|
ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
„ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
гр. Варна
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема:
„Организационни и методически въпроси
на данъчния контрол”
Октомври 2010 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Първа глава: ТЕОРЕТИЧНИ
АСПЕКТИ НА ДАНЪЧНИЯ КОНТРОЛ
1.1. Основи
на финансовия и данъчен контрол
1.1.1. Същност на контрола. Понятия, определения и видове
контрол
1.1.2. Данъчен контрол. Обекти и субекти на контрола
1.2. Основни характеристики на данъчния контрол
1.2.1. Понятие за данък. Функции на данъците
1.2.2. Принципи и елементи на данъчното облагане
1.2.4. Видове данъчни задължения
1.3. Особености, роля и значение на данъчния контрол
Втора глава: ПРАКТИКО
- ПРИЛОЖНИ АСПЕКТИ НА ДАНЪЧНИЯ КОНТРОЛ
2.1. Характеристика на системата за данъчен контрол в
Република България
2.2. Институционална структура на данъчния контрол в България
2.2.1. Органи и ред на финансовия и данъчен контрол в
България
2.2.2. Национална агенция за приходите
2.2.3. Данъчна политика на Министерство на финансите
2.3. Технология на контрола - данъчно производство
Трета глава: ОРГАНИЗАЦИЯ
И МЕТОДИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДАНЪЧНИЯ КОНТРОЛ
3.1. Анализ на организацията и методите на данъчния
контрол
3.1.1. Сравнителен анализ на данъчния контрол по ЗКПО,
ЗОДФЛ и върху облагането с ДДС и с акциз
3.1.2. Анализ на контрола върху облагането с местни
данъци и такси
3.2. Технология на данъчна ревизия
3.2.1. Технология на данъчна ревизия за вноски по ДДС
3.3. Проблеми на данъчния контрол и насоки за
усъвършенстването му
Същността
и особеностите на данъчния контрол в България представляват интерес, защото
чрез данъчната система може да се направляват значителна част от финансовите
дейности в частния и публичен сектор. Данъчният контрол е един от основните
елементи на данъчната политика на държавата. Тя е важен механизъм, чрез който
държавата се намесва в разпределението на ресурсите в икономиката и оказва
въздействие върху икономическата среда на страната.
Данъците
са основният източник на приходи в държавния бюджет и чрез тях държавата
финансира своите разходи за предоставяне на публични блага и услуги. Освен като
елемент на фискалната политика, данъчната политика трябва да се разглежда и като
важен лост за насърчаване на инвестиционната активност и икономическия растеж.
Затова
данъчната политика трябва да е гъвкава, но и стабилна с оглед адекватното й
приложение. Тя трябва да се прилага така, че да предотвратява корупцията и
финансовите измами (от страна на фирми и институции), каквито често се
извършват по отношение правото на данъчен кредит, при корпоративните и местни
данъци, по повод облагането на някои стоки с акцизи, както и при вносните и
износни мита.
Злоупотребите
ежегодно нанасят милиарди лева загуби за държавния бюджет, които като цяло се
отразяват зле на бюджетната политика на правителството и все по-честата липса
на бюджетни средства за публични блага и услуги (здравеопазване, образование,
инфраструктура, отбрана, култура и др.)
Това
говори за проблеми във финансовия и данъчен контрол. Въпросите за проблемите на
данъчния контрол в България са често дискутирани в медиите, особено
злоупотребите с данъчен кредит (т. нар. „източване” на ДДС), което е признак,
че контролът не е достатъчно ефективен.
Поради
това, обект на изследване в настоящата дипломна работа са въпросите за
организацията и методите на данъчен контрол с оглед на неговото
усъвършенстване.
Основната
цел, която си поставяме е да се анализират проблемите на данъчния контрол от
организационен и методически характер, както и начините за тяхното разрешаване
с цел по-ефективното му и справедливо прилагане.
Постигането
на така формулираната цел може да се реализира чрез решаването на следните
задачи:
-
Представяне на актуални теоретични възгледи и определения за
данъчния контрол, като разновидност на финансовия;
-
Характеризиране на системата за данъчен контрол в България;
-
Анализ на организацията и методите на данъчния контрол и
възможностите за усъвършенстването му като методика и практика.
В
обхвата на разработката ще бъдат включени и някои правни аспекти, като например
законодателството, касаещо прилагането на данъчния контрол в България.
...............................................................................................................................
В
теорията на контрола се срещат множество определения за същността му, които в
преобладаващата си част са повлияни от различните изследвания и опити за
моделиране на конкретно определена система.[1]
Тези изходни бази за формулиране на общовалидно определение за термина контрол
и неговата същност представляват частни случаи на общото понятие контрол. В
много от определенията се изпуска социалната част, която е съществен елемент от
същността на контрола. Това е разбираемо, защото в повечето случаи се разглежда
конкретната система като цяло или самият процес на извършване на контрол, без
да се определя първопричината за възникването на контрол.
Първите
прояви на контрол се появяват под формата на елементарни правила за съвместно
съществуване в общностите още с възникването на осъзнатото човешко общество.[2]
По-късно, с еволюцията на човешката цивилизация, установените правила в
обществото се променят и доразвиват като факторите за това са различни. Приема
се, че с появата на частната собственост, а по-късно на държавата и различните
институции в нея, съдържанието на термина контрол се е разширявало и
доразвивало.
Изследването
на контрола като обществено отношение и термин от теорията може да се разгледа
и да се представи и по-подробно, но в конкретния случай (касаещ данъчния
контрол) са ограничени до разглеждането на общите видове и форми на контрол в
съвременната система, като могат да се
дадат следните обобщения:
-
Контролът е междуличностно, обществено отношение, което на
различните етапи от общественото развитие, както и при различните условия се
осъществява от специални институции, специализирани звена или като функция,
произтичаща от размера на притежаваната собственост.
-
Контролът се проявява като въздействие върху поведението на
личността, колектива или групата от личности, което намира израз в изискванията
за спазване на общо и/ или специално приетите норми и правила.
Контролният
процес включва последователни действия от страна на контролиращия субект за
установяване на съответствието на контролирания обект със създадените норми и
стандарти за неговата дейност и състояние. Той включва и управленската функция,
която обхваща следните етапи:
-
определяне на стандарти и норми за
осъществяване на дейността.
-
измерване на дейността.
-
оценяване на осъществяваната дейност.
-
ефективно използване на обратната връзка
(информацията) и предприемане на коригиращи действия в случаите, когато са
разкрити грешки, отклонения или нарушения на стандартите и нормите.[3]
Субект
на контрол може да бъде физическо или юридическо лице, придобило правото на
контрол върху (или в) системата или част от нея, и изпълняващо контролната
функция от контролния процес.
Обектите
на контрол могат да бъдат най-различни - от личността (за професионални
действия) до определената система като обединяваща структура на множеството
подконтролни обекти в нея.
Контролната
теория групира еднаквите или приблизително еднакви контролни функции за тяхното
изучаване и систематизиране в по-големи систематични единици, наречени основни
видове.
В
зависимост от принадлежността на контролните функции контролът се определя като:
-
държавен контрол;
-
обществен контрол;
-
вътрешен контрол;
-
външен контрол.
В
зависимост от характера на контролните функции контролът се определя като:
-
независим контрол;
-
управленски контрол.
В
зависимост от етапа от дейността, към която се прилага, контролът се определя
като:
-
предварителен или превантивен;
-
текущ или постоянен;
-
последващ или констативен.
В
зависимост от спецификата на контролните функции контролът се определя като:
-
финансов контрол;
-
финансово- счетоводен контрол;
-
данъчен контрол;
-
митнически контрол;
-
банков контрол;
-
застрахователен контрол;
-
валутен контрол, одитен контрол и други.
В
зависимост от прилаганите средства контролът се определя като:
-
механизиран контрол;
-
автоматизиран контрол;
-
дистанционен контрол и др.
В
зависимост от обекта на контрол, той се определя като:
-
фактически (материален);
-
документален (формален);
-
личностен;
-
системен и т. н.
Националната
агенция за приходите е специализиран държавен орган към министъра на финансите
за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Агенцията е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Нейните функции са
следните:
Фиг. 2 Схема на организационно
управленската структура на НАП
..............................................................................................................................
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Данъчният
контрол е обективно необходима дейност на съвременната държава. Приоритетите на
данъчната политика на правителството трябва да бъдат насочени към оптимизиране
на системата на данъчно облагане чрез:
1)
облекчаване на данъчните ставки, разширяване на данъчната основа и намаляване
на различните облекчения и изключения;
2)
минимизиране на възможностите за произволно тълкуване и прилагане на законите;
3)
минимизиране на разходите на данъкоплатците за доброволното изпълнение на
данъчните и осигурителните им задължения.
Особено
важно за малките и средните предприятия (МСП) е прилагането на форми на окончателно
облагане от рода на патентния данък, които ги освобождават от сложните
счетоводни стандарти и намаляват възможностите за произволното им прилагане от
контролните органи.
Въпреки
че у нас бе направено преструктуриране на данъчната система, основния проблем,
който остава е корупцията в данъчните органи. Антикорупционните приоритети на
административната реформа трябва да бъдат съсредоточени върху оптимизирането на
работните процеси въз основа на разграничаване на отговорностите, оптимизиране на системите за управление на
риска и контролно ревизионната дейност, както и на останалите процедури.
1.
Александрова,
В., „Финансов контрол в сферата на публичните финанси”, ЮУ „Неофит Рилски”,
Икономика и управление, Год I, № 3/ 2005 г.;
2.
Арабаджийски,
Н., „Основи на публичната администрация. Специална част”, София, 2005 г.;
3.
Динев,
М., „Контрол в социалното управление”, Тракия-М., София, 1999 г.;
4.
Иванов,
Г., М., Томева, „Вътрешен контрол”, Свищов, 2008 г.;
5.
Коцев,
Цв., и кол., „Публични финанси”, Стено,
Варна, 2008 г.;
6.
Пашев,
К., „Корупцията при данъчното облагане. Предизвикателства пред данъчната политика и администрация”, ЦИД, София, 2005
г.;
7.
Петрова, Д., „Одит в публичния сектор”, София, 2004 г.;
8.
Свраков,
А., и др., „Счетоводство 2008”, ИК Труд
и право, София, 2008 г.;
9.
Славков,
Б., „Данъчна система и данъчен контрол в Република България”, Тракия-М, София, 2003
г.;
10.
Статев,
Ст., и кол., „Икономика и публични финанси”, УИ „Стопанство”, София, 2007 г.;
11.
Танев,
Т., „Стратегическо управление на
публичната сфера”, ВИ, София, 2008 г.;
12.
Цветкова,
Н., „Усъвършенстване на финансовия контрол в условията на евроинтеграция,
автореферат на дисертация”, СА „Д. А. Ценов”, Свищов, 2007 г.;
13.
Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс;
14.
Закон
за Националната агенция за приходите;
1.
Национална
агенция за приходите - http://www.nap.bg/;
2.
Министерство
на финансите - http://www.minfin.bg/;
3.
ODIT.info
- Всичко за счетоводството;
4.
Съюз
на счетоводителите в България - http://www.accounterbg.com/;
5.
The
Center for Economic Development (CED) - http://www.ced.bg/;
6.
Институт
за пазарна икономика - http://ime.bg/bg/.
Приложение
1: Решение РМФ-286 / 19.12.2009 г.
Приложение
2: Органограма на НАП
Приложение
3: Органограма на МФ
................................................................................................................................
Дипломната работа е
изготвена октомври 2010 г.
Съдържа множество графики и
таблици.
Най-новата информация е от
2008 г.
Към разработката е
приложена рецензията на дипломната работа, както въпроси и отговори при
защитата й.
Ключови думи: данъчен
контрол, въпроси, аспекти, основи, данък, облагане, политика, роля, система,
Национална агенция за приходите, Министерство на финансите, данъчно
производство, проверка, ревизия, деклариране, ЗКПО, ЗДДС, ЗОДФЛ, ДОПК, акциз,
технология, проблеми, насоки, корупция
[1] Динев, М., Контрол в социалното
управление, Тракия- М., С., 1999, с. 14
[2] Пак там
[3] Иванов, Г., М. Томева, Вътрешен контрол.
Св., 2008, с. 22