Нематериалните дълготрайни активи са ресурси във вид на различни продукти на интелектуалния труд. Такива са проекти, документация, производствен опит и научни разработки, интелектуална собственост и др., собствено постижение на предприятието или закупени отвън. От ДНА се очакват бъдещи стопански изгоди.

Нематериалният актив е установим непаричен актив без физическа субстанция, предназначен за използване в производството или доставката на стоки и услуги, за наемане от други лица или за административни цели. Активът е ресурс контролиран от предприятието като резултат от минали събития и от който се очаква приток на бъдещи икономически ползи за предприятието.

Обект на анализа в дипломната работа са основните принципи и прецеденти при оценката и счетоводното отразяване на нематериалните активи.

....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

ПЪРВА ГЛАВА

СЪЩНОСТ НА НЕМАТЕРИАЛНИТЕ АКТИВИ. ОЦЕНКА НА НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

1. Характеристика, състав, структура и особености на дълготрайните активи.

Дълготрайните активи на фирмата (ДАФ) са най-важната съставна част от всички активи в едно предприятие. По същество те представляват инвестирани от предприятието средства в активи, които участват в стопанската му дейност през един сравнително дълъг период от време, през който пренасят своята стойност в разходите на части.

Според чл. 14 от Закона за счетоводството активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесет месечен период.

Понятието “Дълготрайни активи” се установява нормативно през 1991 г. с приемането на закона за счетоводството. Като дълготрайни активи се обозначават обектите, в които фирмата е направила дългосрочни инвестиции за реализиране на дейността си. Те са ресурси, които се контролират от фирмата в резултат на минали събития и от които се очаква да бъдат получени бъдещи стопански изгоди. В преобладаващата си част дълготрайните активи приемат формата и съдържанието на средствата на труда и формират икономическата мощ на предприятието. Веществената част на дълготрайните активи запазва натуралната си форма в продължение на много производствени цикли и пренася стойността си на части в себестойността на произведената продукция. Те включват също и инвестициите на фирмата, насочени към увеличаване на собствения си капитал.

Дълготрайните активи на фирмата се делят на четири основни групи:

1. Дълготрайни материални активи /ДМА/

2. Дълготрайни нематериални активи /ДНА/

3. Дългосрочни финансови активи /ДФА/

4. Положителна (търговска) репутация

ВТОРА ГЛАВА

СЧЕТОВОДНО ОТРАЗЯВАНЕ НА НЕМАТЕРИАЛНИТЕ АКТИВИ. ОСНОВНИ ПРЕЦЕДЕНТИ. ПРИНЦИПИ НА ТЯХНАТА ОЦЕНКА

1. Условия за признаване на нематериален актив.

Реда за счетоводното отчитане на нематериалните активи е определен в СС/МСС 38 Нематериални активи. Познаването на двата стандарта дава възможност за правилното разпознаване и първоначално признаване на нематериалните активи, разграничаване на изследователската от развойната дейност, първоначална оценка на външно и вътрешно създадени нематериални активи, оценка след първоначално признаване, отчитане на последващите разходи, начисляване на амортизация и изваждане от употреба.

Нематериални активи са установими нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които:

- нямат физическа субстанция, въпреки че могат да се съдържат в нея;

- са със съществено значение при употребата им;

- от използването им се очаква икономическа изгода.

В повечето случаи нематериалният актив се съдържа във физически носител - средство за пренос на данни - документация, договори, киноленти и пр. В някои случаи е възможно самият носител на информацията да отговаря на критериите за ДМА, като в такива ситуации трябва да се изхожда от практическата същност на актива, дали ролята на нематериалния е водещата или на материалния актив. Когато практически е невъзможно нематериалният актив да бъде отделен от материалния носител, следва да се категоризира или като такъв или като ДМА. Такива случаи са налице при материални активи, контролиран от специален софтуер, като в случая следва цялата инвестиция да се категоризира като ДМА. Когато нематериалният актив не е от основно значение за материалният носител или обратното, двата актива следва да се категоризират отделно.

Най-често нематериалните активи възникват от сключени договори за отстъпване на права или произтичат по закон. Правилното разбиране на използваната терминология в определението за нематериален актив е от съществено значение за класифицирането на актив като нематериален или за отчитането му като текущ разход.

Заключение и обобщаващи изводи

Терминът нематериален произхожда от английски език и означава неосезаем, недоловим. Това са установими нефинансови ресурси придобити и контролирани от предприятието, които нямат физическа субстанция, но може да има материален носител. Те имат съществено значение при употребата им и от тяхното използване се очаква икономическа изгода.

Правото на предприятието единствено да извлича ползи от използването на актива, както и да ограничи възможността за достъп от физически и юридически лица и очакването на икономически изгоди от тях се нарича упражняване на контрол върху нематериалния актив.

МСС 38 изисква от едно предприятие да отчете нематериален актив (по себестойност), ако или само ако:

а) има вероятност бъдещите икономически ползи, които могат да произтекат от актива, да се получат в предприятието; и

б) стойността на актива може надеждно да се оцени.

Това изискване се отнася едновременно за нематериалните активи, които се придобиват отвън и които се създават в предприятието.

Вътрешно създадените репутация, търговски марки, запазени наименования, издателски права, клиентски бази и други подобни не могат да бъдат отчетени като активи.

Всички разходи за научноизследователска дейност следва да се отчетат като разход за периода, в който са възникнали.

............................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Използвана литература

1. Айнаджиев, А., „Финансово - стопански анализ на фирмата”, Сиела, София; 2002 г.;

2. Дончев, Д, “Икономика на предприятието”, Сиела, София, 1998 г.

3. Дурина, Д. – “Счетоводство на предприятието”, Форком, София, 2002 г.

4. Душанов, Ив., “Обща теория на счетоводството”. С. 2004 г. ;

5. Душанов, Ив., “Обща теория на счетоводството”. С. 1998 г. ;

6. Тимчев, М., “Финансово - стопански анализ”, Тракия - М, София, 1999 г.

7. Тодоров, К., Дисертация на тема „Счетоводни модели за съпоставяне на приходите и разходите в корпоративните структури”, София, 2004 г.;

8. Трифонов, Тр., „Счетоводна оптимизация на активите и пасивите”, Тракия – М, 2003 г..

9. Трифонов, Тр., „Системи и методи за анализ на разходите и калкулиране на себестойността”, (Управленско счетоводство, І част), ИК „Тракия – М”, София, 2003 г..

10. Чуков, Кр., „Анализ на разходите на предприятието”, София, 1993 г.

11. Шим, Дж., Сж. Сигел, „Методи управления стоимостью и анализа затрат”, Филинъ, Москва., 1996 г.;

12. „Счетоводни стандарти”, Сиела, София, 2002 г.

13. Албум на първичните счетоводни документи, Фор Ком, София, 2006 г.

14. Закон за счетоводството, Мартилен, 2007 г.

15. Международен счетоводен стандарт 38

.....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Темата е изготвена 2009 г.

Най-новите данни са от 2007 г.

Дипломната работа съдържа таблици, графики и практически примери по прилагането на цитираните стандарти, наредби и закони.

Ключови думи:

счетоводство, ДМА, НДМА, ДФА, актив, идентифициране, оценка, обезценка, принципи, методи, препоръчителен подход, алтернативен подход, патенти, лицензии, концесии, ноу-хау, фирмена марка, програмен продукт, авторско право, търговска репутация, вещно право на строеж, интернет страница, сертификат, франчайз, амортизация, счетоводен стандарт, лизинг, ДАП, САП, ЗКПО, ЗДДС, ТЗ, бизнескомбинация