 |
|
СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ”
гр. Свищов
МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ
на тема:
„Проблеми
при счетоводното отчитане
на
финансовите активи и инструменти”
2010 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Глава
първа: Обща характеристика на финансовите активи и инструменти.
1.1
Същност и поява на финансовите активи и инструменти
1.2
Правна регламентация на финансовите активи и инструменти
1.3.
Видове и особености на финансовите активи и инструменти
Глава
втора: Организация на счетоводното отчитане на дългосрочните финансови активи.
2.1
Състав на дългосрочните финансови активи като отчетни обекти.
2.2
Отчитане придобиването на дългосрочни финансови активи.
2.3
Отчитане последващото оценяване на дългосрочни финансови активи.
2.4
Отчитане намаляването на дългосрочни финансови активи.
Глава
трета: Организация на счетоводното отчитане на краткосрочните финансови активи
и инструменти.
3.1
Състав на краткосрочните финансови активи и инструменти като отчетни обекти.
3.2
Отчитане придобиването на краткосрочни финансови активи и инструменти.
3.3.
Отчитане последващото оценяване на краткосрочни финансови активи и инструменти.
3.4.
Отчитане намалението на краткосрочни финансови активи и инструменти
Увод
Счетоводното отчитане на финансовите
активи и инструменти е важно звено на финансовия и глобалния мениджмънт.
Резултатите от него стоят в основата на финансовите и инвестиционни решения на
съвременните мениджърски екипи и предопределят тяхната рационалност и
актуалност за дълъг срок. Финансовите инструменти са едни от основните активи
на съвременното капиталово предприятие. Без резултатите от тяхното акуратно
отчитане и оповестяване трудно може да се управлява поведението на една фирма на
финансовите и паричните пазари. Почти е невъзможно да се изгради финансова и
инвестиционна стратегия, които да очертаят контурите на желаното от всички
акционери и мениджъри бъдещо трайно и непрекъснато увеличаване на богатството.
Без съмнение ликвидността на активите
се предопределя от времето, през което отделните им елементи се превръщат в
пари. Всъщност такава е логиката на всяка инвестиция. Всеки влага пари в дадена
дейност, за да получи повече пари. Активите обаче са с различна възвращаемост.
Някои активи сравнително бързо се превръщат в пари, а други по-бавно. Целият
този процес се предопределя от мястото и ролята на всеки актив в общата дейност
на фирмата.
Тенденциите за постоянно ускоряване на обращаемостта на
капиталите и свързаните с нея изисквания към носителите за висока ликвидност,
висока пазарна способност, висока доходност и възможно ограничен риск
увеличават актуалността на проблема за счетоводното отчитане на финансовите
активи и инструменти и изводите, които се налагат от получените резултати,
което от своя страна обуславя все по-интензивното им налагане през последните
години в стопанската практика.
Предприятията все по-често се
принуждават да участват в паричните и капиталови пазари най-малко по няколко
причини:
-
да
привличат при изгодни условия краткосрочен или дългосрочен финансов ресурс за
укрепване и разширяване на дейността си;
-
да
осъществят ефективно използване на свободните си финансови ресурси;
-
да
полагат усилия за избягване и преодоляване на неблагоприятните тенденции и рискове
при провеждане на своята дейност;
Световната практика е доказала по
безспорен начин, че без добре развит капиталов пазар е невъзможно нормалното
функциониране на пазарното стопанство в която и да е страна.[1]
От всичко казано до момента можем да
обобщим, че финансовите активи и инструменти имат изключително важна
инвестиционна стойност за капиталовите предприятия, което от своя страна
определя регламентирането им в счетоводни стандарти и определянето на строги
правила по отношение на тяхната отчетност и оповестяване.
Принципите за определяне,
класифициране, признаване, оценяване, отчитане и оповестяване на информацията
за финансовите инструменти във финансовите отчети на предприятията се определят
посредством НСС 32 – Финансови инструменти.
Целта на тезата е да се разгледат
по-конкретно принципите при счетоводното отчитане на финансовите активи и
инструменти.
Конкретните задачи на настоящата
разработка са:
-
да
се детайлизира общата характеристика на финансовите активи и инструменти, която
да включва тяхната същност и поява, правната им регламентация, както и някои
видове и особености на финансовите активи и инструменти;
-
да
се проследи организацията на счетоводното отчитане на дългосрочните финансови
активи;
-
да
се проследи организацията на счетоводното отчитане на краткосрочните финансови
активи и инструменти;
Обект на изследването са финансовите
активи и инструменти.
Предмет на изследването са възможните
проблеми и основни положения при счетоводното отчитане на финансовите активи и
инструменти.
Направените изследвания са извършени в ИД „БенчМарк Груп” АД.
...............................................................................................................................
Глава втора: Организация на
счетоводното отчитане на дългосрочните финансови активи.
2.2 Отчитане придобиването на дългосрочни
финансови активи.
1) Отчитане на финансовите инструменти с
дългосрочен характер:
Придобиването на финансовите
инструменти се отчита според приложимите счетоводни стандарти[2] на
една от двете дати:
-
дата
на търгуване, представляваща дата на поемане на ангажимента за плащане;
-
датата
на уреждане, на която активът се прехвърля на предприятието;
Избраната дата е елемент на
счетоводната политика на предприятието и се прилага за всички покупки на
финансови активи.
За придобиване на дългосрочните
финансови активи се дебитират сметки: 225 Финансови активи, държани до
настъпване на падеж, 226 Финансови активи, обявени за продажба, 227
Финансови активи, заложени като обезпечение, 228 Държавни ценни книжа, 229
Други дългосрочни финансови активи, а се кредитират сметките от група 50
Парични средства.
2) Отчитане на инвестиционните имоти.
При първоначалното оценяване се
прилагат различни оценки в зависимост от начина на придобиване:
-
за
новосъздаден инвестиционен имот се прилага цената на придобиване;
-
при
преквалифициране на неинвестиционен имот в инвестиционен имот – по балансовата
стойност към момента на прехвърлянето;
-
за
безвъзмездно придобит инвестиционен имот – по справедлива стойност;
-
получен
при апортна вноска – по оценката, дадена от съда;
Прилагането на метода „цена на придобиване”
изисква инвестиционният имот да се отчита като се прилага препоръчителният
подход, отнасящ се за оценката на дългосрочните материални активи – по цена на
придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от
обезценка.
По-важните операции, свързани с
инвестиционните имоти, се отнасят до тяхното увеличаване, прехвърляния от или в
инвестиционен имот и освобождаване от имотите.
При покупка на инвестиционен имот се
дебитира сметка 224 Инвестиционни имоти с покупната стойност и всички
разходи, които могат пряко да бъдат отнесени към инвестиционния имот – хонорари
за правни услуги, данъци по прехвърляне на имота и др. За платените суми се
кредитират сметки от група 50 Парични средства.
Когато инвестиционният имот се
придобива чрез строеж по стопански начин, първоначално разходите се отчитат по
дебита на сметките от група 60 Разходи по икономически елементи. За отнасянето
на разходите по функционално предназначение се дебитира сметка 613 Разходи
за придобиване на дългосрочни материални активи. Заприходяването на
сградата като инвестиционен имот се отразява на сметка 224 Инвестиционни
имоти. За завършеното строителство на сградата се кредитира сметка 613
Разходи за придобиване на дългосрочни материални активи.
Пример за отчитане придобиването на
инвестиционен имот:
Предприятието „БенчМарк Груп” АД
придобива сграда, която ще се използва за отдаване под наем за офиси.
Строителството на сградата е извършено по стопански начин. Разходите, които са
извършени за придобиването й, възлизат на 300 000 лв.
Строителството на сградата е
завършено и същата е заприходена като предприятието избира:
Модела на цената на придобиване, в
лв.:
|
Д-т
с-ка 224 |
Инвестиционни
имоти |
300
000 |
|
|
|
К-т с-ка 613 |
Разходи
за придобиване на ДМА |
|
300
000 |
|
- за заприходяване на сградата като
инвестиционен имот.
Модела на справедливата стойност, в
лв.:
|
Д-т
с-ка 224 |
Инвестиционни
имоти |
350
000 |
|
|
|
К-т с-ка 613 |
Разходи
за придобиване на ДМА |
|
300
000 |
|
|
К-т с-ка 709 |
Други
приходи |
|
50
000 |
|
Трансформирането на земя и сгради в
инвестиционни имоти се отчита като се дебитира сметка 224 Инвестиционни
имоти с балансовата им стойност. С намалението на дългосрочните материални
активи, прехвърлени като инвестиционни имоти, се кредитират сметки 2011 Земи
(Терени) и 202 Сгради и конструкции.
................................................................................................................................
2.4 Отчитане намаляването на дългосрочни
финансови активи.
„БенчМарк Груп” АД отписва
финансовите си активи, когато загуби контрол върху договорните права, които
съставляват финансовия актив – т.е. когато са изтекли правата за получаване на
парични потоци, или е прехвърлена значимата част от рисковете и изгодите от
собствеността. Тестовете за обезценка се извършват към всяка дата на изготвяне
на баланса, за да се определи дали са налице обективни доказателства за
наличието на обезценка на конкретни финансови активи или групи финансови
активи. Лихвените плащания и други парични потоци, свързани с притежаването на
финансови инструменти, се отразяват в Отчета за доходите при получаването им,
независимо от това как се оценява балансовата стойност на финансовия актив, за
който се отнасят.
Заеми и вземания, възникнали
първоначално в дружеството, са недеривативни финансови инструменти с фиксирани
плащания, които не се търгуват на активен пазар. Заемите и вземанията
последващо се оценяват по амортизирана стойност като се използва методът на
ефективната лихва, намалена с размера на обезценката. Всяка промяна в
стойността им се отразява в Отчета за доходите за текущия период. По-голямата
част от търговските и други вземания на предприятието спадат към тази категория
финансови инструменти. Дисконтиране не се извършва, когато ефектът от него е
незначителен.
В съответствие с приложимите
счетоводни стандарти дългосрочните финансови инструменти се обезценяват, когато
съществуват доказателства, че отчетната стойност на даден актив е по-голяма от
очакваната възстановима стойност. На обезценка подлежат всички дългосрочни
финансови активи, независимо дали се преоценяват, или не.
Обезценката на отчетната стойност до
възстановимата стойност се отчита като текущ финансов разход или като намаление
на резерва от преоценка, ако има такъв:
Дебит с/ка 625 Разходи от последващи
оценки на финансови активи и инструменти
Кредит
с/ки от група 22 Дългосрочни финансови активи
1) Отчитане намалението на инвестициите
в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия.
В счетоводната практика намалението
на стойността на инвестицията се отразява по дебита на сметка 625 Разходи от
последващи оценки на финансови активи и инструменти и се приключва със
сметка 123 Печалби и загуби от текущата година.[3]
Намаляването на инвестициите може да
настъпи по различни причини. Продажбата на инвестицията се извършва по продажна
стойност и е възможно да възникне разлика между тази стойност и балансовата
стойност на инвестицията. Когато разликата между продажната и балансовата
стойност е отрицателна, счетоводната статия е:
Дебит с/ки от гр. 50
Парични средства
Дебит с/ка 623 Разходи по операции
с финансови активи и инструменти
Кредит с/ки от гр. 22 Дългосрочни
финансови активи
Инвестициите се намаляват и съответно
отписват и при ликвидация на предприятието, в което е инвестирано. Възможно е
да не бъде възвърната балансовата стойност на дългосрочната инвестиция –
инвеститорът получава по-малко средства, отколкото е вложил:
Дебит с/ки от гр. 50 Парични
средства
Дебит с/ка 609 Други разходи
Кредит с/ки от гр. 22 Дългосрочни
финансови активи
..............................................................................................................................
Заключение
Стандартите МСС 32 Финансови
инструменти: представяне; МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване;
както и МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване, трябва да се прилагат от
всички предприятия, било то финансови и нефинансови. Всяка фирма ги прилага в
тяхното единство и взаимосвързаност. Значението им е най-голямо в банките или
други финансови институции, понеже те разполагат с по-голямо разнообразие от
финансови инструменти, отколкото при предприятията от стопанския сектор. МСС 32
обаче не се отнася за счетоводни обекти, които поначало отговарят на
дефинициите за финансов инструмент, н оса в обхвата на друг приложим стандарт.
Отдавна отмина времето, когато
счетоводното отчитане се е третирало и функционирало като една добре
организирана административна система за контрол, която се изгражда на основата
на точни и ясни правила за всеки отделен случай.
Широко разпространено е мнението, че
съществуващите изисквания за отчитане на финансовите инструменти са трудни за
разбиране, интерпретиране и прилагане. Това е причината да се поиска от Съвета
за Международни счетоводни стандарти да създадат стандарт за отчитане на
финансовите инструменти, който да е лесно разбираем, но и базиран на принципи.
При неговото изготвяне ще се анализират най-важните причини за сложността при
отчитане на финансовите инструменти и възможностите за опростяване на МСС 39.
Новия стандарт ще подобри или опрости правилата за измерване на финансовите
инструменти.
В условията на пазарна икономика,
финансовото счетоводство е възможност за избор на определена счетоводна политика,
отговорността за което принадлежи изцяло на ръководството на предприятието.
Професионализмът на специалистите е решаващ по отношение на този избор.
................................................................................................................................
Използвана литература
1. Адамов, В., А.,Захариев, „Финансов
анализ”, изд. „Абагар”, В. Търново, 1999 г.;
2. Адамов, В., „Оптимизиране
дългосрочните капитали на индустриалната фирма”, изд. „Абагар”, В. Търново, 1999
г.;
3. Божков, В., „Финансово счетоводство”,
АИ Ценов, Свищов, 2004 г.;
4. Брезоева, Б., „Международни и
национални счетоводни стандарти – сравнителен коментар”, ОРКП Мисъл, София,
2006 г.;
5. Брезоева, Б., „Отчитане на
дългосрочни финансови активи”, Библиотека Български счетоводител, № 4, София, 2002
г.;
6. Добрева, Д., „Организация и отчитане
на търговските сделки”, АИ Ценов, Свищов, 2005 г.;
7. Драгийска, К., „Национални счетоводни
стандарти”, ИК Труд и право, София, 2002 г.;
8. Косев, Д., „Двустранно фирмено
счетоводство – отчитане по обекти, практически курс”, изд. „Софттрейд”, София,
2003 г.;
9. Петров, Л., „Счетоводно отчитане на
дейността на инвестиционните дружества и инвестиционните посредници”, АИ Ценов,
Свищов, 2002 г.;
10. Петров, Л., А., Атанасов, „Счетоводството
на инвестиционното предприятие”, АИ Ценов, Свищов, 2008 г.;
11. Свраков, А., „Счетоводство 2009”,
книга Годишник, ИК Труд и право, София, 2009 г.;
12. Симеонов, С., „Опциите – контракти,
пазари, оценяване, стратегии”, изд. „Абагар”, В. Търново, 1999 г.;
13. Закон за пазарите на финансови
инструменти, обн. ДВ бр. 52, посл. изм. ДВ. бр. 69/2008.
14. Закон за пазарите на финансови
инструменти, обн. ДВ. бр. 52 от 2007 г., посл. изм. ДВ. бр. 95 /2009.
15. Закон за публичното предлагане на
ценни книжа, обн. ДВ от 2000 г., посл. изм. ДВ. бр. 69/2008.
16. МСС 32 – Финансови инструменти:
оповестяване и представяне.
17. МСС 39 - Финансови инструменти:
признаване и оценяване.
18. МСФО 7
19. Internet
................................................................................................................................
Магистърската теза е разработена и защитена през 2010 г.
Най-новата информация е от 2009 г.
Ключови думи: проблеми, счетоводно отчитане, финансови
активи, дългосрочни, краткосрочни, инструменти, характеристика, правна
регламентация, видове, МСС, НСС, ценни книжа, акции, облигации, компенсационни
бонове, жилищно компенсаторни записи, деривативи, фордуърден договор, опционен
договор, фючърсен договор, суап, депозит, договорно право, инвестиционни имоти,
БенчМарк Груп АД
]]>
