Дълготрайните активи фирмата (ДА) представляват съставна част от всички активи в едно предприятие. По същество те представляват инвестирани от предприятието средства в активи, които участват в стопанската му дейност през един сравнително дълъг период от време, през който пренасят своята стойност в разходите на части.

Според чл. 14 от Закона за счетоводството активите са дълготрайни (дългосрочни), когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесет месечен период.

Понятието “Дълготрайни активи” се установява нормативно през 1991 г. с приемането на Закона за счетоводството. Като дълготрайни активи се обозначават обектите, в които фирмата е направила дългосрочни инвестиции за реализиране на дейността си. Те са ресурси, които се контролират от фирмата в резултат на минали събития и от които се очаква да бъдат получени бъдещи стопански изгоди. В преобладаващата си част дълготрайните активи приемат формата и съдържанието на средствата на труда и формират икономическата мощ на предприятието. Веществената част на дълготрайните активи запазва натуралната си форма в продължение на много производствени цикли и пренася стойността си на части в себестойността на произведената продукция. Те включват също и инвестициите на фирмата, насочени към увеличаване на собствения си капитал.

Дълготрайните активи на фирмата се делят на четири основни групи:

1. Материални дълготрайни активи /ДМА/;

2. Нематериални дълготрайни активи /ДНА/;

3. Финансови дълготрайни активи /ФДА/;

4. Положителна (търговска) репутация.

1.1. Материални дълготрайни активи

Дълготрайните материални активи са икономическата форма на средствата на труда, които предприятието притежава. Средствата на труда са тези елементи на имуществото на предприятието, с помощта, на които работниците въздействуват върху предметите на труда /суровини, материали и др./, за да създават готова продукция. Към тях се отнасят не само вещите за непосредствено въздействие, като машините, инструментите и т.н., но и такива, които създават условия за нормалното протичане на производствения процес – сгради, съоръжения и др.

Важна характеристика на дълготрайните материални активи е, че те запазват натурално - веществената си форма в продължение на много производствени цикли и пренасят стойността си на части в себестойността на произведената продукция.

В зависимост от участието на елементите на ДМА в производствения процес се делят на две групи:

Производствени Дълготрайни материални активи.

Производствените ДМА са свързани с осъществяването на производствения процес в предприятието. Те се разделят на две подгрупи:

Активни – непосредствено участват в производствения процес – машини, апарати, уреди, инструменти и др.

Пасивни – създават условията за нормалното протичане на производствения процес – сгради, земя, съоръжения, инвентар и др.

Непроизводствени дълготрайни материални активи.

Непроизводствените ДМА не участват и не обслужват пряко производствения процес. Свързани са с комунално битовото обслужване на работниците в предприятието и техните семейства – жилища, столове, почивни домове, клубове, спортни съоръжения, здравни служби и т.н.

Съгласно Закона за счетоводството, ДМА са: земи, гори, трайни насаждения, сгради, машини, съоръжения и оборудване, продуктивни и работни животни, транспортни средства, стопански инвентар и др. Тази класификация е с висока степен на обобщаване на елементите на ДМА. Тя не е достатъчна за целите на счетоводното отчитане и анализа на състоянието и използването на ДМА. Затова с Националния сметкоплан е въведена сравнително по-подробна и валидна за всички отрасли и производства класификация. Според нея ДМА на предприятията включват следните елементи:

1) Земи, гори и трайни насаждения:

Тук се включват застроени и незастроени площи, пасища, ливади и горски участъци, плододаващи и неплододаващи трайни насаждения, паркове и др.

Този елемент е характерен главно за селскостопанските предприятия.

2) Продуктивни и работни животни:

Едър и дребен рогат добитък , който се използва за продукция или като работна сила.

3) Сгради:

Това са постройки, които създават условия за нормалното протичане на производствения процес или служат за комунално битовото обслужване на работниците в предприятието. Към тях се отнасят не само производствените сгради, но и тези с извънпроизводствено предназначение.

4) Машини, съоръжения и оборудване:

а) Енергетични и двигателни машини. Такива са парни котли, генератори, двигатели, машини с различно задвижване, разпределителни и трансформаторни устройства и др.

б) Производствени машини и оборудване. С тях работниците въздействат върху предметите на труда, при което се променят техните свойства и форма, и се произвежда готов продукт. Тези машини са с голямо разнообразие. Те са различни в различните производства и използвани методи на обработка. Към тези групи се включват и машините, използвани за преместване на суровините и материалите по време на производствения процес. Такива са кранове, електротелфери и други;

в) Предавателни устройства. Включват различни видове трансмисии, кабели, устройства за предаване на пара, на течности, за вдухване на въздух и др. Чрез тях отделните видове енергия и материалите се предават от местата на тяхната първична обработка или добив, към изпълнителните механизми.;

г) Съоръжения. Те са обекти, създаващи условия за нормалното протичане на производствения процес. Такива са комини, шахти, тунели, мостове и др.;

д) Измерителни устройства, инструменти и приспособления.

Стойността им трябва да е не по-малко от две минимални работни заплати и срок на използване – над една година. Те измерват или регулират отделни процеси, спомагат за осъществяване на технологичния процес . Такива са лабораторни уреди и апарати, стендове, матрици, щампи, режещи, ударни и други инструменти, уреди за измерване на тегло, мощност, напрежение, обороти и др.

5) Транспортни средства;

Такива са вътрешно фирмен и външно фирмен транспорт (автомобили, железопътни, водни и въздушни транспортни средства, електрокари, мотокари и други.

6) Стопански инвентар;

Това са бюра, библиотеки, сейфове, информационно изчислителна и размножителна техника, пишещи машини, противопожарен инвентар и други.

7) Други дълготрайни материални активи:

Към тях се отнасят всички специфични за различните производства ДМА, обусловени от особеностите на предмета на дейност и технологичните процеси, което не могат да се включат в посочените по-горе елементи от състава на ДМА.

1.2. Нематериални дълготрайни активи.

Нематериалните дълготрайни активи са ресурси във вид на различни продукти на интелектуалния труд. Такива са проекти, документация, производствен опит и научни разработки, интелектуална собственост и други, собствено постижение на предприятието или закупени отвън. От ДНА се очакват бъдещи стопански изгоди.

В съответствие с нормативната уредба в практиката се прилага следната класификация на нематериалните дълготрайни активи:

1) Разходи за учредяване и разширение:

Характерни са за всички фирми, регистрирани според изискванията на Търговския закон. Представляват еднократни разходи за формиране и разширяване капитала на предприятието. По-конкретно, това са разходи за:

- регистрация и пререгистрация на фирмата в съда;

- съобщения, реклама и други подобни;

- маркетинг, проучвания за ефективността от изграждането или разширяването;

- емисии на акции и облигации с цел увеличаване на капитала на фирмата. От тях се очаква стопанска изгода за продължителен период от време.

2) Продукти от научна и развойна дейност:

Този елемент от състава на ДНА е от особено значение за иновационната и инвестиционна стратегия на фирмата. По-конкретно те се изразяват в документация и проекти на:

- нова или усъвършенствана техника и технология;

- нови или усъвършенствани суровини и материали;

- полуфабрикати, изделия и услуги;

- нова или усъвършенствана организация на производството, труда и управлението;

- други разработки.

Продуктите от научна и развойна дейност са източник на конкурентоспособност и стопанска изгода за предприятието за продължителен период от време. Тези ресурси могат да бъдат закупени отвън или създадени от сътрудниците на предприятието.

3) Патенти, лицензи, концесии фирмени и търговски марки

Те могат да бъдат закупени от външни фирми и организации или създадени н предприятието.

А) Патенти – това са свидетелства за изключително право върху дадено изобретение или откритие. Патентоването на научни новости от фирмата не позволява те да бъдат използвани от конкурентите. По целесъобразност фирмата може да продава на други правото да използват патентованото изобретение или откритие, което и донася определена изгода.

Б) Лицензи – представляват разрешения за използване на патентовани права. Дават се чрез сключване на лицензионен договор, в който се установяват условията за изпълнението им. След сключване на лицензионен договор, предприятието купувач получава възможността за добиване на изгода за продължителен период от време.

В) Концесии – вид договор, чрез който държавата предоставя права на фирмата да разработва и експлоатира подземни богатства, железопътни линии, морски съдове и други подобни.

4) Програмни продукти

Това са програми и проекти от програми, необходими за управление на производството, труда, снабдяването и реализацията и т.н. Имат изключително голямо разнообразие и възможности за приложение. Освен това ефект може да даде и тяхната продажба.

5) Ноу-хау, фирмена марка и други.

А) Ноу-хау – това е производствен опит, знания, тайна, умения или способ за извършване на нещо. Това е конкретно приложена информация, свързана с нова техника или технология, нови производствени или организационни системи и др. Правото за ползване на този опит, знания или умения, става с договор и се заплаща. Този, който е закупил това право, получава икономическа изгода за продължителен период от време.

Б) Фирмена марка – това са имена, знаци, символи или съчетания от тях, които идентифицират продуктите на фирмата. Те са регистрирани по съответния ред в института за изобретения и рационализации.

6) Финансови дълготрайни активи.

Финансовите дълготрайни активи са средства вложени от предприятието в други предприятия за сравнително дълъг период от време, носещи стопанска изгода. Те се разделят на две основни групи:

- дългосрочни инвестиции;

- дългосрочни вземания.

Дългосрочните инвестиции са притежавани от предприятието активи с цел увеличаване на собствения капитал чрез дивиденти, лихви, ренти и други или чрез придобиване на друга стопанска изгода. Те намират израз в дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи в инвестиционният портфейл със срок на държане над 12 месеца, както и инвестиционни имоти.

В счетоводния баланс на предприятието дългосрочните инвестиции се отчитат със следните подгрупи:

- Контролно участие – при него предприятието притежава пряко или косвено повече от половината от собствеността, както и гласовете в органите за управление. По този начин му се предоставя възможност да ръководи финансово оперативната дейност на обекта на инвестиране.

- Значително участие – притежават се не повече от 25% от акциите и / или дяловете в предприятието, в което е инвестирано, както и от гласовете в органите на управление. Това дава възможност за участие при вземане на решения свързани с финансово оперативната политика, но не и контрол върху тази политика.

- Малцинствено участие – част от нетния резултат от дейността и от нетните активи на дъщерното предприятие, което може да се припише на участия, които не са притежание на предприятието майка.

- Инвестиционни имоти – към тях се отнасят земи и сгради, които не се използват от предприятието, поради това че са предоставени на трети лица с цел получаване на приходи.

Дългосрочните вземания са средства отпуснати от други предприятия или институции под формата на дългосрочен кредит (със срок на изискуемост над 12 месеца), като се съблюдават най-строго изискванията на законовата и нормативна уредба. По този начин се решават определени финансови проблеми, съживява се производството или се обновява неговата структура, подпомагат се определени инвестиционни и иновационни проекти.

При предоставянето на заем от едно предприятие на друго отношението на заемодателя се определя не само от тактически, но много често и от стратегически съображения

7) Положителна репутация.

С настъпилите изменения в закона за счетоводството, положителната репутация е диференцирана като самостоятелен вид дълготраен актив, като е изведена от състава на нематериалните дълготрайни активи.

Тя представлява положителната разлика между заплатената цена и действителната стойност на закупеното предприятие. Положителната репутация се отчита в баланса на предприятието купувач, когато закупеното предприятие престава да съществува т.е. когато се влива в предприятието купувач. В противен случай, когато закупеното предприятие запазва своята самостоятелност, репутацията се проявява само в консолидирания отчет. Положителната репутация се амортизира съобразно полезния срок на годност, който не може да бъде по-дълъг от 10 години.

Включването на положителната репутация в активите на предприятието се третира като иновация с очаквани бъдещи ползи.

Репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, не е данъчен амортизируем актив.

Загубите от обезценка и при отписване на репутация не се признават за данъчни цели.

8) Структура на дълготрайните активи.

Структурата на дълготрайните активи на предприятието представлява съотношението между отделните им видове и елементи, и се изразява чрез относителния им дял в общия обем. Съотношението между материалните, нематериалните и финансовите дълготрайни активи и положителната репутация, определя тяхната видова структура. В почти всички предприятия тази структура се характеризира с преобладаващ дял на материалните дълготрайни активи. Независимо от тенденцията на нарастване на ролята на ДНА и ФДА при пазарна икономика това съотношение като правило ще се запази, тъй като ДМА са свързани най-пряко с цялото движимо и недвижимо имущество и с осъществяване предмета на дейност на фирмата.

Съотношението на отделните елементи вътре във видовете дълготрайни активи на фирмата, характеризира елементната им структура. Върху тази структура влияят множество фактори, като отраслова принадлежност, вид на предприятието, размер на капитала му, особеност на произвежданите изделия, концентрация на производството, инфлация и др.

Дълготрайните материални активи могат да се характеризират и със следните структури информацията, от които се използва за стопанския анализ:

А) Икономическа структура – показва съотношението между активните и пасивните ДМА. Разделянето на материалните дълготрайни активи на “активни” и “пасивни” се прави в зависимост от степента на въздействието им върху предметите на труда

Б) Технологична структура – показва дела на технологичните разновидности, в рамките на отделните елементи на дълготрайни материални активи.

В) Възрастова структура –показва дела на различните възрастови групи в дълготрайни материални активи. Обикновено възрастовата структура се отчита в следните диапазони: до 5 години, от 5 до 10 години, от 10 до 15 години, над 20 години.

Структурата на материалните дълготрайни активи в предприятията е много динамична и като правило се усъвършенства непрекъснато. Основна причина за това е недостигът на необходимия капитал в началото на дейността на предприятието. Едва с натрупването на значителни доходи постепенно пасивната част на материалните дълготрайни активи се привежда в съответствие с активната част. Този процес протича под влиянието на много и разнообразни фактори, като:

- особеностите на отрасъла, към който се отнася фирмата;

- предмет на дейност на фирмата;

- сложност, характер и предназначение на продукцията;

- техническо и технологично равнище;

- равнище на организация и управление;

- финансови ресурси;

- равнище на концентрация, специализация и координация;

- икономически условия;

- други.

По ЗКПО данъчни амортизируеми активи са:

1. данъчните дълготрайни материални активи;

2. данъчните дълготрайни нематериални активи;

3. инвестиционните имоти, с изключение на земята;

4. последващите разходи по чл. 64 от ЗКПО.

Данъчни дълготрайни материални активи.

Данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:

1. Стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

2. Седемстотин лева.

Данъчни дълготрайни нематериални активи по ЗКПО са:

Придобити нефинансови ресурси, които:

а) нямат физическа субстанция;

б) се ползват през период, по-дълъг от 12 месеца;

в) имат ограничен полезен живот;

г) са със стойност, равна или превишаваща по-ниската стойност от:

- стойностния праг на същественост за дълготрайния нематериален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;

- седемстотин лева[1];

Начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи; тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив.

Счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.

2. Оценка и преоценка на дълготрайните активи.

В баланса на предприятието дълготрайните активи се отчитат в стойностно изражение т.е. в левове. Изразяването на активите в стойност позволява да се оцени цялата им съвкупност, независимо от голямото им видово, елементно и количествено разнообразие.

2.1. Оценка на дълготрайните активи.

Законът за счетоводство изисква задължителна стойностна оценка на ДМА, като при това посочва трите вида показатели, които трябва да се използват за тази цел:

1) Цена на придобиване – включва покупната цена и разходите за привеждане на актива в подходящ за използването му вид. Тези разходи включват главно:

а) разходи по доставката – транспорт, товарни и разтоварни дейности, съхранение, застраховка и др.

б) разходи за монтаж – изработване на фундамент, монтаж, захранване с ел. енергия, вода, пара и др.

По цената на придобиване се заприходяват и отчитат доставените отвън дълготрайни активи.

2) Себестойност – включва само основните производствени разходи по създаването на активите (разходи за материали, амортизация, заплати и др.), но не и финансовите и извънредни разходи и разходите за организация и управление на предприятието.

3) Справедлива цена – това е цената, по която дълготрайните активи биха могли да бъдат продадени. Тя може да бъде продажна, борсова или пазарна. По продажна цена се заприходяват дълготрайните активи, придобити безвъзмездно или чрез замяна с други. Установените при инвентаризация излишъци на активите, също се отчитат по продажна цена.

Тези оценки са стойностни и преобладават в практиката. Дават възможност за сравнимост, за определяне на амортизационните норми, за изследване на равнището на натоварване и ефективността от подобряване използването на дълготрайните активи.

Тези три показателя изразяват тъй наречената първоначална стойност на ДМА и ДНА, т.е. стойността, по която те се заприходяват в предприятието. Понеже ДМА и ДНА подлежат на амортизация в баланса на фирмата, те се отчитат по още един стойностен показател – балансова стойност. Тя се получава като разлика между отчетната стойност на един амортизируем актив и набраната до момента сума на амортизационните отчисления.

В практиката на управлението на активите се използват още показателите остатъчна и възстановяема стойност на ДМА.

Остатъчната стойност е нетната сума, която индустриалните фирми очакват да получат от ДМА в края на периода на неговото използване, намалена с предполагаемите разходи при ликвидация на този актив.

Възстановяемата стойност е сумата, която предприятието очаква да получи при бъдещото използване на ДМА, в т.ч. и неговата остатъчна стойност при продажба.

При оценяване на ДМА е необходимо да се отчита, че тези активи се посочват в баланса на фирмата само когато може да се докаже, че ще има бъдеща стопанска изгода от тяхното използуване и те ще имат оценка в съответствие с изискванията на закона за счетоводството – цена на придобиване, себестойност или продажна цена.

Известни особености има оценяването и отчитането на ФДА на предприятието. При тяхното отчитане се отразява само физическата им стойност, без да се включва доходът, който носят. Така например съучастия и дялове се отчитат по физическия ми размер, облигациите – по номинална стойност, акциите – по цена на придобиване, а предоставените дългосрочни заеми на други предприятия – по размера на главницата им. В края на всяка отчетна година стойността, по която се водят тези активи, се сравнява с продажната им цена в момента. Когато продажната им цена е по-ниска, разликата се отчита като финансов разход и с него се намаляват приходите на предприятието. По същия начин се постъпва, когато курсът на валутата, по която е отпуснат дългосрочен заем, се е променил.

2.2. Преоценка на дълготрайните активи.

В условията на пазарна икономика, когато се осъществява много динамично движение на всички цени, е необходимо да се извърши преоценка /ревалоризация/ на преобладаващата част от активите. Преоценката на активите представлява осъвременяване на тяхната стойност по цени, действащи в момента на преоценката и се извършва след задължителна инвентаризация. Дълготрайните материални активи се ревалолизират, като отчетната или първоначалната им стойности и начислената до момента на преоценката амортизация се умножат с един и същи коефициент.

Целта на ревалоризацията бе да се отрази в стойността на активите натрупаната през съответните години инфлация, да се приведат цените на ДМА в съответствие с техните действителни цени и да се прекрати в известна степен декапитализацията на предприятията. Една от важните цели, която се преследваше с ревалоризацията, бе чрез многократното увеличаване на стойността на основните фондове реално да нараснат амортизационните вноски в себестойността и цените на стоките, за да осигурят достатъчно средства за осъвременяване на производството чрез закупуване на нови, по-високопроизводителни и съвременни машини и съоръжения, и модерни технологии.

3. Същност и характеристики на амортизацията. Функции на амортизацията.

Една от основните характеристика на ДАФ е тяхното многократно участие в производствения процес и частичното пренасяне на тяхната стойност в стойността на произведения продукт. При това, те запазват натурално веществената си форма и постепенно губят своята стойност, т.е. те се изхабяват. Тази постепенна загуба на стойността на дълготрайните активи в размер на частта, която се пренася от нея в стойността на ново произведения продукт, представлява икономическата същност на изхабяването. Отчитайки състава и новата класификация на дълготрайните активи е необходимо, да се има предвид, че в процеса на производството се изхабяват само материалните и нематериалните дълготрайни активи. Изхабяването, на което са подложени тези активи е два вида – физическо и морално.

Физическото изхабяване на средствата на труда се дължи на първо място на тяхното използване в процеса на производството. В този процес те се намират в постоянно движение, триене, деформиране, в резултат на което се изменят физическите им свойства, ефективността на функциите им и т.н. Изхабяването зависи и от свойствата на суровините и материалите, от които са направени самите средства на труда, от суровините и материалите, които те преработват, от начина на тяхната експлоатация и поддържане, от тяхното стопанисване, от сменноста в работата и от квалификацията на персонала, който ги използва и обслужва. На второ място физическото изхабяване на материалните дълготрайни активи се дължи и на въздействието на заобикалящата ги среда. Изхабяването може да настъпи вследствие на атмосферни влияния като влага, температурни, колебания, агресивна среда и т.н. Характерно е, че тези фактори водят до изхабяване на материалните дълготрайни активи, независимо от това, дали те се използват в производството, или бездействат.

Физическото изхабяване може да се определи по срока на работата на техническите средства:

където:

И – изхабяването в %

Тф – фактическият срок за работа в години

Та – срокът за работа според установената норма (амортизационния период) в години

Най-точна оценка на физическото изхабяване може да се получи след обстойна техническа експертиза на съответния елемент на материалните дълготрайните активи при извършваните периодично инвентаризации и преоценки на имуществото на предприятието.

Моралното изхабяване е резултат от действието на динамичните промени в техниката и технологията в резултат от научно-техническия прогрес. Изразява се в преждевременно обезценяване на ДМА и ДНА. Най-често се разглеждат две разновидности на морално изхабяване:

- появява се нова техника или технология с аналогични технико - икономически параметри, но с по-ниска себестойност;

- появяват се нови с по-добри технико - икономически показатели машини, със същата или дори с по-ниска себестойност.

И в двете посочени разновидности на морално изхабяване е крайно наложително фирмата да предприеме необходимите стъпки за замяна или модернизиране на оборудването, независимо от това, че то е още физически годно. Освен посочените две разновидности на морално изхабяване, трябва да се обърне внимание на още няколко аспекта, водещи до изхабяване:

- произведени са и се внедряват техника и технология, осигуряващи по-добри условия на труд. Това води до по-добри социални и икономически показатели;

- появяват се нови, по-екологични активи;

- появява се нова, подобна техника, задоволяваща новите потребности.

3. Амортизация.

Материалните и нематериални дълготрайни активи участват продължително време в стопанската дейност на предприятието и пренасят стойността си на части в стойността на произведената продукция. Това пренасяне на стойността на ДАФ се извършва под формата на амортизационни отчисления. Те са стойностен израз на изхабяването. Амортизацията представлява планово погасяване на стойността на ДМА и ДНА, чрез пренасянето и върху стойността на готовата продукция. На амортизация подлежат ДМА и ДМА и положителната репутация, като тя се амортизира съобразно полезния срок на годност, който не може да бъде по-голям от 10 години.

Начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба. Тя се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините за това.

Амортизационните отчисления (амортизационни квоти) се начисляват чрез амортизационни норми. Амортизационните норми могат да се изчислят като процент или като коефициент. Коефициентът може да се изчислява като отношение на амортизационната квота и амортизируемата стойност или като отношение на амортизируемата стойност и натурален измерител на производителността на актива. Амортизационните отчисления представляват установени от фирмата годишни проценти за погасяване стойността на дълготрайните активи.

Те могат да се определят по различен начин, но най-често се изчисляват като отношение на амортизационната сума (приема се за 100%) и възприетия за практическо използване срок на съответния дълготраен актив Т.

100

Ан = ------ (%)

(1)

Когато срокът на ползване е неизвестна величина, амортизационната норма се определя като отношение между амортизационната квота (годишния размер на амортизационните отчисления) и амортизационната сума, изразено в проценти.

Ак

Ан = ------ . 100 (%)

Ас

(2)

Амортизационната сума отразява отчетната стойност на амортизируемия актив. Амортизационната квота, представляваща годишната величина на амортизационните отчисления, се намира в пряка зависимост от амортизационната сума и амортизационната норма. Определя се по формулата:

Ас . Ан

Ак = ------------

100

(3)

Въз основа на така определените величини, фирмата е задължена да разработи амортизационен план, в който се включват:

- наименование на дълготрайния актив;

- срок на ползване;

- амортизационна сума;

- амортизационна норма;

- амортизационна квота;

4. Същност на амортизационната политика.

Съвкупността от правила и норми, които определят отчитането на амортизациите в предприятието, представляват неговата амортизационна политика.

Амортизационната политика се избира и прилага от ръководителите на фирмата, съобразявайки се с конкретната икономическа ситуация. След приемане на закона за счетоводството и други нормативни документи се засилва ролята на фирмата в разработката на основните моменти на амортизационна политика.

1. Задължително се начисляват амортизации на следните материални и нематериални дълготрайни активи (съгласно чл. 19 ал. 2 от Закона за счетоводството):

а) материални:

- трайни насаждения; продуктивни и работни животни; сгради; машини, съоръжения и оборудване; транспортни средства; стопански инвентар;

б) нематериални:

- разходи за учредяване и разширяване; продукти от научна и развойна дейност; програмни продукти; патенти; лицензии; концесии; ноу-хау; фирмени марки; търговски фонд - патенти;

Посочените активи са амортизируеми, когато:

- се ползват повече от един отчетен период;

- ограничен срок на практическо използване;

- предназначени са за стопанска дейност, за даване под наем или за административна дейност;

- имат стойност при придобиването им, не по-малка от две минимални работни заплати.

Активите вече са представени в закона в шест категории поради отделянето на автомобилите, компютрите и софтуера от II категория и обособяването им в самостоятелни позиции:

IV категория - компютри и софтуер

V категория - автомобили.

Досегашната IV категория става VI - за всички останали амортизируеми активи.

Премахва се възможността за ускорена данъчна амортизация. За сметка на това за машините, апаратурата и производственото оборудване нормата се увеличава и става 30%. Реално увеличение на данъчната амортизационна норма има при компютрите и софтуерните продукти - 50%, те ще се амортизират /в данъчно отношение/ за 2 г. Трябва обаче да се помисли за паропроводите и водопроводите, които остават с 25-годишен амортизационен срок /4%/. При следващо изменение на ЗКПО може би ще е целесъобразно и те да бъдат обособени в отделна група. Сега на предприятията се дават по-голяма възможност и интерес да приемат собствена амортизационна политика.

4.1. Нова трактовка на данъчните временните разлики

При преобразуването на счетоводния финансов резултат за данъчни цели възникват данъчни разлики, които по своя характер може да бъдат постоянни и временни.

Постоянните разлики въздействат на облагаемата печалба за отчетния период окончателно. Временните разлики водят до по-голяма или по-малка облагаема печалба в сравнение със счетоводния резултат, но само за годината, в която са възникнали. В следващи отчетни периоди /години/, при условия за тяхното обратно проявление, временните разлики въздействат на данъчното облагане в обратна посока - така че съвкупно за периода да се получи нулев данъчен ефект. Или, ако за годината на възникването на временната разлика е платен по-голям данък, в следващи години ще бъде платен по-нисък, и обратното.

До края на 2002 г. в ЗКПО бяха регламентирани само временните разлики, които в годината на възникването им водят до увеличаване на счетоводния финансов резултат при неговото данъчно преобразуване - с възможност за обратно действие през следващи години при определени условия. Тези временни разлики бяха известни в разговорния данъчен език като положителни /в счетоводната терминология - намаляеми временни разлики/ поради положителния ефект, който дават за бюджета в годината на възникването им. Временните разлики, които биха довели до намаляване на облагаемата печалба в годината на възникването им, наричани отрицателни /в счетоводната терминология - облагаеми, по същите съображения/.

Сега ЗКПО разглежда и регламентира временните данъчни разлики в тяхното двупосочно действие при възникването им - както в посока на увеличаване на счетоводния финансов резултат, така и в посока на намаляването му. Обратното проявление и на двата вида временни разлики е обхванато в закона на огледален принцип.

Типичен пример в това отношение е отрицателната разлика от амортизация на дълготрайните активи, възникваща, когато в счетоводната си политика предприятието прилага амортизационен срок /полезен живот на актива/, по-голям от този, произтичащ от данъчната амортизационна норма. Това става в началните години до изтичането на данъчния амортизационен срок. С признаването на временната разлика в намаление при преобразуването на счетоводната печалба предприятието ще плати толкова корпоративен данък, колкото /при равни други условия/ би платило, ако спазваше данъчната амортизационна норма. В следващите години след изтичане на данъчния амортизационен срок временната разлика ще има обратно действие /в посока на увеличение/ при данъчното преобразуване на печалбата и предприятието също ще плати толкова данък, колкото ако беше амортизирало актива в рамките на данъчния срок. Защото облагаемата печалба не би се променила. Затова, ако други съображения налагат, предприятието може да има собствена амортизационна политика /по групи или за отделни активи/, без да се безпокои за данъчния ефект от това.

Според технологията, регламентирана в чл. 23 от ЗКПО, временната данъчна разлика от амортизация на дълготрайни активи се откроява, като счетоводният финансов резултат се увеличава с целия разход за амортизация, а се намалява с данъчно признатия й размер съгласно данъчния амортизационен план.

Други случаи на отрицателни временни разлики при тяхното възникване са уредени в чл. 23 /3/, т. 14 от ЗКПО и са свързани с приходите от преоценка на активи, включително:

- печалби от инвестиции в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия, които са резултат от прилагането на метода на собствения капитал;

- увеличение стойността на финансови активи от преоценка /без валутните парични позиции и без финансовите активи на финансовите предприятия/;

- увеличение стойността на инвестиционните имоти /от прилагане модела на справедливата стойност/;

- увеличение стойността на биологичните активи.

Отрицателните временни разлики може да имат обратно проявление в следващи данъчни периоди в посока на увеличение на облагаемата печалба.

Затова на счетоводен език те се наричат облагаеми. Това е уредено в чл. 23/2/, т. 22 от закона. Свързано е с разходи от преоценка на активи в същите случаи, посочени по-горе, когато ще се отчитат загуби от инвестиции и намаление стойността на активи, но само доколкото е приложена за тях разпоредбата на чл. 23 /3/, т. 14.

Освен признаването при възникване на отрицателни временни разлики ЗКПО е вече по-коректен и по отношение на обратното действие на т.нар. положителни временни данъчни разлики - тези, с които се увеличава счетоводният финансов резултат, но в следващи данъчни периоди се намалява при отделни условия. Затова в счетоводната терминология те са намаляеми.

По-справедливо е регламентирано и обратното проявление през следващи периоди на временни разлики, които са увеличили данъчната основа /облагаемата печалба/ за текущата година.

По нов начин е решен и въпросът за данъчното третиране на отписаните вземания. От гледна точка на вярното и честно представяне в счетоводния баланс на едно вземане, предприятието може да го отпише, когато са налице индикации за несъбираемост, без да са настъпили някои формални основания за това. ЗКПО признава за нормално от данъчна гледна точка отписване на вземания поради ликвидация и обявена несъстоятелност на длъжника с влязло в сила съдебно решение, както и при изтичане на давностния срок /без финансовите предприятия/. Ако вземането е отписано по други причини, разходът ще се обложи в годината на отписването по реда на чл. 23 /2/ от закона. Но когато настъпи някое от посочените формални основания, сумата ще се признае в намаление на счетоводния финансов резултат при данъчното му преобразуване.

4.2. Данъчни преференции при определяне на облагаемата печалба.

Досегашните данъчни облекчения за дарения, наемане на безработни лица и пренасяне на загуби се запазват /с известна модификация/. Запазва се и облекчението на кооперациите за изплатените производствени и потребителски дивиденти.

Специално за пренасянето на загуби да се има предвид новото определение за загубата, подлежаща на пренасяне, дадено в параграф 1, т. 45 от закона. Тя е счетоводният финансов резултат, коригиран с увеличенията и намаленията по ал. 2 и ал. 3 на чл. 23, което означава, че ще се пренася като данъчно облекчение през следващите 5, респ. 10 години данъчната загуба съгласно годишната данъчна декларация.

Преустановява се безусловно пренасянето на загуби на преобразуването поради вливане, сливане, отделяне или разделяне на предприятие, както и при прехвърляне по реда на чл. 15 от Търговския закон.

Данъчни преференции под формата на преотстъпване на данъка върху печалбата. Там, където преотстъпването се отнасяше само за данъка за републиканския бюджет, размерът на преотстъпения корпоративен данък се редуцира на 60%, съответно на 50% по чл. 61. /За Българския червен кръст - 100%/ .

Това е малко по-благоприятно за данъчните субекти, защото аритметично във връзка с въвеждането на единния корпоративен данък процентът би бил 57.45%, респ. 46%.

Въвежда се ново преотстъпване на корпоративния данък за производствена дейност на територията на общините с висока безработица при определени в новия чл. 61 условия. Преотстъпването е 100% от данъка. Това е сериозен данъчен стимул за увеличаване на трудовата заетост в тези райони, който ще се ползва дори и ако в продължение на 5 години районът отпадне от списъка на общините с безработица, 50% по-висока от средната за страната.

Освен промените във временните данъчни разлики, както и в кръга на данъчните преференции, в измененията на ЗКПО заслужават внимание още следните моменти:

- Премахване на данъчното регулиране на разходите за ремонт на дълготрайни материални активи.

- Нямат данъчно третиране разходите за командировки, независимо от правоотношението, в което се намира командированият с предприятието, което го командирова - трудово, облигационно или по договор за управление и контрол. Същото се отнася и за командировките на еднолични търговци. Остава само данъчното регулиране на дневните пари, когато техният размер превишава двукратния размер на определените с нормативни актове. Включването в ЗКПО на такъв текст беше необходимо, за да се преодолее разнопосочна и икономически необоснована данъчна практика.

- Запазва се досегашната възможност предприятията сами да прихващат надвнесения корпоративен данък от следващи авансови и годишни вноски, но се уточнява, че това може да става след 1 януари на следващата година, без да се чака подаването на годишната данъчна декларация. Ако впоследствие се установи, че данъчният субект неоснователно е приспаднал в повече, ще дължи лихва само за разликата.

- Създава се яснота и относно дължимата лихва, когато при намаляване на авансовите вноски за корпоративния данък годишният размер на данъка превиши с повече от 10% намалените вноски. Лихва ще се дължи върху разликата между намалената сума на авансовите вноски и полагащите се /ненамалени/ авансови вноски, освен когато годишният размер на данъка е по-малък от дължимите авансови вноски. В последния случай лихвата ще се изчислява върху разликата до фактическия размер на годишния данък, доколкото тя е положителна величина.

- В допълнителните разпоредби на закона са прецизирани редица легални определения, а други са отменени с препратка за смисъла на понятията съгласно счетоводното законодателство. Важно е уточняването в дефиницията за социалните разходи с добавката за техния обхват съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда или определен по ред и начин от ръководството на предприятието.

- Направен е опит /в новата ал. 11 на чл. 23/ да се откроят превозните разноски на персонала за пътувания от местоживеенето и местоработата без данъчно регулиране. Възприетият критерий за липса на организиран обществен транспорт или несъответствие на този транспорт със сменността на предприятието едва ли е най-сполучлив. По-скоро критерий следва да бъде производствената необходимост, и то само за случаите, когато хората пътуват от местоживеенето до местоработата, ако са в различни населени места.

- Важно изменение настъпи в текста на чл. 34 /4/ от закона, според което всички лица /без физическите, които не са търговци/, независимо дали извършват стопанска дейност, са длъжни да удържат и внасят в бюджета данък върху доходите на чуждестранни лица, изброени в чл. 12 от ЗКПО, освен когато тези договори са реализирани от мястото на стопанска дейност на чуждестранното лице.

ПРИМЕР:

- Провизии на задължения. Обложената провизия безусловно се признава както при реинтегриране в печалбата на част от нея, така и при изплащането на провизираното задължение /пълно покритие/.

- Нереализираните загуби от обезценка и преоценка на активи съгласно чл. 23 /2/, т. 21 от закона. Обратното проявление е предвидено на два етапа - веднъж при възстановяване на тези загуби от последваща оценка /чл. 23, ал. 3, т. 13/ и втори път при отписване на активите - за невъзстановените суми. /Без отписването при липси на дълготрайни активи и липси и брак на стоково материални запаси./

- Срокът за обратното действие на временната разлика от облагането на лихви по заеми при състояние на слаба капитализация /чл. 26 от закона/ се удължава от една на три години. По този начин се решава проблемът за лихвите по дългосрочни заеми.

1. Резонни авансови вноски за годината	8000 лв.
2. Годишен размер на данъка	7000 лв.
3. Направени намалени вноски	6000 лв.
4. Разлика за олихвяване /т. 2 - т. 3/	1000 лв.

ПРИМЕР:

Фирмата е решила в счетоводната си политика да амортизира компютрите за 4 години /с 25%/ вместо за две - според данъчната амортизационна норма /с 50%/. Ако амортизируемата стойност на компютрите е 10 000 лв. и печалбата за годината е 20 000 лв. /при разход за амортизация 2500 лв., облагаемата печалба ще бъде 17 500 лв. /20 000+2500-5000/. Ако предприятието беше възприело данъчната амортизационна норма, при разход за амортизация от 5000 лв. печалбата щеше да бъде 17 500 лв. без наличие на временна разлика и същата сума като облагаема печалба.

Фирмата сама си определя амортизационните норми, амортизационните квоти и методите на амортизация. Промени в нормите и методите през отчетния период не могат да се правят. Такива могат да се извършват през следващите отчетни периоди в зависимост от целите и интересите на фирмата.

4.3. Методи на амортизация.

При определяне размерът на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив предприятието прилага линейни и нелинейни методи. За една и съща група сходни активи не се допуска прилагането на различни методи на амортизация. Избраните методи се прилагат последователно през отделните отчетни периоди.

- Линеен метод на амортизация:

При този метод амортизацията се разпределя пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия срок на годност на амортизируемия актив. Този метод се прилага тогава, когато предприятието не може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност.

Характеризира се с използването на постоянна амортизационна норма за всяка година. Годишните амортизационни отчисления също са в постоянен размер и се определят и отчисляват от първоначалната стойност на дълготрайните активи.

- Нелинеен метод на амортизация:

Отличава се с това, че в отделните периоди на амортизационния срок на активите се използват различни норми на амортизация, а следователно и годишните отчисления са различни. Този метод има много разновидности. Някои от тях са дегресивни, а други прогресивни. Дегресивните нелинейни методи се характеризират с това, че през първите години на функциониране на активите се набира по-голяма част от амортизационните отчисления. При прогресивните методи положението е обратното^{^[2]}.

Най-използваните методи на амортизация са следните:

А) константно-дегресивен метод. Амортизационната норма остава постоянна за целия период на ползване на активите. Тя се определя по същия начин, както при линейния метод, но задължително се коригира с коефициент на ускорение, който е между 1,5 и 2,5. За да няма не амортизируема стойност, за последните две години амортизационната норма е 50%. Амортизационната норма се прилага към остатъчната стойност на дълготрайните активи за всяка година на експлоатация;

Б) неравномерно дегресивен метод. При този метод, вместо да се прилага една и съща амортизационна норма към намаляващата или остатъчната стойност на актива се използва друга техника: базата за изчисляване на амортизационните отчисления остава една и съща – цената на придобиване, към която се прилага намаляваща се амортизационна норма. Прилага се при сградите.

В) метод на сумата на числата. При този метод амортизационната сума не се променя. Амортизационната норма за всяка година се определя като броя на годините, оставащи до края на срока на практическо използване, се дели на сумата на числата на годините, включени в срока на експлоатация. Всяка амортизационна норма се прилага към първоначалната стойност на активите;

Г) комбиниран метод. При него се комбинират линейния и константно-дегресивния метод. През първата половина на амортизационния срок си използва константно-дегресивния метод, а през втората – линейния;

Прилаганият метод на амортизация следва периодично да се преразглежда и ако е настъпила значителна промяна в очакваните икономически изгоди от тези активи, методът следва да се промени. Промяната му се осчетоводява като промяна в приблизителните счетоводни оценки, а амортизационните отчисления за текущия и за бъдещите периоди трябва да се коригират.

Непрекъснатото усложняване на производствено стопанската дейност на фирмите изисква и непрекъснато възпроизводство на дълготрайните активи. Възпроизводството е процес на постоянно възстановяване и разширяване на активите. На възстановяване подлежат изхабените ДМА и ДНА. То може да бъде просто и разширено. Простото възпроизводство е процес на възстановяване и замяна на вече изхабените средства на труда, а разширеното на увеличаване и усъвършенствуване на дълготрайните активи.

5. Показатели, характеризиращи равнището и ефективността от използването на дълготрайните активи на фирмата.

Ефективността на ДМА и някои ДНА зависи от степента на тяхното използване по мощност и време. Затова при незадоволителната им ефективност обикновено се търсят пътища за подобряване на използването им и рядко се прибягва до тяхната продажба. За дълготрайните активи и част от ДНА, обаче, често продажбата и изгодното последващо влагане на средствата е единствения начин за прекъсване на отрицателните тенденции.

Ефективността може да се разглежда като отношение на получените резултати (ефект) към направените разходи (изразходвани ресурси), като под ефект се разбира абсолютен положителен резултат, получен от дейност. Този резултат се получава в следствие нарастване обема на производството, подобряване не технико икономическите резултати, нарастване на производителността на труда, намаляване на текущите разходи и др. Сумарният ефект на общественото производство се явява в нарастването на обществените ресурси и нарастването на предметите за потребление. Към нарастването на едни или други блага следва да се прибави и социалният ефект, който се изразява в нарастване на знанията, квалификацията, опита, в подобряване на здравето и продължителността на живота, в подобряване на жизнената и природна среда. Повишаването на ефективността може да се извърши чрез по-добро използване на суровините, материалите, енергията и горивата; решително да се увеличава производителността на труда, като се използват най-новите постижения на науката и техниката; да се определят нови мащаби в инвестиционната политика.

При определяне на ефективността възниква необходимостта от използване на измерители.

Показателите за оценка на икономическата ефективност са:

- обем на произвежданата продукция;

- размер и величина на инвестициите;

- размер на дълготрайните активи;

- производителност;

- себестойност на продукцията;

- качество на продукцията;

- обем и прираст на печалбата;

- рентабилност и други.

При комплексното отчитане на ефективността е необходимо да се имат предвид и редица допълнителни показатели, отчитащи както икономически, така и социални последствия. Към икономическите показатели спадат: икономия на материали, икономия на енергия, икономия на труд и работна заплата и други. Към социалните се отнасят: образование, квалификация, условия на труд и други.

За оценка на ефективността на дълготрайните активи могат да се използват следните три обобщаващи показателя:

- Рентабилност – отразява величината на печалбата, която се пада на единица дълготрайните активи. Това е един от най-важните показатели, изразяващ най-важния икономически резултат от дейността и подобряване използването на активите на фирмата.

Този показател определя какъв обем печалба (лихвен процент, дивидент и т.н.) се получава от всеки лев, инвестиран в ДА. Целта на предприятието е непрекъснатото нарастване на рентабилността на активите му.

където: П – годишен размер на печалбата (лв.)

А – средногодишна стойност на дълготрайните активи (лв.)

- Коефициент на натоварване (фондоотдаване) на ДА - той отразява количеството реализирана продукция, която се пада на единица активи на предприятието^{^[3]}.

където

Кн – коефициент на натоварване

Q – количество реализирана продукция

ДА – средногодишна стойност на дълготрайните активи в лв.

- Коефициент на поглъщаемост на дълготрайните активи (фондопоглъщаемост) - този показател е реципрочен на Кн. Показва количеството дълготрайните активи, които се “поглъщат” от единица реализирана продукция. Желателно е той да намалява.

Посочените показатели могат да се използват за оценка ефективността на отделните видове дълготрайните активи, както и на техните елементи.

За характеризиране степента на използване на активната част на ДМА (и на някои елементи на ДНА), както и за нуждите на икономическия анализ могат да се използват следните показатели:

А) Коефициент на използване на машините и оборудването:

Ким = -------------

Мн

(7)

където:

Mg – машини действащи

Мн – машини налични

Б) Коефициент на сменност:

(БМх1)+(ВМх2)+ (БМх3)

Кс = ------------------------------------

ОБМ

(8)

където:

БМ – брой на машините, работещи съответно на една, две или три смени

ОБМ – общ брой монтирани машини и оборудване.

В) Коефициент на екстензивно използуване на машините, съоръженията и оборудването^{^[4]}:

Fф

Ке = -------

Fе

(9)

където:

Fф - фактически отработения фонд от време в часове

Fе - ефективен фонд от време за работа на машините

“Този коефициент отразява степента на използване на ДМА по време, има пряка връзка и зависимост с екстензивните фактори.”

Г) Коефициент на интензивно използване на машините и оборудването:

Qф

Ки = ------

Qн

(10)

където:

Qф - количество фактически произведена продукция

Qн - количество продукция, която е възможно да се произведе по съответни норми (технически норми, паспорт на оборудването)

Д) Коефициент на интегрално използване на машините и оборудването (произведение на коефициента на екстензивно и коефициента на интензивно използване на машините), а именно:

Кинт = Ке . Ки (11)

6. Фактори за повишаване ефективността на дълготрайните активи [5]

Факторите, които се използват за повишаване на ефективността от използването на дълготрайните активи се разделят на две групи: екстензивни и интензивни.

Екстензивните фактори главно са свързани с увеличаване на количеството машини, съоръжения и оборудване, които се въвеждат в действие или с увеличаване на времето на тяхното ефективно използване. Повишаване ефективността на дълготрайните активи може да се постигне по пътя на:

- увеличаване броя на действащите машини и оборудване;

- намаляване времето на доставка и монтиране на машини и оборудване;

- намаляване на подготвително заключителното време и вътрешно сменните прекъсвания по субективни причини;

- осигуряване на необходимата ритмичност на снабдяването и производството;

- усъвършенстване на формите на организация на производството;

- повишаване степента концентрация, специализация и коопериране на производството.

Екстензивните фактори обаче имат определен граници във времето и пространството. Ето защо в практиката се обръща все по-голямо внимание на използване действието на интензивните фактори^{^[6]}

Интензивните фактори изразяват степента на използване на дълготрайните активи за единица време. Пътищата, по които може да се постигне това са:

- увеличаване скоростта на извършването на отделните операции;

- разкриване и прилагане на резервите за използване на максималния капацитет на машините и оборудването;

- навременно извеждане от употреба на физически и морално остарели машини и оборудване;

- ускоряване процесите на модернизация на действащото оборудване;

- повишаване на квалификацията, образованието, уменията и опита на персонала, използващ машините и оборудването;

- прилагане на нови, съвременни форми на организация на производството, труда и управлението;

- подобряване условията на труда и мотивацията към повишаване степента на използване на дълготрайните активи.

За различните фирми използването на действието на тези фактори е различно. То зависи от състоянието на дълготрайните активи, от тяхното равнище и от стратегията на всяка отделна фирма.

7. Данъчни аспекти на амортизацията.

Съгласно чл. 22, ал. 5 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в сила от 01.01.2008 г., за данъчни цели се изготвя Данъчен амортизационен план (ДАПл) при спазване на разпоредбите на чл. 22, ал. 1 - 3. ДАПл се изготвя и води само от данъчно задължени лица (ДЗЛ), които формират данъчна основа по реда на Глава втора от ЗКПО.

В ДАПл се включват амортизируемите активи по смисъла на счетоводното законодателство и отчетените като текущ разход суми в съответствие със счетоводната политика на предприятието, определени в чл. 22, ал. 6 от ЗКПО. При изготвяне на ДАПл за първи път в него не се включват активите, за които признатата до момента данъчна амортизация е равна на амортизируемата им стойност.

7.1. Данъчен амортизационен план

Данъчно задължените лица, които формират данъчен финансов резултат, изготвят и водят данъчен амортизационен план, в който отразяват всички данъчни амортизируеми активи.

Данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информацията, определена съгласно изискванията на тази глава, за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи.

Данъчният амортизационен план съдържа най-малко следната информация за всеки данъчен амортизируем актив:

1) наименование;

2) месец на въвеждане в експлоатация;

3) данъчната амортизируема стойност;

4) начислена данъчна амортизация;

5) данъчна стойност;

6) годишна данъчна амортизационна норма;

7) годишна данъчна амортизация;

8) месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;

9) месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;

10) месец на отписване на актива по чл. 60, ал. 3 за счетоводни цели и обстоятелствата, които го налагат;

11) месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.

Стойности на данъчните амортизируеми активи

Данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. В случаите по чл. 64, ал. 1 и чл. 67 от ЗКПО данъчната амортизируема стойност е сумата на:

1) последващите разходи - в случаите по чл. 64, ал. 1 от ЗКПО;

2) непризнатите за данъчни цели разходи - в случаите по чл. 67 от ЗКПО.

Годишната данъчна амортизация е начислената в данъчния амортизационен план амортизация за съответната година съгласно изискванията на тази глава. Начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации за съответния актив. Начислената данъчна амортизация не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива.

Данъчната стойност е данъчната амортизируема стойност на актива, намалена с начислената данъчна амортизация за него.

7.2. Данъчни и счетоводни амортизации

При определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава.

От 01.01.2008 г. Счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации, независимо от това дали отчитането им води до намаляване на счетоводния финансов резултат за годината на счетоводното им отчитане.

7.3. Категории данъчни амортизируеми активи от ЗКПО

При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории:

1) категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;

2) категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;

3) категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;

4) категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони;

5) категория V - автомобили;

6) категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;

7) категория VII - всички останали амортизируеми активи.

Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери:

Категория активи	Годишна данъчна амортизационна норма (%)
Категория I	4
Категория II	30
Категория III	10
Категория IV	50
Категория V	25
Категория VI	100 / години на правното ограничение Годишната норма не може да превишава 33 1/3
Категория VII	15

За активите от категория II годишната данъчна амортизационна норма не може да превишава 50 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:

1) активите са част от първоначална инвестиция;

2) активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.

Придобиването на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство, не е основание за разпределяне на този актив в категория VI.

7.4. Завеждане на активи в данъчния амортизационен план.

- Общ ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план.

Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по данъчната им амортизируема стойност.

- Специфичен ред за завеждане на активи в данъчен амортизационен план.

Лице, за което се промени режимът на данъчно облагане, в резултат на което за него възникне задължение да формира данъчен финансов резултат, изготвя данъчен амортизационен план, в който наличните към този момент данъчни амортизируеми активи се завеждат с данъчна амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация, определени по реда на ал. 2 и 3.

Данъчната амортизируема стойност на актив по ал. 1 се определя, като историческата му цена:

1) се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, и

2) се намалява с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.

Начислената данъчна амортизация на актив е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива.

При изготвяне на данъчния амортизационен план не се завеждат активи, за които начислената данъчна амортизация е равна или превишава данъчната им амортизируема стойност.

- Начисляване на данъчни амортизации

Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована.

Когато в нормативен акт е предвиден ред за въвеждане в експлоатация, въвеждането в експлоатация на актива за данъчни цели не може да бъде по-рано от установеното в нормативния акт.

Годишната данъчна амортизация се определя по следната формула:

ГДА = ДАС x ГДАН x M/12, където:

Където:

- ГДА е годишната данъчна амортизация;

- ДАС е данъчната амортизируема стойност;

- ГДАН е годишната данъчна амортизационна норма, определена от данъчно задълженото лице съгласно чл. 55, ал. 2 и 3 от ЗКПО;

- М е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация.

- Преустановяване начисляването на данъчни амортизации

Начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.

При определянето на данъчния финансов резултат за годината, през която е изтекъл дванадесет месечният срок, годишната данъчна амортизация на данъчно задълженото лице се намалява с размера на начислената данъчна амортизация за актива през дванадесетте месеца, през които активът не се е използвал. С размера на намалението по изречение първо се коригират стойностите на данъчния амортизируем актив към датата на преустановяване начисляването на данъчна амортизация, както следва:

1) намалява се начислената данъчна амортизация за актива;

2) увеличава се данъчната стойност на актива.

Данъчно задължено лице в производство по ликвидация или несъстоятелност преустановява начисляването на данъчни амортизации за тези активи, за които се преустановява начисляването на счетоводни амортизации съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Към датата на преустановяване на начисляването на данъчните амортизации съответно се прилага чл. 60, ал. 5 от ЗКПО.

- Отписване на активи от данъчния амортизационен план

Активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели.

Когато активът се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели. Това не се прилага при отписване на активи:

1) които са напълно амортизирани за счетоводни цели;

2) в резултат на увеличение в стойностния праг на същественост.

Когато амортизируем актив съгласно Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се трансформира в неамортизируем, с изключение на трансформиране в инвестиционен имот, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец. Изречение първо не се прилага за напълно амортизираните активи за счетоводни цели и за активите, които временно не се използват (не носят икономическа изгода).

Когато данъчният амортизируем актив престане да се ползва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същият се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.

Стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при:

1) последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка);

2) промяна в счетоводната политика, включително промяна в приложимите счетоводни стандарти;

3) допуснати счетоводни грешки от минали периоди, с изключение на технически грешки;

4) регистрация или повторна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно счетоводното законодателство, с изключение на случаите по чл. 61 от ЗКПО.

Промяната в стойностите на актива се отразява в данъчния амортизационен план към 1-ви януари на годината, в която са установени обстоятелствата, налагащи промяната. Не се извършва промяна в данъчния амортизационен план и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години.

Стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни на стойностите, които биха били определени, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.

При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.

Когато установените обстоятелства не налагат промяна в стойностите на актива за предходни години, промяната в стойностите се отразява в данъчния амортизационен план към момента на установяване на обстоятелството през текущата година.

Последващи разходи, свързани с актив, наличен в данъчния амортизационен план:

Данъчната амортизируема стойност на актив, наличен в данъчния амортизационен план, се увеличава с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с данъчния амортизируем актив. Данъчната амортизируема стойност се увеличава от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

Последващи разходи, свързани с актив, който е отписан от данъчния амортизационен план:

Когато активът е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан за счетоводни цели, с последващите разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди, свързани с актива, се завежда самостоятелен данъчен амортизируем актив.

Данъчният амортизируем актив се завежда в данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който са завършени последващите разходи.

За целите на чл. 55 от ЗКПО данъчният амортизируем актив се разпределя в категорията, в която е бил разпределен активът, във връзка, с който са извършени последващите разходи.

Когато активът във връзка, с който са извършени последващите разходи, се отпише от счетоводния амортизационен план, преди данъчният амортизируем актив по ал. 1 чл. 54 от ЗКПО да е напълно амортизиран, последният се отписва от данъчния амортизационен план при условията и по реда на чл. 60 от ЗКПО.

Приходи и разходи от последващи оценки на данъчни амортизируеми активи

Счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на данъчните амортизируеми активи не се признават за данъчни цели.

Преобразуване на счетоводния финансов резултат при отписване на данъчен амортизируем актив

Когато, активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива.

Предходните обстоятелства не се прилагат при:

1) В случаите на непризнати разходи от липси на активи и свързани с тях вземания, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;

2) При отписване на актив за сметка на собствения капитал, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;

3) При отписване на актив по реда на чл. 60, ал. 6 от ЗКПО, когато данъчната стойност превишава счетоводната балансова стойност на актива;

4) При преобразуване на дружества и при преустройство на кооперации по глава деветнадесета, раздели II и III.

Счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.

Приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, свързано с данъчен амортизируем актив

Счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на дарение, с което е намалена историческата цена при определяне на данъчната амортизируема стойност на актива, не се признават за данъчни цели.

Специфично данъчно третиране на актив, формиран в резултат на развойна дейност

При определяне на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице има право да намали счетоводния си финансов резултат с историческата цена на дълготраен нематериален актив еднократно в годината на формирането му, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. Активът е формиран в резултат на развойна дейност;

2. Развойната дейност е извършена във връзка с дейността по занятие на данъчно задълженото лице;

3. Развойната дейност е възложена с поръчка при пазарни условия на научноизследователски институт или висше училище.

Изготвяне за първи път на ДАПл към 01.01.2008 г.

Общата постановка на база, на която трябва да стъпи по-нататъшния анализ е разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗКПО. Съгласно посочената норма при изготвяне за първи път на ДАПл, амортизируемите активи се завеждат по тяхната амортизируема стойност и признатата до момента данъчна амортизация за тях. За ДЗЛ, които изготвят финансовия си отчет на база международните стандарти за финансови отчети (МСФО), амортизационната сума (амортизируемата стойност) е равна на тази, определена съгласно националните счетоводни стандарти (НСС) към 31 декември на годината, преди преминаване към МСФО.

Съдържанието на разпоредбата налага да се изяснят две ключови понятия, дефинирането, на които стои в основата на коректното прилагане и правилното съставяне на ДАПл – амортизируема стойност и призната до момента данъчна амортизация за съответните амортизируеми активи.

Материалният данъчен закон не разполага със собствена дефиниция за амортизируема стойност, поради което следва да се ползва определението на този термин залегнало в т. 2 от СС 4 “Отчитане на амортизациите”, а именно стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация. Необходимо е да се има предвид, че амортизируемата стойност представлява разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност. Следователно за целите на изготвяне на ДАПл за първи път към 01.01.2008 г. амортизируемите активи се включват по амортизируема стойност, която е равна на амортизируемата им стойност по счетоводни данни към 31.12.2007 г., коригирана при наличие на посочените по долу условия.

В случаите, когато дадено предприятие е извършило еднократна преоценка на активите си във връзка с влизането в сила на новото счетоводно законодателство в резултат, на което е увеличена амортизируемата им стойност по счетоводни данни и е възприет препоръчителен подход за последваща оценка след първоначално признаване на преоценените активи, то амортизируемата стойност на тези активи, с която те следва да бъдат включени в ДАПл е равна на счетоводната им амортизируема стойност, намалена с ефекта от извършената еднократна преоценка.

За ДЗЛ, които изготвят финансовия си отчет на база МСФО, амортизационната сума (амортизируемата стойност) е равна на тази, определена съгласно СС към 31.12.2007 г. при съобразяване с особеностите на настоящото указание. Горното означава, че независимо от счетоводния аспект на изменението (увеличение или намаление) на амортизируемата стойност на амортизируемите дълготрайни активи, възникнало в следствие прилагането за първи път на МСФО като официална счетоводна база, за данъчни цели посоченото изменение не се взема предвид при съставянето на ДАПл за първи път към 01.01.2008 г.

Амортизируемата стойност на специфичните данъчни активи, с която те се включват в ДАПл е:

А) за първия специфичен данъчен актив:

- непризнатата за данъчни цели през 2007 г. част от балансовите стойности на отписаните през 2007 г. дълготрайни активи по реда на НСС, поради промяна в стойностния праг на същественост, отчетени съгласно препоръчителния подход, намалена с частта от преоценъчния им резерв, която не е довела до увеличение на данъчно признатия размер на разходите за амортизации;

Б) за втория специфичен данъчен актив:

- непризнатата за данъчни цели част от превишението на сумата от счетоводните амортизационни квоти над данъчно признатия размер на амортизациите на активите като цяло за периода от 01.01.1998 г. до 31.12.2007 г., определена като разлика между увеличенията по реда на чл. 23, ал. 2 и намаленията по реда на чл. 23, ал. 3 от ЗКПО, посочени в годишните данъчни декларации на ДЗЛ за този период.

За целите на изготвяне на ДАПл за първи път към 01.01.2008 г. признатата до момента данъчна амортизация на амортизируемите активи е равна на натрупаната амортизация по счетоводни данни към 31.12.2007 г., коригирана при наличие на определени условия.

В случаите, когато дадено предприятие е извършило еднократна преоценка на активите си във връзка с влизането в сила на новото счетоводно законодателство, в резултат на което е променена (увеличена / намалена) натрупаната амортизация по счетоводни данни, което е довело до увеличение на счетоводната балансова стойност и е възприет препоръчителен подход за последваща оценка след първоначално признаване на преоценените активи, то признатата до момента данъчна амортизация на тези активи, с която те следва да бъдат включени в ДАПл е равна на натрупаната амортизация по счетоводни данни, коригирана, както следва:

- намалена / увеличена с ефекта върху нея от извършената еднократна преоценка;

- намалена с непризнатата за данъчни цели през 2007 г. част от счетоводно начислените разходи за амортизации за тези активи, в резултат на еднократната преоценка.

Министерство на финансите и Института на дипломираните експерт – счетоводители, ДЗЛ е извършило корекция (увеличение / намаление) на натрупаната амортизация през 2007 г., чрез промяна на неразпределената печалба (непокрита загуба) в резултат на неподходяща амортизационна политика, прилагана през предходни отчетни периоди, то признатата до момента данъчна амортизация на тези активи, с която те следва да бъдат включени в ДАПл е равна на натрупаната амортизация по счетоводни данни, коригирана както следва:

- намалена / увеличена с ефекта върху нея от извършената по-горе корекция, в резултат на неподходяща амортизационна политика;

- намалена с непризнатата за данъчни цели през 2007 г. част от счетоводно начислените разходи за амортизации за тези активи, в резултат на тази корекция.

За амортизируемите активи на ДЗЛ, които изготвят финансовия си отчет на база МСФО признатата до момента данъчна амортизация е равна на натрупаната амортизация по счетоводни данни, определена съгласно НСС към 31.12.2007 г. при съобразяване с особеностите на настоящото указание.

ДЗЛ задължително следва да създаде в ДАПл аналитична информация по активи за преоценъчния резерв (резерва от последващи оценки), формиран през периода от 01.01.1998 г. до 31.12.2007 г., който е довел или ще доведе до намаление на облагаемата печалба. В тази връзка ДЗЛ трябва да води и представя поотделно информация за:

- преоценъчния резерв (резерва от последващи оценки), довел до увеличение на данъчно признатия размер на разходите за амортизации и на балансовата стойност за данъчни цели, която е включена в ДАПл;

- формирания резерв от извършената еднократна преоценка през 2002 г.

С преоценъчния резерв (резерва от последващи оценки) на активите, които са напълно амортизирани съгласно ДАПл, в т.ч. и тези, които не са включени в него, поради факта, че към 31.12.2007 г. са с нулева счетоводна балансова стойност или са напълно амортизирани до остатъчната им стойност, се увеличава финансовия резултат за 2008 г. по реда на чл. 23, ал. 2, т. 16, буква “б” от ЗКПО.

Втора глава.

Анализ на структурата на ДМА във фирма „Моно” АД.

1. Обща характеристика, предмет на дейност, организационна структура на фирма “Моно”.

Създадена е през 1955 г. като текстилен завод “Димитър Желев” след обединяването в едно на двете дотогавашни предприятия памукотекстилното ”Пробуда” и чорапното “Шести септември”. Новото предприятие е с предмет на дейност: производство на памучни прежди, памучни тъкани и чорапи с името “Шести септември”. През 1976 г. заводът се специализира само в производството на чорапи и предачния цех преминава към текстилния комбинат “Стоян Трифонов”. През месец май 1991 г. фирмата е приватизирана и е регистрирана като акционерно дружество с новото име “Моно” АД. Промяната е вписана в търговския регистър с решение № 456 / 11.05.1991 г. на Плевенския окръжен съд със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул.”България” № 17. Основната дейност е производство и търговия с чорапни изделия. Акции притежават: Държавата – 1,6%; италианската компания “Матик” – 97% и др. Акционери 1,4%. На базата на притежаваните акции се определя размера на изплащаните дивиденти от чистата печалба на дружеството, след като се отдели необходимата сума за фонд “Резервен”. В търговския регистър са вписани членовете на ръководния орган – Съвета на директорите.

През 2004 г. се извършва основен ремонт и модернизация на сградите, в които се помещават производствените цехове, административното управление, складовата база и ремонтния цех. Закупуват се нови плетачни машини “Лонати – 362” за подобряване на техническата база за производство.

Производството на готовата продукция е обхванато в три обособени производства: детски чорапи; мъжки чорапи и дамски чорапи.

За да извършва своята дейност, а именно висококачествено ефективно изпълнение и задоволяване на разнообразните вкусове, потребности и интереси на потребителите, фирмата се нуждае от набавяне на суровини, материали, работна ръка и оборудване. Доставчици на материали и суровини са български фирми - производителки (“Мони” МСД; “ИВЕТ” АД, “Тъкани и коприна” Благоевград, “Технологичен текстил” АД Перник и други). Материалните и нематериалните ресурси са лесно достъпни и не е проблем да бъдат доставени (основните предприятия - източници на суровина за производството са до 60 км отдалечени). Поради това можем да кажем, че осигуреността им е много висока. Техническите ресурси са на средно ниво. По голямата част от основното оборудване е на до осем години, като фирмата разполага със съвременно полуавтоматично оборудване. Технологията на производство е на добро ниво, като периодично се въвеждат иновации в процеса.

Поради високото ниво на конкуренция на пазара фирмата не е зависима от своите доставчици. За материали като платове, полепващи, копчета, подплънки, хастар и др. съществуват много фирми занимаващи се с техния внос и дистрибуция, поради което между последните има голяма конкуренция, а това води до съкращаване на сроковете на доставка и реални цени. Фирмата работи с постоянни доставчици, което създава предпоставки за улеснени методи на разплащане (разсрочено плащане) и преференциални цени^{^[7]}.

Фирмата си набавя работна ръка, без да ползва помощта на специализирани организации като трудови борси и бюра по труда. Тя прави това по собствени канали - обяви в пресата, лични контакти и др.

В морално отношение би могло да се каже, че фирмата разполага с едно модерно техническо оборудване, което позволява да се произвежда разнообразна висококачествена продукция. Физическото състояние на машините е много добро. Работят, без да създават сложни аварийни проблеми. Ремонтите се свеждат до нормална техническа поддръжка, подмяна на части и детайли без особена сложност и продължителност на времето за ремонт.

Предприятието полага грижи за подобряване използването на плетачните машини, шевните машини. Това съдейства за намаляване срока за физическо износване, а именно чрез повишаване на квалификацията, културно технологичното равнище на работниците при използването и обслужването на оборудването, контролира спазването на трудовата дисциплина.

В дружеството има групова форма на организация на производството обусловена от въвеждането на новата техника и големия обем на произвежданата продукция. От груповата форма на организация на производството произтичат следните особености:

- от организационна гледна точка главната особеност е партидния (а не поединичния) начин на придвижване на единиците продукция по хода на процеса – от плетачния цех партидите чорапи се предвижват в шивашкия цех, от там в гладачницата, след това в цеха за етикетиране и опаковане;

- производството на продукцията става колективно дело. Отделния работник е специализиран в няколко операции на процеса върху всички изделия. Крайния продукт е резултат от интегрираната трудова дейност на работниците;

- машините се групират по еднородност като на всяка от тях се изпълнява определена операция от един работник върху цялата партида изделия. Разположението на машините по участъци в цеховете е по групи съобразено с тяхната еднородност.

- работниците са тясно специализирани за изпълнение на ограничена по обхват трудова дейност. Обучението им по правило преминава бързо.

- производителността на труда е висока. Налице са предпоставки за силен взаимен контрол между работниците. Разходите за работна заплата в общите разходи за производство са ниски.

Съществен проблем на груповата организация на производство е прекъснатостта на процеса, обусловена от партидния начин на предвижване на продукцията и необходимостта от пренасочване на производството при смяна на серийността. Негативни последици са още монотонния труд с бедно съдържание, което го прави непривлекателен за работниците, приоритета на автоматизираните и стандартизирани действия на работниците пред възможността за творческа изява. Проблемите с мотивацията се усложняват, поради обстоятелството, че се регулира колективното поведение на група работници.

При производството на чорапите ключовите параметри, които трябва да се следят са: размерите за дължината на ходилото, дължината на конча, съчетанието на цветовете, изпълнението на плетките. Параметрите за модела чорапи се задават с помощта на компютър, записват се на магнитен носител, чрез който се подава информация към плетачните машини за параметрите на съответния модел. Работника на машината трябва само правилно да залага на входа отделните видове конци, прежда, гумена жица в тяхна последователност. Също така трябва да следи за тяхното изчерпване и да зарежда с материали. Много е важно работника да извършва текущ контрол на изхода на машината, като преглежда чорапите дали са с необходимите за модела размери, плетки, съчетания от цветове, тъй като при неправилно зареждане на материалите счупване на игли или друга неизправност плетачната машина не може да изпълни зададените параметри. По този начин се получава негодна продукция или с по-ниско качество. Колкото по-бързо се забележат дефектите на изхода, толкова по-бързо може да се реагира и отстрани причината за неизпълнението на параметрите. За месец март 2004 г. най-голям % на дефектите са в плетачните цехове – 98%; в шивашкия цех % е много по-малък - 1,2%, а в гладачницата – 0,8%.

В предприятието има графици за реализация на проекти по видове модели чорапи. За степента на изпълнението на плановите се отчитат десетдневно, анализират се причините за отклоненията от графиците и се предприемат мерки за отстраняването.

При съставяне плана за производството се взема предвид времето необходимо да се изработи един чифт чорапи. То зависи от дебелината на материалите и плетките - за гладки чорапи, жакардови чорапи, чорапи “двойно лице” е 8,20-9 минути; за чорапи фина мрежа 11 минути, а за фигурални чорапи е необходимо 9-9,30 минути.

Организационна структура на управление.

Организационната структура на управлението е свързана с мисията на фирмата да предостави на потребителите стилни и елегантни чорапи. Дейностите са организирани в четири отдела, към отделите има създадени направления: Детски чорапи, Мъжки чорапи, Дамски чорапи. За всеки отдел са разпределени задачи, пълномощия и отговорности:

- отдел ”Счетоводство и контрол” – управлява финансовите ресурси, отчита приходите и разходите, анализира крайните резултати, управлява паричните наличности и тяхното движение.

- отдел ”Производство” – организира производствения процес, ремонта и поддръжката на техническото оборудване, управлява качеството на продуктите и материалното осигуряване.

- отдел ”Кадри” – занимава се с планиране на трудовите ресурси, набирането, подбора и назначаване на кадри, оценяването на персонала, повишаването на квалификацията, разработва механизми за поощрения на персонала

- отдел ”Маркетинг”- проучва потребителското търсене, вкусовете и предпочитанията на потребителите, усъвършенства продуктова структура, своевременно доставяне на продукцията до клиентите.

Отдел “Производство” поддържа връзка с другите отдели за оптимизиране на дейността на фирмата. Отдел “Маркетинг” информира производството за всяка появила се претенция на потребителите към качество, сроковете за доставка. От своя страна Отдел “Маркетинг” зависи от отдел “Производство” за наличието на продукцията, която се търси за възможността за нейното своевременно изготвяне за задоволяване търсенето на клиентите.

В “МОНО” АД персонала е разпределен по отдели и направления. Длъжностно щатното разпределение има следния вид:

Длъжностно щатното разпределение във фирма “МОНО” АД

Длъжностни направления	Брой	Образование
1. Управител	1	Висше
2. Зам. Управител	1	Висше
3. Експерт “Информационно осигуряване”	1	Висше
4. Техн. сътрудник	1	Средно
Отдел “Счетоводство и контрол”
5. Главен счетоводител	1	Висше
6. Заместник главен счетоводител	1	Висше
7. Счетоводители	4	Висше/ средно
8. Касиер	1	Средно спец.
Отдел “Кадри”
9. Ръководител отдел	1	Висше
10. Специалисти	4	Висше/ средно
Отдел “Маркетинг”
11. Ръководител отдел	1	Висше
12. Специалист продажби	3	Висше
13. Специалист маркетингови проучвания	6	Висше
14. Специалист по снабдяване	3	Висше
15. Дизайнери на чорапите	3	Висше/ средно
Отдел “Производство”
16. Ръководител отдел	1	Висше
17. Заместник ръководител	1	Висше
18. Плетачки	45	Средно спец.
19. Шивачки	28	Средно
20. Гладачки	5	Средно
21. Спец. ремонт и поддръжка	4	Средно спец.

Таблица 1., източник: Маркетинговият отдел на фирмата.

Отделът по производството е зависимо от отдел ”Финанси” за разширяване на производството, осигуряване на материалите, заплащането на работниците. За да се предоставят необходимите средства в нужното време и обем финансовия отдел получава информация за производствените планови и програми от отдел ”Производство”. Отдел ”Кадри” осигурява производството с работна сила от своя страна отдела по производство информира отдел “Кадри” за потребностите си от работници конкретизирайки нейното количество, качество и квалификация.

Ръководството в организацията е разпределило по длъжности функциите, операциите, задачите необходими за осъществяване на дейността и постигане на целите. За всяка длъжност има разработена длъжностна характеристика, която включва необходимото образование, опит, умения, точно описание на конкретните правомощия и отговорност.

В отдел “Кадри” периодично се извършва оценка на бъдещите потребности от персонал като се вземат предвид плановете на фирмата за разширяване или съкращаване на дейността, фактор като излизане в пенсия, изтичане на трудови договори. Източниците, които използва фирмата за набиране на персонала са обяви в специализирани издания, бюра по труда. Целта е да се съберат кандидати и да се извърши подбор. Подбора чрез събеседване е задължителен за всяка длъжност и оценка на трудовата автобиография. За всеки индивид постъпващ на работа в дружеството се определя период за професионална ориентация и адаптация, тъй като всеки служител влиза във фирмата заедно с натрупания до момента опит, възгледи, поведение, които могат да не се впишат в организацията, може да влезе в противоречие с културата на фирмата. През този период назначения почва да разбира по-добре какво се очаква от него. В хода на общуването новоприетия узнава за неписаните правила, неформалните групи и техните лидери.

Средната работна заплата за предприятието е 580 лв. Възнаграждението се изплаща за отработени дни т.е. работната заплата е пропорционална на отработените дни. Минималните работни заплати за длъжностите са диференцирани в зависимост от квалификацията на служителите, сложността и отговорността на изпълняваната работа. Допълнителните средства за възнаграждението са обвързани с приходите от реализираната продукция.

Връзките в дейността на предприятието се характеризират чрез комуникационните канали, които съединяват отделните отдели и направленията към тях. Комуникационните канали във фирмата и взаимодействието се осъществява в следните насоки:

1) Вертикални комуникационни канали:

- изходящи канали (отгоре надолу) – чрез тях се предава информация от по-високите равнища към по-низшите равнища на управление. Уточняват се задачите, посочват се начините, които трябва да се изпълнят, подават се инструкции и заповеди, извършва се контрол;

- възходящи канали (отдолу нагоре) – осигурява се предаване на информация от направленията към отделите и висшето ръководство. Тази информация служи да се изработва обосновани управленски решения. Тези комуникации играят ролята на обратна връзка посредством отчети, сведения и др.

2) Хоризонтални комуникационни канали – осъществяват се на едно и също управленско равнище т.е. между различните отдели или направленията към съответния отдел. По този начин се осъществяват връзки на сътрудничество, консултации, съгласуват се интересите на отделите и направленията към изпълнение на общо поставените цели.

3) Диагонални комуникационни канали – реализират се чрез сътрудници от различни йерархически равнища. Най-често това са комуникации относно създаване на временни групи и екипи за обсъждане на проекти, планови задачи.

Като недостатък на организационната структура трябва да се посочи, че при определени ситуации е възможно да настъпят конфликти между отделите и направленията ако поставят идеите над целите на дружеството. Друг недостатък е увеличението на разходите за управление в следствие на дублиране в дейностите от един и същи вид по направление към отдела. В някой отдели обема на работа не е толкова голям и би могло да се съкратят направленията да остане да работи ръководител с определен по-малък екип.

Дейностите, с които се занимава маркетингът във фирмата са: предварително проучване на пазарното търсене, предлагани цени, избор на форма, методи, място и време на продажбите, форми за конкурентна борба и други.

Продукцията на фирмата е насочена, както към вътрешния пазар, така и външния – Финландия, Австрия. Целевият пазар на “МОНО” АД обхваща потребители от мъжки и женски пол във всички възрастови групи със средни доходи. Пазарът на чорапи се характеризира с разнообразие на предлагането, обслужването на голям брой купувачи, силно се влияе от модните тенденции (нови материали, плетки, цветови гами).

2. Обобщен анализ на ДМА във фирмата.

Дълготрайните материални активи могат да се характеризират и със следните структури, информацията, от които се използва за стопанския анализ:

А) Икономическа структура – показва съотношението между активните и пасивните ДМА. Разделянето на материалните ДА на “активни” и “пасивни” се прави в зависимост от степента на въздействието им върху предметите на труда. За 2005 година това съотношение активни: пасивни е 70:30, за 2006 година, съответно 75:25%, докато при 2007 година то е 82:18%, като използваемостта или натовареността на производствените мощности в предприятието достига 72% за 2007^{^[8]}г.

Б) Технологична структура – показва дела на технологичните разновидности, в рамките на отделните елементи на дълготрайни материални активи. На тази база те се делят на ДА в основното производство и на ДМА в спомагателните сектори в това число и в администрацията на фирмата.

В) Възрастова структура – показва дела на различните възрастови групи в дълготрайни материални активи. Обикновено възрастовата структура се отчита в следните диапазони: до 5 години, от 5 до 10 години, от 10 до 15 години, над 20 години.

	ДА 2005 г.	ДА 2006 г.	ДА 2007 г.	Изменение	КА 2006 г.	КА 2007 г.	Изменение
До 5 години	27%	37.15%	40.55%	+ 3.4%	57.81%	59.67%	+ 1.86
От 5 до 10 години	36%	29.77%	31.71%	+ 1.94 %	42.19%	40.33%	- 1.86%
От 10 до 15 години	14%	18.50%	19.01%	+ 0.51%	-	-	-
Над 20 години	23%	14.58%	8.73%	- 5.85%	-	-	-
	100%	100%	100%		100%	100%

Таблица 2: източник финансовия отдел на фирмата за 2006 и 2007 г.

Показателно в политиката на фирмата е, че тя се стреми да увеличи инвестициите си в ново оборудване и да го замени с остарелите производствени мощности. Като цяло през анализирания период се увеличава дела на новото оборудване, както и на това с използваемост между 5-15 години, докато рязко намалява количеството използвано оборудване и технологии с производствен живот над 20 години. За 2005 година в предприятието преобладават дълготрайни активи на възраст над 15 и 20 години. От 2006 година съотношението е намаляло с 5.85%, като в структурно отношение машините на възраст над 20 години заемат едва 8.73% от цялото оборудване и всички ДА в предприятието. От друга страна показателите за осигуреност на предприятието с ДМА, анализирани от финансовия отдел се базират на количеството произведена продукция и натовареността на ДА в производството (степен на активни ДА, участващи в производството).

Факторите, влияещи върху обема на произвежданата продукция в предприятието, са:

- наличието на нови и съвременни производствени мощности;

- степен на натовареност на производството;

- степен на иновационна и инвестиционна политика;

- осигуреност с материални запаси за производство;

- степен на незавършено производство във фирмата;

- разработване на продуктовата и маркетинговата политика на фирмата;

- продължителност на използване на една технологична линия (степен на използване при физическо изхабяване на машините и технологиите);

- усъвършенстване на качеството и продуктовия асортимент на фирмата и други.

Факторите влияят в частен аспект върху политиката на инвестиции в предприятието и на тяхна база, ръководството се стреми да инвестира средства в минимизиране на негативните ефекти и увеличаване дела на използваните ДМА на възраст под 5 години (това важи с най-голяма сила при технологичните цикли и в основното производство).

Ефективността от използването на активите в дадено предприятие до голяма степен се предопределя на етапа на инвестирането на средства в тях. Затова фирмите трябва да влагат средства в амортизируеми активи само след задълбочен анализ и разчети на очакваните доходи.

След като средствата са вече вложени, необходимо е текущо да се следи тяхната ефективност. Целта е навременно определяне на евентуални отклонения от очакваните резултати, разкриване на причините за това и адекватно предприемане на коригиращи мерки. Повишаването на ефективността може да се извърши чрез по-добро използване на суровините, материалите, енергията и горивата; решително да се увеличава производителността на труда, като се използват най-новите постижения на науката и техниката; да се определят нови мащаби в инвестиционната политика.

Пряко влияние върху качеството на използване на дълготрайните активи във фирмата оказват някои от факторите и закономерностите, анализирани от финансовия отдел на фирмата, а именно:

- обем на произвежданата продукция; тенденцията през разглеждания период е увеличаване на производството като следствие от увеличения обем на работата, назначените допълнително работници, както и от по-високата производителност на закупените през 2006 и 2007 година машини и технологични линии за производство на чорапи;

- производителност; тя се определя от качеството на използваните суровини, обновените технологични линии, мотивираността на персонала в предприятието (средната заплата в предприятието на работник е 450 лева), материалната база и наличието на сключени договори с клиенти и дистрибутори за пласмент на готовата продукция.

- размер и величина на инвестициите; политиката на предприятието е насочена към осигуряването на достатъчно като размер финансови средства за инвестиране в нови технологии, в стимулиране на производителността, както и в увеличаване на реалния обем на производството; Ръководството е възприело стратегия да инвестира 15% от реализирания оборот на фирмата през годината за нови технологии и подобряване на материалната база в предприятието;

№	*Показатели*	2005 г.	2006 г.	2007 г.
1.1	Възвръщаемост на инвестициите	0.11	0.16	0.20
1.2	Кеш флоу – паричен поток	242	236	298
1.3	Дял на паричния поток	19.78%	21.4%	22.9%
1.4	Възвръщаемост на оборота	20.08%	22.3%	25.9%

Таблица 3

Възвращаемостта на инвестициите се увеличава през анализирания период средно с 30% в относителен аспект на година, увеличава се и паричния поток във фирмата, както и процентното отношение на относителния дял на паричния поток. Възвращаемостта на оборота от 2005 до 2007 година се увеличава с близо 5%.

- себестойност на продукцията; тя се определя от вложение материали и труд в производството на чорапи; като цяло тенденцията през анализирания период е намаление на себестойността на продукцията с 12.75%, което позволява на фирмата да има ценови предимства пред останалите фирми на пазара и така да атакува нови пазарни ниши и да увеличи обема на продажбите, а оттам и реализирания годишен оборот.

- качество на продукцията; във фирмата има изграден стриктен контрол по отношение качеството на продукцията, предимно той е превантивен и се изразява в стриктно съблюдаване на качеството на използваните суровини (предпочитат се вносни такива), както и качеството на работа и непрекъснатото обновяване на технологичния процес, с което се постига минимален брак от 5.4% от общото производство на година за 2007 г.(за 2006 г. той е бил 7.1% от общото производство).

- обем и прираст на печалбата;

(в лева)

№	Показатели	Шифър	2005 г.	2006 г.	2007 г.
1.	Нетен размер на приходите от продажби	2102	391 800	429653	905341
2.	Сума на актива	5550	135 767	144390	185484
3.	Сума на пасива	5600	135 767	144390	185484
4.	Финансов резултат след данъчно облагане - печалба	5565	212	256	23442
5.	Фин. резултат след дан. облагане -загуба	5638	0	0	0

Таблица 4

Ръководството на фирмата анализира период от три години като на тази база взема ефективни управленски решения. С най-голяма тежест при анализа е изменението при финансовия резултат (увеличава са през анализирания период), както и на нетния размер на приходите от продажби, който за 2005 година е 391 800, а през 2007 г. – се увеличава на 905 341.

- рентабилност и други.

№	Показатели	Шифър	Предходна година хил. лв.	Текуща година хил. лв.	Разлика хил. лв.
1.	Коеф. на бърза ликвидност	Коеф.	0.99	1.37	0.39
2.	Коеф. на оперативния капитал	Коеф.	0.09	0.07	-0.01
3.	Обръщаемост на активите	Коеф.	2.98	4.88	1.91
4.	Обръщаевмост на дълготр.мат. активи	Коеф.	22.63	88.35	65.72
5.	Обръщаемост на материални запаси	Коеф.	11.41	39.58	28.17
6.	Рентабилност на продажбите	%	0.78%	4.52%	3.74%

Таблица 5

През анализирания период се увеличава коефициента на бърза ликвидност от 0.87 през 2005 г. на 1.37 през 2007 г. Увеличават се и драстично коефициентите на рентабилност на продажбите, което е следствие от завладяването на нови пазари, увеличаване на производството и продажбите през 20063 и 2007 г.

За оценка на ефективността на ДА най-често като обобщаващ фактор се използва показателя за рентабилност на база използване на ДА в производството, а именно:

- Рентабилност – отразява величината на печалбата, която се пада на единица ДА. Това е един от най-важните показатели, изразяващ най-важния икономически резултат от дейността и подобряване използването на активите на фирмата^{^[9]}.

където:

П – годишен размер на печалбата (лв.)

А – средногодишна стойност на ДА (лв.)

За 2006 г. рентабилността на ДА е: 0.0017729 и тази ниска величина е поради малкия обем на реализираната печалба, едва 256 хил. лева.

За 2007 година рентабилността на ДА е: 0.126383, което е следствие на реализираната огромна печалба за 2007г. в размер на 23 442 хил. лева.

Разработеният финансов план във фирмата е съобразен с изискванията на Международните счетоводни стандарти (МСС) за информацията, която се съдържа в основните етапи на финансовото планиране, а именно с условията за разбираемост и полезност, уместност, надеждност, сравнимост и независимост, стойностна връзка между краен и начален период.

Анализ на обращаемостта на активите, (хил. лв.)

№	Задължения към:	Предходна година	Текуща година	Разлика
		Стойност	Стойност	Стойност	%
1	Нетен размер на приходите от продажби	429653	905341	475688	110,7%
2	Обща сума на активите	144390	18584	41094	28,5%
3	Дълготрайни активи	19509	10529	-8980	-46,0%
4	Вземания	50903	70176	19273	37,9%
5	Материални запаси	37662	22876	-14786	-39,3%
6	Обращаемост на общите активи (1/2)	2,98	4,88	1,91	64,0%
7	Обращаемост на дълготрайни активи (1/3)	22,02	85,99	63,96	290,4%
8	Обращаемост на вземанията (1/4)	8,44	12,90	4,46	52,8%
9	Среден срок за събиране на вземанията (4/*365)	43,24	28,29	-14,95	-34,6%
10	Обращаемост на материалните запаси (1/5)	11,41	39,58	28,17	246,9%

Таблица 6

Приходите за дейността през анализирания период са се увеличили с над 110% от 429 653 лева нетен размер на приходите, на 905 341 лева за 2007 година нетен размер на приходите от продажби. Дълготрайните активи за периода са отбелязали спад, като главната причина е в намаляването на нематериалните дълготрайни активи (в частност софтуерните продукти). Вземанията също са нараснали през периода с близо 38%, което е показателно за ефективността на работа на самата фирма. Предимно са нараснали краткосрочните вземания с над 52%. Обращаемостта на активите като частно на нетния размер на приходите от продажби и общата сума на активите се увеличава за периода с 1.91 по данни от анализаторския център към фирмата. Това е преди всичко kа рязкото увеличение на приходите от продажби с над 110%. Намалял е като цяло средния срок на събиране на вземанията, което е от важно значение за кредитната активност на фирмата. Средно за анализирания период той е намалял с близо 35%, като през 2008 година продължава да пада.

Качество на продукцията.

През периода 2004 - 2007 г. предприятието изцяло подменя техническото си оборудване. Закупува модерни плетачни машини “Лонати 362”, “Лонати 481” за подобряване на производството. Това се отразява в:

- повишаване качеството на произведените чорапи;

- разнообразяване на номенклатурата, което позволява да се задоволят новите изисквания на клиентите;

- намаля се себестойността на продукцията чрез икономии от вложен труд, тъй като машините са с висока степен на автоматизация;

- намаляват проблемите от производствен характер – машините работят без тежки проблеми, не се налагат продължителни прекъсвания на производствения процес заради извънредни ремонти;

- оборудването осигурява конкурентни предимства на фирмата в сравнение с конкурентите и на българския пазар.

Физическото състояние на машините е много добро. Работят, без да създават сложни аварийни проблеми. Ремонтите се свеждат до нормална техническа поддръжка, подмяна на части и детайли без особена сложност и продължителност на времето за ремонт.

Предприятието полага грижи за подобряване използването на плетачните машини, шевните машини и материалната база. Това съдейства за намаляване срока за физическо износване, а именно чрез повишаване на квалификацията, културно - технологичното равнище на работниците при използването и обслужването на оборудването, контролира спазването на трудовата дисциплина.

ДМА закупени през отчетната 2007 година от предприятието (в лева)

Вид	Брой	Обща цена
Форматираща машина за роли	1	40000
Мотокар	1	10000
Микробус	2	35000
Компютър	1	850
Принтер	1	270
Телефон – факс	1	450
Телефон	1	100
Офис оборудване	-	2100
Други разходи /ремонт/	-	2000
Общо:		110 770

Таблица 7

В теоретичната част обобщихме накратко факторите, които се използват за повишаване на ефективността от използването на дълготрайните активи в предприятието, които теоретично разделихме във фирмата на две групи: екстензивни и интензивни.

Екстензивните фактори главно са свързани с увеличаване на количеството машини, съоръжения и оборудване, които се въвеждат в действие или с увеличаване на времето на тяхното ефективно използване.

Повишаване ефективността на дълготрайните активи във “МОНО” АД гр. Плевен, се постига за анализираните две отчетни години (2006 и 2007 година) по следните няколко начина на работа и инвестиране в нови технологии и технологични линии за производство на чорапи, а именно:

- увеличаване броя на действащите машини и оборудване; по данни от финансово - анализаторския отдел имаме намаление на ДМА с близо 7% в относително изражение за периода 2006 - 2007 година или в абсолютно изражение намалението на ДМА е 8 980 хил. лева; това се дължи на факта, че голяма част от ДМА през 2007 година са бракувани, а друга са продадени.

Анализ на имуществена структура (хил. лева)

Видове активи	Предходна година		Текуща година		Разлика
	Балансова стойност	%	Балансова стойност	%	Стойност	%
Дълготрайни и краткотрайни активи	144053	100	185364	100	41311	0,0
А. Дълготрайни активи	19509	13,5	10529	5,7	-8980	-7,9
I. Материални	18982	13,2	10247	5,5	-8735	-7,6
II. Нематериални	86	0,1	61	0,0	-25	0,0
III. Финансови	441	0,3	221	0,1	-220	-0,2
Б. Краткотрайни активи	124544	86,5	174835	94,3	50291	7,9
I. Материални запаси	37662	26,1	22876	12,3	-14786	-13,8
II. Вземания	50903	35,3	70176	37,9	19273	2,5
III. Финансови средства	34209	23,7	79718	43,0	45509	19,3
IV. Разходи за бъдещи периоди	1770	1,2	2065	1,1	295	-0,1

Таблица 8

През анализирания период 2004-2007 година намалява като стойност ДМА използвано в предприятието, намаляват и материалните запаси, което е предпоставка за по-ефективно използване в складовете и в производството. През анализирания период се увеличават финансовите средства, най-вече в разплащателни сметки на предприятието с цел бъдещо увеличаване на инвестициите.

През анализирания тригодишен период изменения също така настъпват и при следните дейности и процеси:

- намаляване времето на доставка и монтиране на машини и оборудване;

- намаляване на подготвително - заключителното време и вътрешно - сменните прекъсвания по субективни причини (стачки, конфликти, липса на материали и суровини и т.н.);

- осигуряване на необходимата ритмичност на снабдяването и производството (пряко зависима от дистрибуционните канали и снабдителските центрове в страната, както и от доставните цени на суровината за производство);

- усъвършенстване на формите на организация на производството;

- повишаване степента концентрация, специализация и коопериране на производството и т.н.

По-големи изменения през анализирания тригодишен период настъпват при нивото на ликвидност,, степента на задлъжнялост, която намалява драстично, при квотата на собствения капитал (бележи увеличение от 2002 година насам), както и при нивото на покритие на дълготрайните активи (през 2005 г. то е 1.98, през 2006 г. – 2.84, а през 2007 г. – 4.07).

Интензивните фактори в предприятието изразяват степента на използване на ДА за единица време. Пътищата, по които фирмата постига влияние върху тях и повишава ефективността на ДМА в структурно и работно отношение (производствена натовареност на машините при произвеждания обем продукция), са:

- фирмата увеличава скоростта на извършването на отделните операции;

- разкрива и прилага резервите за използване на максималния капацитет на машините и оборудването;

- извежда от употреба на физически и морално остарели машини и оборудване;

- ускорява процесите на модернизация на действащото оборудване през 2005, 2006 и 2007 година;

- повишава на квалификацията, образованието, уменията и опита на персонала, използващ машините и оборудването, чрез квалификационни курсове, организирани от обучаваща консултантска фирма от град София;

- прилага нови, съвременни форми на организация на производството, труда и управлението;

- подобрява условията на труда и мотивацията към повишаване степента на използване на ДА и т.н.

Въз основа на така направения анализ на предприятието, могат да се формулират следните изводи:

- Основна цел на фирмата трябва да бъде намаляване до минимум размера на преките загуби от нелоялни конкуренти и доставчици и ускоряване процеса на реализация на внесената продукция;

- Сериозно внимание трябва да се обърне на получените резултати от изчислените показатели за състоянието на фирмата, които не са благоприятни;

- Фирмата няма особено стабилно финансово състояние, не се предвижда в следващият период подобряване на показателите й;

- Активите на фирмата бележат ръст, от гледна точка повишаване цената на имотите в гр. София;

- Собственият капитал се променя с 21.76% през 2007 година.

Използвана литература:

1. Айнаджиев, А., Петков М., „Икономика на предприятието”, 1999 г.;

2. ДВ бр. 119 от 2002 г.

3. Динев, М., „Обща теория на счетоводството”

4. Дончев, Д., „Икономика на предприятието”, изд. „Сиела”, София, 1998 г.;

5. Геров, А., „Фирмено планиране”, София, 1999 г.;

6. Евгениев, Г., „Основи на управлението на човешките ресурси”,1993 г.;

7. Иванов, В., „Икономика на предприятието”, 1995 г.;

8. Иванов, В., „Икономика на предприятието”, изд. „Лиафсо ООД”, 1995 г.;

9. Кръстев, Т., „Амортизационна политика”, ИК „Сила”, София, 1997 г.;

10. Маринов Г., Попов, Г., Велев, Мл., Гераскова, О., „Приложна икономика”, изд. „Информа интелект”, 1996 г.;

11. Маринова, Ю., Попов, Г., „Икономика и организация на индустриалната фирма”, изд. „Горекс Прес”, 2001 г.;

12. Николов, М., „Икономика”, изд. „Princceps”, София, 1997 г.;

13. Николов, Н., „Финансов анализ на стопанската дейност на предприятията”, София, 2002 г.;

14. Стоянов, Д., „Индустриален растеж”;

15. Танев, Д., Т., Кръстев, „Анализ на финансово – счетоводните отчети", София, 1993 г.;

16. Тимчев, М., „Финансово - стопански анализ на фирмата”, 1994 г.;

17. Харизанова, М., „Управление на човешките ресурси”, 1997 г.;

18. Закон за счетоводството

19. сп. „Български счетоводител”, бр. 9/97 г., с. 10 - 14 вкл., Кръстьо Чуков.

Приложения.

Приложение 1.

Финансово - икономически критерии във фирма “МОНО” АД

за периода 2006 – 2007 г.

№	Показатели	Шифър	Предходна година хил. лв.	Текуща година Хил. лв.	Разлика Хил. лв.
1.	Нетен размер на приходите от продажби	2102	429653	905341	475688
2.	Сума на актива	5550	144390	185484	41094
3.	Сума на пасива	5600	144390	185484	41094
4.	Финансов резултат след данъчно облагане - печалба	5565	256	23442	23186
5.	Фин. резултат след дан. облагане -загуба	5638	0	0	0
6.	Парични средства в левове	5538	22721	11728	-10993
7.	Парични средства във валута	5625	11448	67990	56502
8.	Краткосрочни заеми	5102	3457	1667	-1790
9.	Дългосрочни заеми	5110	0	0	0
10.	Вземания	5003	50903	70176	19273
11.	Задължения	5035	82672	107371	24699
12.	Дълготрайни активи - общо	5351	18982	10247	-8735
13.	Материални запаси	5163	37662	22876	-14786
14.	Собствен капитал (ш.5600-ш.5097-5595)		57924	76326	18402
15.	Фин.резултат преди данъч.облагене - печалба		3358	40892	37534
16.	Фин.резултат преди данъч. облагане - загуба		0	0	0
17.	Краткотрайни активи (ш.5545-ш.5542)		122774	172770	49996
18.	Разходи за лихви	3880	1977	1226	-751
19.	Привлечен капитал	5595	86129	109038	22909
Критерии
1.	Коеф. на бърза ликвидност (6+7+10)/(8+11)	Коеф.	0.99	1.37	0.39
2.	Коеф. на оперативния капитал ((17-8-11)/1)	Коеф.	0.09	0.07	-0.01
3.	Обръщаемост на активите (1/(2-5))	Коеф.	2.98	4.88	1.91
4.	Обръщаевмост на дълготр.мат. активи (1/12)	Коеф.	22.63	88.35	65.72
5.	Обръщаемост на мат. запаси (1/13)	Коеф.	11.41	39.58	28.17
6.	Рентабилност на продажбите (15/1)	%	0.78%	4.52%	3.74%
7.	Рентабилност на продажбите (4/1)	%	0.06%	2.59%	2.53%
8.	Рентабилност на привлечения капитал (15+18)/19)	%	6.19%	38.63%	32.43%
9.	Рентабилност на привлеч. капитал (4/19)	%	0.30%	21.50%	21.20%
10.	Коеф. на заемния към собств. капитал (9/14)	Коеф.	0.00	0.00	0.00
11.	Покриване на лихвите по кредити (15+18)/18	Коеф.	2.70	34.35	31.66
12.	Покриване на лихвите по кредити (4+18)/18	Коеф.	1.13	20.12	18.99
13.	Коеф. на обща задлъжнялост (19/3)	Коеф.	0.60	0.59	-0.01

Приложение 2.

ОТЧЕТ за приходите и разходите на фирма “МОНО” АД към 31.12.2007 г.

Наименование на разходите	Шифър	Сума (хил.лв.)		Наименование на приходите	Шифър	Сума (хил.лв.)
		Предходна година	Текуща година			Предходна година	Текуща година
а	б	1	2	а	б	1	2
1. Разходи за дейността 1. Нам/ е на запасите от прод/я, незав. П-во и р-ди за бъд.периоди	3610	8713	16455	I. Приходи от дейността 1. Нетен размер на приходите от продажби	2102	429653	905341
2. Разходи за материални и външни услуги				а)на продукция	2103	416486	892172
				б) на стоки	2104	0	478
а)Разходи за				в) на услуги	2105	0	11205
материали	3250	87274	128112	г) други	2106	13167	1486
б) Р-ди за външни услуги	3300	161290	268339	2. Приходи от финансирания	2262	0	0
3. Разходи за персонала				В т.ч. субсидии от държ.	2272	0	0
а) Заплати и др. възнаграждения б) Соц. осиг. и надбавки 4. Разходи за амортизация	3600 3650 3550	104142 41627 10025	408014 42339 8285	3. Р-ди за придобиване на дълг.мат. активи за бъдещи периоди 4.Увелич на запасите от прод. н.п-во и р-ди за бъдещи периоди	2154 2182	97 5951	81 7787
5. Други разходи в т.ч. намалението на с-та на мат. запаси	3750 5163	30676 0	45524 0	5. Други увеличения		0	0
6. отчетна стойност на продадени стоки	3800	315	268	а) приплоди и приръст на животни	2183	0	0
Общо I:	3150	444062	917336	б) други	2184	0	0
II. Финансови разходи 7. Лихви по кредити	3880	1977		Общо:	2678	435701	913209
8. Отрицателна разлика от ценни книжа а)от продажби б)От обезценка	3572 3574	0 0	0 0	II. Финансови приходи
9. Отрицателна р-ка от промяната на вал. курсове	3576	119	14638	6. Приходи от лихви	5225	5143	3030
10. Други финансови разходи	3577	315	670	7. Приходи от съучастия	5227	129	311
Общо:	3579	2411	16534	в. т.ч. дивиденти	5229	0	0
III.Извънредни разходи 10. За операции по управлението	3192	328	937	8. Положителна р-ка от продажба на ценни книжа	5632	0	40
11. Др. извънредни разходи	3909	3237	19042	9. Положителна р-ка от промяна на вал.курсове	5634	8190	589447
Общо III:	3910	3565	19979	10. Др. финанс. приходи		0	0
IV. Данъци				Общо II:	5220	13462	62328
12. Данък в/ у печалбата	5136	2428	14333	III.Извънредни приходи 11. От операции по управлението	5636	538	602
13. Други данъци	5640	674	3117	12. Други извънредни приходи	5238	3695	18602
Общо IV:	5245	3102	17450	Общо III:	5230	4233	19204
V. Резултат от отчетния период (печалба)	5565	256	23442	Общи приходи	2255	453396	994741
				IV. Резултат от отчетения период	5638	0	0
Всичко:	3154	453396	994741	Всичко:	2257	453396	994741

Приложение 3.

Баланс на “МОНО” АД към 31.12.2007 г. (в хил. лева)
А. Дълготрайни активи	10 529
I. Материални
1. Сгради, земи, гори и трайни насаждения
2. Машини, съоръжения и оборудване	7 455
3. Други дълготрайни материални активи	211
4. Разходи за придобиване на ДМА	2 581
Всичко ДМА	10247
II. Нематериални	61
III. Дългосрочни инвестиции	221
IV. Дългосрочни вземания
Всичко дълготрайни активи	10 529
Б. Краткотрайни активи
I. Краткотрайни материални активи	70 308
II. Краткосрочни вземания	24 576
III. Парични средства	79 718
IV. Други	233
Всичко краткотрайни активи	174 835
Обща сума на активите	185 082
В. Дългосрочни пасиви
1. Задължения по получени банкови заеми	1 667
2. Други дългосрочни задължения	76 044
3. Приходи за бъдещи периоди	0.00
Всичко дългосрочни пасиви	77 711
Г. Краткосрочни пасиви
1. Краткосрочни задължения	64 196
2. Задължения към кредитори	24 539
3. Други задължения	18 636
Всичко краткосрочни пасиви	107 371
Нетни дълготрайни активи	------
Нетни дълготрайни активи	------
Нетни краткотрайни активи	------
Нетни краткотрайни активи	------
Нетни активи	------
Собствен капитал
1. Основен капитал	20 000
2. Допълнителен капитал	27 787
3. Печалба от текущата година	23 442
4. Неразпределена печалба	0.00
5. Резерви	0.00
5. Резерви	0.00
Всичко собствен капитал	71 229
Всичко собствен капитал	71 229

Баланс на “МОНО” АД към 31.12.2006 г. (в хил. лева)
А. Дълготрайни активи
I. Материални	18 982
1. Сгради, земи, гори и трайни насаждения
2. Машини, съоръжения и оборудване	14 221
3. Други дълготрайни материални активи	0.00
4. Разходи за придобиване на ДМА	4 761
Всичко ДМА	18 982
II. Нематериални	86
III. Дългосрочни инвестиции	441
IV. Дългосрочни вземания	0.00
Всичко дълготрайни активи	19 509
Б. Краткотрайни активи
I. Краткотрайни материални активи	68 720
II. Краткосрочни вземания	12 433
III. Парични средства	34 169
IV. Други	22 118
Всичко краткотрайни активи	124 544
Обща сума на актива	144 053
В. Дългосрочни пасиви
1. Задължения по получени банкови заеми	3 457
2. Други дългосрочни задължения
3. Приходи за бъдещи периоди
Всичко дългосрочни пасиви	61 381
Г. Краткосрочни пасиви
1. Краткосрочни задължения	8 757
2. Задължения към кредитори	12 171
3. Други задължения	61 744
Всичко краткосрочни пасиви	82 672
Нетни дълготрайни активи	-----
Нетни дълготрайни активи	-----
Нетни краткотрайни активи	-----
Нетни краткотрайни активи	-----
Нетни активи	-----
Собствен капитал
1. Основен капитал	20 000
2. Допълнителен капитал	23 694
3. Печалба от текущата година	256
4. Неразпределена печалба	0.00
5. Резерви	0.00
5. Резерви	0.00
Всичко собствен капитал	43 950
Всичко собствен капитал	43 950

Приложение 4.

Структура на актива, пасива, приходите и разходите по години на анализ във фирма “МОНО” АД

№	Показатели	Предходна година		Текуща година
		Стойност	%	Стойност	%
	Структура на актива на баланса
1	Дълготрайни активи	19509	13,5%	10529	5,7%
2	Краткотрайни активи	124544	86,3%	174835	94,3%
3	Вземания по записани дялови вноски	337	0,2%	120	0,1%
	Сума на актива:	144390	100,0%	185484	100,0%
	Структура на пасива на баланса
1	Собствен капитал	43950	30,4%	71229	38,4%
2	Привлечен капитал	86129	59,7%	109038	58,8%
3	Приходи за бъдещи периоди	14311	9,9%	5217	2,8%
	Сума на пасива:	144390	100,0%	185484	100,0%
	Структура на разходите
1	Разходи за дейността	444062	97,9%	917336	92,2%
2	Финансови разходи	2411	0,5%	16534	1,7%
3	Извънредни разходи	34565	0,8%	19979	2,0%
4	Данъци	3102	0,7%	17450	1,8%
	Всичко разходи:	453140	99,9%	971299	97,6%
5	Печалба за текущата година	256	0,1%	23442	2,4%
	Всичко:	453396	100,0%	994741	100,0%
	Структура на приходите
1	Приходи от дейността	435701	96,1%	913203	91,8%
2	Финансови приходи	13462	3,0%	62328	6,3%
3	Извънредни приходи	4233	0,9%	19204	1,9%
	Всичко приходи:	453396	100,0%	994741	100,0%
4	Загуба за текущата година	0	0,0%	0	0,0%
	Всичко:	453396	100,0%	994741	100,0%

[1] (отм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

[2] разглежданата от нас фирма използва нелинеен метод за амортизация. По-подробно виж във втора глава от разработката.

[3] Виж Геров, А. Фирмено планиране. С., 1999; с. 140 - 145.

[5] Попов Г. – “ Икономика на индустриална фирма” стр. 45, Гореск Прес, София 2002 г.

[7] Конкурентните фирми предлагат висококачествена продукция не само като изпълнение, но и в материите. По- големите фирми разполагат с по- големи и по- квалифицирани екипи, които увеличават разнообразието в дизайна и кройките. Всичко това ги прави предпочитани за висшата класа, която се стреми към престижна марка. Фирма “Моно” разполага с по- малко финансови средства , но подържа високо качество на продукцията си и се стреми към по-голямо разнообразие.

[8] По данни на финансовия отдел за 2006 и 2007 г.

[9] Този показател определя какъв обем печалба (лихвен процент, дивидент и т.н.) се получава от всеки лев, инвестиран в ДА. Целта на предприятието е непрекъснатото нарастване на рентабилността на активите му.

2.1. Оценка на дълготрайните активи.

3. Същност и характеристики на амортизацията. Функции на амортизацията.

4.1. Нова трактовка на данъчните временните разлики

7. Данъчни аспекти на амортизацията.

2. Обобщен анализ на ДМА във фирмата.

за периода 2006 – 2007 г.

ОТЧЕТ за приходите и разходите на фирма “МОНО” АД към 31.12.2007 г.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета