 |
|
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
РЕФЕРАТ
на тема:
Туристически ресурси на страните от
Балканския полуостров - Хърватия
Шумен 2009
1. Географско положение, граници и териториален обхват
2. Характеристика на туристическите райони и ресурси в Хърватия
2.6 Район Далмация – Дубровник
1. Географско положение, граници и териториален обхват
В съвременните си граници Хърватия има площ от 56,5 хил. km² и спада към малките по територия балкански държави. Тя е разположена в северозападната част на Балканския полуостров. Общата дължина на границите е 2 197 km. На северозапад граничи със Словения (670 km), на север с Унгария (329 km), на изток със Сърбия (241 km) и на югоизток с Черна гора (25 km). С най-голяма дължина е границата с Босна и Херцеговина (932 km), която започва от юг от планината Орен, преминава по южните дялове на Динарските планини, планината Плешевица, прави завой на изток и дъгообразно следи долината на р. Уна до вливането й в р. Сава, след което продължава в източна посока по Посавската долина където стига границата със Сърбия. На изток границата със Сърбия на разстояние от 105 km е сухоземна, след което започва хърватско - сръбският участък на р. Дунав. Десният хърватски бряг е дълъг 136 km от гр. Илок до с. Батина, което причислява Хърватия към придунавските страни. Северната граница с Унгария преминава по граничните реки Мур и Драва, както и по открити низинни местности и не се преодоляват значителни природни препятствия. Границата със Словения следи долината на р. Мур, преминава през ниски планини и хълмисти пространства, пресича на запад карстовите полета и карстови плата и преминава през хълмистия полуостров Истрия за да достигне до Пиранския залив на Адриатическо море. С най-малка дължина е границата с Черна гора, която отделя на юг от планината Орен адриатическото крайбрежие на Хърватия от залива Херцегнови (началото на Черногорското адриатическо крайбрежие). На югозапад Хърватия се мие от водите на Адриатическо море, като силно разчлененият бряг има обща дължина 5 835 km (от които 1 777 km са брегова линия на континентална Хърватия и 4 058 km - на островите) и е прекъснат от късата (само 20 km) брегова линия на Босна и Херцеговина при гр. Неум, която отделя Дубровнишко - Неретванската област от останалата част на страната.
........................................................................
2. Характеристика на туристическите райони и ресурси в Хърватия
Туризмът в Хърватия е добре развита индустрия, тъй като страната е атрактивна туристическа дестинация с обширното крайбрежие и добре запазените крайбрежни ренесансови градове. Вътрешността на страната с изключение на столицата Загреб, някогашната барокова столица Вараждин и средновековните замъци, има няколко туристически атракции. Осем области в страната са определени за национални паркове. Министерството на туризма на Хърватия е разделило страната на 9 туристически района: Истрия, Кварнер и планините, Далмация - Задар, Далмация - Шибеник, Далмация - Сплит, Далмация - Дубровник, Централна Хърватия, Славония и Загреб.
2.1 Район Истрия
Обхваща най-големия полуостров на хърватското крайбрежие с площ от 3,7 хил. km² в най-северозападната част на страната между заливите Триесте и Кварнер. Той е хълмист и много живописен. Представлява варовиково плато с развитие на карст. В геоложко отношение се дели на 3 части. На север се намира най-високата част, изградена от варовици и силно обезлесена, която стопански е с най-малка стойност. Следващата по-понижена част се простира от североизток на югозапад и образува хълмиста зона. Третата част включва крайбрежната низина с плодородни червеноземни почви терра роса). Северната част принадлежи на Словения, а централната и южната - на Хърватия. А само една много малка част на северозапад, включваща гр. Триесте принадлежи на Италия. На полуострова е живяло древното илирско племе истри, откъдето идва и името му. Административно се покрива с едноименната жупания. През Истрия са преминали множество исторически превратности и затова населението има доста пъстър етнически състав. Освен хървати живеят още италианци, сърби, бошняци, албанци, словенци, истро - румънци.
.........................................................................
Природен парк "Медвеница"
Разположен е на площ от 22 826 ha около Загреб и Крапинско - загорска община. Горите заемат 64 % от територията, а останалата част е с овощни градини, лозя и постройки. Обявен е за защитена територия на 16.06.1981 г. Природният парк е обширна природна и частично култивирана област, разположена близо до Загреб. Благодарение на разнообразните ландшафти, планински къщи, исторически паметници и рекреационни центрове, централната част на тази гориста планина наподобява един обширен градски парк. При спусканията по пътеките туристите могат да видят почти хиляда вида растения, да чуят почти сто вида птици, както и много насекоми и животни. През зимата, най-високият връх на Медвеница - Слеме (1035 m) се превръща в атрактивен зимен спортен център. Отлични и силно осветени ски - писти, ски - лифтове и влекове, машини за сняг, са дали възможност родното място на Яница и Ивица Костелич да бъде включено като единствената столица, в която се провеждат състезания от световния ски - шампионат. Близнец е много старо селище. Първоначално е принадлежал към Медвеград, но през ХІІІ в. крал Бела ІV го предоставя на доминиканците (тогава се е наричал Близна). Близнец е известен като стара воденичарска колония. Близо до потока Близнец, до стръмния път към Слеме се намира хижа "Близнец", в която се помещава управлението на Природен парк "Медвеница". Близо до нея е параклисът "Богородица на пътя", свещено място, което спонтанно е възникнало в началото на пътя. Дъскорезницата на Бизнец е построена през 1898 г. под първия остър завой към стръмната част на пътя към Слеме.
....................................................................
Използвана литература
1. Стоянова, М., Ивайло Владев „Туризмът на Балканските страни”, Шумен
Темата е изготвена 2009 г.
Не са включени таблици.
Ключови думи:
туристически ресурси, балкански държави, туристически райони, природни забележителности, географски характеристики на Хърватия, места за рекреация и отдих, туристопоток
]]>
