---

---

 

 

Магистърски проект

 

на тема:

 

 

Дейности на Транснационалните корпорации по избягване и намаляване на данъчното облагане

 

 

 

2009

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

 

УВОД.. 4

 

Първа глава

Глобализация и икономическа трансформация в международните икономики. 9

1.    Обща характеристика, същност на глобализацията. Икономически аспекти на глобализацията. 9

2.    Основни аспекти на икономическата промяна, свързана с процесите на глобализация. Международна конкурентоспособност. 12

3. Транснационални корпорации  и преките чуждестранни инвестиции като основен субект на този процес. 14

3.1. Произход и същност на транснационалните корпорации. 14

3.2. Генезис и еволюция на съвременните транснационални корпорации. 17

4. Причини  и мотиви за транснационализацията на дейността на ТНК. ТНС и глобализацията. 22

 

Втора глава

Дейности на Транснационалните корпорации по избягване и намаляване на данъчното облагане. 29

1. ТНК като източник на преки чуждестранни инвестиции. 29

2. Икономическа, правна и политическа среда за развитие на ТНК.. 34

3. Същност и значение на офшорните зони. ТНК и данъчна политика, договаряне на данъчни ставки, споразумения за групово данъчно облагане. Атаки срещу офшорните компании и звена. 40

4. Взаимодействие на ТНК с националните икономики. 62

5. Възможни позитивни и негативни ефекти от дейността на ТНК за икономиките на страните - донори и страните - рецепиенти. Контрол върху изтичането на капитали  69

6. Насоки за развитието на мерките по отношение данъчните реформи с интернационален характер и обхват. 75

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 87

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ.. 93

 

 

УВОД

 

Днес, когато говорим за глобален свят, за глобализация в икономиката, под което се разбира преди всичко идеята за свободен световен пазар, глобална масова култура и световно "общество на знанието"; когато интернационалните предприятия оперират на световния стоков и финансов пазар върху основата на високо развити информационни технологии и значението на производствения сектор намалява за сметка на разширяването на областта на услугите и особено на финансовия и информационен сървър; когато функциите на финансовите пазари вече не се свеждат до просто посредничество между търсенето и предлагането на капитал, финансовите активи са съвсем самостоятелен пазарен обект и борсата вече отразява повече очакванията, отколкото реалното развитие, се оказва, че в икономиката настъпват съществени, качествени изменения.

Всичко това предполага съвсем различен подход към икономиката. След отмяната на връзката между валутите и златния долар възникнаха наднационални финансови пазари, а благодарение на микроелектронните информационни и комуникационни възможности рязко нарасна обемът на обменяните информационни потоци, което предполага установяване на международни контакти в много по-широк обем и с по-голяма скорост[1].

Може да се каже, че от една страна капиталът започва да действа все по-автономно и не е свързан тясно с определени места за разполагане на производството и въобще на икономическата активност, а търси възможно най-добрите условия от гледна точка на разходите за издръжка. От друга страна вследствие на намаляващото значение на транспортните разходи, възможността да се внедри навсякъде еднакво високо ниво на технологии, а оттам да се произвежда висококачествена продукция на съпоставими цени, намалява конкурентните предимства на отделните национални стопанства и те са принудени да водят изострена конкурентна борба за привличането на инвестиции, като предлагат различни облекчения и привилегии. Навлиза се все повече в нов етап на международната търговия, при който контактите не са вече между определени контрагенти, които лично се познават и на тази основа си предоставят редица привилегии и отстъпки, а има един вид открита оферта от страна на самите национални стопанства, с която те предоставят редица облекчения и привилегии за конкретен вид икономически субекти и икономическа дейност.

Разбирането на глобализацията като свобода на движение на стоки, работна сила, капитал и информация, което предполага омаловажаването на държавните граници и държавните машини, изисква по-всеобхватно тълкуване на старото разбиране, че капиталът изследва, произвежда, финансира и продава именно там, където условията и възможностите за получаване на печалба са по-големи.

..........................................................................

 

 

Втора глава

Дейности на Транснационалните корпорации по избягване и намаляване на данъчното облагане

 

 

1. ТНК като източник на преки чуждестранни инвестиции

 

Трансформацията на световната икономика променя характеристиките и на основните икономически субекти. Ако в течение на дълго време тази ро­ля играят националните сгопанства на отделните страни, които се явяват ос­новни контрагенти в международните икономически отношения, тo форми­рането на световните пазари изважда на преден план световния потребител и световния производител. Ha страната нa предлагането в световната иконо­мика това са преди всичко големите ТНК.

Транснационалните компании (ТНК) не са нов субект на международните икономически отношения. Първи стъпки към интернационализация на своята дейност фирмите правят още през втората половина на 19 век. Счита се, че като феномен ТНК въз­никват в началото на 20 век. C други думи, в един продължителен периодот време ТНК се изявяват като субекти на международните икономически от­ношения наред с националните стопанства. От началото на 90-те години преките задграницни инвес­тиции (ПЗИ), с които ТНК са непосредствено свързани, растат с изпревар­ващи темпове спрямо всички други показатели на световната икономика: глобалния БВП, износа, брутното вътрешно капиталообразуване. Ако за пе­рИода 1990-1999г. световният БВП нараства с 3% средногодишно, износът - с 6%, потокът на изнасяните ПЗИ cе увеличава с 21% годишно през периода 1990-95г. и C 44% годишно през 1996-99г. През посочения период ПЗИ от­белязват едно непрекъснато и неудържимо нарастване, без да се влияят осо­бено от икономическата конюнктура. През 1998г. се наблюдава например забавяне темповете на икономически растеж в световното стопанство (тем­път на растеж спада на 1,8 през 1998г. срещу 3,4% за предходната 1997г.) под влияние на такива негативни процеси като икономическата рецесия в Япония, нестабилност на финансовите пазари в Азия, Латинска Америка и Русия, забавяне темповете на приватизация, свръхпредлагане в определени отрасли (автомобилостроенето) и други. Това доведе до свиване на между­народната търговия (световният износ се съкращава с 1,5% през 1998г.) и породи очаквания за намаляване и на ПЗИ. Те не се оправдаха. Противно на очакванията, ПЗИ продължиха да ускоряват темпа сu u през 1998г. нарас­наха с безпрецедентните дотогава 44,9% при вноса u 52,8% при износа на ка­питал.

B резултат на тази изпреварваща динамика нараства относителното значениеe на ПЗИ за процеса на международна интеграция на стопанската дейност, особено в сравнение с международната търговия. Показателен в това отношение е фактът, че днес продажбите на задграничните филиали на ТНК пре­вишават повече от два пъти обема на износа в световен мащаб, докато преди 20 години двата показателя бяха изравнени. Според данни на УНКТ АД, продажбите на задграничните филиали се оценяват на 15,7 трилиона долара през 2007г., докато обемът на световния износ през същата година е 7,0 трилиона долара. Това показва, че ТНК във все по-голяма степен обслужват чуждите пазари не чрез пряк износ на стоки, а чрез производство зад граница.

........................................................................

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Глобализацията през последните десетилетия трансформира света. Промененият свят, от своя страна, все по-силно въздейства върху процесите на глобализацията. Не е възможно да се изброят очакваните най-значими промени в света през следващите десетилетия. Може само да се предполага, че списъкът ще включва: разширяване на демокрацията; засилена урбанизация; демографска експанзия в едни страни и демографско свиване в други; революция в информационните и комуникационните технологии; лекуване на спина, рака, левкемията и други неизлечими сега болести; проникване на човека на други планети; нарастваща заплаха за природната среда и дори за климата на земята; потенциална опасност от злоупотреба с генното инженерство, все по-голямо единодействие на световната мафия и т.н. Дори само непълното изброяване е достатъчно, за да се разбере пред какви предизвикателства е изправен светът през следващите десетилетия[2].

В заключение относно процесите на глобализация, развитието на транснационалните компании и стремежите им чрез различни легални, полулегални или незаконни действия да снижат данъчните ставки и сумите, плащани за данъци, резюмирайки казаното, можем да направим първоначални изводи, че възможните критерии за дефиниране на транснационалните корпорации са много. Взети поотделно, нито един от тях не удовлетворява сам по себе си, не може да изрази всички страни от многостранната дейност на тези корпоращш. Комбинирането им също си остава спорно. Въпреки това приносът на отделните автори, предлагащи един или друг критерий при изясняване същността на ТНК, е безспорен. Като извеждат на преден план различни аспекти от дейността им, те "хвърлят светлина" върху различните "стени на сградата ТНК", позволяваща "осветяването" на цялото "здание".

...........................................................................

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ И ИНФОРМАЦИОННИ ИЗТОЧНИЦИ

 

l. Alsegg, R. Control relationchips between american софогайош and their european subsidiaries, N.Y., АМА, 1971.

2. Asheghian, R., B. EbrahimL International Business. Philadelfia, Нафег Co Uins, 1990.

3. Barnet, R., R. Muller. Global Reach, The Rover of the Multinational Corporation, N.Y., 1974.

4. Bertin, G. Les societes multinationals. P., P.U.F., 1975.

5. B. I. T. L'impact de entreprises multinationales sur Г emploi et la formation, Geneve, 1976.

6. Brooke/ M., H. Remmers. Ann Arbor, The University of Michigan Presse, 1974.

7. Вж. Boutellier, R., O. Gassman, M. von Zedtwitz. Managing Global biovation. Uncoverinng the Secrets of Future Competitiveness, Springer, 1999.

8. Cateora, Ph. International Marketing, 8-th ed., 1992.

9. Cidude,  H.  Les  multinationales  et  rimerialisme*,  Edition sociales, P., 1978.

10. Cravens, R. Examining the Role of Transfer Pricing as a Strategy for Multinational Firms, International Busines Review, Vol. 6. №2.,

11; Coufin, H. Les enterprises franfaises sur le tnarche ameri-cain, P., Economica, 1977.

12. Banning, J.  Multinationals, Thechnology and Competitiveness, L. etc., Unwin Human, 1988.

13. Hood,  N.,  S.  Young.  The  Economics of Multinational Enterprise, London, 1979.

14. Kindleberger,  Ch.  International Economics,  Homewood, 1968.

15. Kindleberger, Ch. American Business Abroad. New Haven, 1969.

16. Knickerbocker, F. Oligopolistic Reaction and the MultinaT tional Enterprise, Boston, 1973.

17. Kojima,   K.   Macroeconomic  Theory  of Foreign   Direct Investment. — Toward a New World Trade Policy: the Maidenhead Papers. Ed. by C. F. Bergson, Toronto-London, 1975.

18. Lacroix, R. Poure une theorie de Tinvestissement direct etranger dans Tindustrie manufacturiere, Bruxelles, Louvain, 1970.

19. Lietaer, B. L'Amerique latine et TEurope, demain: le role des multinationales europeennes dans les annes 1980, P., P.U.F., 1979.

20. O C D E. Definitions et conventions de base, pour la mesure de la recherche et du developpment experimental (R & D). Paris, 1994.

21. Perlamutter, H. V. The Tortuous Evolution of the Multinational Corporation, Columbia journal of World Business, 1969, Vol. 4, №3.

22. Вж. Robinson, R. Beyond the Multinational Corporation, 1973.

23. Richard, Ch. Lfacteur   public local dans Temergence de la bio-industrie. - Problemes   economiques, № 2784, 2002.

24. Rolfe, S. Multinational Corporation, New York, 1970.

25. Rugman, A., D. Zecraw, L. Booth. International Business: Firm and Environement, New York, Me Graw Hill, 1985.

26. Samuelsoii, P., Factor Proportions and the Heckscher-Ohlin Theorem, Economic Journal, 1948, June.

27. Бобина, М. Стратегические междуфирменнме альянсм. Екоономики, 2002, № 4.

28. Васильев, Ю. Н. Управление развитием производства в промишленьгх концернах США, М., 1977.

29. Гарретт, Б., П. Дюссож. Стратегические альянсм, М., ИНФРА-М, 2002.

30. Дамянов, А. Фирмената интернационализация, Свищов, Стопански свят, 1998,

31. Дамянов, А.  Международен маркетинг,  Свищов,  АИ "Ценов", 1999;

32. Дракър, П. Новите реалности, С, Изд. "Христо Ботев", 1992.

33. Зименков, Р.И. Конкистадорн XX века, М., 1990.

34.  Инновационная зкономика, М., Наука, 2001.

35. Йакока Ли. Автобиография, Мениджърът, С, Наука и изкуство, 1994.

36. Кирев, Л. Отношенията транснационални корпорации -държава, Бизнес управление, 1996, юбилейно издание.

37. Кирев, Л. Трансферните цени в стратегията на транснационалните корпорации, Бизнес управление, 1998, № 4.

38. Кирев, Л. Транснационалните корпорации и глобализацията на научноизследователската и развойната дейност, Свищов Стопански свят,2003.

39.   Котлер, Ф. Глобализация:  стратегия и реальность. -.Проблеми теории и практики управления, 1992, № 6.

40. Котлър, Ф., Основи маркетинга, М., Прогресс, 1990.

41. Котлър, Ф. Управление на маркетинга: анализ, планиране, реализация и контрол, т. I. C, Графема, 1996.

42.  Маринов, В. Международното разделение на труда, С, УИ "Стопанство'*, 1996.

43.  Миркович, К. Международна икономика, С, Тракия-М, 2000.

44. Младенова, 3. Международна вътрешнофирмена търговия, Варна, ИК "Кръг" ООД, 1999.

45. Мовсесян, А. Г. Транснационализация в мировой зконо-мике, М., Финансовая академия при Правительстве РФ, 2001.

46.  Моисеева, Н.К. Международньш маркетинг, М., Центр зкономики и маркетинга, 1998.

47. Портър, М. Международная конкуренция, М., Междуна-роднне отношения, 1993.

48. Портър,  М.   Конкуренция,   Санкт-Петербург,   Москва, Киев, Издательский дом "Вилямс", 2000.

49. Славова, М. Наука и иновационна политика на Европейския съюз, С, Изд. "Отворено общество", 1998.

 

 

 

Темата е разработена 2009 г.

Не съдържа таблици.

 

Ключови думи:

транснационални корпорации, намаляване на данъчното облагане, глобализация, икономическа трансформация, офшорни компании и звена, данъчни реформи, свободен световен пазар, снижаване на данъчните ставки