 |
|
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ ”
ГЕОЛОГО – ГЕОГРАФСКИ ФАКУЛТЕТ
СПЕЦИАЛНОСТ ТУРИЗЪМ
ДИПЛОМНА РАБОТА
НА ТЕМА
„СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ
В РАЗВИТИЕТО НА КОНГРЕСЕН ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ”
СОФИЯ, 2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА ПЪРВА
Обща характеристика на конгресния туризъм
1. Същност, съдържание и особености на конгресния туризъм
2. Фактори, влияещи върху развитието на конгресния туризъм
ГЛАВА ВТОРА
Състояние и развитие на конгресния туризъм по света
1. Анализ на международния пазар на конгресен туризъм
2. Сегментация на международния пазар на конгресен туризъм
3. Състояние на международния пазар на конгресен туризъм
3.1 Същност, структура и дейности на ICCA
3.2 Регионални структури на ICCA
3.3 Статистика на ICCA за състоянието на международния пазар на конгресен туризъм
4. Европейският пазар на конгресен туризъм
4.1 Особености на конгресния туризъм в Европа
4.2 Традиционни европейски дестинации за конгресен туризъм
ГЛАВА ТРЕТА
Състояние на конгресния туризъм в България
1. Същност и основни характеристики на конгресния туризъм в България
2. Условия и фактори за развитието на конгресния туризъм в България
3. Историческо развитие на конгресния туризъм в България
4. Организации, пряко свързани с конгресния туризъм в България
4.2 Българска организация за конгресен туризъм (BCVB)
4.4 Компания за международни конгреси
5.1 Национален дворец на културата.
5.2 Конгресен център към Интер Експо Център
5.3 Бизнес хотелите в столицата
6. Конгресни центрове в страната
6.1 Международен панаир-Пловдив
6.2 Фестивален и конгресен център – Варна
6.3 Възможности за конгресен туризъм по Черноморието
6.4 Възможности за конгресен туризъм в планинските курорти
7. Актуално състояние на конгресния туризъм в България
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Проблеми и перспективи в развитието на конгресния туризъм в България
1. Специфични проблеми на конгресния туризъм в България
2. Препоръки и перспективи за конгресния туризъм в България
......................................................
УВОД
Целта на настоящата разработка е разкриване потенциала на конгресния туризъм като алтернативен продукт и подчертаване на актуалността му в динамичното развитие на туристическия бранш в България. Неговото икономическо, обществено - политическо и културно значение непрекъснато нараства с глобализацията на пазара.
Показател за икономическото значение на конгресния туризъм са бързите темпове на развитието му по света. Международната конгресна дейност представлява източник за реализиране на приходи за страната - домакин, създава заетост на работната ръка, удължава периода на експлоатация на материално-техническата база на туризма, стимулира изграждането на модерна инфраструктура. Следва да се подчертае, че средните дневни приходи от един участник в международна проява са значително по-високи, отколкото от един обикновен турист.
Конгресният туризъм има и съществено обществено – политическо значение. Развитието му благоприятства изграждането и поддръжането на специализирана материално-техническа база за провеждане на конгресни прояви, големи конгресни центрове, създаване на законови облекчения за инвестиции в конгресния туризъм, както и утвърждаване имиджа и позициите на дадена страна чрез привличане на политически и обществени прояви.
Културното значение на конгресния туризъм дооформя характеристиките му като специфичен вид туризъм. Конгресният се разглежда като алтернатива на масовия туризъм, базирайки се на сравнително устойчивото му развитие, слабото му негативно въздействие върху средата при добра организация и положителното му културно значение за комуникацията между делегатите и местните жители.
Задачите на настоящата тема са :
а) да се опишат основните характеристики и особености на конгресния туризъм;
б) да се извърши преглед на състоянието и развитието на този тип туризъм по света;
в) да се опише актуалността и значението на MICE индустрията, както в международен план, така и в частност за България;
г) да се анализира състоянитето на конгресния туризъм в България – анализ на конгресната база у нас: на отделните конгресни центрове и бизнес хотели в страната;
д) да се откроят възможностите за развитие на конгресния туризъм в България;
е) да се представят резултатите от направени проучвания за брой проведени срещи и налична конферентна база в главните конгресни центрове;
ж) да се дефинират проблемите в развитието на конгресната индустрия в страната;
з) да се откроят тенденциите в развитието на MICE индустрията в България.
Прегледът на състоянието на конгресния туризъм започва с обща характеристика на този вид туризъм – глава първа от темата. В нея са разгледани същността, съдържанието и особеностите на конгресната дейност и факторите, влияещи върху развитието и. Следва кратък обзор на състоянието и развитието на конгресния туризъм по света и в частност европейския пазар. В глава трета се анализира състоянието на конгресния туризъм в България, както и условията за развитието му, основните конгресни центрове и организации, ангажирани с този вид туризъм у нас. Последната глава четвърта е насочена към открояване на специфичните проблеми и анализ на перспективите в развитието на конгресния туризъм в България.
.................................................................
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Проблеми и перспективи в развитието на конгресния туризъм в България
1. Специфични проблеми на конгресния туризъм в България
България има възможността да се превърне в „гореща” дестинация за бизнес и конгресен туризъм, може да привлича голям брой посетители и още по-големи приходи. Разполага с голям потенциал, но същевременно и проблемите не са малко. Например в столицата няма зала, която да може да побере 10 000 души на едно място.
Най-голямата зала - зала 1 на НДК, има 4000 места, а единственият засега изложбен център на София разполага с общо 800 места, разпределени обаче в различни зали. Това автоматично прави организирането на голяма конференция невъзможно. Не са маловажни проблемите с настаняването, изхранването и транспорт на делегатите. В София няма достатъчно четири и петзвездни хотели; няма място, на което да бъде организирана галавечеря за всички. И не на последно място за голяма конференция трябва да има голямо летище, което да предлага разнообразие от най-добрите самолетни връзки и конкурентни услуги, бърза обработка на документите на летището и отлична организация за трансферите летище хотел и обратно. Особено тежък се явява проблемът с големите задръствания и липсата на места за паркиране в столицата.
Нито в София, а още по-малко в другите градове има голям, модерен, удобен и технически оборудван конгресен комплекс, който да бъде центърът на конферентната дейност в България както „Ексел” в Лондон и Мессе във Франкфурт.
...................................................................
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Конгресният туризъм е един от най-апетитните сектори в туристическата индустрия, това е "тортата" на туристическия бизнес. Развитието на този вид туризъм е свързано с комплексна услуга, която акумулира приходи за всички отрасли на местната икономика както и привличането на посетители с висока покупателна способност. Този тип туризъм е 10 пъти по-рентабилен от морския и планинския. Участниците в конгреси и конференции обикновено отсядат във висококатегорийни хотели и ползват широка гама от допълнителни услуги – спа процедури, шопинг, културно-опознавателни пътувания, посещения на казина и пр. Освен най-елегантния продукт, който една дестинация представя, конгресният туризъм е и мощна реклама за една държава.
Развитието на конгресния туризъм като алтернатива на масовия туризъм се утвърждава като една все по-привлекателна и съвременна възможност. Положителното му културно значение за контактите между конгресистите и местните жители, както и слабият негативен ефект върху средата са безспорни. А икономическият ефект и устойчивото развитие на конгресния туризъм го превръщат в индустрия на бъдещето. Конгресният туризъм е толкова модерен, че едва ли има страна, която да не планира сходни дейности в тази насока.
В България конгресна индустрия съществува в един изключително малък и незадоволителен мащаб, макар и страната ни да притежава някои необходими дадености за развитие на конгресен туризъм. Характерна черта в развитието на конгресната дейност в България е разсейването на международни прояви по места. Преди децентрализацията на конгресната дейност основни конгресни центрове бяха София, Варна, Пловдив и черноморските комплекси Златни пясъци, Дружба, Слънчев бряг. Днес, поради активизацията на конгресната дейност, свързана с реформите, разработването и внедряването на проекти в различните сфери на обществения живот, се увеличава делът на конгресните прояви и в по-малки градове, общински и регионални центрове. Поради малкото петзвездни хотели в столицата и страната, както и поради малкия капацитет на конгресните ни центрове България е подходяща за събития от среден (до 1500 души) и малък (300-500 души) мащаб, които се планират в по-кратък аванс от време. Засега в България няма възможност за масови прояви на големи конгресни събития. Делът на конгресния туризъм все още е около 1% от общия дял на туризма в България, а по последните данни на ICCA страната ни е на 57 място по брой проведени срещи в световен мащаб.
Предимство на конгресния туризъм е и това, че е целогодишен. Активните периоди за конгресни са в т. нар "мъртъв сезон". Затова и би могъл да играе съществена роля за възвръщане на огромните капиталовложения в хотелите по Черноморието. В България обаче пазарът на международни прояви е слабо развит и не отговаря на стандартите в развитите страни. Въпреки че повечето хотели в София предлагат възможности за провеждането на конференции и конгреси, те по-скоро би трябвало да са алтернатива в бизнеса със събития. Те нито могат, нито трябва да предлагат просторни помещения за големи конферентни прояви. Трите ни основни конгресни центрове- НДК, ФКЦ - Варна и Международния панаир в Пловдив се нуждаят от спешно модернизиране. Към момента конферентните събития се провеждат предимно в столицата. Препоръките на специалистите са насърчаване изграждането и развитието на конгресни центрове и в други населени места, като особено атрактивни може да бъдат тези в районите за спа морски и планински туризъм. Проблемен е и фактът, че броят на фирмите, които се занимават с конгресен туризъм, и специалистите, които организират професионално подобни прояви, е ограничен. И накрая, но не на последно място - конгресният туризъм у нас е белязан от проблем, който засяга целия ни туристически бранш – лошата инфраструктура.
Държавата няма ясно становище за развитието на конгресния туризъм. Конгресният туризъм дори не е регламентиран като приоритетен в Закона за туризма. От друга страна усилията на BCVB да популяризира страната ни като конгресна дестинация в чужбина и да лобира за единна държавна политика в развитието на конгресния туризъм явно не са резултатни и достатъчни.
В момента не е възможен комплексен анализ на развитието на конгресния туризъм в България, тъй като не съществува отчетност на международни конгресни прояви. Поради липсата на пълна статистика няма реална представа за развитието на този вид туризъм у нас. Следователно не съществуват предпоставки за изграждане на правилна концепция за развитието му.
Българската туристическа индустрия е готова да направи първи, макар и плахи заявки за развитие на конгресния туризъм. Първите резултати могат да се очакват най-рано след 2-3 години поради спецификата на конгресния туризъм.
Залог за развитието на българския конгресен туризъм е степента ни на организираност и начините за привличане на големи конгреси. Тук отново се опира до реалното участие на местната и държавната власт.
Трябва да се акцентира върху развитието и поддържането на продукта конгресен туризъм, за да може успешно да се наложи като конгресна дестинация. Пътят дотам е трасиран от три фундаментални предпоставки - модернизиране на специализираната материално-техническа база, подобряване на качеството на отдаваните услуги и най-вече - прецизна организация. Това означава много добра координация между отделните звена, включени в нея - държавни ведомства, обществени организации, конгресен център, хотели, фирми - изпълнители.
Обнадеждаващо е, че в света се откриват нови пазари на търсене на конгресен туризъм и възможностите на страната ни вече започват да се проучват. Процесът на разгръщане на конгресния туризъм е необратим. Приемането на България като пълноправен член на НАТО и ЕС, са предпоставки за кандидатурата на страната ни за домакин на обемни и високопредставителни събития.
В един по-дългосрочен период България действително би трябвало да попада сред дестинациите, които имат добър потенциал за развитие на конгресния туризъм. Следващото предизвикателство пред българската туристическа индустрия е да се печели от първокласните хотели, които развиват конгресен туризъм. Като начало трябва да се определят и следват основните насоки за развитието на конгресната индустрия у нас, които да се съчетаят с по-добро стратегическо планиране и мениджмънт. Целта е за в бъдеще България да се превърне в гореща дестинация и дано тогава международните конгресни форуми да се провеждат у нас не защото цената е ниска, а защото услугата е с високо качество.
...........................................................................
ЛИТЕРАТУРА:
1. Георгиев, Ас., Високоефективен международен туризъм – Конгресен туризъм, Варна, 1972 г.
2. Goldblatt, J., Nelson, K., Dictionary of Event management, Second edition, 2001
3. Grant, Y. N. J. (1994). Factors that contribute to the selection process of meetings from the perspective of the attendee. 1994 Annual CHRIE Conference, July 27-30, 1994 (Poster)
4. Lawson, F. R. (1980). Congresses, conventions, and conferences: Facility supply and demand. Tourism Management, 1, p. 188
5. Rhonda, J., Montgomery, E., Strick, S., Conventions, Meetings, Conferences, 1995
6. Сп. Мениджър, бр. 4, Август, 2007 /English version/
7. Статии от сп. „Твоят бизнес”- 2006 г.
8. Статии от в-к „Капитал” – 2004 г.; в-к „Дневник” - 2005, 2006, в-к ”Сега”
9. Данни от проучване дейността на „Международни прояви ООД”/ „Mеждународни конгреси”, “Фестивален и конгресен център – Варна”, НДК
10. Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р. България 2008-2013 г.
11. Изследване на компанията за маркетингови проучвания "Ноема", извършено по поръчка на ДАТ, 2007 г.
12. http://www.iccaworld.com/npps/story.cfm?ID=1305
13. http://www.iccaworld.com/cnt/docs/ICCA_Stats_2006.pdf– статистически данни от ICCA 2006
14. http://www.iccaworld.com/cnt/docs/ICCA_Rankings2007.pdf-статистически данни от ICCA 2007
15. http://www.aiest.org/org/idt/idt_aiest.nsf/de/0168A6A666322F68C125709E0045E3BE?OpenDocument
16. http://www.cim-pco.org/browse/-/-/referencesnew.php
17. http://www.tourismbg.org/category/45/page_10.html - сайта на Института за Анализи и Оценки в Туризма (ИААТ)
18. http://www.cic.bg/bg/event_list.php?event_date=2007
Темата е изготвена 2009 г.
Съдържа множество таблици и графики.
Най – новата информация е от 2008 г.
Ключови думи:
конгресен туризъм, международен пазар, европейски пазар, туристически бранш, алтернативни форми на туризъм, покупателна способност, туристопоток, потребност от туризъм, устойчиво развитие на туризма
]]>
