, използвайки собствени средства. Сделките за собствена сметка могат да бъдат с цел:

- изпълнение на клиентска поръчка - в този случай банката цели да присвои разликата между курса, по който предлага ценните книжа на своя клиент и курса, по който тя ги придобива.

- използване на курсови колебания - голяма част от портфейла си от ценни книжа банките използват, за да осъществяват доходоносни сделки. Те купуват ценни книжа по по-ниски курсове и ги продават по по-високи, като промените в курсовете отиват в полза на банката. Най-подходящи за тази цел са акциите, които се котират на борсата.

Борсовите сделки с ценни книжа могат да се групират по множество различни признаци, но основно значение има разграничаването им на сделки в брой и срочни сделки.

- сделки в брой (касови сделки) - при тях има съвпадение на момента на доставката на съответните акции или облигации с момента на заплащането им.

- арбитражни сделки - вид касови операции, същността на които се състои в получаване на доход от курсови разлики от търговия с едни и същи ценни книжа, на различни фондови борси в приблизително един и същ момент. Покупката се извършва на борсата, където курсът е по-нисък, а продажбата, където курсът е по-висок. Арбитражната операция има смисъл, ако курсовата разлика е по-голяма от разходите по сделката. Тя изисква бързи реакции и действия за реализиране на двете насрещни сделки.

- срочни сделки - между договарянето и извършването на сделката съществува известен период от време (30, 60,90 или 180 дни), т. е. ценните книжа сменят собственика си в един бъдещ момент. При сключването на сделката се договаря цена към срок в бъдещ момент, страните по сделката не знаят каква ще бъде фактическата цена. При срочните сделки обикновено се търгува с големи пакети ценни книжа. На срочните пазари се сключват два основни вида сделки безусловни срочни и опционни сделки.

Неоспорим е факта, че сделките с ценни книжа се осъществяват в условията на висока несигурност, която поражда рискове. Част от начините за покриване на тези рискове се свързват именно със срочните сделки - опционни и фючърсни.

Опционни сделки - също се основават на договор, но доставката не се определя твърдо т. е. сделката не е безусловна. Опцията е договор, даващ право, но не и задължение на бенифицента (купувача на опцията) да купи (кол-опция) или да продаде (пут-опция) ценна книга в определено количество по предварително установена цена срещу заплащане на премия (опционна цена - разликата между пазарната и договорната цена). Чрез опционната цена се уравновесяват правата и задълженията по договора. Издателят на опцията е изложен на по-голям риск. Притежателят на опцията има възможност да се възползва от благоприятното изменение на пазарната цена на ценната книга, а в случай, че пазарната цена спадне, той губи само премията (заплащане за предоставена възможността за избор). Опционните договори се отнасят за минимум сто броя ценни книжа.

Обектът на покупко-продажба при търговията с опции обуславя четири типа опционни сделки: 1) покупка на опция за покупка; 2) продажба на опция за покупка; 3) покупка на опция за продажба; 4) продажба на опция за продажба.

Безусловните срочни сделки се договарят между страните в определен момент, а изпълнението им се извършва в друг, бъдещ момент. Цената на ценните книжа се съгласува в момента на сключване на договора. Финансовите фючърсни сделки са безусловна договореност между две страни за закупуване или продаване на определено количество от базисен актив (в случая ценни книжа) по предварително определена цена на определена дата. Особеното при този вид сделки е, че гаранция спрямо членовете на борсата за изпълнение на сделките поема специализирана институция - клирингова организация. Тя гарантира на купувача и продавача изпълнението на договора след като те предоставят някаква гаранция.

При този вид сделки трябва да се има предвид, че до деня на доставката и плащането сумата може да бъде депозирана и да донесе лихвен процент. Този доход от лихви от депозирането на средствата, необходими за заплащането на фючърсния договор до деня на падежа му би трябвало да се прибави към цената на договора. Също така би следвало да се приспаднат лихвените плащания, ако предмет на фючърсния договор са облигации.

Фючърсните сделки могат да бъдат използвани за защита от неблагоприятни пазарни тенденции. Чрез фючърсите инвеститорите могат да се застраховат както срещу покачващи се, така и срещу спадащи курсове на ценните книжа.

Посредством покупката или продажбата на фючърсни договори може да се намали риска от неблагоприятното отражение на лихвените проценти върху бъдещи позиции.

Мотивите на банките при търговията с ценни книжа могат да се свързани със съображения за ликвидност или извличане на печалба от разлики в курсовете. Въз основа на това трябва да се споменат и други важни борсови операции на банките:

- трейдинг - покупка на акции при очакване увеличение на курса и бърза препродажба веднага щом се получи малка печалба или се появи риск от загуба;

- хедж- сделка, която е насочена към противоположния ефект от друга сделка. Хеджирането всъщност представлява начин за намаляване на риска чрез извършване на срочни сделки по определен начин, така че съществуващия риск по някоя предварително сключена сделка или налична позиция да бъде избегнат или сведен до минимум срещу заплащане на договорената цена на хеджирането.

- суап- сделка, при която ценни книжа с определена цена се продават на купувача в замяна на покупка от него на ценни книжа на същата стойност. Целта е в очите на всеки един от страните да се получи подобрение в качеството на ценните книжа Тази замяна се извършва при промяна в лихвените проценти или при очакване на промяна в доходността на различните ценни книжа. Би могло да се продадат ценни книги в момент, когато курсът им е прекалено висок с ангажимент те да се изкупят обратно след определен период по фактическия курс. Тази операция има силно спекулативен характер и затова в редица страни е забранена.

- репортна операция (rеро) - сделка, при която се дават на заем средства чрез продажба на краткосрочни ценни книжа с условието, че ще бъдат изкупени в определен срок. Междувременно се плащат и лихви. Тази сделка се извършва, когато курсът на ценните книжа спада, но се счита, че този спад е временен и именно затова ценните книжа се купуват на срок. Освен организационната структура на пазара върху сключването на сделки с ценни книжа влияе и техническият начин за установяване на връзка между непосредствените страни по сделките. Използват се няколко системи за връзка: непосредствен контакт между страните (или посредници) по сделката; контакт чрез телефонна или телексна връзка или контакт чрез компютърна връзка.

ГЛАВА II

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ЦЕННИТЕ КНИЖА В ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

5. Историческо развитие, същност и роля на счетоводството като наука.

Като строго регламентирана професионална дейност, счетоводството има солиден теоретичен фундамент (съвкупност от знания и способи за получаване на знания), създаден в резултат на взаимодействието на опита и теорията. Като практическа дейност, елементарни действия за наблюдение и отразяване на стопанската дейност върху материални носители, счетоводството датира от времето на създаване на писмеността и прилагането на елементарна аритметика. Негови наченки се откриват в Месопотамия и Вавилон, в древните Египет и Рим. След възприемането на парите като всеобщ измерител и стоков еквивалент, т. нар. просто счетоводство получава своя развой, като основното му предназначение е да представя имущественото състояние на предприятията. То обаче не дава представа за икономическия и правен характер на извършваните стопански и финансови операции, за получения финансов резултат и за въздействието на различните фактори върху него. Не създава условия за упражняване на контрол върху верността на извършваните записвания. Тези слабости се преодоляват с въвеждането на двойното счетоводство- като организирана и теоретично обоснована система на отчетност. То възниква през Възраждането, в резултат на създадените през епохата нови икономически условия на живот и развитие на стоково паричните отношения.

Първата книга, с която се поставя началото на теоретичното счетоводно знание, е издадена от професора математик Лука Пачиоли. Някои виждания на Пачиоли са възникнали под влияние на възгледите на Леонардо и Алберти за обективното съществуване на вечни пропорции, на съизмерност, хармония и равновесие. Не бива да отпада заслугата на учените счетоведи, които са допринесли за оформянето на различните теоретични интерпретации на счетоводството: математическо - с основен представител Джириломо Кардано, юридическо-с основни поддръжници Никола Д’Анастасио, Франческо Вилка, икономически представено от Джузепе Форни, Фабио Беста и др.Заслужено внимание трябва да се отдаде и на родоначалника на идеята за формиране на счетоводството като наука –холандския математик Симона ван Ставина. За налагането на счетоводството като ценна и обективно необходима отчетно-информационна система в България, съществен принос имат професорите Белмер, Димитър Добрев, Бойчо Бойчев, Васил Ранков, Александър Георгиев, Ив. Душанов и др. Всеки от тях внася нещо ново и очертава огромното значение на счетоводството като източник на информация за защита на интересите на собствениците, за анализ на дейността на предприятието и за упражняване на системен контрол. В счетоводството общата теория се трансформира успешно в конкретна, а тя от своя страна - програма за практическа дейност.

Чрез системното разглеждане на икономическите явления в тяхната количествена и качествена определеност, чрез съчетаване на историческия и логически подход при установяване на фактите и явленията, счетоводството позволява да се следи и контролира, анализира и регулира дейността на стопанските единици, да се установяват тенденциите и закономерностите в развитието им. Нека приведем някой факти и аргументи в защита на предимствата и ценното достойнство на счетоводството. В счетоводството се държи сметка за двояката природа на съдържащият се в стоката труд, отразява се проявлението на стоката като потребителна стойност, като субстанция и величина на стойността. Обектите се отразяват като закономерно единство на елементи и структура, качествено се характеризират чрез систематизиране и класифициране на потребителните им стойности. Това дава възможност да се следи и контролира дали се изгражда най-ефективна структура на средствата , дали тя се адаптира своевременно към въздействието на външната среда . Счетоводството съдейства за решаване на задачата на качествения анализ. Чрез него се осъществява и така необходимата обратна информационна връзка, без която е немислимо какъвто и да е процес на управление. Приносът на счетоводството става все по-осезателен, като се има предвид , че то отразява движението и изменението на средствата като продукт на взаимозависимостта на наблюдаваните обекти. Така движението се установява не като просто количествено натрупване на наблюдаваните обекти, а а като процес на непрекъснато унищожаване и изчезване на едни и възникване на нови обекти - получава своеобразно проявление законът за преход на количествените изменения в качествени и обратно. Счетоводството позволява да се установят и причините за възникване и развитието на определени икономически събития и следователно съдейства за тяхното изследване и изясняване. То е свързано органически с практическата дейност на хората и обслужва изцяло техните професионални изяви.

Огромно е значението на счетоводството като източник на информация за контролиране, анализиране и регулиране на процесите, които протичат в стопанските предприятия; за изучаване на тяхната икономика, за обогатяване на знанията и набелязване на конкретни мерки за по-активното им използване в процеса на управление.

6. Роля на счетоводната информация при отчитане на цените книжа

Ценните книжа - акции, облигации и дялови участия са съществен актив на банките както по значение, така и по относителен дял в общия размер на активите. В този актив се включват както краткосрочните ценни книжа с фиксиран и променлив доход - елемент на оборотния портфейл на банките, така и дългосрочните формиращи позицията "Дългосрочни инвестиции и вземания". Ценните книжа са най-ликвидния след касовата наличност актив при наличие на следните две предпоставки: наличието на вторичен паричен пазар и качествени ценни книжа. В тях банките авансират капитал, чиято норма на възвръщаемост обикновено е висока. Едновременно с това чрез тях и главно чрез ценните книжа включени във вторичния резерв на банките, се подобрява ликвидността им. Те. за разлика от другите активи, могат да се продават по всяко време на паричния пазар и по този начин да се набавят ликвидни средства. Това се извършва без да се увеличават активите и пасивите на банката, а само чрез промяна в структурата на активите - паричните средства се увеличават, а ценните книжа намаляват.

Преди да разгледаме методологията на счетоводното отчитане на ценните книжа, трябва да изясним някои основни моменти. Ценните книжа са високо ликвиден актив, в счетоводната отчетност те намират отражение като:

- финансови дълготрайни активи, а по-точно съучастия, ценни книжа, имащи характер на дълготрайни активи, дялове в други финансови и нефинансови институции;

- краткотрайни активи -движими ценности. По този начин се отчитат ценните книжа, които са бързо ликвидни активи и представляват алтернативна форма на вложение на свободните финансови активи по отношение на вложенията в банките. С тяхното придобиване се цели по-ефективно използване на временно свободните парични средства и реализиране на доход в кратък срок. Те имат характер на текущи активи, а текущи активи са онези, които финансовата институция придобива под формата на ценни книжа и други ценности, и които задържа за срок не по-дълъг от една година

7. Отчитане на ценните книжа

Ценните книжа се отчитат чрез няколко групи сметки. Първата от тях е група 22 "Дългосрочни инвестиции и вземания". Тук се включват сметки, чрез които се отчитат дяловите участия на банките в други финансови и нефинансови предприятия, държавните ценни книжа, класифицирани в инвестиционен портфейл, инвестиционни имоти, както и предоставените дългосрочни заеми.

Начислените и просрочени лихви по предоставените дългосрочни заеми и други дългосрочни вземания не се отчитат чрез сметките от тази група. Те се отчитат чрез сметки от подгрупа 496 "Разчети по лихви"

За отчитането на ценните книжа, включени в група 22 се използват следните активни сметки:

Сметка 221 "Съучастия в левове"

Чрез сметките от тази подгрупа се отчитат инвестициите на банката в съвместно предприятие. Те се използват за отчитането както на съучастията, така и на дяловете Според НСС 28 "Отчитане на съвместно контролирано предприятие", съвместното контролирано предприятие е договорно взаимоотношение по силата на което две или повече страни са заемат със стопанска дейност, която подлежи на съвместен контрол.

Съвместен контрол е договорно споделяне на контрола върху въпросната стопанска дейност.

Тук са включени следните сметки:

2211 "Дялове и други съучастия в местни банки и други финансови институции"

2212 "Дялове и други съучастия в местни предприятия"

2219 "Съучастия в други печеливши дейности"

Тези сметки се водят във всички финансови институции включително и в БНБ (БНБ може да придобива съучастия само в случаите, определени в Закона за БНБ). По тези сметки не се отчитат притежаваните от финансовите институции акции, но могат да се отчитат съучастията в тяхната дейност или част от нея. Трябва да правим разлика между съучастия и дял. Разграничителният белег е придобиването на собственост в предприятието, в което банката участва. За съучастието си в дейността на АД съучастникът, както и акционерът получава пропорционална част от неговата печалба.

Аналитичната отчетност се води по отделни предприятия, в които банката има дялове и съучастия и по други признаци по преценка на банката. Сметките от група 221 са безлихвени, а приходите от дългосрочни инвестиции се отразяват по сметка 722 "Приходи от дялови участия" и не се включват в облагаемата печалба на финансовата институция.

От гледна точка на баланса на банката, сметките са активни, което означава, че при увеличение на съучастията те се дебитират, а при намаление се кредитират.

При увеличение на съучастията на банките в други банки и нефинансови институции и предприятия, в зависимост от вида на вложението, се съставя следната счетоводна статия.

Дебит с/ка 221 Съучастия в лева

Кредит с/ка гр.20 Материални дълготрайни активи, или

Кредит с/ка гр.21 Нематериални дълготрайни активи, или

Кредит с/ка 5011 Каса в левове

В случаите, когато сумата по съучастието се предоставя по разплащателната сметка на получателя се съставя статията:

Дебит с/ка 221 Съучастия в лева

Кредит с/ка 171 Разплащателни сметки в лева

За положителната разлика, получена в резултат на преоценка на съучастията се съставя счетоводната статия:

Дебит с/ка 221 Съучастия в лева

Кредит с/ка 7229 Получени други приходи от дялово участие

Когато акции и облигации се трансформират в дялове се съставя статията:

Дебит с/ка 221 Съучастия в лева

Кредит с/ка 223 Ценни книги

Ако вземанията от съучастия при разпределение на печалбата на дружествата се използва за увеличение на съучастието се съставя статията:

Дебит с/ка 221 Съучастия в лева

Кредит с/ка 424 Вземания по дивиденти, дялове и съучастия

Намалението на съучастията може да се свърже с намаление на дела на финансовия съдружник или прекратяване на съучастието, за което се съставя статията:

Дебит с/ка 501 Каса, или

Дебит с/ка гр.20 Материални дълготрайни активи, или

Дебит с/ка гр.21 Нематериални дълготрайни активи, или

Дебит с/ка гр.30 Материали, продукция и стоки, или

Дебит с/ка 171 Разплащателни сметки в лева

Кредит с/ка 221 Съучастия в лева

При трансформирането на съучастия в акции следва да се състави статията:

Дебит с/ка 223 Ценни книги

Кредит с/ка 221 Съучастия в лева

При частична ликвидация на дялове и при преоценка на съучастията в посока на намаление, както и при ликвидация на дружеството, с останалата непокрита част от дяловете се съставя статията:

Дебит с/ка 6231 Разходи по операции с ценни книжа в оборотен портфейл,

или

Дебит с/ка 6610 Отписани вземания

Кредит с/ка 221 Съучастия в лева

За получените приходи от съучастия въз основа на платежно нареждане, се съставя счетоводната статия:

Дебит с/ка 4240 Вземания по дивиденти, дялове и съучастия

Кредитира с/ки 7229 Получени други приходи от дялово участие

На определен период от време по решение на компетентен банков орган, съучастията се преоценяват, като приходите от преоценката се третират като текущи приходи от съучастие, за което се съставя статията:

Дебит с/ка 221 Съучастия в лева

Кредит с/ка 7221 Получени дивиденти

Сметка 222 "Съучастия във валута"

Чрез сметките от подгрупата се отчитат инвестициите на банката в съвместно контролирано предприятие, съвместно контролирана дейност или търговско предприятие във валута, както и придобитите дялове в чуждестранни дружества.

2221 "Дялове и други съучастия в чуждестранни банки и други чуждестранни финансови институции"

2222 "Дялове и други съучастия в чуждестранни търговски предприятия"'

2229 "Съучастия в други печеливши дейности във валута"

Тези сметки също се водят във всички финансови институции. По тях не се отчитат притежаваните от банката акции във валута, а само дяловете и съучастията им в дружества (КД, ООД, АД, холдингови дружества) или в съвместни предприятия.

Аналитичната отчетност се води по отделни предприятия, в които банката има дялове и други съучастия, и по видове валута.

Сметките са безлихвени, а проходите от съучастията се отразяват по сметка 722 и не се включват в облагаемата печалба на финансовата институция.

Сметките, които отчитат задължения, деноминирани в чуждестранна валута, се преоценяват всекидневно по централния курс на съответната валута, котиран от БНБ.

Сметка 223 "Ценни книжа"

Ценните книжа са документите за съществуващо задължение на издателя или друго вещно право. В банковите институти отчитането на ценните книжа се осъществява в следните направления.

В подгрупата са включени следните сметки:

2231 “Акции в местни банки и други финансови институции"

2232 "Облигации в местни банки и други финансови институции"

2233 “Акции в местни нефинансови предприятия"

2234 "Облигации в местни нефинансови предприятия"

2235 “Чуждестранни акции и облигации”

2236 “Държавни ценни книжа в инвестиционен портфейл в левове”

2237 "Държавни ценни книжа в инвестиционен портфейл във валута”

Чрез сметка 2236 и 2237 се отчитат ДЦК, емитирани от правителството на Република България, класифицирани от банките в инвестиционен портфейл.

2238 "Други ценни книжа и пряко прехвърляеми вземания в левове"

2239 "Други ценни книжа и пряко прехвърляеми вземания във валута"

Ценните книжа в банките се отчитат по цена на придобиване, включително пазарната цена (или емисионната стойност) и разходите за комисионни за брокерски услуги и други плащания.

Преоценката на ценните книжа до пазарната им цена се извършва в края на отчетния период (при месечното приключване) или на по-къс период от време по решение на компетентния орган.

Сметките са активни. Аналитичното отчитане се организира по дружества емитенти, видове и клас ценни книжа.

За отчитане на придобиването на акции, с размера на паричните или вещни вноски при учредяването на дружеството или при закупуването им на борсата в левове или валута се съставя статията:

Дебит с/ка 223 Ценни книги

Кредит с/ки гр.20 Материални дълготрайни активи, или

Кредит с/ки гр.21 Нематериални дълготрайни активи, или

Кредит с/ка 501 Каса в левове, или

Кредит с/ка 502 Каса във валута, или

Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка в левове, или

Кредит с/ка 504 Разплащателна сметка във валута, или

Кредит с/ка 171 Разплащателна сметка в левове, или

Кредит с/ка 181 Разплащателна сметка във валута

При прехвърляне на акции от оборотния в инвестиционния портфейл се съставя счетоводната статия:

Дебит с/ка 223 Ценни книги

Кредит с/ка 511 Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли, или

Кредит с/ка 513 Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли

При положителна разлика от преоценка на ценни книги се съставя следната статия:

Дебит с/ка 223 Ценни книги

Кредит с/ка 723 Приходи от операции с движими ценности

Трансформирането на полагаемите се дивиденти в нови ценни книги, се отразява със статията:

Дебит с/ка 223 Ценни книги

Кредит с/ка 424 Вземания по дивиденти, дялове и съучастия

Възможно е при определени условия, най-често при промяна в статута на дружеството, трансформиране на съучастията в акции. За целта се съставя счетоводната статия:

Дебит с/ка 223 Ценни книги

Кредит с/ка 221 Съучастия в левове, или

Кредит с/ка 222 Съучастия във валута

Намалението на ценните книги при продажба на акциите или други книжа и/или при ликвидация на дружеството, се отразява като се съставя статията:

Дебит с/ка 501 Каса в левове, или

Дебит с/ка 502 Каса във валута, или

Дебит с/ка 171 Разплащателна сметка в левове, или

Дебит с/ка 181 Разплащателна сметка във валута, или

Дебит с/ки гр.20 Материални дълготрайни активи, или

Дебит с/ки гр.21 Нематериални дълготрайни активи, или

Дебит с/ки гр. 22 Дългосрочни инвестиции и вземания

Кредит с/ка 223 Ценни книги

За отразяване на отрицателните разлики от преоценката на ценните книги, в зависимост от източника, от който се покриват се съставя статията:

Дебит с/ка 623 Разходи по операции с движими ценности или

Дебит с/ка 111 Законови резерви (провизии)

Дебит с/ка 117 Допълнителни резерви

Кредит с/ка 223 Ценни книги

При трансформирането на един вид ценна книга в друг вид и при подмяна на ценни книги от една емисия с ценни книги от друга емисия, се съставя статията:

Дебит с/ка 223 Ценни книги

Кредит с/ка 223 Ценни книги

Група 51 "Движими ценности"

Чрез сметките, включени в тази група се отчитат ценни книжа, благородни метали, скъпоценни камъни и други.

Ценни книжа в оборотен портфейл се оценяват по тяхното придобиване, по историческата им цена, независимо от номиналната им стойност.

Историческата цена е цената на придобиване или справедливата цена. Цената на придобиване включва покупната цена и свързаните разходи по придобиването, а справедливата цена е продажната, борсовата или пазарната цена.

Ценните книжа в оборотен портфейл се отчитат по реда на чл. 25 от ЗС, НСС 25 "Отчитане на инвестициите" и МСС 25 ''Отчитане на инвестиции".

По решение на органите за управление на банката или съобразно изискванията на БНБ преоценката на ценните книжа може да се извършва ежедневно. Разликата от преоценката се отчита като текущи разходи/приходи чрез сметки от подгрупи 623 "Разходи по операции с движими ценности" и 723 "Приходи от операции с движими ценности".

В група 51 се включват следните сметки:

511 "Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли”

Тази подгрупа включва сметките:

5111 "Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли в лева"

5112 "Акции по сметки при брокери и в оборотни портфейли във валута"

Чрез тези сметки, които са активни, се отчитат текущите активи в местни и чуждестранни дружества. Отчитат се само акциите, които са предмет на спекулативни операции, както и акциите, издадени от други дружества, но приети за емитиране от съответната финансова институция за нейна сметка.

Аналитичната отчетност към сметките е организирана по наименованието на издателя, номинална стойност за видовете акции и техния брой и вид валута за сметка 5112.

Сметка 513 "Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове"

5131 "Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли в левове"

5132 "Облигации по сметки при брокери и в оборотни портфейли във валута"

Чрез тези сметки се отчитат текущите инвестиции на финансовите институции в местни и чуждестранни дружества. Към сметките може да се организира аналитична отчетност по наименование на издател, номинална стойност, цена на придобиване, вид облигации и техния брой, срок на погасяване, емисия и вид валута за 5132.

5120 "Изкупени собствени акции"

5140 "Изкупени собствени облигации"

Чрез тези сметки се отчитат изкупените от финансовата институция собствени акции и облигации.

Собствените акции и облигации могат да се изкупуват от финансовата институция до допустимия от законодателството и решенията на компетентните органи на дружеството размер с цел регулиране на курса им на пазара, посредничество по преразпределението на акциите между акционерите, намаляване на основния капитал или предсрочно погасяване на облигационния заем.

Аналитичното отчитане към тези сметки трябва да осигурява информация за издателите, клас на акциите, номиналната стойност, цената на придобиване, видовете акции и техния брой.

Сметките са активни от гледна точка на баланса на банките и се водят във всички финансови институции. Аналитичното отчитане се организира по депозитари на акциите, по издатели, по вид валута, по клас на акциите.

При закупуване на акции или облигации следва да се състави следната счетоводна статия.

Дебит с/ка 511 Акции по сметки при брокери и в оборотен портфейл, или

Дебит с/ка 512 Изкупени собствени акции, или

Дебит с/ка 513 Облигации по сметки при брокери и в оборотен портфейл, или

Дебит с/ка 514 Изкупени собствени облигации

Кредит с/ка 5011 Каса в левове, или

Кредит с/ка 5021 Каса във валута, или

Кредит с/ка 171 Разплащателна сметка в левове, или

Кредит с/ка 181 Разплащателна сметка във валута, или

Кредит с/ка 503 Разплащателни сметки в левове, или

Кредит с/ка 504 Разплащателни сметки във валута

За отразяваме на операциите по прехвърляне на движимите ценности от инвестиционните в оборотните портфейли се съставя статията:

Дебит с/ка 511 Акции по сметки при брокери и в оборотен портфейл, или

Дебит с/ка 513 Облигации по сметки при брокери и в оборотен портфейл

Кредит с/ка 223 Ценни книги

Приемането на акции и облигации в банката от доверители за управление, се отразява чрез съставянето на статията:

Дебит с/ка 511 Акции по сметки при брокери и в оборотен портфейл, или

Дебит с/ка 513 Облигации по сметки при брокери и в оборотен портфейл, или

Кредит с/ка 4910 Доверители

В случаите, когато по решение на съответния управленчески орган на банката се извърши преоценка на движимите ценности и в резултат на това се реализират приходи, а така също и при печалби в резултат на операции по покупка или продажба, се съставя статията:

Дебит с/ка 511 Акции по сметки при брокери и в оборотен портфейл, или

Дебит с/ка 512 Изкупени собствени акции, или

Дебит с/ка 513 Облигации по сметки при брокери и в оборотен портфейл, или

Дебит с/ка 514 Изкупени собствени облигации

Кредит с/ка 7231 Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл, или

Кредит с/ка 7232 Приходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл

Когато по решение на общото събрание на акционерите се предостави възможността за конвертиране на облигации в акции и трансформирането е извършено по счетоводен път, тази операция се отразява като се съставя следната статия:

Дебит с/ка 511 Акции по сметки при брокери и в оборотен портфейл

Кредит с/ка 2232 Облигации в местни финансови институции, или

Кредит с/ка 513 Облигации по сметки при брокери и в оборотен портфейл, или

Кредит с/ка 2234 Облигации в местни нефинансови предприятия, или

Кредит ска 2235 Чуждестранни акции и облигации

Продажбата на движими ценности е процедура, при която движимите ценности се трансформират в парични средства, като се преследва или най-голяма печалба или най-малка загуба. За отчитане на продажбата на движими ценности от банките се съставя следната статия.

Дебит с/ка 5011 Каса в левове, или

Дебит с/ка 5021 Каса във валута, или

Дебит с/ка 503 Разплащателна сметка в левове, или

Дебит с/ка 504 Разплащателна сметка във валута, или

Дебит с/ка 171 Разплащателна сметка в лева, или

Дебит с/ка 181 Разплащателна сметка във валута

Кредит с/ка гр.51 Движими ценности

При прехвърляне на акции и облигации от оборотния в инвестиционния портфейл се съставя статията:

Дебит с/ка 223 Ценни книги

Кредит с/ка 511 Акции по сметки при брокери и в оборотен портфейл, или

Кредит с/ка 513 Облигации по сметки при брокери и в оборотен портфейл

За отразяване на отрицателните разлики при преоценка на инвестиции и загуби от сделки с акции и облигации се съставя следната статия:

Дебит с/ка 6231 Разходи по операции с ценни книжа в оборотен портфейл

Дебит с/ка 6232 Разходи по операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл

Кредит с/ка от гр. 51 Движими ценности

Възможно е покриването на отрицателните разлики и загуби от сделки с ценни книжа да стане пряко за сметка на предварително заделени провизии. Тази операция се отразява чрез статията:

Дебит с/ка 1118 Други законови провизии в левове, или

Дебит с/ка 1119 Други законови превозни във валута, или

Дебит с/ка 1121 Допълнителни резерви в левове, или

Дебит с/ка 1122 Допълнителни резерви във валута

Кредит с/ки от гр.51 Движими ценности

За отразяване на операциите по погасяване на дължимите кредити и депозити към други банки с предоставените като залог акции и облигации, следва да се състави счетоводната статия:

Дебит с/ка 151 Получени краткосрочни заеми, или

Дебит с/ка 152 Получени дългосрочни заеми, или

Дебит с/ка 161 Приети срочни депозити в лева, или

Дебит с/ка 162 Получени срочни депозити във валута

Кредит с/ки от гр.51 Движими ценности

Предоставените движими ценности за управление от банката по искане на клиентите могат да се върнат, за което се съставя статията:

Дебит с/ка 4910 Доверители

Кредит с/ки от гр.51 Движими ценности

Сметка 515 "Благородни метали и скъпоценни камъни"

В подгрупата са включени следните сметки:

5151 ""Оборотна наличност от благородни метали"

5153 "Благородни метали, депозирани при местни кореспонденти"

5154 "Благородни метали, депозирани при чуждестранни кореспонденти"

5155 ''Скъпоценни камъни"

5159 ''Други скъпоценности"

Чрез сметките се отчитат благородните метали, скъпоценните камъни и други скъпоценности, собственост на финансовата институция - според предназначението и местонахождението им. Сметките могат да се водят във всички финансови институции, доколкото това не е в противоречие с валутното законодателство.

Основание за счетоводно отчитане на собствените благородни метали и скъпоценни камъни, налични при финансовата институция, е документът, удостоверяващ приемането (предаването) на благородните метали или скъпоценните камъни от банката, съпроводен от платежен документ или друг документ, удостоверяващ задължение (вземане) от финансовата институция.

Според предназначението на благородните метали от гледна точка на финансовата институция, те могат да се разделят на благородни метали в основен резерв , отчитани по сметка 5151, и оборотна наличност от благородни метали - сметка 5152. Разделението е условно и се определя от компетентния орган на финансовата институция.

Основният резерв представлява количеството благородни метали, с което финансовата институция няма намерение да осъществява сделки - да ги продава, да ги предоставя на други финансови институции като залог или са определени от законодателството като задължителен минимален резерв. Например съгласно Закона за БНБ тя се задължавала поддържа определения от управителния съвет валутен резерв, в които се включва и основен резерв от благородни метали С оборотната наличност от благородни метали финансовата институция може да осъществява сделки във всеки момент за реализиране на печалби, за покриване на ликвидни дефицити и други, доколкото тези сделки са допустими от валутното законодателство на страната.

Оборотните наличности от благородни метали, които финансовите институции държат при местните или чуждестранни кореспонденти като залози, за осъществяване на бъдещи сделки, по съображения за сигурност и други причини, се отчитат чрез сметки 5753 и 5154.

Чрез сметките от тази подгрупа 515 не се отчитат наличностите от благородни метали и скъпоценни камъни, които не са собственост на финансовата институция - предоставени от клиенти и кореспонденти за съхранение, като залог и др. Те се отчитат задбалансово по сметка 921 "Финансови активи, предоставени като обезпечение", респективно 9213 "Благородни метали и скъпоценни камъни, предоставени като обезпечение". Чрез тези сметки също се отчитат благородните метали и скъпоценните камъни, предоставени от доверителите за управление от финансовата институция. Аналитичната отчетност към сметките може да се организира по видове благородни метали и скъпоценни камъни, по физическа форма, по качество и по местонахождение. Сметките са безлихвени. Лихвата, която може да се начислява от кореспондента, при когото са депозирани благородните и скъпоценните метали, се отчитат в момента на нейното заплащане.

При закупуване на благородни метали и скъпоценни камъни, в банките се съставя следната счетоводна статия:

Дебит с/ка 515 Благородни метали и скъпоценни камъни

Кредит с/ка 5011 Каса в левове, или (за броените суми в брой в левове)

Кредит с/ка 5021 Каса във валута, или (за броените суми в брой във валута),

Кредит с/ка 171 Разплащателни сметки в левове, или

Кредит с/ка 181 Разплащателни сметки във валута (за платените по безналичен начин средства по сметката на продавача, обслужван от същата банка),

или

Кредит с/ка 503 Разплащателни сметки в левове, или

Кредит с/ка 504 Разплащателни сметки във валута (за платените по безналичен начин средства по сметката на продавача, обслужван от друга банка)

За отчитането на печалбите от сделки със злато и сребро и приходите от положителните разлики от преоценка на скъпоценни камъни и благородни метали се съставя счетоводната статия:

Дебит с/ка 515 Благородни метали и скъпоценни камъни

Кредит с/ка 7241 Положителни курсови разлики от валутни операции, или

Кредит с/ка 723 Приходи от операции с движими ценности

За отразяване на депозирането на благородни метали при кореспонденти или при прехвърлянето им от основен в оборотен резерв и обратно, се съставя следната счетоводна статия:

Дебит с/ка 515 Благородни метали и скъпоценни камъни

Кредит с/ка 515 Благородни метали и скъпоценни камъни

При продажбата благородни метали и скъпоценни камъни се съставя статията.

Дебит с/ки от гр. 50 Парични средства, или

Дебит с/ка 171 Разплащателни сметки в левове, или

Дебит с/ка 181 Разплащателни сметки във валута, или

Дебит с/ка 432 Получени преводи

Кредит с/ка 515 Благородни метали и скъпоценни камъни

Отразяването на загубите със сделки и отрицателните разлики от преоценка на скъпоценни камъни, както и загубите от покупката и продажбата на злато и сребро се извършва, като се съставя статията:

Дебит с/ка 623 Разходи по операции с движими ценности

Дебит с/ка 6241 Отрицателни курсови разлики по валутни операции

Кредит с/ка 515 Благородни метали и скъпоценни камъни

Със сумата на върнатите на доверители благородни метали и скъпоценни камъни се съставя статията:

Дебит с/ка 4910 Доверители

Кредит с/ка 515 Благородни метали и скъпоценни камъни

Сметка 516 "Държавни ценни книжа"

Държавните ценни книжа са емитираните от правителството и притежавани от финансовите институции или управлявани от тях от името и за сметка на техни клиенти съкровищни бонове, съкровищни полици и съкровищни облигации В зависимост от времето, за което банките задържат при себе си активите и целта, която се преследва с техното изкупуване (получаване на приходи от лихви, печалба от разлика в цени или отбиви), държавните ценни книжа се разглеждат като: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Държавните ценни книжа се отчитат по покупна цена, независимо от номиналната стойност. По сметкоплана на банките за отчитането им са предвидени следните сметки.

5161 "Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове"

5162 "Държавни ценни книжа в оборотен портфейл във валута"

5163 ''Държавни ценни книжа в оборотен портфейл в левове, предоставени като обезпечение"

5164 "Държавни ценни книжа в оборотен портфейл във валута, предоставени като обезпечение''

Сметките се водят в търговските банки, те са балансови, активни, безлихвени и са в левове или във валута.

Аналитичната отчетност се организира според вида на ДЦК, които са включени в оборотен портфейл, по отделни емисии, по видове валути на ДЦК и други аналитични признаци по преценка на банката.

Съгласно чл. 25 от ЗС се извършва преоценка на инвестициите. За целта се използват сметка 623 "Разходи по операции с движими ценности" и сметка 723 "Приходи от операции с движими ценности".

При закупуване на държавни ценни книги се съставя статията:

Дебит с/ка 516 Държавни ценни книжа

Кредит с/ка 5011 Каса в лева, или

Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка в левове, или

Кредит с/ка 171 Разплащателни сметки в левове

При прехвърляне на държавни ценни книги от оборотния портфейл по сметки при брокери или обратно се съставя статията:

Дебит с/ка 516 Държавни ценни книги

Кредит с/ка 516 Държавни ценни книги

Отчитането на продажбата на държавни ценни книги и/или осребряването им на падежа, се отчита като се съставя статията:

Дебит с/ка 5011 Каса в левове, или

Дебит с/ка 171 Разплащателни сметки в левове, или

Дебит с/ка 503 Разплащателна сметка в левове

Кредит с/ка 516Държавни ценни книги

В случаите, когато продажбата на държавни ценни книги се осъществява преди падежа, с отрицателната разлика между продажната цена и номиналната стойност, се съставя статията:

Дебит с/ка6231 Разходи по операции с ценни книжа в оборотен портфейл

Кредит с/ка 516 Държавни ценни книги

При загубване на правата върху държавни ценни книги, предоставени като обезпечение, срещу получени кредити или депозити от други банки или от БНБ се съставя статията:

Дебит с/ка 151 Получени краткосрочни заеми, или

Дебит с/ка 152 Получени дългосрочни заеми, или

Дебит с/ка 161 Приети срочни депозити в левове

Кредит с/ка 516 Държавни ценни книги

Сметка 517 "Оборотни активи по сметки при брокери и в оборотни портфейли"

Чрез сметките от подгрупата се отчитат разни оборотни активи под формата на ценни книжа по сметки при брокери или в оборотни портфейли, които не се включват към изброените по-горе сметки за отчитане на ценни книжа – например варанти, финансови варанти, коносаменти и др.

Варантът е документ, издаван на притежателя на стоки, намиращи се в антрепозитен склад, които може да се прехвърлят чрез джиро на трети лица. При предаването на стоките на антрепозитен склад се издава и т.нар. рецепис – разписка за приетата стока. Само двата документа заедно дават правото на собственост върху стоката. Кредитът, който банките отпускат срещу залагане на антрепозирани стоки се нарича варантен кредит. Финасовият варант е документ, изразяващ собственост върху финансови активи.

Коносаментът е документ, издаван от превозвача на дадена стока, с който той се задължава да достави стоката на определено място и да я предостави на определено лице срещу възнаграждение. Като ценна книга, даваща право на собственост над превозваната стока, коносаментът може да се прехвърля чрез заповед на трети лица, те. да се джиросва.

Освен вече изброените ценни книжа, чрез тези сметки в подгрупа 517 се отчитат и редица други търговски ценни книжа, които не са обект на регулиране от ЗППЦК, където под ценни книжа се разбират само инвестиционните. В тези сметки следва да се отчитат и закупените от банката опции - отразява се цената на закупената опцията , но не и номинала й, който се отчита задбалансово. Продадените от банката опции се отчитат като ангажимент на банката задбалансово, по номинал, а получената цена на опцията се отчита като приход за бъдещ период - по сметка 7040 'Приходи за бъдещи периоди".

Сметка 518 "Полици"

Банките имат право да сконтират предоставените от други банки търговски ценни книжа, които са платими на територията на страната в срок от три месеца. По сметкоплана на банките за отчитане на полиците се използват следните сметки:

5181 "Полици и търговски ценни книги на местни лица в левове"

5182 "Полици и търговски ценни книги на местни лица във валута"

5183 "Полици и търговски ценни книги на чуждестранни лица в левове''

5184 "Полици и търговски ценни книги на чуждестранни лица във валута"

Информация за полиците, подлежащи на ресконтиране в БНБ се събира по сметка 9811 "Сконтирани полици в лева, годни за ресконтиране в БНБ" и 9812 "Сконтирани полици във валута, годни за ресконтиране в БНБ".

БНБ и централните банки въобще сконтират полици само с условие на регрес, т. е., те си запазват правото да върнат ресконтираната полица на банката, която е предоставила полицата за сконтиране, на падежа или при обявяване на платеца по полицата в ликвидация преди падежа. Аналитичната отчетност по сметките се води по издатели - платци, по падеж на полиците и по вид валута.

Основание за счетоводно отчитане и за съставяне на мемориален ордер е приетата от банката (джиросана на нейно име или в нейна полза) полица.

Сметките от тази подгрупа са активни. Аналитичното отчитане се води по издатели, по падеж на полиците и по вид валута.

За отчитане на операциите по сконтиране на полиците (изкупуване на полици с ненастъпил падеж, с отбив от означената на тях сума) се съставя статията:

Дебит с/ка 518 Полици

Кредит с/ка 5011 Каса в левове, или

Кредит с/ка 5021 Каса във валута, или

(за изплатената сума в брой в лева или валута, за сконтираните полици)

Кредит с/ка 171 Разплащателна сметка в левове, или

Кредит с/ка 181 Разплащателна сметка във валута

(за предоставените средства в лева или валута при сконтиране на полици по сметката на продавача)

За отчитане на сконтото, като приход за банката се съставя статията:

Дебит с/ка 518 Полици

Кредит с/ка 7040 Приходи за бъдещи периоди

На падежа на полицата, но след погасяването й, полученото сконто и лихва се отнася като приходи от лихви. За целта се съставя статията.

Дебит с/ка 7250 Финансови приходи за бъдещи периоди

Кредит с/ка 7218 Приходи от лихви по други операции в левове, или

Кредит с/ка 7219 Приходи от лихви по други операции във валута

При връщане на полиците на издателите и/или притежателите им, а също така и при погасяване, се съставя статията:

Дебит с/ка 5011 Каса в левове, или

Дебит с/ка 5021 Каса във валута, или

Дебит с/ка 171 Разплащателна сметка в левове, или

Дебит с/ка 181 Разплащателна сметка във валута

Кредит с/ка 518 Полици

Отчитане на компенсаторни записи

След като законодателят позволи плащането по приватизационни сделки да става и по реституционните закони, бързо се оказа, че те са твърде изгодни за кандидат - приватизаторите, с цената по която се търгуват- до момента 10 -15% от номинала.

Правната характеристика и счетоводното отчитане на компенсаторните записи, жилищни компенсаторни записи и компенсационни бонове породиха дискусия какво точно представляват те от счетоводна гледна точка. Някои експерти поддържат тезата, че те са държавни ценни книжа и трябва да се осчетоводяват по цена на придобиване в сметка "Ценни книги". Реализацията им се отразява по сметка "Приходи от дялово участие" по продажна цена. Съответно разликата между номинала и цената на придобиване формира счетоводния финансов резултат и подлежи на облагане с корпоративен данък. Появиха се и становища, че компенсаторните записи са платежни средства, а не ценни книжа и не формират финансов приход. Според тях те трябва да се отчитат по сметка Други парични средства в кореспонденция със сметки "Други кредитори", от една страна и сметка "Ценни книжа" и/или сметките от група "Дългосрочни инвестиции и вземания" от друга. При плащането на записите разчетът по сметка "Други кредитори" се закрива.

Според други експерти компенсаторните записи се отразяват в групата на краткосрочните инвестиции. Счита се, че е некоректна тезата, според която компенсаторните записи са платежни средства, а не ценни книжа и следователно не формират финансов приход. В подкрепа на това се изтъква, че при всички случаи при тяхната реализация счетоводно се формира приход или разход.

Ако намерението е компенсаторните записи да бъдат реализирани в срок до 12 месеца, трябва да са по сметките от група 51 "Движими ценности", сметка 515 "Държавни ценни книжа" или да се открие нова сметка "Компенсаторни записи". Ако тези книжа ще се държат повече от 1 година могат да се отразят по сметка 223, по която се отчитат дългосрочните инвестиции. В случай, че компенсаторните записи не се реализират в рамките на 1 година, те могат да се прехвърлят по сметка 223. Преоценката на ценните книжа до пазарната им цена се извършва поне един път за отчетния период (към датата на месечния отчет), защото съгласно НСС 30 "Представяне на счетоводните отчети на банките", банките извършват междинно приключване на операциите си за месеца към последния работен ден с натрупване от началото на отчетния период След междинното приключване в края на месеца банките продължават своите операции със салдата по сметките, установени към приключването. Преоценки могат да се правят и по-често по решение на компетентния орган на финансовата институция.

По принцип преоценки на ценни книжа от инвестиционния портфейл трябва да се извършват едновременно с преоценките на другите дълготрайни активи или поне едновременно с преоценката на финансовите дълготрайни активи с оглед да се постигне съпоставимост на оценките. Когато ценните книжа не се котират на борса или достъпен публичен финансов пазар, преоценката им се извършва по т. нар. "справедлива цена" - стойността им при пряка сделка между осведомен и заинтересован продавач и осведомен и заинтересован купувач.

Приходите и разходите от преоценката на ценни книжа се отчитат като печалба или загуба на финансовата институция чрез сметка 7231 и 6231 и се отразяват в облагаемата печалба, освен ако друго не е предвидено от фискалното законодателство (например заделяне на законови провизии).

Облигациите, както и всички други ценни книжа се отчитат по цена на придобиване. Важно е те да се отчитат и оценяват по отделни емисии. По правило облигациите от една емисия носят равен доход, но това не важи за различните емисии, въпреки че са от един издател. Обикновено с наближаване на падежа им пазарната цена на облигациите спада и за покриването на евентуални загуби от преоценки е необходимо да се заделят провизии, дори и когато това не е задължително изискване на специфичното законодателство. Понякога върху оценката на облигациите влияят и други фактори освен котирането им на пазара. Например налични облигации, чиито курс за момента не е висок, но представляват перспективна инвестиция за в бъдеще по разни причини -очаквано сливане с друго предприятие или финансова институция и други, те могат да не бъдат преоценявани за дадения период независимо от спадането на курса им, но това трябва изрично да бъде посочено в отчета на съответната финансова институция.

Съгласно чл. 25 от ЗС в края на годината дългосрочните инвестиции се оценяват по справедливата им цена, а съгласно чл. 31 краткосрочните инвестиции се оценяват в края на всеки месец по борсовата им цена, в случай, че те са регистрирани на борсата и борсово продаваеми.

Държавните ценни книжа се отчитат по покупната цена, независимо от номиналната им стойност. Справедливата цена на дългосрочни инвестиции и ДЦК, облигации по ЗУНК и брейди-облигации се определя последния начин:

- ДЦК - курс купува или на база средна цена на сключените сделки на пазара за най-близкия ден от края на отчетния период.

- Облигации по ЗУНК - на база средна цена на регистрираните сделки за последния работен ден на отчетния период.

- Брейди-облигации - на база курс купува.

Справедливата цена на брейди- и на ЗУНК облигациите може да се определи въз основа на информация получена от вторичния пазар.

Сметка 623 "Разходи по операции с движими ценности"

Чрез сметките от тази подгрупа се отчитат:

- Отрицателните разлики от преоценка на ценните книжа в оборотен и инвестиционен портфейл и на инвестиционните имоти;

- Отрицателните разлики от операции с инвестиции

Сметките се водят в БНБ и търговските банки. Те са операционни, левови и безлихвени.

Аналитичната отчетност се организира по видове инвестиции, по видове валути и по видове сделки, за които се поемат съответните разходи.

В подгрупа 623 се включват следните сметки:

6231 "Разходи по операции с ценни книжа в оборотен портфейл”

6232 "Разходи по операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл"

6233 "Разходи по преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл"

6234 "Разходи по преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл”

6235 "Разходи за формиране на провизии за експозиции - загуба, валута"

6236 "Разходи за формиране на провизии за покриване на балансови рискови експозиции - просрочени, валута"

Сметка 723 "Приходи от операции с движими ценности"

Чрез тази сметка се отчитат:

- Положителните разлики от преоценката на ценните книжа в оборотен и инвестиционен портфейл и на инвестиционните имоти]

- Положителните разлики от операции с инвестиции

Сметките от тази подгрупа се водят в БНБ и търговските банки, те са операционни, левови и безлихвени.

Аналитичната отчетност се организира по видове инвестиции, видове валути и видове сделки, за които се отнасят съответните приходи.

В тази подгрупа се включват следните сметки:

7231 "Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл"

7232 "Приходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл"

7233 "Приходи от преоценка на ценни книжа в оборотен портфейл”

7234 "Приходи от преоценка на ценни книжа в инвестиционен портфейл и на инвестиционни имоти''

Задбалансови счетоводни сметки

Би трябвало да се разгледат и задбалансовите счетоводни сметки във връзка с отчитането на ценни книжа. Тук става въпрос за отчитането на финансови активи, които не са собственост на финансовата институция, а са предоставени от клиенти като обезпечение срещу отпуснати заеми или предоставени депозити. Отчитат се чрез сметките от подгрупа 921 "Финансови активи, предоставени като обезпечение" и по-точно сметки

9211 "Ценни книжа в левове”, предоставени като обезпечение";

9212 "Ценни книжа във валута, предоставени като обезпечение" и

9213 "Благородни метали и скъпоценни камъни, предоставени като обезпечение".

Приетите като обезпечение ценни книжа се оценяват по пазарната им цена към деня на приемането им от финансовата институция. Те се преоценяват съгласно общия ред за преоценка на активите до пазарната им цена. Относно приетите като обезпечение облигации финансовата институция трябва да следи за настъпването на падежа и срока за изплащането им.

Чрез сметка 922 "Заложени полици" се отчитат приетите от финансовата институция полици като обезпечение срещу отпуснати кредити или депозити. Приетите като залог полици се отчитат по номиналната им стойност и при издължаване на кредита преди падежа се връщат обратно на длъжника - залогодател. Финансовата институция, приела полици като залог, не може да ги джиросва или по друг начин да се разпорежда с тях до момента, в които техният притежател е изправна страна по основния договор между него и банката. При невъзможност на залогодателя да изпълни поетите от него задължения към финансовата институция по основния договор, в изпълнение на който се предоставя залогът, финансовата институция като обезпечен кредитор може да се удовлетвори като ресконтира или джироса на трети лица заложената полица. Превишението на получената при ликвидация на залога цена и фактически дължимата залогодателя сума се превежда по разпореждане на залогодателя.

Чрез сметките от подгрупа 925 "Домицилирани емисии" се отчитат емисиите, които финансовата институция е извършила от името и за сметка на други лица В подгрупа 925 са включени следните сметки:

9251 "Домицилирани емисии на държавни ценни книжа"

9252 "Домицилирани емисии на ценни книжа на общините"

9253 "Домицилирани емисии на ценни книжа на други клиенти"

Домицилирана е емисията, по която клиентът възлага на финансовата институция (домицилант) посредничеството по емитиране, пускане в обръщение и погасяване на емисията. Обикновено домицилантьт поема гаранция за погасяването на емитираните ценни книжа. По правило ценните книжа, емитирани чрез домицилирани емисии, не се отпечатват върху материален носител, а закупуването и прехвърлянето им се отчита безналично по сметката на техния притежател Тези сметки са пасивни, задбалансови, като сметка 9251 се води само в БНБ.

Финансовите институции могат да приемат за управление ценни книжа на клиенти, които се държат от името и за сметка на клиента. Те се отчитат задбалансово чрез сметките от подгрупа 926 ''Финансови активи на клиенти за съхранение и управление". Сметките в тази подгрупа са следните: 9267 "Акции, държани от името на клиенти в левове", 9262 ''Акции, държани от името на клиенти във валута"; 9263 "Облигации, държани от името на клиенти в левове" и 9264 "Облигации, държани от името на клиенти във валута".

8. Отражение на ценните книжа в годишния счетоводен отчет.

Счетоводните отчети представляват система от взаимосвързани показатели, които отразяват имущественото и финансовото състояние на предприятието и дават представа за неговата дейност през отчетния период. В международните счетоводни стандарти счетоводните (финансовите) отчети се описват като вярно и точно представяне на финансовото състояние, ефективността и промените във финансовото състояние на даденото предприятие. Счетоводните отчети се съставят въз основа на данни от текущото счетоводно отчитане след като тези данни са били последователно обработени и обобщени в процеса на счетоводното приключване за отчетния период. А под отчетен период по смисъла на Закона за счетоводството се разбира една календарна година и това именно е периодът за отчитане дейността, състоянието и финансовите резултати на банките. Окончателното приключване на счетоводните сметки в банките се извършва само в края на финансовата година. когато се установява и крайния финансов резултат и се изготвят годишните счетоводни отчети. Същевременно съгласно НСС 30 "Представяне на счетоводните отчети на банките" (т. 18), банките извършват междинно приключване на операциите поне веднъж месечно, към последния работен ден от месеца, с натрупване от началото на отчетния период, установяват финансовото си състояние, финансовия резултат, необходимите си законови провизии и финансовите си задължения и съставят счетоводен баланс, който предоставят на БНБ като част от периодичната си месечна отчетност. След междинното приключване в края на месеца банките продължават своите операции със салдата по сметките, установени към приключването. Освен това финансовите институции съставят ежеседмично счетоводни баланс'и. Банките осъществяват годишното счетоводно приключване и съставят годишните счетоводни отчети по реда, изискванията, правилата и сроковете, регламентирани в НС и НСС.

Банките съставят, представят и публикуват двустранни или едностранни форми на счетоводен баланси отчет за приходите и разходите съгласно приложенията към НСС 30. Банките изготвят отчет за паричния поток съгласно приложение № 3 към НСС 30 и отчет за собствения капитал, съгласно приложение №4 към ЗС. Управителят на БНБ утвърждава формата и съдържанието на счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите.

8.1. Отражение на ценните книжа в баланса на търговската банка

Балансът е източник на информация за имущественото и финансовото състояние на банката. Изготвя се по типова схема, утвърдена с НСС 30 "Представяне на счетоводни отчети на банките", посочените в баланса реквизити са задължителни за всяка банка. Едностранна форма на баланса и представена в НСС 30 като Приложение 4. По принцип се допуска по-подробно развитие на съществуващите и добавяне на нови балансови статии, без да се нарушава структурата на баланса по раздели и групи. Информацията при съставяне на счетоводния баланс се получава от сметките на прилагания в банките сметкоплан. Балансовата стойност на активите и пасивите изразява тяхната оценка в момента на съставянето на счетоводния баланс.

Активите в счетоводния баланс са подредени по степен на ликвидност, като по отношение на вземанията се прилага оригиналният (договореният) срок, а пасивите - по степен на изискуемост, като по отношение на задълженията се прилага оригиналният (договореният) срок. При липса на договорен срок следва да се приеме датата, на която вземанията (задълженията) се очаква да бъдат реализирани.

Ценните книжа намират отражение в актива на баланса. Информацията за тях се отразява по следния начин: в статията "Ценни книжа в инвестиционен портфейл" се отразяват дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи със срок на държане над 12 месеца. В статията "Ценни книжа в оборотен портфейл" се отразяват акции, ДЦК, облигации и др. ценни книжа в оборотен портфейл, които са лесно продаваеми, държат се с цел да се търгува със тях и се придобиват за да бъдат продадени за срок до 12 месеца; благородни метали и скъпоценни камъни, освен придобитите с тях дългосрочни инвестиции.'

Активите, пасивите и собствения капитал се посочват в счетоводния баланс по тяхната балансова стойност.

8.2. Отражение на ценните книжа в отчета за приходите и разходите на търговската банка

Функцията на отчета за приходите и разходите е отразяване на годишния финансов резултат чрез съпоставяне на приходите от отделните приходоизточници и извършените разходи от една търговска банка, т. е. реалните приходи се съпоставят с извършените за получаването им разходи. При изграждането на отчета се приема брутен принцип, т. е. приходите и разходите трябва да бъдат показани цялостно и некомпенсирано. Неговите основни елементи са определени в НСС 30 "Представяне на счетоводните отчети на банките". Отчета за приходите и разходите се съставя в двустранна или едностранна форма. Едностранната форми за отчета на приходите и разходите е представена като Приложение № 4 към НСС 30.

Схемата на Отчета за приходите и разходите на банките отразява спецификата на банковата дейност и свързаните с нея приходи и разходи. Информацията за попълване на отчета се получава от съответните сметки чрез които се отчитат приходи или разходи, сумата на начислените данъци за сметка на печалбата. Крайният финанасов резултат- печалба или загуба от отчетния период установен в отчета за приходите и разходите на банката следва да е равен на салдото по сметка 1230 "Печалби и загуби от текущата година". Сумите от предходната година се вземат от отчета за приходите и разходите за предходната година. Отчетността по ценни книжа и резултатите от сделките, които се извършват с тях намира отражение в:

- Лявата част на Отчета за приходите и разходите като:

Разходи за банкови операции

т. 3 Разходи от операции с ценни книжа с оборотен портфейл

т. 4 Разходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл

Информацията за т.3 и т.4 се черпи от дебита на сметка 623 “Разходи по операции за инвестиции”

- Дясната част от Отчета за приходите и разходите като приходи от банкови операции:

т. 3 Приходи от операции с ценни книжа в оборотен портфейл;

т. 4 Приходи от операции с ценни книжа в инвестиционен портфейл.

Информацията за т. 3 и т. 4 се черпи от кредита на сметка 723 Приходи от операции с движими ценности.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

При опит да систематизираме ролята на банковото счетоводство за отчитане на ценните книжа в търговската банка бихме могли да кажем, че на първо място то се отличава с много по-големия брой от използвани синтетични сметки в сравнение със сметките, предвидени в Националния сметкоплан. Това се обуславя преди всичко от голямото разнообразие на видове ценни книжа, обект на търгуване в търговската банка. Чрез банковото счетоводство добиваме представа както за обема на инвестициите като цяло, така и за техния размер при класифициране по отделни признаци - видове ценни книжа, валута, срок и др.

Чрез информацията, получена от синтетичните сметки потребителите на счетоводна информация могат да добият обща представа за разпределението на инвестиционния портфейл в ценни книжа на банката - по видове и срочност, както и за размера на инвестираните средства. По този начин може да се установи възможността за получаване на допълнителен доход, да се следи ликвидността на банката, както и да се определи риска при банковите операции.

Независимо от големия брои синтетични сметки за отчитане на инвестициите в ценни книжа, които се използват в банковото счетоводство, пълната счетоводна характеристика не може да бъде осигурена само на синтетично ниво. Потребителят на счетоводна информация трябва да може да добие представа за всяка една отделна инвестиция. Това на практика се осъществява чрез системата на аналитичното отчитане. В Наръчника по аналитична отчетност на банките са предвидени конкретни процедури за определяне на аналитичната структура на сметките за отчитане на ценни книжа. Големият брой на използваните аналитични сметки се обуславя от една страна от многообразието на ценните книжа, а от друга и от различните им характеристики. От тях се черпи информация за вида на инвестицията, номинала, вид валута, броя на ценните книжа, дружеството емитент, както и друга информация по преценка на счетоводителя.

Чрез информацията, осигурена на аналитично ниво става възможно да се извърши един по-задълбочен финансов анализ и оценка на всяка операция, извършвана от търговската банка. Тъй като записванията по аналитичните сметки съдържат детайлна информация за характеристиките на различните операции, от тях можем да определим надеждността на дружеството емитент, доходността им, а също и да оценим и ефективността на инвестицията. От направената оценка за управлението на ценните книжа може да се съди не само за параметрите на конкретната инвестиция, но и за качеството на банковия мениджмънт като цяло.

От всичко казано дотук можем да обобщим, че търговията с ценни книжа би била невъзможна без счетоводното отчитане, тъй като счетоводната отчетност предоставя данни, върху които се базират икономическите решения. Финансово-счетоводната отчетност предоставя необходимата информация на участниците в инвестиционния процес, гарантира предоставянето на точен отчет за икономическото състояние на банката, възможност за изчисляване на печалбите като основа за възвращаемостта на рисковия капитал.

В заключение на всичко бихме могли да отбележим, че създадената чрез банковата счетоводна система пълна и всеобхватна информация е потребна и се използва както за успешното управление на отделното банково предприятие и банковата система като цяло, така и за формулиране на управленчески решения с глобално значение за икономиката на страната.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Доц. Меразчиев, В., доц. Баташки, Г., доц. Йотова, Й., “Банково счетоводство”, Свищов, 1998 г.

2. Младенов, “Пари , банки кредит”, София, 1998 г.

3. Найденов, Б., „Факторинг и форфетиране - сделки с права и дългове”, София, 1995 г.

4. Орешарски, П., Калайджиев, “Ценни книжа, фондови борси и инвестиционни дружества”,ИК “Труд и право”, София, 1995 г.

5. Проф. Пергелов, К., Доц. к. ик.н. Стоянов, С., “Счетоводство на банките”, ИК “Люрен”, София, 1994 г .

6. Пергелов, К., ”Счетоводство и анализ на баланса”, София, 2000 г.

7. Петров, “Основи на финансите на фирмата”, София, 1997 г.

8. Петков, Б., “Борсова търговия”, София, 1998 г.

9. Петкова, “Сделки с ценни книжа или как да купуваме и продаваме изгодно”, Варна, 1994 г.

10. Проф. Д-р Стефанова, П., „Банки и кредитно посредничество”, София, 1999 г.

11. Трифонов, Т., “Теория на счетоводството”, София, 1997 г.

12. Трифонов, Т., “Корпоративно счетоводство”, ИК „Сиела”, София, 1998 г.

13. Авторски колектив, „Банки и кредитно посредничество”, София, 1999 г.

Статии

1. Проф. Пергелов, К. “Същност и значение на счетоводството като наука”, сп. „Български счетоводител”, стр. 3 – 7, бр. 10, 1997 г.

2. Проф. Пергелов, К. “Истороческо развитие на счетоводството като теория и практика” ,сп. „Български счетоводител”, стр. 9 – 13 бр. 11, 1997 г.

3. Орешарски, П., “Пазарът на ценни книжа”, сп. „Български счетоводител”, бр. 19, 1999 г.

4. Савова – Симеонова, К., “Теоретична обосновка на вътрешноаналитичното счетоводство във финансовото предприятие”- сп. „Български счетоводител”, бр. 13, 2000 г.

5. Атанасов, П. “Годишно приключване на счетоводните сметки в банките”, сп.”Български счетоводител”, стр. 20, бр. 24, декември 1999 г.

6. Стоянов, С., “Управлението на риска и модерното търговско банкиране”, Банкеръ”, бр. 3, 1998 г.

Нормативни актове

1. Закон за банките

2. Закон за БНБ

3. Закон за публично предлагане на ценни книжа

4. Закон за счетоводството

5. Международни счетоводни стандарти

6. Наръчник по банкови операции – София 1996 г.

7. Наръчник по банково счетоводство - София 1999 г .

8. Национален сметкоплан на банките

9. Национални счетоводни стандарти

10. Наредби на БНБ - „Банково право - сборник нормативни актове” София 2000 г.

11. Търговски закон

ГЛАВА I

ГЛАВА II

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета