 |
|
Нов български университет
Курсова работа
Организиране на екскурзия
Спец. Туризъм
2006 г.
Съдържание
1. Обща характеристика на туристическата фирма.
2. Организиране на екскурзия в България
1. Обща характеристика на туристическата фирма.
Туристическа агенция “Бохемия” ЕООД е туроператор и туристически агент, специализиран в организацията на културно-познавателни туристически програми, почивки, конгресни и семинарни пътувания и пътнически услуги.
Екипът на агенцията е съставен предимно от възпитаници на специалностите Туризъм, Международен туризъм и География на Софийския университет “Свети Климент Охридски”, Икономическия университет - Варна и колежите по туризъм в Бургас и Варна.
Фирмата предлага туристически и пътнически услуги в 15 нейни агентски офиса и представителства в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Монтана, Сливен, Ямбол, Хасково, Кюстендил, Трявна и в офисите на над 200 туристически агента в практически всички по-големи градове в страната.
Десетгодишният опит в предлагането на туристически и пътнически услуги ни дава възможност да налага качествени и конкурентни туристически услуги.
· През 1994 г. туристическа агенция “Бохемия” е създадена като туроператор и туристически агент. От създаването си до днес агенцията се занимава единствено с извършването на туристическа агентска и операторска дейност.
· През 1994 – 1996 г. агенцията се утвърждава като един от основните туристически агенти за продажба на международни пътнически транспортни услуги.
· През 1995 г. агенцията е лицензирана за туристическа операторска дейност с държавен лиценз 0326 и за туристическа агентска дейност с лиценз 0327.
· През 1996 – 1999 г. агенцията създава и утвърждава на българския туристически пазар редица туристически пакети за екскурзии и пътувания с културно-познавателна цел, съчетани с предложения за почивка и забавления.
· През 1998 – 2001 г. агенцията се утвърждава като туроператор - изпълнител на делови пътувания и прояви на големи корпоративни клиенти на значими търговски изложения в Барселона, Хановер, Париж, Будапеща, Бърно, Болоня, Москва, Белград, Истанбул, Измир и Солун.
· През 2000 – 2002 г. агенцията създава широка мрежа от агентски офиси, в това число и собствени, чрез които предлага туристически пакети за екскурзии и почивки чрез каталози.
· От началото на 2002 г. туристическа агенция Бохемия е застрахована за “Отговорност на туроператора” от “ЕВРОИНС” АД със застрахователен договор № 00349 -2004
· През 2002 г. агенцията открива първия си терминал за авиационни пътнически услуги чрез резервационната система АМАДЕУС.
· През 2003 г. агенцията е приета за член на IATA (Международната Асоциация за Въздушен Транспорт).
· През 2004 г. агенцията е приета в СИАБ (Сдружение на ИАТА Агенциите в България).
2. Организиране на екскурзия в България
Местоположение на екскурзията – град Троян.
Продължителност на екскурзията – два дена;
Настоящи дати: 3.02.2006 г.; 14.02.2006 г.
Цена на пакетната туристическа услуга – 99 лева;
Цената включва – пътуване с луксозен автобус; настаняване в тризвезден хотел “Троян”; закуска и вечеря; платена застраховка; такси за посещаваните исторически местности;
Капацитет на туристите – 37 души.
Плащане четири дена преди датата на тръгване.
Тръгване от София от Национален стадион “Васил Левски” в деня в 8.00 часа.
12.00 ч. Пристигане в Троян; Настаняване в хотела;
14.00 ч. Обяд и разходка из града.
16.00 ч. Посещение на музеи.
Община Троян се намира в Северен централен икономически регион на Република България. Център на общината е град Троян. Той лежи върху богато терасираните брегове на река Бели Осъм, където тя напуска главната старопланинска верига и съединена с река Черни Осъм навлиза в първите гънки на Предбалкана – това разположение на градът е на средищно за страната място. Намира се недалеч от Троянския проход, на 400 м. надморска височина.
Климатът е умереноконтинентален с изразено планинско влияние. Географското положение създава добри транспортни връзки. През Троянския проход удобен път го свързва с Южна България. Разстоянието до София е 160 км, а до Варна - 300 км.
Съседни общини са: Ловеч, Севлиево, Априлци, Карлово, Тетевен и Угърчин.
Общината се състои от 38 населени места с територия 888 850 кв. м площ.
Обща информация за културното наследство на град Троян.
Култура
Опазването, съхраняването и популяризирането на културно-историческото богатство в община Троян се осъществява от редица институции: Троянски манастир, Музей на народните художествени занаяти, “Национално изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак” ЕООД, с. Орешак, читалища и различни други граждански структури.
ЧИТАЛИЩА
На територията на община Троян действащите читалища са 17. Материалната база, с която разполагат в основната си част е все още държавна собственост и само 3 от читалищните сгради са общинска собственост.
Пред читалищата има големи възможности за алтернативно финансиране, чрез разработени проекти, отдаване на помещения под наем или създаване на общински фонд “Култура”. Крайно необходимо е въвеждането на нови управленски методи, стимулиращи предприемачеството и пазарната ориентация.
МУЗЕЙ НА ЗАНАЯТИТЕ
Единственият в страната специализиран музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства е своеобразен институт за съхранение, проучване и развитие на самобитното народно художествено творчество. Задачата на музея на занаятите е не само да събира, съхранява и реставрира великолепните колекции от керамика, метали, народни художествени тъкани и костюми, художествена обработка на дърво, изобразително и приложно изкуство, но и да проучва и популяризира чрез научните си издания народното изкуство и историята на региона. Общият брой на експонатите е 131 326. Основният проблем за развитие на дейността на музея е липсата на специализирани и добре оборудвани фондохранилища, които е наложително да се осигурят през следващите 2-3 години. Главната цел е с голямото разнообразие от експонати да се организират тематични изложби в Троян и други населени места и чрез добре разработена многостранна програма музеят да разчупи традиционните си рамки на местен институт и се превърне в център с национална значимост.
НАЦИОНАЛНО ИЗЛОЖЕНИЕ, С. ОРЕШАК
През 2000 г. Общинският съвет - Троян създаде търговско дружество “Национално изложение на художествените занаяти и изкуства - Орешак” - ЕООД. Предметът на дейност напълно покрива досега развиваните дейности от Националното изложение-панаир. Целта, която си поставихме с регистрирането на търговското дружество, е да превърнем изложбените площи (3500 кв. м., разположени в 9 зали) в универсален изложбен комплекс, в който да популяризираме не само традиционните народни художествени занаяти, но и изделията на съвременния троянски бизнес. За по-ефективното използване на материално-техническата база биха могли да се организират различни борси и всякакъв вид търговски дейности и представяния, концерти и др.
Недоброто състояние на материалната база обаче изисква от дружеството и общината осигуряването на немалки по обем инвестиции за реконструкция и ремонтни дейности на изложбените зали.
ПРИРОДО-НАУЧЕН МУЗЕЙ, С. ЧЕРНИ ОСЪМ
Природонаучният музей в с. Черни Осъм е един от основните туристически обекти в общината. Само за 1999 г. е посетен от около 12000 човека, от които 170 чужденци.
Експозицията и обзавеждането не са променяни от откриването му през 1976 г. Сградата се нуждае от основен ремонт. Музеят има бъдеще и като туристическа атракция, и като културен и научно изследователски обект, който ще намери своето място във всички екологични програми в общината и региона.
Градската художествена галерия “СЕРЕКОВА КЪЩА” е в централната част на града. В нея са изложени произведения на групата на троянските художници. Работи целогодишно, почивни дни събота и неделя.
ЦЪРКВАТА “СВЕТА ПАРАСКЕВА” (1835) е действащ храм, архитектурен и културен паметник.
БЕКЛЕМЕТО (1360 м н. в.) е на 20 км от града. Има няколко хотела, ресторант, ски-писта, ски-влек и частно ски-училище през зимата. Местността е удобна за летни и зимни преходи във високата част на планината, на изток от хижите “Дерменка”, “Добрила”, “Амбарица” и “Чучул” и на запад “Козя стена”, “Хайдушка песен”, “Ехо” и “Вежен”.
Празник на Троян е 14 октомври - денят на Св. Петка - Параскева, небесната покровителка на града.
Традиционни за града са майските и есенните културни празници, в програмите на които се представят достиженията на местните творци и гостуват звезди на националната ни култура.
В рамките на есенните празници ежегодно се провежда и “Празник на сливата и сливовата ракия” с многобройни дегустации и конкурси за участниците.
Традиция е и празнуването на Св. Спиридон - покровител на занаятчиите, на който ден под егидата на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства и Панаира на занаятите в Троян празнуват занаятчиите от цялата страна
Лично време до 20.00 ч.
20.00 ч. Вечеря в хотел “Троян”.
21.00 ч. Възможност за дискотека или нощна разходка из покрайнините на Троян с автобус. Осигурен екскурзовод.
Втори ден. Закуска; посещение на Троянския манастир.
На 10 км югоизточно от гр. Троян в северните поли на Троянския балкан се намира най-големият старопланински манастир в България - Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично”. Разположен е на 400 м. надморска височина под живописния горист склон “Чукарка” всред дивна природа.
Общата панорама, животът и миналото на манастира са неразривно свързани с буйните и бистри води на река Черни Осъм, които извират някъде под високите старопланински върхове Амбарица и Купена, провират се из дълбоки усои и вековни гори и носят красота и свежест на манастирската околност.
Удобен шосеен път от Троян за Ловеч и Плевен, както и пресичащата го магистрала София-Варна, свързват манастира с населените места в Северна България.
От района на Габрово и Севлиево до манастира може да се достигне по пряк път през град Априлци. Близостта на Троянския проход - Беклемето, прави достъпен манастира от селищата на Южна България.
Влак, тръгващ от гара Левски до Троян, дава възможност за посещение на манастира да се използва и жп преход до Троян.
Входът в манастира е от северната страна. Той води в първия манастирски двор. От западната и южната страна той е ограден с триетажни жилищни постройки, а от другите две страни са разположени едноетажни стопански сгради. Пред входа е разположен обширен паркинг.
Входът във втория двор, най-интересната част на манастирския комплекс, е оформен с помощта на двуколонна портика и оригинална надстройка. Дворът е ограден от манастирски килии на три етажа с обширни дървени веранди, а в средата е разположен храмът на манастира.
Началото на историята на Троянския манастир се губи в мрака на три столетия. Първите наченки на монашески живот по тези места се отнасят към 1600 г., а може би и по-рано - към края на Второто българско царство.
В един манастирски летопис, съставен през 1835 г. е отбелязано: “Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в тоя край.” Летописецът уточнява на други места, че двамата монаси са дошли тук от Атон.
Малко по-късно, на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на “Св. Богородица Троеручица”. Но колкото пъти в последствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам. Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.
През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 г., когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време, игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771 г. изградил и водоснабдяването му. Около 1780 г. един друг сопотчанин - игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква. Според една стара гравюра, изработена от монаха Леонтий Рус в 1817 г., това е било триконхален трикуполен храм.
В последствие през 1812 г., по време на игумена Паисий, храмът бил разширен на запад с паянтова открита нартика. В началото на същия XIX в. манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни, дори триетажни - нещо изключително рядко за епохата.
В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 г. бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII в. на манастирския скит “Св. Николай Чудотворец”, източно от манастира.
Един от следващите игумени - йеромонах Партений, издигнал в 1820 г. нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца.
След тежки години на изпитания през 1830 г. Троянската св. обител направила важна и решителна стъпка, за да се освободи от опеката на ловешките гръцки епископи. При Цариградската патриаршия била изпратена делегация от монаси, която настойчиво поставила въпроса за признаване на църковно-административната и стопанска независимост и самоуправление на манастира. Със специална грамота от 4 декември 1830 година, подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия. Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира.
В 1832 г. Партений изградил нов, втори скит, посветен на “Св. Йоан Предтеча”, получил по-късно името “Зелениковец” от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало купуването на строителни материали, уговаряли се условията със строителите. Главни дарители на това начинание били Стоян Чалъкоглу Бейликчи от Копривщица, х. Михаил от Тетевен и Пенчо Попович от Трявна. Султанският ферман за този градеж бил издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 г.
Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а на 6 август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на “Успение Пресветая Богородици”. Новата съборна църква била построена от известния възрожденски строител архитектон Константин от гр. Пещера. Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.
Съборната църква е просторна кръстообразна куполна, атонски тип, с нартекс и открит ексонартекс. Има широк притвор и открита галерия около северозападните стени на притвора. Изградена е от каменни, добре обработени квадри, изравнявани с тухлени пояси, сменяващи се от редове с аркирани ниши, релефни изображения и раздвижен покров. Художествената изразителност на решението се усилва и от добре намереното фасадно членение. Използвано е ритмично съчетание от сполучливо оразмерени плитки ниши с издължени пропорции. В същия живописен дух, но в още по-пластични вълнообразни линии, е бил изработен и корниза на купола от дялан шуплест камък, вдлъбнати в еднообразна форма
За първообраза на купола може да се съди както от изображенията на черквата в старите щампи, така и от корнизните линии на кубетата в Батошевския манастир, който Майстор Константин изградил по сходен начин, една година по-късно.
Църквата е направила впечатление и на известния маджарски пътешественик Феликс Каниц, който сполучливо е нарисувал и вдъхновено описал красотата на манастира в книгата си "Дунавска България и Балканите" през 1871 г.
Централната част на храма представлява квадрат, във всеки ъгъл на който стои по една каменна колона със симетрични пиедестали и капители. От капителите на колоните се извисяват дъгообразни сводове, а върху тях - кубето на църквата.
Пак в 1835 г. били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад. От юг на мястото на старата църква бил издигнат малък дървен параклис “Рождество Пресветая Богородици”.
В 1843 г. по времето на игумена Филотей пред основния монашески двор били построени сградите на гостоприемницата, ограждаща този втори, поклоннически двор от север и запад. В 1845 г. било издигнато монашеско крило, южно от черквата
В 1866 г. майстор Иван от с. Млечево изградил една уникална по своята концепция кула, долепена пред фронта, на западното крило. Тя е пететажна. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Св. св. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница.
Сградите, макар и строени в различни времена и от различни майстори, са в архитектурна хармония. От вътрешната страна на манастирския двор са с дълги открити чардаци, с типичните колони и парапети в стила и характера на манастирските килийни помещения у нас. Монашеските килии са двуделни, необщежителни. Жилищните и килийните помещения заграждат манастира от изток, север и запад и отделят църковния двор от стопанския
Още през XVIII в. в Троянския манастир се появили интересни творби от ранното българско Възраждане. Построената през втората половина на XVIII в. църква на скита "Св. Николй Чудотворец" на около 2км. източно от манастира, притежава изключително интересен дърворезбен и полихромиран иконостас, който носи стиловите особености на ранната тревненска резба. Царските двери на този иконостас носят подписа на йеромонах Киприан и дата - 1794 г. За времето на иконостаса говорят и няколко негови икони, сред които “Св. Никола” и “Св. Илия на колесница”, близки до маниера и почерковите похвати на тревненските художници. Царските двери от църквата “Св. Йоан Предтеча” в местността “Зелениковец” безспорно принадлежат на XVIII в.
Особено забележителни в троянския манастир са стенописите. За украсата на новопостроената църква “Успение Богородично” монасите поканили през 1847 г. един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф от Самоков. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма и галерията от западната й част и от северната страна. Ръководейки се от своите възрожденско патриотични възгледи, наред с “Христос Вседържател”, “Деветте ангелски чина”, “Пророците”, “Евангелистите”, сцени на “Празниците”, “Чудесата Христови” и светците мъченици и войни, художникът помества на централно място - срещу олтара - образите на Св. св. Кирил и Методий, Св. Михаил Българин (нав. Михаил-воин от Патука) и софийските новомъченици Св. Георги нови - Софийски и Св. Никола Софийски. Наред с тях, на различни места (най-вече в нишите на прозорците), художникът е нарисувал няколко групови ктиторски портрета: на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им; на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майка им Теодора; на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им; многофигурен портрет на цялото монашеско братство (в олтара) и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей - в прозореца на северната стена. Това е една представителна галерия от образи на инициаторите за строителството и украсата на църквата, на част от тогавашното възрожденско общество.
Най-мащабна творба, след стенописите на Захари Зограф в манастира, е дърворезбеният иконостас в църквата, въздействуващ с естествения благороден цвят на дървото. Унгарският пътешественик Феликс Каниц (XIX в.) съобщава, че той е работен през 1839-40 г. от новоселския резбар Никола Матеев. С плетеничната си структура от растителни мотиви и архитектонични членения иконостасът е хармонична съставка на тържествено въздействащият храмов интериор.
В горната част, където са рамките на иконите на апостолите, мотивът на резбата е лозата, изникнала от сърцето на спящия над царските двери Адам. Тая лоза симетрично е разклонена на две страни с листа и гроздове, от които кълват лекокрили красиви птици. Орнаментиката на иконостаса представлява символични изображения на малки и големи птици и различни плетеници, срещани в старобългарските ръкописи.
В главната църква на манастира се пази най-старата икона - светиня на манастира "Пресветая Богородица Троеручица" - чудотворна. Според манастирската летопис тази икона е била пренесена от Атонските манастири и оставена тук през XVII век още при основаването на манастира.
Полихромията на интериора се допълва от иконостасните икони. Някои специалисти считат, че са на Захари Зограф, други на брат му Димитър.
Подписи няма, но във всички случаи много от иконите и извън иконостаса носят типичните белези на самоковския център. Такива са "Рождество Богородично", "Архангелски събор", "Св. Богородица с младенеца на трон", "Св. Иван Рилски", "Св. Богородица" и "Христос Вседържател", някои от тях са от иконостаса в манастирската кръщелня.
В богатата манастирска колекция се пазят много творби, като иконите "Св. Никола" (цяла фигура), "Рождество Богородично" и др. Едни от тях, както и иконостасните царски двери, произлизат от старата манастирска църква. В първата половина на XIX в. (1825 г.) са създадени иконите "Скърбяща Богородица" и "Страдашият Христос" от Кою Цонюв, а в 1836 г. неговият син Теодосий рисува иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър" на коне. В 1836 г. друг тревненски художник Цаню Захариев изпълнява иконите "Св. Иван Рилски" и "Св. Димитър с житийни сцени", "Рождество на Св. Йоан Кръстител" и "Архангелски събор" от 1836 г. Тревненски майстор е създал няколко иконостасни табли със сцени от Шестоднева.
Освен произведения на църковната живопис в Троянския манастир се пазят много и разнообразни произведения на приложните изкуства и занаятите. Сред тях особено внимание заслужават сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIX в. със сребърен филигран, позлата и скъпоценни камъни. В началото на XIX в. в манстира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създал няколко щампи с панорами на манастира.
Особено рядко и ценно произведение на възрожденското ни изкуство е напрестолния кръст от XIX век, изработен от видински златар с миниатюрна резба, работен в самия манастир.
Така през годините на своето съществуване и особено през Възраждането, Троянският манастир се превръща в средище на българското православие. Той е едно от важните огнища на народната ни просвета в миналото и един от най-ярките светилници, поддържал и укрепвал народностното съзнание на българина през най-тежки времена.
Възможности за обяд в ресторанта към манастира (по предварителна заявка на туристическата агенция). 16.00 Тръгване за София. Пристигане 19.00 на Международна автогара.
Фирмата организира подобни екскурзии периодично, като има възможност по желание на клиентите да се включи и посещение на други местности, като се предлага оптимален комплексен туристически продукт на цялата група.
Използвана литература
]]>
