 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Факултет „Икономика на инфраструктурата”
Дисциплина „Хотелиерство и ресторантьорство”
РЕФЕРАТ
на тема:
Обща характеристика на хотелиерските и ресторантьорските заведения
София 2007
СЪДЪРЖАНИЕ
3. Структура на хотелиерската индустрия
3.3. Големи хотелиерски предприятия
3.4. Кооперирания и резервационни системи
6. Концепции за експлоатация на заведения за хранене и подслон
7. Практически съвети за оборудването на хотелиерско заведение
7.2. Целесъобразно трансформиране
7.3. Материалът е въпрос на вкус
7.5. Къде трябва да се внимава
1. Увод
Този, който пътува, има нужда от възможност да пренощува. Още римляните са създавали образцови организации на заведения за пребиваване и гостоприемници. Но в следващите столетия преобладават по-скоро скромните убежища, най-вече по продължението на търговски пътища, а по-късно на пощенските станции.
„Средствата за подслон за поклонниците обточвали светите пътища, манастирите предоставяли гостоприемство, също и връхните точки на самотните пътеки предлагали подслон от типа на монашеска хижа. За скитниците без достатъчно средства на някои места имало „сиромашки хижи” или сиропиталища. По продължението на търговските пътища се намирали таверни (от италиански – „таверна”) с храна и място за подслон, докато в големите градове по същото време (между 12 и 16 век) вече съществували гостоприемници, които можели да осигурят комфорт.” (Krohn 1985)
С появата на влака и първата заселническа вълна през 18 и 19 век се подобрява също и комфорта на гостоприемниците. Появяват се първите големи и луксозни хотели, предимно в големите градове.
След Втората световна война това били предимно чуждестранни хотелиерски общества, най-вече американски хотелиерски вериги, които довели до огромно разширяване на хотелските капацитети на високата и луксозната класа.
…………………………………………….
3. Структура на хотелиерската индустрия
3.1. Видове и форми
Освен класическото хотелиерство (хотел, хотел - гарни, пансион, гостоприемница) и специфичните заведения за подслон (мотел, апартхотел, хотел за лечение, вилно селище) към хотелиерската индустрия се причислява също областта на парахотелиерството, т.нар. „допълнително или допълващо” хотелиерство. То обхваща най-вече частните апартаменти, ваканционните селища, частните квартири, къмпингите, караваните, хижите и колективните подслони, в частност почивните станции. Предприятия на парахотелиерството често са наричани предприятия за допълнителен доход.
……………………………………………..
5. Ресторантьорски заведения
Заведенията за подслон винаги, в различна степен, имат връзка с туризма, ресторантьорските заведения обаче могат да бъдат в услуга единствено на местното население и практически никога да не обслужват туристи. В друг екстремен случай има и ресторанти, които съществуват само заради туристите и остават затворени извън сезона. Това се отнася най-вече за предприятия в балнеологичните курорти и други силно зависещи от сезона курортни области.
Както в областта на заведенията за подслон, при ресторантьорските предприятия също има широка палитра от форми на предлагането. Към тях се причисляват ресторантите, кръчмите (пивниците), заведенията за развлечение (също и баровете), заведенията на самообслужване и традиционните ресторанти (италиански, китайски, испански, гръцки и др.). При това може да става въпрос за отделни заведения (индивидуална гастрономия) или за филиали или вериги от ресторанти, които се обхващат с понятието системна гастрономия. Под това понятие се разбира заведения, „чиито асортимент и оборудване, както и протичане на работния процес, се осъществяват систематично според една определена концепция”.
…………………………………………………..
9. Заключение
Първообразът на заведенията за пребиваване се създават още по римско време. В следващите столетия преобладаващите заведения за подслон могат да се нарекат „скромни убежища”. Те са се намирали най-вече по продължението на търговски пътища, а по-късно около пощенските станции.
С появата на влака и първата заселническа вълна през 18 и 19 в. се подобрява и комфорта на заведенията за подслон. Появяват се първите големи и луксозни хотели, предимно в големите градове. След Втората световна война предимно американски хотелиерски вериги довеждат до разширяване на хотелската база от висока класа.
Днес хотелиерските заведения и заведенията за обществено хранене са от голямо значение за туристическата икономика изобщо и преди всичко за регионалната икономика. В Германия повече от 75% от заетите в туризма работят в хотелиерски заведения и заведения за обществено хранене.
Продуктът на хотелиерската индустрия е услугата нощувка, легло/ стая/ къща, евентуално свързани с изхранване (полупансион или пълен пансион или „гарни”) и/ или други услуги, свързани с обслужване и поддържане.
………………………………………………
Източници:
1. „Einführung in den Tourismus”, Prof. Dr. Jörn W. Mundt
R. Oldenbourg Verlag, München-Wien, 1998
Стр. 48 - 57
2. „Tourismus, Einführung in die Fremdenverkehrsökonomie”, Prof.
Walter Freyer
6. Auflage
R. Oldenbourg Verlag, München-Wien, 1998
Стр. 307 – 312
Секция „Recht und Geld”
Статия „Finanzierung”
Темата е изготвена 11. 2007 г.
Темата съдържа таблици.
Най-новите данни в разработката са от 2006 г.
Ключови думи:
хотелиерска индустрия, средства за подслон, хотелиерски вериги, стандарти за обслужване, ресторантьорски заведения, заведения за развлечения, резервационни системи, канали за реализация, методи за финансиране, лизинг
]]>
