Helpos.com >> Архив >> Туризъм >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения

Тенденции в развитието иа селския туризьм в местност БАТОВА

ПЛАН НА КУРСОВАТА РАБОТА:

I. Увод
II. Аналитична част:

Селски туризъм - защо?
Икономически и социални ползи;
Инфраструктура;
Интеграция;
България и българската туристическа индустрия;
Селския туризъм в България;
Какво е това Чифликът Чукурово?

III. Заключение

IV. Използвана литература

I. Увод

Успехът на туристическата дейност до голяма степен е свързан
със състоянието на околната среда, където тя се провежда. Тази връзка
между туризма и природната среда е двустранна. През последните 20 г.
европейския туризъм се характеризира с висок темп на развитие, който
доведе до пресиране на основните туристически курорти и на досега
неизползваните територии, предимно крайбрежията. Това доведе до
управленчески проблеми по отношение на условията, удобствата и 
посетителите. Осъзнаването на екологичните проблеми от туристите
доведе до действия в обществения и частния сектор, които имат за цел
да се борят с проблемите, възникнали вследствие на туристическата 
дейност. Секторът отговаря на желанието за по- добра грижа за
околната среда по няколко начина, включващи:

• Развитие на издръжливи туристически стратегии в обществениясектор и основаването на Асоциации по проблемите на околната среда в частния сектор

• Развитието на различни кодекси по ръководство и индивидуалнирегулиращи мерки от частния сектор

• Набор от съвместими действия на европейско, национално и местнониво, свързани с изследването на туризма и проектите, които
тестуват неговото правилно, целесъобразно развитие

• Предлагане на нови туристически продукти, насочени към любителите на екологичния туризъм

В този смисъл на туристическия пазар е закономерна появата на селския
туризъм като алтернативен вид туризъм. Той противостои на масовия
(индустриален туризъм), чиято материална база и туристически продукт
характеризират вече една потискаща стандартизираност. Селския
туризъм е един своеобразен "отказ" от икономическа ефективност в 
полза на една човешка ефективност.

Селския туризъм, като почивка в селска местност не е само
мода, а необходимост предвид замърсяването на природната среда,
динамичния и напрегнат ритъм на живот в градовете, което естествено
подтиква хората към търсене на спокойствие и отмора сред чиста
природна среда и по- усамотени места. В редица развити
западно европейски страни като Франция, Англия, Холандия,
Ирландия, Германия, Испания и др. практикуването на селския
туризъм се стимулира на национално равнище. Тур истическите
пътувания към села и селски местности заемат вече второ място след
ваканциите на море.

Селският туризъм обхваща всички туристически дейности,
развивани на село. Основното е алтернативните среда и пространство, 
които той предлага. Тук се включват пьтуването и транзитното
преминаване през селските местности с кола, велосипеди, лодка, кон, а 
също и престой в селска кьща. Селският туризъм се свързва както с 
посещение на селски местности, така и с възможност за провеждане
на определена научно- изследователска дейност, свързана с хоби или
професия. Определението включва и всичко, свьрзано със
селскостопанското обкрьжение, с определени събития, празници,
музеи, посветени на производството на селскостопански продукти и с 
традициите и обичаите в тази област; също и формите на туризьм, 
които са директно свьрзани с една ферма, независимо дачи е престой,
просто минаване с обяд, някакви развлечения или еднократно
пьтешествие. 

II. Аналитична част

Селски туризъм - защо? 

Този нов вид алтернативен туризъм е предизвикан преди всичко от
насищането на туристическото предлагане със стандартизир ани,
традиционни и невнасящи разнообразие във ваканцията на туристите
продукти (море, планина, маршрути, свързани главно с градове). От друга
страна нараства прекомерното екологично, физическо и морално
разрушаване на туристическите зони. На трето място: прекаленото
динамизиране и автоматизиране на градските условия, които
характеризират съвременния начин на живот. Този туризъм е характерен за
високо урбанизираните страни и се развива поради желанието за връщане
назад към природата, поради факта, че дава възможност на много хора без
да изразходват големи средства да се докоснат до природата в нейния и 
първичен вид или пък в селска среда да открият непознати занаяти,
интересни атракции, гастрономия, нови форми на култура. Чрез селския
туризъм се търси изход от все по- застрашителната практика на масовия
туризъм, който е изцяло икономически ориентиран и в голяма степен
пренебрегва екологичните, социални и морални ценности.

Икономически и социални ползи

Селския туризъм се смята за адекватен инструмент за регионално
развитие, допринасящ за:

• Покачване цената на земята

•По- добра база за удобствата на местното население
• Подобрение на регионалната инфраструктура

• Разнообразие в трудовата работна сила

•Допълнителни приходи за местното население

•Подобрение на аграрната околна среда и покачване на социално-
икономическия статус на тези региони

• Насърчаване културното разнообразие, запазването на националното наследство, оценката на бита и традициите на местното население и
уважението към техния личен живот и достойнство

• Увеличаване съзнанието за "усещане" на природата. Екотуризма трябва

да стимулира у туристите оценяване и разбиране на екосистемата и
нуждата от нейното опазване.

• Минимиз иран е отрицателните последствия от туристическите пътувания върху околната среда

• Счита се, селския туризъм има съществено предимство, защото не
вреди на околната среда и същевременно допринася за регионално
развитие. При него се дава възможност за използуване на съществуващ
леглови фонд, с което се съкращават инвестиционните разходи и се
предотвратява заемането на горски и пасищни площи. Прекарването на
почивка в подобни райони с ниска гъстота на туристопотоците дава
възможност туристическите обекти да се разпределят по- равномерно
върху територията. Това е полезно не само за околната среда, но и носи
допълнителни доходи на местното население.

Инфраструктура

Всеки един елемент - подсистема има свои редица особености.
Екологосъобразната природна среда придава устойчивост на
системата. Тя е пространствената "рамка" на селския туризъм. Тя
включва не само присъщите и географски елементи, но и редица
антропогенни ресурси, главно в областта на културните ценности (бит,
душевност, фолклор). Така че приемащата среда има не само
физическо, но и социално измерение, акцентираща върху самобитния
характер на продукта.

Туристическата инфраструктура следва да се разглежда в 
няколко направления:

1. Средство за подслон на туристите, което в повечето случаи е и дом
на селяните. Към това следва да се прибавят стопанския двор или
фермата, към които проявяват интерес туристите и особено децата
(грижи за животни и птици, отглеждане на зеленчуци и плодове ). Тук
вниманието е насочено към запазване на един автентичен бит и 
архитектура.

2. Инженерна инфраструктура, свързана с осветление, отопление,
телефонизация, пътна мрежа, водоснабдяване и пр. Без тях е 
невъзможно нормалното усвояване на специфичния продукт на
селския туризъм.

3. Производствена инфраструктура, която е насочена към
практикуването на занаяти и производство на характерни сувенири със
селска тематика (автентичност); приготвяне на местни специалитети, 
включително и с участието на туристите: регионална кухня, туршии,
колбаси, сладка, сушени плодове и др. 

4. Социална инфраструктура, активизираща контактите между
селяните и туристите: културен дом, кино, местни празници (събори),
карнавали, състезания,игри и др. 

Туристическата инфраструктура следва да отговаря на две
основни изисквания:

• Да създава нормални условия за пребиваването на туристите

В минимална степен да нарушава екологически съобразната
природна среда

Туристът е субектът на селския туризъм, важния елемент на
неговия пазар, най- вече с неговите мотиви, очаквания, вътрешна
нагласа. Стопанинът се разглежда като събирателно понятие на
местното население. Чрез него се осъществяват преобладаващата част
от услугите, домашната кухня, приготовление на домашни
специалитети, грижите за домашното стопанство. Пак чрез него се
постига запознаване на туристите с народни занаяти, фолклор, бит.
Стопанинът е водеща фигура на този тип туризъм. От неговото
умение, природна култура и душевност зависи степента на
удовлетвореност на туристите от ваканция на село.

Интеграция

От функционална гледна точка селския туризъм е тясно
свързан с други видове туризъм. Преди всичко това е рекреативния 
(морски и планински) туризъм, културния туризъм, както и някои
видове специализиран туризъм (ловен, култов). С посочените видове
той има обща, интегрирана екологосъобразна природна среда. В 
организационен аспект обединителната основа се явява семейния
туристически бизнес.

Всичко това позволява на селския туризъм да бъде включван в 
комбинирани турове, с което да се оказва мултиплициращо 
въздействие върху традиционни туристически маршрути. Така
например морски рекреативен туризъм да се съчетава с почивка на

село. Особено това е полезно за крупни морски туристически 
комплекси, които могат да разнообразяват продукта си с посещения на
село или други форми на маршрутно- п о знавателния туризъм.
Възможно е формирането на специализирани турове, които да включат
разнородни обекти на селския туризъм: посещение на група
манастири, природни феномени, пътувания с лодка, съчетани с 
нощувка на палатки и др. Селския туризъм позволява да се задоволяват
специфични хоби- интереси с научно- познавателна цел: фото- любов,
събиране на билки и минерали; събирателска дейност в областта на
фолклора, лингвистични проучвания и др. 

Всяка страна или регион поставя свой отпечатък върху
развитието на селския туризъм, като се търсят нови форми и 
перспективи. В реализирането им се включват местните общности,
законодателни органи, представители на различни сектори на
икономиката. Селския туризъм се явява един от важните моменти в 
политика за развитие на селото. Осъществяват се програми за
подпомагане и инвестиране в тази област, организира се обмяна на
опит и информация.

БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРСКА ТА ТУРИСТИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ
Туризмът е отрасъл, който може да подпомогне

преодоляването на икономическата криза и постигането на стабилен
икономически растеж. България разполага със значителен
туристически потенциал, Съществуват благоприятни условия за
развитие на всички съвременни видове туризъм.

Предимствата на българския туризъм са географското

разположение на страната, климатът, съчетан с минерални води,
пясъчна плажна ивица и разнообразният планински релеф, уникалните
културно-исторически забележителности и съхранените етнографски
особености и традиции, изградената туристическа база и кадровия
потенциал, както и наличието на ресурсно осигурени и неизползвани
свободни територии в екологично чисти райони.

България - малко кътче от рая, съчетало в себе си

невероятната красота на лазурното, топло море и величествените
върхове на планините, покрити със снежни шапки.

Разположена само на 2% от територията на Европа, България е 
щедро надарена от природата с изключително многообразие на

пейзажа, мек, умерено- континентален, подходящ за целогодишен
отдих климат, богатство на флората и фауната, многобройни лековити
минерални извори.

Родината на митичния певец Орфей и легендарния Спартак, земята на най-старото злато в света впечатлява с 13 - вековното си
културно-историческо наследство, съхранените традиции и обичаи.

България се утвърждава като "остров на стабилността" в района на Югоизточна Европа. Гостоприемството на местното
население, гарантираното спокойствие и сигурност са отлични
предпоставки за една приятна ваканция.

Многобройни са предложенията за семеен отдих, ваканция за
деца и младежи, активна почивка сред природата, приключения,

практикуване на специализирани видове туризъм /селски, еко-,
туризъм по интереси и др./, спорт, приключения, развлечения,
познавателни пътувания, конгресен туризъм, балнеология и др.

С цел подобряване условията за развитие на туризма в страната и за създаване на благоприятни условия за разнообразяване
на предлагането и за непрекъснато повишаване на качеството на
туристическия продукт правителството на Република България и в
частност Министерство на икономиката е предприело необходимите действия и мерки. Някои от факторите, които изиграха положителна
роля за развитието на туризма в България през последните години са:

•Политическата и финансова стабилност в страната;
•Действащата нормативна уредба в областта на туризма,
регламентираща и контролираща туристическите дейности и гарантираща защита на потребителя в момента е в процес на
актуализация с цел подобряване на условията за дейност на туристическите фирми.

• Безвизовият режим за граждани на страните от ЕС, ЕФТА, както и за
около 30 други държави /вкл, Великобритания/ - при престой до 30
дни.

• Приключващият процес на приватизация и нарастващото значение на частната инициатива. Много крайморски селища посрещат туристите си с напълно обновен облик вследствие разгърнатата частна инициатива, включваща строителството на нови семейни хотели и заведения за хранене. Преобладаващата част от хотелите в големите морски комплекси вече са с 3 и 4 звезди и това ги превърна в съвременни европейски курорти. В резултат от разгърнатата частна инициатива и процесите на приватизация и реституция, бяха създадени нови атракционни, бе извършено озеленяване, обновяване на пътната маркировка и др. Расте делът на частните хотели, които предлагат комфорт и качествени допълнителни услуги на приемливи цени.

• Нараства обемът на чуждестранните инвестиции в областта на
туризма. По информация на Агенцията за чуждестранни инвестиции към 31.12.2000г. туризмът е на 4 място по обем на инвестициите с 5.14 % от общите за страната. Наред с работещите отдавна в България световно-известни туристически вериги като Шератън, Кемпински-Зографски, Новотел и др., у нас навлизат и други престижни туристически фирми и вериги като Иберотел, Иберостар, Радисън, Хилтън, Принсес и др. През последните години, съвместно с големите германски туроператори Некерман, ИТС и ТУИ, започна обновяването на редица обекти в основните морски курорти, съобразно тенденцията 
на търсене на висококатегорийни хотели. Основните приоритети в инвестиционната програма на
правителството са насочени към изграждане на обекти от националната транспортна система, които са и структурни елементи на европейските пътни и железопътни мрежи.
• Изградената териториална структура на туризма, която вече включва над 50 местни и 4 регионални туристически организации. Заедно с браншовите и продуктови асоциации те имат важно значение за координиране усилията на всички заинтересовани и отговорни институции на национално, регионално и местно ниво. Основната цел на съвместната им дейност е разнообразяване и подобряване на туристическото предлагане.

•Функциониращите 23 туристически информационни центъра в страната, които са част от националната туристическа информационна система.
•Националната реклама на туризма в чужбина, предприета от
Министерство на икономиката;

•Доброто съотношение "цена / качество" на туристическия продукт;
•Важно значение имат и усилията на редица държавни и
неправителствени организации за непрекъснато усъвършенстване на
системата за професионално обучение в областта на туризма и
свързаните с него дейности, както и необходимостта от създаване на

система за продължаващо обучение с цел непрекъснатото актуализиране и усъвършенстване на професионалната квалификация на заетите в туризма и свързаните с него дейности;

• Предприетите мерки от отговорните институции, които гарантират
разширяване и разнообразяване на предлагането. С цел да създаде
добри предпоставки за развитие на туризма в страната правителството
му отдава специално значение в Националната програма за
икономическо развитие за периода до 2006 г.

Селския туризъм в България

Корените на българския дух и характер могат да се открият в 
българското село, съхранило в най-голяма степен своеобразието на българските традиции. Престоят в българско село дава уникална възможност да се усети и навлезе в един бит, който прокарва мостове между времена и култури. Атрактивната природна среда, съхранените фолклор, обичаи и 
занаяти, селищата-архитектурни резервати, традиционната кухня, известното българско гостоприемство правят почивката в българско село все по-предпочитана.

В България вече ясно са очертани два големи района за селски туризъм - Западна и Средна Стара планина, Предбалкана и Родопите, а в последните години и редица села намиращи се не далеч от морските курорти. Традиции в предлагането на селски туризъм вече има в с.Осмар и с.Лозево /Шуменска обл./, с.Аспарухово /Варненска обл,, общ. Дългопол/, с.Казичено /общ. Поморие/, с.Малка Верея /общ. Стара Загора/. До момента над 50 села и 30 манастира предлагат настанителна база. В българското село туристът се приема като гост и може да се почувства като приятел или пътешественик-изследовател. Той може да се идентифицира и живее с местното население, да се включи в селскостопанските дейности, в пешеходни турове, преходи с коне и каруци, в занаятчийски дейности като дървообработване, резбарство, текстил, керамика, тъкачество, ковачество и др, да занесе вкъщи платно, глинен съд или друг предмет, изработен от собствените му ръце. При желание гостът може да се включи в кулинарни курсове или дегустации на вино, да изучава българския фолклор, да наблюдава
местните семейни или религиозни празници. Съхранените традиции в природосъобразния начин на селскостопанско производство в личното стопанство са подчертано  впечатляващи за туристите. Ръчното косене и доене, производството на домашно сирене и кашкавал, квасенето на кисело мляко, приготвянето но сладка и конфитюри са елементи от туристическия продукт на селска България. Повечето стопани на село отглеждат разнообразни зеленчуци, овощия, десертни и винени сортове грозде и много домашни животни и птици. Това е определя и многообразието в домашното производство на вина, ракии, месни деликатеси, на богата и вкусна кухня и разбира се прочутото домашно българско кисело мляко. Наред с производството на домашно вино в почти всяка къща, съществуват и селски винзаводи и изби с разнообразно производство на червени и бели вина, част от които са и за експорт - Караисен, Ново село, Славянци, Дамяница, Осмар, Стамболово, Карабунар и др. Настаняването обикновено е в собствената къща на домакините, като в зависимост от желанието им гостите могат се хранят на трапеза заедно със стопаните. Спазва се основното изискване да се поднася традиционна местна кухня, екологично чисти натурални храни и напитки, като при желание туристите могат да участват в приготвянето на храната.

Много места в България предлагат атрактивни дейности из селския бит - кратки програми като "Един ден на село" или почивки с
по-дълъг престой.

Населените места в планините Родопи и Стара планина са известни със съхранените стари занаяти - на живо може да се проследи
ръчната изработка на красиви резбовани предмети, килими и халища,
плетива, ковани предмети, пъстри грънци и др. Туристите могат да
усвоят някои умения в кратки курсове на обучение. Организират се и
посещения на български дом, кулинарни курсове и дегустации.

В Бургаския регион интерес представляват местните празници
и обичаи. Незабравими са спомените, свързани с посещение на архитектурно - етнографския комплекс в село Бръшлян (в сърцето на
Странджа планина), разходки до старинни воденици, тепавици,
обучение в езда на магаре, разходки с магарешки каруци. Девствената
Странджанска природа е част от атмосферата на тайнствените
"Нестинарски танци" (танц върху жарава) - останали от древността. Организирането на "Рибен пикник" е възможност за любителите на

природата да се разходят с лодка, да вкусят от прясно уловената и приготвена по местни рецепти риба. В село Козичено - Източна Стара планина в рамките на "Един
ден на село" туристите имат възможност да се разходят на гърба на магаре, да пояздят коне, да проследят ръчната изработка на българска  народна носия, да направят своята следобедна закуска до извор на зелена поляна, да вкусят от местната кухня под ритмите на фолклорна музика, да участват в празници като "Коледуване" и "Лазаруване", да
потанцуват на "Неделното хоро". Североизточна България завладява с необятната си плодородна равнина. Гостите могат да се запознаят с поминъка на местните селяни - земеделие и животновъдство, разнообразния местен  фолклор, кухня и да се възползват от възможността за посещение в единствените съхранени в България Добруджански чифлици. В град Банско (в Североизточното подножие на Пирин планина) се извършват демонстрации на обичаи, дегустация на месни
ястия, извозване с каруци до местността "Пикника", акомпанимент на
гайда, "хайдушко нападение", снимки с фолклорни носии.

Из цялата страна се почитат и до днес фолклорни празници и традиции, а възможността да се присъства на обреди и обичаи на живо
като "Българска сватба", Нестинарски танци, "Кукери", "Трифон
Зарезан ", "Еньова буля", "Коледуване", "Лазаруване", "Пеперуда",
"Герман" и др. оставят незабравими спомени.

Голямо емоционално въздействие оказват националните и 
международни фолклорни фестивали - Международния фолклорен 
фестивал в гр. Бургас, Международен фолклорен фестивал - гр. Пловдив, Международен фестивал на маскарадните и карнавални игри и обичаи "Сурва" -гр.Перник, Националните фолклорни събори в местността "Рожен" край гр. Смолян и в гр, Копривщица, Национален събор "Китна Тракия пее и танцува"- гр.Хасково, Национални фолклорни детски Орфееви празници - гр. Смолян и др. Представата за Възрожденска България се допълва от посещението на редица архитектурни забележителности от епохата на Възраждането, които са оформили облика на цели градове или на части от тях - Велико Търново, Трявна, Стария Пловдив, Копривщица, Несебър, Созопол и др., на много села като Боженци, Арбанаси, Жеравна, Бръшлян, Ковачевица, Лещен, Долен, Момчиловци, Широка лъка и др., както и на няколкото етнографски музея в страната- етнографските музеи на открито "Етъра" /гр. Габрово/ и "Старият Добрич" /гр. Добрич/, етнографските музеи във Велико Търново,
Благоевград, Враца и др., както и на известни източноправославни
манастири и църкви.

Какво е това Чифликьт Чукурово?

Италианците казват: "Виж Неапол и после умри!". Ние не сме толкова жестоки и казваме: "ВижЧифлика Чукурово и живей, за да го
видиш пак!". И наистина, не познаваме човек, който да е видял това омагьосано място и да не е пожелал да го посети отново. Ако пък случайно има такъв, то сигурно е, че нещо с неговата сетивност не
е наред. В Чукурово има някаква загадка, тя не се поддава на анализ.

Може би тайната на Чукурово е в неговата отвъдност. Човек
има  чувството, че е попаднал в друг свят, отвъд света, откъснал се напълно от всекидневието си, освободил се от тягостната, душна,
безнадеждна градска атмосфера, от шума, трясъка, писъка на
автомобилните аларми и мръсотията, от невротизираните си
съграждани. Нещо във въздуха, нещо в гледката, нещо в къщите, които
си приличат и всяка една е различна, нещо тайно и омайно има в това
село, не можеш да го назовеш, но си запленен. И ако Славейков е
казал: "Търново е един осъществен блян", може без колебание да се
каже, че Чифликът Чукурово е истинска бяла магия ... Етнографският комплекс "Чифлика Чукурово" е разположен
върху площ от1300 кв. м., капацитетът на ресторанта е 150 души. Намира се на 13 км от туристическия комплекс Албена, в 
местността Батова, на височината над реката. С уникалната си архитектура и музейна сбирка от автентични 
предмети, свързани с бита на българския селянин, Чифликът ни връща
в атмосферата на българското село от началото на века. В комплекса се
намира пикник, в който всеки може да почувства себе си съпричастен с 
природата, старото време, с духа на Добруджа, неподправеността и кристално чиста душа на българския селянин в миналото. Да опита от гостоприемството, студената ракия, вкусната българска гозба и руйно
вино. Чрез изключителните атракции всеки може да се докосне до българския фолклор, да участва в българската сватба, в българските народни празници, да опознае душевността и традициите на старите
българи. Всичко това превръща посещението в комплекса в неповторимо преживяване. Чифликът с разположен сред очарователна природна среда,
наситена с типична за местността растителност, като това оправдава
съставената у туристите предварителна представа за комплекса, в който доминира усещането за романтичен уют и усамотеност. Тази атмосфера се засилва и от специфичния за туристическия район  строително- архитектурен стил, с какъвто се отличава етнографският комплекс "Чифлика Чукурово". Обектът разчита както на организираните посещения, така и 
на своите постоянни гости, а именно:

•възрастни двойки;
• семейни туристи с деца;
• млади хора, търсещи спокойствие и уют сред приятна атмосфера;
• транзитни клиенти;
• клиенти на свободна консумация.

Всички тези хора са привлечени както от красивата природа,
чистия въздух и автентичната обстановка, така и от отличното качество на основните услуги, любезното отношение на персонала и разнообразието на предлаганите допълнителни услуги, съобразени с 
изискванията и интересите на гостите;

• дегустация на домашно приготвено кисело мляко;
• дегустация на мед, вино и ракия, местно производство, с възможност
за закупуване;
• пътешествие с конски каруци до "Славната катара" и калето от Римско време;
• ездитни коне с опитни инструктори;
• стари, народни игри;
• фолк училище за български, народни празници, музика и танци.

Етнографският комплекс работи основно през активния туристически сезон, но ръководството полага усилия за привличане на  по- голям кръг от посетители и през неактивния сезон- по повод провеждането на различни празници. За тази цел се разработват
оферти със специални празнични намаления, намаления за организирани туристи - на всеки 20 туриста - 2 безплатни куверта, намаление 50% за деца до 12 години, организират се дневни занимания  с цел да се толелират семействата с малки деца. Благодарение на тези нововъведения и чрез непрекъснато
усъвуршенстване и разширяване на така предложения продукт, комплексът успява да запази наложения си вече имидж и търговска
марка сред конкуренцията и ще направи сериозна заявка за летния
сезон в алтернативния туризъм.

Тенденция в по - нататъшното развитие на бизнеса и сключването на договори и с други туроператорски фирми, които да се
превърнат в допълнителен източник и посредник на гости за
етнографски комплекс "Чифлика Чукурово". Управлението на
комплекса си е поставило за първостепенна цел разработването на
цялостна програма, която да популяризира всички предлагани услуги и условия за забавление, развлечения, отдих и рекреация. Тази програма
се осъществява чрез провеждане на ефективна рекламна кампания, която включва участие на комплекса в национални изложения и панаири, реклами в различни медии, както в регионален така и в 
национален мащаб. По този начин се утвърждава наложената вече търговска марка и имидж на етнографски комплекс "Чифлика
Чукурово".

В резултат на прекомерното използване на туристическите 
ресурси нерядко се стига до тяхното замърсяване, и от там до

намаляване на техните качества, дори до тяхното унищожаване. Ето
защо съвременният туризъм оказва голямо влияние върху околната
среда на страната. Както вече споменахме по- горе етнографски
комплекс "Чифлика Чукурово" се намира в близост до живописната
местност Ватова, която е и защитена територия. Някои от атракциите,
които се предлагат са: пътешествие с конски каруци до "Славната катара" и калето от Римско време; езда на коне с опитни инструктори;
излети и пикници до Барут чешма и местността Чашката; бране на череши и сливи. По време на тези занимания на открито се изнасят неангажиращи лекции, целящи възпитанието на екологично съзнание у слушателите. По този начин управлението на Чифлика взема участие в екологичната политика на страната, Пресъздават се българските народни празници. Най - голяма
популярност има обичаят "българска сватба". Това е уникална възможност за среща с миналото в автентична обстановка на едно българско село. Още с пристигането си на мегдана в Чукурово, гостите участници в програмата, попадат в динамичната атмосфера, присъща на един от най - важните ритуали в живота на хората от Стара България. С помощта на опитни професионалисти от фолклорния ансамбъл и местни хора, всички ще участват в истинска българска сватба. Сцена е цялото село, а театърът се превръща в реалност. Първата част от шоуто започва с избирането на кръстник между гостите и ритуал на бръснене на младоженеца на мегдана. В ритъма на народна музика сватбарите се отправят към дома на бъдещата невяста. Там ги очакват роднините на момата, които
изпълняват типичните за случая ритуали - забулване на бъдещата  невяста, разплакване, отказ от бащата да я даде в чужда къща, последвани с откупуване на момата и прощаването и с дом и родители. Сватбарите потеглят с каруци, натоварени с чеиза на момата, към  чорбаджийския чифлик. Там те са посрещнати от родителите на зетя, които изпълняват ритуали за сполука и щастлив живот на младото семейство и гощават сватбарите с обреден хляб за добре дошли. Втората част на шоуто пресъздава ретроспективно запознанството между момъка и момата на фона на български народни празници. Действието се развива на селския панаир, разположен на  поляната пред "Чифлика". Люлки от преди век, народни игри, борби, музика, танци, коне, каруци, катуни, занаяти - един вълшебен свят, пресъздаващ народните обичаи и веселби на празници, като Гергьов ден, Лазаров ден, Заговезни, Тодоров ден и други. Третата част на шоуто е въвеждане на гостите в Чифрика и разглеждането му в детайли. Всичко е така, както е било преди повече
от сто години. На хармана се вършее, вее, мели, домакинята тъче на
стан, а в казана се вари домашна ракия, под сайванта са всички сечива, използвани за обработка на земята и зърното, точат се баници, меси се
хляб. Наредена е празнична трапеза с вкусни гозби и омайващи вина.
Сценична фолклорна програма, изключителни музиканти и певци ще
помогнат на гостите да се докоснат до духа на отминалото време. Всички ще почувстват, как българският танц и песен завладяват сърцето и душата завинаги. С достъпното си местоположение /изграждане на система от
информационни табла за улесняване на туристите/, живописната и дива околна среда, с близостта си до морето, с приятния строително- архитектурен стил, уютния селски интериор и най-вече с високото качество на обслужване и приятелските отношения между персонала и гостите, етнографски комплекс "Чифлика Чукурово" се е превърнал в предпочитано място за отдих и развлечения.

С разширяването на допълнителни услуги като: продажби на
сувенири, картички, възможност за снимки в автентични народни носии, продажба на пчелен мед, местно производство, етнографски  комплекс "Чифлика Чукурово" превъзхожда своите конкуренти - това е пример за новаторство, инициативност, умения на ръководството, което успешно се адаптира в бързо променящите се условия в сферата на селския туризъм. Един от най-важните недостатъци е слабо изградената инфраструктура т. е. част от пътя между курортен комплекс "Албена" и етнографския комплекс е третокачествен, на разположение на селото, където се намира Чукурово е амортизирана водна помпа, която понякога се поврежда и води до временно прекратяване на  водозахранването, В следствие на това са някои негативни последици, затруднява се достъпът до комплекса- спад на туристопотока. Ето защо
е наложително инвестициите в рекламата да се увеличат, за да се ангажира интереса на туристите към този живописен кът на Българска
Добруджа. Необходими са и други инвестиции - модернизиране на
водозахранването и на района и поправка на пътищата с помощта на
общината и държавата. Целта на етнографски комплекс "Чифлика Чукурово" е да функционира ефективно в сферата на селския туризъм, като
удовлетворява потребностите и желанията на своите потребители, не
само от запознаване с автентичността на селския бит, но и пълноценен
отдих, рекреация и развлечения. Акцентът вече не е единствено върху
самата атракционна програма, а в организацията на една цялостна
среда, в която гостът да забрави на колко километра се намира от дома
си, да почувства цялата непринуденост и уют, предлагащи се в
комплекса. Уникалността и отличителните черти на етнографски
комплекс "Чифлика Чукурово" се състоят в нестандартните
организационни решения за изграждането на развлекателна база- изкуствено езеро с живи рибки, барбекю, летен ловен бар, поляна с въжени люлки и въртележки, ездитна база, битов кът с тъкачен стан,
харман, както и провеждането на анимационни програми - екскурзии
сред природата, сафари, пикници, забавно-развлекателни вечери и
представяне на обичая "българска сватба", също така туристите имат
възможност сами да приготвят селска добруджанска салата, да вземат
уроци по езда, по тъкане на стан, могат да участват в танцовото
училище, както и бране на череши от овощната градина на чифлика. Но не на последно място са предлаганите забавления за най-малките
гости на Чукурово, а именно детския кът устроен на поляната пред
чифлика. Това улеснява родителите, като им позволява пълноценно
възползване от престоя си в комплекса и предимство което привлича семейства с малки деца. Това превръща Чукурово в предпочитано място за отдих и забавления.