|
|
|
АНАЛИЗ НА МОДЕРНАТА БЪЛГАРСКА ХОТЕЛИЕРСКА ИНДУСТРИЯ
(дипломна работа)
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА.
ПЪРВА ГЛАВА. ТЕОРЕТИЧНА КОНЦЕПЦИЯ ОТНОСНО СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ХОТЕЛИЕРСКА ПРАКТИКА.
ВТОРА ГЛАВА. СЪВРЕМЕННИ ПРОДУКТИ В ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ
ТРЕТА ГЛАВА. ИНВЕСТИЦИОННА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРСКАТА ТУРИСТИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ.
2.1. Териториално положение. Природни и антропогенни ресурси. Материално-техническа база. Анализ на туристопотоците
2.2. Пазарен анализ
2.3. Маркетингови изследвания и оценки
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ.
ПРИЛОЖЕНИЯ.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА
Развитието на туризма е неделимо от развитието и усъвършенстването на обществените отношения и материално - техническата база. Хотелите, спадащи и заемащи основна част от материално - техническата база на туризма са основата за съществуването и развитието на отрасъла. Често те се заместват с понятията „индустрия на гостоприемството” или „хотелиерство”. Според Наредба № 2 за категоризиране на туристически обекти1 „Хотел” е общодостъпно място за подслон с минимум 10 стаи търговска площ, което предлага основни и допълнителни услуги, свързани с пребиваването на гостите. Към туристическите услуги, които предоставя един хотелски комплекс, спадат: настаняване, хранене, спортни и развлекателни услуги, търговия, транспорт и други.
Хотелиерството създава връзката между туристическите ресурси и техните потребители (туристите). Без хотелиерството е невъзможно да се зараждат вътрешния и международен туризъм. Те от своя страна са фактор за развитие на хотелиерството, за по-пълното използване на наличната база за подслон и за реализиране на по-голям оборот и печалба от тази стопанска дейност.
Хотелиерството обхваща по-голяма част от туристическата суперструктура. Без материално-техническата база на хотелиерството не е възможно да се произведе основния туристически продукт. Нещо повече - хотелиерството предоставя своята материално-техническа база за нуждите на ресторантьорството, търговското обслужване, туристическите бюра и др. (хотелски сграден фонд). Големината, структурата (по платежоспособност) възраст, соц. състав и др., продължителността на пребиваване, ритъмът на посещение на туристическия поток зависят от капацитета, структурата, качеството, разположението и продължителността на експлоатационния период на хотелската база.
В теорията на хотелиерската практика много често се използва понятието “хотелиерски продукт”. Точното определение на съдържанието на това понятие има голямо значение за самата хотелиерска практика. Хотелиерския продукт може да се разглежда като събирателно понятие включващо следните подпонятия, разглеждани в случая като несъбирателни:
Хотелиерския сектор е основен в международния туризъм. Туристическите потоци се влияят пряко от обема на този сектор, от начина, по който се адаптира към търсенето и от качеството на настаняването което предлага. Настаняването се свързва с три характеристики:
Проблемите на хотелиерската индустрия (проектиране, управление, финансиране) са същността на икономическия анализ на туризма. Качеството на настаняването, гостоприемството и грижата за клиента, осигурявани от персонала, допринасят за успеха на туризъм. От началото на масовия туризъм до днес са разработени множество форми на настаняване. Те могат да бъдат класифицирани по следните критерии:
Икономическият анализ на хотелиерския сектор се основава на направените инвестиции в средствата за настаняване: рентабилност, амортизация, цена и клиентела. Първо се анализира световната хотелиерска индустрия като цяло, след това хотелиерските вериги и независимите хотели.
С оглед актуалността на темата са използвани материали (статии, анализи, статистическа информация, коментари, икономическа и правна литература) от последните няколко години, както и данни от Интернет сайтове. Използвана е и информация, предоставена от маркетинговия и финансово-счетоводен отдел на туристически комплекс “Златни пясъци”.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ
Промените, които настъпиха в България след 10 ноември 1989 г., засегнаха и туризма като стопански отрасъл. Голяма част от хотелите, а дори и цели курорти се приватизираха, влязоха в т.нар. приватизационни пулове и станаха притежание на Бившите приватизационни фондове, сега холдинги. Появиха се и множество незаконни хотели и частни вили, които допълнително застрашиха и без това все още изграждащият се пазар на туристически услуги. Все още в първите години на демокрация липсваше ясна стратегия и перспектива за развитие на българските ни курорти, голяма част от материалната база в тях не бе на нужното европейско равнище, легловата база не бе обновявана минимум 10 години, което е един много дълъг период за такъв род бизнес. По съвсем естествени причини много от чуждестранните туристи се насочиха към други дестинации, които предлагат своите туристически продукти на почти същите цени, а дори и на по-ниски, но с значително по-високо качество. Преориентирането на туристопотоците доведе до големи загуби за туристическите фирми и на завоюваните позиции на международния туристически пазар. Тепърва в България трябваше да се изгражда туристически пазар и туристически бизнес сектор. Нужни бяха обаче много инвестиции, които държавата нямаше откъде да предвиди и предостави. Избра се стратегията да се заложи на частните хотели и частвите инвестиции в този сектор. Тази стратегия се оказа печеливша и вече близо 8 години българското ни черноморие се модернизира, много от почивните бази и курорти достигнаха желания минимум изисквания за европейско качество и обслужване.
През последните години обаче се наблюдава едно леко стабилизиране на пазара, което води както до увеличаване броя на нощувките и гостите, така и до увеличаване на средствата за подслон. Голяма част от туристическите обекти се приватизират и обновяват, което води до повишаване на привлекателността им, както за чуждестранните туристи, така и за българските. Възвръщането на позициите на международния пазар е от изключително важно значение за икономиката на страната и за целия български народ. Налице е прекрасна природа, която е основен фактор за развитието на планински и морски туризъм. Много страни по света развиват успешен туризъм без дори и част от природната ни красота.
В момента в България използваемостта на легловата и обслужваща база е около и над 70 % /2004 - 2005 г./. Реализираните нощувки през 2005 година са 7 971 хил.бр., в това число от чужденци - 4 323 хил.бр.
Приходите от нощувки възлизат на 110 млн.лв., а легладенонощията на 23 240 хил.бр.
Общо в страната са реализирани 7 499 798 броя нощувки, от които в хотели 6 971 458. Останалите са в къмпинги, квартирни бюра, хижи. Най-голям дял имат нощувките в хотели категория 3 звезди - 3 211 801, следвани от нощувките в хотели категория 1 и 2 звезди - 2 781 164. В хотели категория 4 и 5 звезди са реализирани, както следва 708 469 и 270 024 броя нощувки.
Бързоразвиващият се черноморски туризъм обаче поставя и ред изисквания за качество на обслужването, постоянно обновление и нужда от свежи средства в туризма, от непрекъснато увеличаване на легловата база, която да покрива както увеличените изисквания, така и спирането на стари и неизгодни хотели. Туризмът започва да се нуждае от управленска наука, която като цялостен бизнес да предоставя информация за непрекъснато променящата се среда и предпочитания на желаещите да пътуват и почиват.
В отговор на всички тези изисквания е и строителството на курортни комплекси от най-висок ранг - 4 и 5 звезди. За България и заради изгодните климатични особености е нужно изграждането на много луксозени курортни комплекси, с много високо качество на обслужване, с огромен капацитет и което е най-добре - да са изградени с вътрешни инвестиции и приходите и печалбата да остават в приход за българската икономика и българският туризъм. Изграждането на такива туристически черноморски курорти води до увеличаване привлекателността на страната ни като туристическа такава, до привличане на нови туристи, увеличаване на бизнес връзките и сътрудничествоо ни с други държави в областта на туризма /много от западноевропейските туристи ще се насочат вече към България, а не към турското или гръцкото черноморие, а с тях ще влезят и много нови и свежи инвестиции за икономиката ни/; не на последно място създаването на курорти с такъв ранг и качество ще увеличат неимоверно заетостта - ще разкрият нови работни места, ще се увеличи и качеството на трудовото осигуряване .
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
КЛЮЧОВИ ДУМИ:
1 Наредба № 2 за категоризиране на туристически обекти, в сила от 01.10.2002 г., обн. ДВ. бр.95 от 8 Октмври 2002г., посл. изм. ДВ. бр.1 от 4 януари 2005г.
]]>
