|
|
|
Дипломна работа
СЪСТОЯНИЕ НА ЕКОТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ В ЧАСТНОСТ В НАЦИОНАЛЕН ПАРК “ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН”
2005г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
ПЪРВА ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА РАЗВИТИЕ НА ЕКОТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ
ВТОРА ГЛАВА. РАЗВИТИЕ НА ЕКОТУРИЗМА В НАЦИОНАЛЕН ПАРК “ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН”
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ
ПРИЛОЖЕНИЯ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
ВЪВЕДЕНИЕ
Съвременната международна туристическа индустрия се развива в сложна политическа, икономическа изсилваща се конкурентна среда. Това е резултат от съществуващите военни огнища, противопоставяне между отделните народи и религиозни общности, появата на международния туризъм, бурното развитие на туризма в нови райони на света. Независимо от някои негативни явления международните туристически пътувания и приходите от туризма отбелязват ежегоден положителен ръст според данните на Световната организация по туризъм (СОТ).
Екотуризмът се заражда в Северна Америка, в средата на 80-те години, в следствие на развитието на пътувания в най-отдалечените места със съхранена природа. Това е туризъм в слабо засегнати от човека места, който трябва да допринесе за защита на природата и благосъстоянието на местното население. Той се базира на наблюдението и е един нов етап в развитието, който изисква работа в партньорство между туроператори, посрещащи (incoming) агенции, местни общности, асоциации стопанисващи защитените райони, научните общности. Всички те се ангажират да сведат до минимум въздействието върху посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила и уредби, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната среда и нейните обитатели, да управляват всяка форма на посещение в района. Най-много и най-разнообразни програми за екотуризъм има в страните с голямо биоразнообразие, в които природата има впечатляващи измерения, национални паркове и местни общности, съхранили своите традиции. Програми, които се дефинират като екотуризъм. по света са наблюдението на големи животински екземпляри в естествените условия на джунглата, в големите морски басейни и океаните и полярните ширини - места, в които дъхът на цивилизацията все още не се чувства.
През последните години българският туристически отрасъл сравнително бързо излиза от икономическата криза и се утвърждава като източник на значителни валутни приходи за страната. Това потвърждават и резултатите за периода 2000-2004г., когато броят на туристите и валутните приходи нарастват ежегодно над 15% при световен темп 3-5%. Към 1 януари 2004г. В туризма в България са заети пряко над 70 хиляди граждани и около 180 хиляди други, които участват косвено в продажбите на стоки и услуги на туристите. Над 6000 семейства работят в свободни хотели, ресторанти, като туристически оператори и агенти, в различни производства на стоки и услуги за нуждите на туризма. Към същата дата повече от 98% от туристическите обекти са частна и акционерна собственост. Според статистиката сега разполагаме с над 180 хил. легла в елитни хотели и около 150 хил. легла в семейни хотели и пансионати.
По официални данни страната се посещава ежегодно от близо 7 млн. чужденци. Около 4 млн. идват с цел туризъм. Основните конкуренти на България са съседите й Гърция, Турция, Румъния и Хърватия1.
България разполага с изключително благоприятни основни фактори за туристическо развитие: климат, релеф, флора, фауна, води, географска близост до европейските емитивни пазари, добри екологични условия, работна сила. Но според Стоян Маринов, преподавател към катедра “Туризъм” в Икономическия университет - Варна - туристическото търсене за България, както вътрешно, така и външно, не би могло да се определи като благоприятно за конкурентноспособността на дестинацията. У нас се залага на тезата „повече туристи - повече приходи, а не на тезата „повече приходи с по-малко туристи“.
Алтернативният туризъм в България от своя страна има потенциала в краткосрочен план да се развие до отрасъл с национално значимост, а страната ни да се превърне във водеща в тази област сред държавите от Източна Европа.
България притежава редица туристически ресурси - природни и антропогенни - благоприятстващи развитието на основните специализирани видове туризъм: планински и балнеоложки, еко-туризъм, културно-познавателен туризъм, селски и аграрен туризъм, приключенски туризъм и различните разновидности на хоби-туризма.
Основна възможност за развитието на алтернативен туризъм в България, обаче, дават многобройните и разнообразни, все още не напълно проучени и неусвоени природни и културно-исторически ресурси с регионална, европейска и дори световна значимост.
Задачата на настоящата разработка е свързана с изясняване в теоретически и практически пан същността на екотуризма като цяло и приоритетността му в развитието специално за нашата страна, като анализът включва основните насоки на изясняване възможностите и заплахите, стоящи през развитието на екологичен туризъм в страната не само от институционална, но и от икономическа, политическа и законодателна гледна точка. Същността на анализа включва целта на разработката, а именно да се определят основните направления на анализ и работа в този отрасъл на туризма с цел екологичният туризъм в България да стане привлекателен за туристите, както и да се създадат условия за неговото развитие и предпоставки за водещи позиции в средносрочен и дългосрочен план. В частност целта е де се разкрият тези тенденции, общи по тематиката и проблемите с туризма, като се анализира и разгледа развитието и тенденциите на развитие на екотуризма в Национален парк “Централен Балкан” с оглед практическо съпоставяне, анализиране на основни положителни насоки на развитието му, тенденции на развитие, потенциални заплахи и неблагоприятни тенденции на развитие, като на тази база да се определят и основните насоки на развитието на екотуризма като цяло в България.
Актуалността на тематиката се предопределя от водещите позиции на туризма в България през годините на прехода, както и положителните и благоприятни тенденции за развитието на основни форми на алтернативния туризъм и в частност на екологичния туризъм.
Методиката на анализа се изгражда на базата на теоретичните постановки по проблема, свързани най-вече с институционалните и законодателни предпоставки за развитието на туризма в България и в частност на екотуризма, като на тази база се анализира в конкретен обект - “Централен Балкан” като се прилагат основните методи и способи за ефективно управление на екотуризма в Парка и възможностите му (институционални, законодателни, икономически, природни, социални) за развитието и на алтернативни форми на туризъм.
Използваната литература включва актуална икономическа информация, относно спецификата на разглеждания проблем ( и като цяло за развитието на туристическата индустрия през прехода в България), статии и коментари в периодичния печат, както и интернет източници относно развитието на екотуризма в страната и в частност обща и конкретна информация за същността и особеностите на Национален парк “Централен Балкан”, както и становища на Министерството на регионалното развитие и околната среда; РИОС, неправителствени програми и донорски програми за развитието на екологичния туризъм в страната (стратегии на развитие, планове и преки финансирания по екологични проекти).
……………………….
Темата е изготвена 08.2005г.
В темата са посочени 22 източника на информация.
Темата съдържа 4 приложения.
Темата съдържа 1 таблица и графики.
]]>
