УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Факултет “Икономика на инфраструктурата”
Катедра “Икономика на туризма”
МАГИСТЪРСКА ТЕЗА
на тема
Териториалноустройствено планиране в туризма
гр. София
октомври 2007г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
І. Същност и съдържание на териториално устройственото планиране на туризма 8
1. Пространственото планиране на туризма като направление на единното пространствено планиране 8
2. Пространственото планиране - същност, задачи и подходи в различните равнища на планиране 13
3. Пространственото планиране на туризма на национално, регионално и локално равнище 20
ІІ. Оценка на състоянието на териториалноустройственото планиране на туризма 27
1. Среди за отдих - анализ, оценка, рекреационен капацитет 27
1.1. Среди за отдих, видове, характеристика 27
1.2. Природни среди за отдих - анализ, оценка и оразмеряване на рекреационния им капацитет 33
1.3. Селищни среди за отдих - видове, характеристика, оразмеряване 41
1.4. Потребности от отдих на населението фактори и методи за определянето им 47
2. Оценка и специфични особености на туристическите ресурси 60
2.1. Отражение на климатичните промени и природните катаклизми върху туристическата индустрия. 79
ІІІ. Насоки за усъвършенстване на териториалноустройственото планиране на туризма 84
1.1. Обща инфраструктура на туризма 84
1.1.2. Железопътен транспорт 85
1.1.3. Летища и въздушен транспорт 86
1.1.4. Пристанища и воден транспорт 86
1.1.5. Електро- и топлоснабдяване 87
1.1.6. Водоснабдяване, канализация и третиране на отпадъците 87
1.1.7. Комуникации и съобщителна инфраструктура 88
1.1.9. Обществено здравеопазване и медицинско обслужване 88
1.2. Туристическа инфраструктура 89
1.3. Програма ИСПА на Европейския Съюз 92
1.4. Програма ФАР на Европейския съюз 93
2. Европейски практики в областта на регионалното планиране 97
2.1 Специфични органи, създадени за изпълнение на регионалната политика на държавите 102
3.1. Водоснабдяване и канализация 114
3.2. Изграждане и поддържане на пътната мрежа 114
3.3. Овладяване на свлачищните процеси 114
3.4. Териториално и селищно устройство 115
3.6. Балансирано и устойчиво регионално развитие 115
ІV. Териотриалноустройствено планиране на туризма във Велико Търново 117
1.1. Анализи на състоянието 118
1.1.1. Природогеографски и ресурсен потенциал 118
1.2.3. Икономическо развитие 120
1.2.4. Малки и средни предприятия (МСП) 121
1.2.5. Бизнес и пазарна инфраструктура 121
1.2.7.Съвременно състояние на туризма 122
1.2.10. Основни туристически центрове и ареали 126
1.2.11. Управление и маркетинг на дестинацията 127
1.3. Култура и културно-историческо наследство - степен на ползване и социализация 129
1.4. Техническа инфраструктура 133
1.4.1. Транспортна инфраструктура 133
1.5. Проблеми и набелязани дългосрочни цели за разрешаването им 135
2. Ефективни практики за развитието на туризма във Велико Търново - проекти 140
2.1.1. Първият телефонен гид е пуснат във Велико Търново 143
2.3. Аудиовизуален спектакъл “ Звук и светлина” 146
2.4. Национални и международни борси 148
2.4.1 Национална борса “ Културен туризъм” Велико Търново 148
2.4.2. Международна туристическа борса “ Ваканция” 150
2.5. Международният фолклорен фестивал "Велико Търново" 151
Увод
Туризмът2 като отделен дял от сектор услуги бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на своите приходи. През 2003 г. Европейската комисия обявява България за най-динамично развиващата се дестинация в Европа. Това се подкрепя и от данните на Министерство на икономиката и енергетиката за стабилна нарастваща тенденция на чуждите туристи от 10-15% за периода 2000 - 2005 г. Природното и културното наследство на България дава възможности за развитие на нови и перспективни видове туризъм и туристически продукти като културен, екологичен, селски и приключенски туризъм. Важно конкурентно предимство е и сравнително ниската степен на туристическа и техническа удвоеност на атрактивни за туризъм ареали, по-специално във вътрешността на страната и особено в планинските райони. Наред с това България е разположена сравнително близо до големите пазари на международния туризъм в Западна, Северна, Централна и Източна Европа.
От гледна точка на териториалното развитие на туризма, наличните оценки очертават две важни констатации:
- Около половината от територията на страната притежава голям ресурсен потенциал за туристическо развитие
- На практика няма по-значителна територия, която да не разполага с повече или по-малко благоприятни рекреационни ресурси. Това означава, че развитието на туризъм може да се преследва практически във всяка община.
Националната Стратегия за регионално развитие включва туризма, и по-специално алтернативните форми на туризъм (противопоставени на традиционния масов туризъм), сред основните подходи за постигане на Приоритет 3 за подобряване на качеството на живота в районите за планиране. Това осигурява важна връзка за усвояване на средствата от Фонда за регионално Развитие на ЕС за устойчиво развитие на туризма. Важно е да се отбележи, че България е една от първите държави в света, която прие и използва “Насоките за дейности, свързани с развитието на устойчив туризъм и с биоразнообразието” на Конвенцията за биологично разнообразие при разработване и планиране на Националната стратегия за екотуризъм, подписана от министрите на околната среда и водите, икономиката и земеделието и горите през 2004 г.
АКТУАЛНОСТ НА ТЕМАТА
Туристическата индустрия се превръща в един от най-големите световни отрасли. Приходите от туризма вече представляват огромен дял от глобалната икономика, и тенденциите показват, че тази насока на развитие ще продължи.
В същото време, туристическите дестинации по света започват да осъзнават ползите, които туризмът носи на даден регион. С развитието на транспорта и комуникациите, места, които не са били считани за туристически дестинации допреди, сега жънат печалби от развитието на туризма.
За да бъде устойчив обаче, туризмът трябва да се планира внимателно, и постоянно да бъде подлаган на оценка. С достатъчно подготовка, почти всеки район може да стане туристическа дестинация.
ОБЕКТ И ПРЕДМЕТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Обект на изследване в настоящата дипломна работа е териотриалноутройственото планиране в област Велико Търново.
Предмет на изследване е състоянието и тенденциите на развититие на териотриалноутройственото планиране в област Велико Търново и постигнатите резултати до момента. Разгледаните, изследвани и оценени елементи са инфраструктурата, наличната база за отдих и почивка, природните и материални ресурси, устройствените планове, законови норми и актове.
В съвременната практика на пространствено планиране и устройство на материалната жизнена среда важно място заемат планирането и устройството на средата за нуждите на отдиха и туризма. Това е обусловено от нарастващата роля на свободното време за съвременното общество и практикуването на разнообразни рекреационни дейности. Функцията отдих е съвременен фактор, който обуславя все по-определено характера на нашата цивилизация в XXI в. и начина, по който се формира и устройва средата за живот. Тя е сериозен фактор за преобразяване на градовете и техните околоградски територии, тя провокира създаването на нови селищни образувания за рекреационни, курортни и туристически цели и формира нова урбанизационна мрежа. Функцията отдих обогатява и усъвършенства материалната жизнена среда, но твърде често създава и сериозни проблеми пред равновесието на природната среда. Тя е фактор за икономическо развитие и просперитет на курортните селища и райони, но може да предизвика и сериозни социални проблеми в тях и нарушаване на устойчивостта в развитието им.
Тази противоречивост в съвременното развитие на отдиха и туризма изисква отделянето на сериозно внимание и грижа за тяхното оптимално организиране и планиране. Това е сериозно предизвикателство пред съвременното планиране, което се ориентира към интегрално планиране, включващо взаимно съобразени икономическо, социално, екологично и пространствено планиране. Пространственото планиране на отдиха и туризма следва да се развива като органична съставка на интегралното планиране, за да може да създаде реални предпоставки за уравновесено и хармонично развитие на функцията отдих в единство с другите функции на жизнения процес и за оптимално опазване и усъвършенстване на пространствената среда.
Стопанските под сектори, които са приоритетни за страната не са определени посредством официални документи. Въпреки това туризмът може да се счита за един от тях, тъй като е упоменат в Националната Стратегия за регионално развитие и повечето от Регионалните планове за развитие. Министерството на икономиката и енергетиката и Държавната Агенция по Туризма, обсъждат разнообразяването на туристическия продукт, като приоритет за сектора на туризма, целящи превръщането на България от дестинация за летен и зимен туризъм, в такава за целогодишен туризъм.
ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Основната цел на настоящото изследване е да се определи степента на взаимодействие между насоките на териотриалноустройственото планиране, туристическите ресурси и наличната инфраструктура.
ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ
Дипломната работа се основава върху проучването на голям брой научни трудове на български и чужди автори, на статистически издания на Националния статистически институт, на законови и нормативни документи в областта на туризма и счетоводството, на специализирани издания на международни туристически организации, информация от Интернет и авторски изследвания по отношение на разглежданата проблематика.
І. Същност и съдържание на териториално устройственото планиране на туризма
1. Пространственото планиране на туризма като направление на единното пространствено планиране
Жизнената среда на човека можем да разглеждаме като социална и материална (физическа). Човешката дейност непрекъснато изменя и преобразува материалната жизнена среда, която заема значителна част от географската среда на нашата планета и проявява тенденции към разширяване.
Дейността, която проучва и проектира цялостното устройство на материалната жизнена среда, наричаме физическо планиране или пространствено планиране.
Пространственото планиране дава пространствена насока и среда за развитието на социалните процеси, като се старае да организира по най-добър начин наличното пространство. Пространственото планиране на физическата среда добива все по-важно значение в днешно време във връзка с осъзнаването на тревожния факт, че пространството (физическата среда) е ограничен ресурс, чието използване следва да бъде щадящо и толерантно, за да се осигури устойчиво природосъобразно развитие.
Дейността по пространствено планиране е във връзка и взаимозависимост с другите видове планиране - икономическо, социално, екологично. В съвременното общество планирането не само че не е излишно, напротив, то разширява своето значение за социално-икономическото развитие. То е необходимо, за да се избегнат грешки в общото развитие, да се предотвратяват грешки и да се намалява рискът при оперативното управление и саморегулирането. Между крайния либерализъм и централизираното планиране може и трябва да се открие онази необходима степен на регулиране чрез планиране, която да ограничи негативните влияния и да стимулира позитивните. Крипендорф (1967) смята, че „планирането е алтернатива на стихийното развитие, негов задължителен компонент е формулирането на цели и средства за постигането на целите".
Планирането се прилага в различни сфери на обществения живот, но то е най-характерно за икономиката. Икономическото планиране се провежда като общо и като секторно планиране по отрасли. Пространственото планиране е тясно обвързано с икономическото планиране, което определя развитието на икономиката в различните отрасли и в различните райони на страната. Пространственото планиране обикновено се възприема като следствие от икономическото планиране. Но то може да се посочи и като предпоставка за икономическото планиране, тъй като изявява възможностите на територията и районите за бъдещо развитие на икономически и други функции.
Пространственото планиране трябва да се разглежда като елемент на интегралното или комплексното планиране, което включва хармонично обвързани икономическо, социално, екологично и физическо планиране. В този процес на общо, комплексно планиране се наблюдава преливане и смесване на подходите на отделните видове планиране, взаимно обогатяване и разширяване на предметния им обхват.
Извод
Съобразно поставената в настоящата магистърска теза цел проследих позициите на устройственото планирането като основен елемент на цялостната туристическа политика на даден регион или страна, влиянието му върху социални и икономическия живот на населението.
В следствие изпълнението на поставената цел достигнах до следните изводи:
- Териториалноустройственото планиране е основен фактор за преобразяване на градовете и техните околоградски територии, то поражда създаването на нови селищни образувания за рекреационни, курортни и туристически цели и формира нова урбанизационна мрежа.
- Хотелската база нараства непрекъснато (след малък спад до 1992 г.) главно благодарение на развитието на частната инициатива и строителството на нови частни хотели;
- Териториалното разположение на легловата база в страната е много неравномерно и не съответства на възможностите на рекреационните ресурси, които са разположени сравнително равномерно на територията и`;
- Изследването ясно показва значителното изоставане на планинските райони по отношение на териториалното устройство, въпреки че те разполагат с изключително богати рекреационни ресурси.
- Дейността по териториалноустройственото планиране е във връзка и взаимозависимост с другите видове планиране - икономическо, социално, екологично.
Териториалноустройственото планиране дава пространствена насока и среда за развитието на социалните процеси, като се старае да организира по най-добър начин наличното пространство. Териториалноустройственото планиране на физическата среда и в частност на туристическата сфера и ресурси добива все по-важно значение в днешно време във връзка с осъзнаването на тревожния факт, че пространството е ограничен ресурс, чието използване следва да бъде щадящо и толерантно, за да се осигури устойчиво природосъобразно развитие. Оттук идва и неразривната връзка между устройственото планиране и екологосъобразността на всяка една икономически изгодна дейност, към която със сигурност може да се причисли и туристическото обслужване.
Целта на настоящата дипломна работа на тема “Териториалноустройствено планиране” беше да докажа, че България е страна с богата култура и достойно минало, което е основа за разработването на нови задълбочени устройствени планове на туристическите локации и подобряване и разширение на реализираните такива чрез вземане под внимание на богатите природни и културно-исторически ресурси на земите ни. В рамките на изследването беше направен анализ на ефективните практики за успешно териториалноустройствено планиране на туризма и въз основа на направените изводи се успях да доказа, че Велико Търново е културна столица, която чрез инвестиране в реклама, популяризиране на културно-историческото наследство, работа по нови програми, бизнес планове, инфраструктурни проекти успява да заеме водещо място в културния живот на страната и на основен туристически център.
Проучванията и анализът, направени в настоящата дипломна работа показват, че териториалноустройственото планиране в туризма притежава голям потенциал за развитие и може активно да допринася за растежа на икономиката във всеки един регион на страната. Този потенциал се съдържа преди всичко в наличието на богатите природни и културно-исторически ресурси, и предприемчивостта на човешкия фактор.
За формирането на привлекателен туристически продукт се използва и културно-историческото и архитектурно богатство на страната, защитените територии и особено тези, характеризиращи се с разнообразен ландшафт и различни пейзажни форми, които са изключително атрактивни. Множество архитектурни и археологически паметници, специфични селищни и културни пейзажи днес са полуизоставени или, което е по-лошо - слабо защитени от несъобразена с качествата им намеса. Туризма е важен фактор за развитие на даден регион, но също така трябва да потърсим не тясно битово етнографско, а широко преосмисляне на архитектурната традиция: като структура на селищната мрежа, начин на застрояване, специфични архитектурни форми. Трябва да се насочва интересът към реставрация (и даже възстановяване) на характерни обекти (например среднородопските конаци). Отдихът и туризмът в планината трябва да се развиват в единство с другите функции на местното население, с неговия традиционен начин на живот, бит и култура и с грижата за опазване на природната среда. Този подход на интегрирано планиране и развитие на туризма в планината сега вече се свързва с принципа на устойчивото развитие и с появата на т.нар. алтернативни форми на туризма - зелен туризъм, прост културен туризъм, щадящ туризъм, екологичен туризъм.
Считам, че за да се съхрани, осмисли като социален, икономически и културен потенциал, териториална специфика и уникалност на повечето райони на страната изисква осъществяването на цялостен, нов за нашите условия, регионално ориентиран модел на интегрирано управление. Това в най-общи линии означава да се съчетават няколко цялостни системи: система за пространствено планиране и контрол на изграждане система на финансиране, на икономическо стимулиране, на защита на ценностите, на цялостно управление и координация на всички нива, система на единен маркетинг на региона или страната и др. Чрез тази съвкупност от системи трябва да се формират и детайлирани режими на пространствено управление, интегрирано управление на привличаните средства за оптимално използване на средствата, привличани от ЕС, за натрупване на ефекта чрез съчетаване на инвестиционните инициативи, за целенасочена политика по привличане на стратегически инвеститори, за развитие на публично-частното партньорство на всички нива, за екологически ориентирано развитие на средата, за съхраняване на духовната уникалност на страната като най-важна характеристика, определяща устойчивата и притегателната и сила в национален, европейски и световен обхват.
Използвана литература
- Алексиева, Й., Ст.Стамов. Специализирани видове туризъм, ч.I, Кота, Ст.Загора,2003.
- Бъчваров,М., Цв.Тончев. Основи на туризма, Тилия,С.,1996.
- Динев,Л. ,К.Мишев. България. Кратка география, Наука и изкуство,С.,1980.
- Закон за защитените територии /1999г./
- Закон за туризма /2002г./
- Мадгерова,Р. Предприемачество и малък бизнес в туризма, С.,2004.
- Маринов,В.,М.Бъчваров. Антропогенни условия и ресурси на отдиха и туризма, УИ”Св.Кл.Охридски”,С.,1990.
- Национална стратегия за екотуризъм,С.,2003.
- Опазване на биологичното разнообразие - Национална среща за екотуризъм,С.,2003.
- Попйорданов,Л. Екотуризъм - ефективен инструмент за съхранение на околната среда и устойчиво развитие. Доклад на Втората международна конференция за туризма “България - страна на мечтите”,С.,2003.
- Природният и икономическият потенциал на планините в България, т.I, БАН,1989.
- Рибов,М. Управление на конкурентността в туризма, Тракия - М.,С.,2003.
- Славейков,П., Кл.Найденов. Туризъм, Кюстендил,2005.
- Статистически справочник,НСИ,2004.
- Тодоров,Т.Следим ли глобалните процеси, Екосвят,2005,2.
- Ashowrth G., Larkham P., Building a New Heritage, Tourism- Culture and Identity in New Europe, Routeledge, London and New York, 19
- Cabrini, L. Cultural Tourism: Opportunities and Challenges- European Forum of the World Tourism Organization, Presentation, Luxembourg,2003
- Harrop, J., The role of Tourism in the EC and Prospects for Eastern Europe, 94/1994
- Бехар,М. До 10-15години България ще бъде една от водещите туристически страни в Европа,Мениджър,2003,4.
- Георгиев,Г. Народните паркове и резервати в България, Просвета,С.,1993.
- Заключителен доклад. Световна конференция за екотуризъм, Квебек,Канада,2002.
- Костов,Е.Туризъм и природна среда,УИ”Стопанство”,С.,1991.
- Лозанов,Е. и колектив. Туристически ресурси в България,Сиела,С.,2001.
- Маринов,В. и колектив. Мониторинг на туристическото търсене,изд.”Св.Кл.Охридски”,С.,2000.
- Младенова,И. Дребното предприемачество - по-добрата алтернатива,Мениджър,2003,4.
- Ризов,К. Развитие на природозащитното дело в България, изд.”Св.Кл.Охридски”,С.,1994.
- Рибов, М., “ Туризмът на новото хилядолетие”, Изд. „БПС”, С., 2003.
- Рибов, М., “Управление на конкурентно способността в туризма”, Изд. “Тракия-М”, С.,2003
- Рибов, М., “ Туризмът без граници, конкурентно предимство в туризма”, Изд. “Мобилис”, С., 2005
- Adamo, F. Culture, Tourist Destinations Development And Planning
- Jones, T. Emerging Tourism Planning Processes and Practices in New Zealand: A local and regional perspective, Lincoln University, 2003
- A. Prof. Dr. Wolfgang Feilmayr, Tourismus und Raumplannung - Einführung und Motivation - Fremdenverkehr und Raumplanung
- Kurt Gilgen, Kooperation in der Raumplanung, Institut für Raumentwicklung
- Стамов, Ст., и кол., “Специализирани видове туризъм”, Изд. “Кота”, С., 2003
- Тончев, Цв., Димов, Н., „География на туризма”, Изд. „ГорексПрес”, С., 2001.
- Тончев, Цв. Технология на допълнителните дейности в туризма. С., Изд.”Тилия”,2000
- Тодоров,Т. Индустриалният туризъм е опасен за планините, Екосвят, 2004,6.
- Топалова,Л. Екотуризмът съхранява ресурсите, Екосвят, 2004,3.
- Хаджиниколов,Д. България е атрактивна дестинация, Екосвят, 2004,3.
- Стратегия за развитие на област Велико Търново 2005-2015г.
………………………….
Темата е изготвена 10.2007г.
Темата съдържа множество таблици.
Ключови думи: Същност и съдържание на териториално устройственото планиране на туризма, среди за отдих - анализ, оценка, рекреационен капацитет, специфични особености на туристическите ресурси, инфраструктура, европейски практики в областта на регионалното планиране, териотриалноустройствено планиране във Велико Търново, изводи.
2 Национална стратегия за регионално развитие 2005 - 2015 г.
]]>
