|
|
|
дипломна работа
на тема:
ЕКОЛОГИЧНО , СОЦИАЛНО И ПОЗНАВАТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК ВИТОША
2005г.
Природни условия на изследвания обект 14
1. Географско положение и ландшафтна характеристика на Витоша 14
1.Биологично разнообразие и значение на Природен парк “Витоша” 34
Територия на парка и структура на горските екосистеми 34
Флора на Природен парк “Витоша” (защитени територии) 35
2.Социално значение на Природен парк “Витоша” 48
Средообразуващи функции на горите в ПП “Витоша” 48
Състояние и перспектива за развитието на резерватите в парка “Витоша” 51
Екологически противоречия на територията на парка 52
Анализ и оценка на туризма в северното подножие на Витоша 54
1.Туристически обекти и забележителности 54
Защитени природни територии 54
Природозащитен информационен център “Витоша” 61
Културно-историческо наследство 62
4. Хотели, хижи, почивни станции 81
Приложение 1 Карта на Витоша 98
Приложение 2 Карта на Резерват “Бистришко Бранище” 99
Приложение 3 Карта на Резерват “Торфено Бранище” 100
Приложение 4 Част от красотата на Витоша 101
Динамизмът на съвременния начин на живот е съпроводен с увеличаване ритъма на живот, а оттук стреса, алергиите и хроничните заболявания също нарастват. Хората търсят все повече и по-разнообразни начини за почивка - рекреация, туризъм, спорт, балнеолечение и др.
Близостта на Витоша до най-големия град в България предначертава голям брой преимущества за развитие на туризма. Многообразието на природни ландшафти, обекти на културно-историческото наследство, благоприятните условия за развитие на различни видове спорт, добрата материална база (хижи, хотели, пътна мрежа) могат да задоволят различните нужди на голям брой хора. Тук могат да намерят място както любителите на дивата природа, така и почитателите на удобствата и лукса.
Основната цел на дипломната работа е да се направи характеристика и оценка на Северното подножие на Витоша.
За постигането на тази цел са формулирани следните задачи:
Развитието на София е неизменно и неразривно свързано с Витоша. В миналото планината е осигурявала на местното население основни неща, необходими за тяхното съществуване и оцеляване - дървен материал, енергия, храна, пасища и др.
Съществен проблем е опазването на горската екосистема. В процеса на изследването й се налагат следните изводи:
Географското положение, геоморфологията, климатът и почвите създават отлични предпоставки за изграждането на богато и разнообразно съобщество. Флората на Витоша включва над 3000 вида висши и нисши растения; това от своя страна предразполага и развитие на фауната - паркът се обитава от над 1800 вида безгръбначни животни, 200 вида птици, като 160 от тях са редки и застрашени, 10 вида земноводни и 12 вида влечуги и 50 вида бозайници. Много от видовете растения и животни са застрашени и защитени, има представени реликтни и ендемични видове.
В следствие на човешката дейност, близостта на най - големия български град, което предполага увеличаване на експлоатацията и замърсяването, възстановителната способност на растителността в парка, резистентността й към болести е силно намалена, което застрашава екологичното равновесие в района. В следствие на стопанска дейност като сеч, подготовка на пасища, опожаряване високоетажната растителност е намаляла, което е довело до развитие на растителност по ниските етажи, която няма такива средообразуващи и дори стопански функции както горския масив. В случай, че се предоставят условия за това, възстановяването на гората ще отнеме много дълго време. Бракониерството, не само по животните, но и по растенията застрашава опазването на редки и ендемични видове, използвани често заради лечебните им свойства. Освен това в планината има малки селища; застрояването, изграждането на пътища и съоръжения оказва допълнителен натиск върху автовъзстановителните процеси на гората.
Този, рисуващ една не съвсем оптимистична картина анализ дава основание да се направят някои препоръки:
Съвременното значение на планината има мултифункционално измерение. Витоша е ландшафтния придатък на София, куполообразният символ и спътник на големия град. Все повече нараства екологичната роля на природния комплекс - подобряване на условията в софийската селищна екосистема;като източник на билки и диви плодове; използване на планината за рекреация, туризъм, спорт. В предвид горепосоченото предизвикателството е устойчивото стопанисване и управление на Природен парк Витоша и опазване на уникалната му природа.
Близостта на Витоша до София, обаче, не е основният фактор който привлича туристите и прави ПП Витоша най-посещавания в България - повече от 1200000 души на година.
Разнообразните природни условия на планината - дълбоко всечените речни долини, морените и каменните морета, запазените горски екосистеми, откритите платовидни форми - намират своите ценители.
От друга страна на хората се предоставя голям избор от възможности за реализация на техните потребности. Добре изградената пътна мрежа (пътища, лифтови съоръжения) и множеството варианти за отсядане (заслони, хижи и хотели) гарантират голям диапазон от посетители. Това улеснява хората да планират своята почивка - еднодневен излет, приятен уикенд или годишен отдих в планината.
Развитието на различните спортове, практикувани на територията на Северното подножие на Витоша също оказва влияние върху посещаемостта - туристическото ориентиране, ски дисциплините, алпинизма, делта и парапланеризма имат своите почитатели.
Природните дадености и усилията на специалистите от Дирекцията Природен парк “Витоша” превърнаха планината и в крупен познавателен център по екология, екотуризъм, приложни спортове, билко събиране и др.
Туристическият сектор на Витоша предоставя различни възможности и винаги ще бъде привлекателен. Динамичното развитие на столичната селищна система ще продължава да влияе върху планината. Затова всеки трябва да бъде съпричастен и отговорен към опазването на Витоша, за да просъществува и за идните поколения.
Библиография
1.Бондев, Ив. Растителността на България, 1982 г.
2.Георгиев, Г. Природните паркове и резервати в България. С. Просвета, 1993 г.
3.Георгиев, М. Физическа география на България. Изд. “Наука и изкуство”, С., 1989 г.
4.Захариев, В. Витоша - наше богатство. Сп. “Природа и знание”, кн. 5, с 1-2.
5.Йолев, А. Кой е стопанин на НП “Витоша”. Сп. “Природа и знание”, кн. 5, 1989 г., с. 2-5.
6.Маждракова, И., В. Нощев. Народните паркове в България. С. , Земиздат, 1988 г.
7.Недялков, С., В. Николов. Биосферните резервати в България. С., Земиздат, 1986 г.
8.Недялков, С., Биосферните резервати в нашата страна. Сп. “Горско стопанство”, кн. 5, 1982 г. с. 3-5.
9.Недялков, С., Комплексни екологични изследвания на НП “Витоша. Сп. “Природа и знание”, кн. 4, 1987 г.
10.Цавков, Ев., Д. Димова. Дърветата и храстите на Природен парк “Витоша”. С., 2001 г.
11.Катанов, Б., Пенев, Ив. Флора на Витоша. Наука и изкуство, 1963.
Нормативни и други източници
1.Закон за защитените територии ДВ, бр. 133 от 1998 г.
2.План за управление на ПП “Витоша”
3. Рекламни листовки и брошури на паркове и резервати
4.Червена книга на България. Том І. Растения. С., БАН, 1984 г.
5.Червена книга на България. Том ІІ.Животни. С., БАН, 1985 г.
Източници от световната мрежа
……………………………
Темата съдържа графични карти на Витоша във вид на 4 приложения
]]>
