 |
|
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ГЕОЛОГО-ГЕОГРАФСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
ПО
УПРАВЛЕНИЕ НА ТУРИЗМА
НА ТЕМА:
“ КУРОРТЪТ ВЪРШЕЦ – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ”
2006
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Туристико - географско положение
2. Природни туристически ресурси
3. Антропогенни туристически ресурси
4. Исторически преглед на курорта
1. Туристико - географско положение
|
|
|
Вършец /7130 жители/ се намира в най-западната част на Стара планина, в котловина /400 м н. в./ по поречието на река Ботуня. На североизток се намират отвесните скали на Врачанска планина, а на северозапад се спускат склоновете на връх Тодорини кукли /1745 м./. Това географско положение обуславя наличието на изключително благоприятни природно - климатични условия за отдиха и туризма. Вършец е наричан още “град – градина”, заради 100-те хиляди декара вековни широколистни гори в общината, а също и заради живописния лесопарк, създаден през 30-те години на ХХ в., който е втори по големина в страната, след "Борисовата градина". Градът съчетава здравословен климат и уникални природни дадености на фона на неизчерпаемо количество минерална вода.
Транспортната достъпност е сравнително добра. До града водят само шосейни пътища. Вършец се намира на 18 км. източно от Берковица, на 31 км. южно от Монтана, на 33 км западно от Враца и на 90 км. северозападно от София.
....................................................................
4. Исторически преглед на курорта
4.1 Първи исторически сведения
Няма писмени и веществени доказателства за това кога точно започват да се използват минералните води в района. Според проф. Ванков, който е изучавал геоложкото устройство на Вършец и околността му, вероятно използването им е започнало още в римско време. Останки от римски крепости се виждат при Заножене /квартал на Вършец/, с. Черкаски и с. Долно Озирово. Първите исторически сведения за Вършец намираме в късноантичните хроники под името Медека /Медикус - Лечебен/, за което свидетелстват намерените по-късно при разкопки в района на днешните бани предмети – глинени съдове за направа на целебни смеси, оловна тръба и каменна ара с надписи на латински език, както и мозаични парчета от басейн. Всичко това говори за древната слава на курорта, използван от римските легиони за лечение и възстановяване на своите бойци.
Хората открили лечебните свойства на водата през 1850 г., когато местен жител паднал от дърво и се наранил тежко. Дълго време се лекувал, но безрезултатно. Тогава, според разказите на стари хора, решили да го потопят в топлия извор. След няколко къпания пострадалия се почувствал облекчени и до 15-20 дни започнал да се движи свободно. След този случай се разчуло за лековитостта на водата.
.........................................................................
6. Перспективи
Вършец търси бъдещето си като туристически хит. Затова допълва формулата: минерални води, кислород и земна сила, с модерни форми на туризъм в близките околности – религиозен, културно познавателен, фото туризъм и birds watching.
Освен балнеолечебния туризъм природните дадености позволяват развитието на ловен и еко туризъм. Събирането на билки, диворастящи плодове и гъби. Антропогенните ресурси предполагат развитието на културно-исторически и религиозен туризъм. Градът предоставя добри условия за развитието на конгресен туризъм.
Нови възможности дава участието в програми за селски туризъм по САПАРД, културен туризъм по ФАР, проекти по “Красива България” и други програми по различни фондации и фондове.
Атрактивни за туристите ще бъдат възстановките на традиционни празници и обичай от този край – Бъдни вечер, Коледа, Лазаруване, Гергьовден, Еньовден и др. Провеждането на различни фестивали, пленери по рисуване и др.
Да се популяризира празника на Празника на курорта, минералната вода и Балкана, провеждан в началото на месец август.
....................................................................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Териториална дирекция “Държавен архив” – Монтана, ф.668,оп.1,2,3. Обединен балнеосанаториум – Вършец
2. Териториална дирекция “Държавен архив” – Монтана, ф.641,оп.1,2,3.Почивен дом на ЦСП “Христо Михайлов” – Вършец
3. Област Монтана. Информационен бизнес справочник. Изд. Компас изток, 2004.
4. Димитров, М., Българските курорти, сп. Туризъм, 2001.
5. Апостолова - Кестиля, Д., Балнеология и оздравителен туризъм, 2000.
6. Иванов, К., М. Георгиева, Вършец. Наши курорти, изд. МФ, С., 1970.
7. Петров, П., А. Киселкова, Селото и екологията, сп. Туризъм,2001.
8. Радучев, Ж., Градът под Тодорини кукли, сп.Турист,1987.
9. Социално - икономическо развитие на община Върщец: Стратегия и реализация, общинска администрация, област Монтана, вх.№870-02.05.2000.
10. Петрова, К., Вършец. Събуждане под арка от чинари. сп. Одисей, бр. 10, октомври 2004.
11. Цветкова, П., Вършец – курорт на бедните. В. Стандарт, 26 май 2002.
12. www. tintiava-bg.com
13. www. journey.bg
14. www. noi.bg
Темата е изготвена 2006г.
Темата съдържа таблица
Най-новите данни са от 2006 г.
Ключови думи:
антропогенни туристически ресурси, природни ресурси, минерални бани, лечебни свойства на водата, развитие на курорта Вършец, балнеология и оздравителен туризъм, екология, културно – исторически ресурси, материално – техническа база
]]>
