Туризмът, който е признат за една от най–динамичните бизнес сфери в света, засяга всички аспекти на обществения живот – икономическа, социална, политическа и духовна, е една от трите взаимосвързани индустрии, които движат икономиката на ХХІ век. Следователно туризмът се превръща в една от най–големите не само печеливши, но и хуманни индустрии в света.

Туризмът засяга всички сфери на обществения живот: икономическата, социалната, културната, политическата, което се дължи на следното:

· Масовизирането му и поставянето му на демократична основа;

· Концентрацията и централизацията на капитала в туристическите дейности;

· Нарастването на валутните приходи в платежния баланс;

· Тясната връзка и взаимозависимостта между свободното време, рекреацията на интелектуалното развитие в цивилизованото общество.

Бурното развитие на туризма през последните десетилетия го превръща в огромна туристическа индустрия, която заема трето място в световния икономически обмен и непрекъснато печели нови позиции. През 2004 г. са регистрирани 795 млн. чуждестранни туристи, като приходите възлизат на 825 млрд. долара. Според планираните резултати тази индустрия ще създаде към 2007 г. – съответно 7,1 бил. долара и 383 млн. работни места[1].

Съществуват малко икономически сектори, като международния туризъм, които да генерират едновременно толкова много принадена стойност, заетост и паричен поток на толкова ниска цена[2].

Въпреки че масовото туристическо движение е предимно съвременно явление, то на практика отразява отминалата традиция за миграция и смесване на различни народи. В съвременните дни, обаче, тези движения не са ограничени само до определени региони, тъй като те засягат всички държави в света, играещи ролята на туристически дестинации, генератори на туристи или и двете едновременно.

Характерно е, че съвременният международен туризъм променя дори затворени общности на островни държави и ги превръща в една отворена вселенска общност, в която контактът между отделните народи се превръща в ежедневна реалност. Това задоволява една дълбока потребност за връзка и взаимодействие с други култури, за почивка, здраве или социален прогрес. Задоволяването на подобни нужди се превръща в едно от най-влиятелните явления в икономическото и социално развитие на съвременното общество.

Разрастването на международния туризъм обаче, създава не само положителни тенденции и ползи, но и рeдица трудности, които могат да предизвикат сериозни проблеми. В този смисъл трябва да се споменат социалните, културните и дори икономическите последици от тази разглежданата дейност.

За разлика от положителните ефекти върху заетостта и доходите, туризмът притежава и някои отрицателни ефекти: инфлация, разрушаване на околната среда и традициите на местното население. Това са изключително актуални проблеми, особено в развиващите се страни, където туристите от индустриализираните държави със самото си присъствие налагат начин на живот и ниво на потребление, които често оказват отрицателно влияние върху местните хора. По подобен начин, в дадени региони високата концентрация на туристи, дължаща се на безконтролното развитие, допринася за икономическото, социалното, и културното развитие, като нарушава, обаче, културното наследство на местното население.

Културният туризъм е специфичен вид туризъм, който се определя преди всичко от интересите на туристите. Той представлява пътуване с познавателна цел, включващ разнородни и еднородни антропологични и културни забележителности което пътуване се реализира чрез създаването и предоставянето на специфични основни и допълнителни туристически услуги от страна на специализирани туристически и не туристически предприятия и организации. Срещу предварително заплащане на услугите туристическото предприятие осигурява на своите клиенти всичко от транспорта, храната и подслона до разглеждането на забележителностите.

……………………………………..

ТРЕТА ГЛАВА

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО НА ГРАД ШУМЕН

1. Шуменска крепост

В източната част на Шуменското плато, на 3 км. Западно от Шумен, се издига скалист хълм, ограден от север, изток и юг със стръмни склонове и се спуска по няколко тераси към дола. Върху този хълм започва живота си град Шумен. Това място поради намиращите се тук старини, е получило наименованието Хисарлък, т. е. старата крепост.

1. Тук крепостта просъществувала през всички исторически епохи и играла най-важна стратегическа роля сред всички други укрепления на платото. Разположена е върху скални тераси с голяма денивелация от север към юг. Хълмът, на който се намира е висок 405 м. и е заобиколен от три страни с долове. Арабският пътешественик Идриси съобщава през ХІІ век, че от крепостта водел път, който бил клон от пътя Варна – Цариград. Той започвал от Шумен, минавал през Ришкия проход, Карнобат за Русокастро и при Факия се слива с главния път. От тук през Преслав и Върбица бил единственият път за юг. Това определя до известна степен и ролята, която укреплението следвало да изиграе в историята. Археологическите разкопки в местността Хисарлъка са започнали през 1957 г. и продължават 28 години. През различните исторически епохитук са съществували сложни крепостни съоражения. Изследвана е цялостната фортификация на града, военната, жилищната и култува архитектура, градоустройството. Завършена е и периодизацията.

……………………………………………….

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ШУМЕНСКИЯ РЕГИОН

1. Столицата Плиска

Ние не знаем кога точно е била основана първата българска столица Плиска. Българската апокрифна летопис от ХІ в свързва основаването на Плиска с името на Аспарух, обаче както показва нейното славянско име, тя трябва да е съществувала като славянско селище още преди идването на аспаруховите прабългари. Как е изглеждала Плиска през този период е трудно да се каже. При хан Крум /803-814/ и Омуртаг /816-831/ тя вече имала онзи градоустройствен облик, за който днес можем до някъде да съдим по откритите останки. В същност от Плиска е проучена незначителна част. Плиска е разположена в широка равнина, която достига на юг до Преславската планина, а на север и североизток – до леките възвишения на Лудогорието. По височините наоколо на много места личат останките на стари крепости и на по-малки укрепления, а близо около тях се откриват следите на селища много от които се датират още от предримско и римско време. През плисковата равнина минава важен път, който води от вътрешността към бреговете на Черно Море, близо са и проходите на Източния Балкан, които свързват Дунава със земите на юг от Балкана.

……………………………………….

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Туризмът ясно се е превърнал в глобална сила, управляванa главно от западните развити нации, чиито глобално пътуващи граждани са оставили много малко непроучени места. Само най-отдалечените места са “в безопасност” от туризма, но дори и тогава друго глобални сили ще нахлуят, ако туризмът не стигне първи. Туризмът, особено културният туризъм, се е превърнал в сила, която трябва да се вземе под внимание, която безвъзвратно променя дестинациите, традициите и начина на живот. По тази причина културният туризъм е станал все по-политизиран като правителствата преценяват предимствата и недостатъците на този потенциално доходен отрасъл като често го виждат като единствена икономическа възможност, ако искат да се конкурират на глобалната арена. Природните и социокултурните последици от подобни решения често са пренебрегвани; следователно самите общности трябва да защитават своите интереси, обикновено с недостатъчна политическа подкрепа.

Идеята за “културна индустрия” първоначално е била използвана от Адорно и Horkheimer (1947), които спорили срещу всеобщото вярване, че изкуствата били независими от индустрията и търговията. Те твърдели, че културните предмети са произвеждани по подобен начин, както и всяка друга стока за консумация. Те свързвали идеята за “културна индустрия” с масовата култура, твърдейки, че продуктите са със стандартизирана и хомогенна природа и че художествената целокупност е била нарушена от производствените методи. Те са се основавали на Маркс, твърдейки, че естеството на културното производство в рамките на капиталистична индустрия води до стандартизирана комерсиална масово произвеждана стока. Adorno и Horkheimer вярвали, че лицата и групите са били манипулирани от капиталистическите корпорации и правителства да изпълняват определени дейности. Културата е била считана за непредизвикателна и успокояваща, приспиваща потребителите, превръщайки ги в лекомислещи “маси”. Rockwell (1999) предполага, че училището Франкфурт (от което Adorno и Horkheimer са били част) може би е реагирало силно на смачкването на художествената свобода от нацистите и сталинистите в името на масите, следователно оприличаващи манипулацията на форма на фин тоталитаризъм.

Те също така считали, че разделянето на работа и свободно време било предимно илюзорно, тъй като много от дейностите, които хората практикували през така нареченото свободно време били толкова повторяеми, колкото и работата на монтажна линия (джаз музиката и филмите са цитирани като два от основните нарушители тук). Производството е маскирано като свобода и бягство, но всъщност дърпа потребителя по-надолу в блато от тежка работа. Те също така мислели, че културните индустрии служат да намалят или премахнат разстоянието между изкуството и живота, превръщайки зрителите в пасивна консумация и предвидими реакции, а не ги шокират или провокират (струва си да се отбележи, че драматурзи като Brecht са се обърнали внимание на това схващане за буржоазно самодоволство в своята употреба на “Verfremdungs” или “отчуждение” ефекта). Съществува и схващане, че хората вече не реагирали спонтанно на произведенията на изкуството, ами ги оценявали само според тяхната стойност на пазара. Следователно, разменната стойност съвсем замества потребителна стойност, теория, която произлиза от концепцията на Marx за стоковия фетишизъм. Хората биват поробвани, а не еманципирани от изкуството и културата, заобикалящи тяхната автономия.

Очевидно променящите се и разнообразни вкусове на съвременния потребител биват обслужвани отлично на пазара на пътувания. Туризмът е съществената глобална индустрия, съчетаваща международно пътуване с желанието за рекреация и забавления във всичките им форми от една страна и нарастващия интерес към разнообразните световни култури от друга. Днес средностатистическият турист вероятно желае да комбинира разходка по плажа с пазаруване през уикенда; един-два дена обиколка на забележителности, вечерно посещение на театър или концерт, последвани от посещение на барове и нощни клубове. Много туристи вече не могат да бъдат лесно причислени към типа масов турист (любители на плажовете и клубовете ) и към типа културен турист (любители на забележителности и изкуство ).

Практически навсякъде, където се изследват възможностите за алтернативен туризъм, се забелязва малко или несъществуващо сътрудничество между местните предприемачи като собственици на хотели, пътнически компании и агенции, и представители на различни местни атракции. Индивидуалните предприемачи са принудени самостоятелно да осигуряват целия бизнес цикъл, включително маркетинга и превоза на гостите на хотела до атракциите. Също така предприемачите определено подчертават трудностите, свързани с намирането и задържането на мотивиран и обучен персонал, който притежава необходимите езикови познания. Това е особено валидно за районите за алтернативен (културен) туризъм.

В настоящата дипломна работа бе направен опит систематично да се анализира същността на културния туризъм за България – причини и особености при прехода, както и текущото състояние на културните обекти и каква е посещаемостта и значението на българина по отношение опазването на културното наследство на страната. Анализирани са причините за развитието/пречките за застоя на културния туризъм в редица области и направления. В частност анализа включва изследване възможностите на Община Шумен да развие един ефективен алтернативен и в частност културен туризъм.

В Североизточния район и в частност в Община Шумен възможностите за алтернативен туризъм и в частност културен туризъм са твърде високи, при условие че са взети положителни мерки за сътрудничество между организации, институции, фирми и граждани. Иновациите вероятно са повече по отношение на пазара и за това как да се структурира и да се извлече полза от различните групи туристи (повече за местния, активен и планински туризъм). Друго предизвикателство е как да се увеличи осведомеността и мотивацията сред местните жители относно наличните възможности.

В областта на просветата и културата Шумен отстоява позициите си на водещ град в региона. По пътя на дарителството и с малка помощ на държавата е създадена широка мрежа от училища за всички степени. Градът е сред новаторите в педагогическото образование в България - тук са организирани в страната педагогически курсове, а по-късно педагогическо училище и институт.

В града има няколко професионални културни института - драматично-куклен театър, филхармония, голяма библиотека, няколко читалища, художествена галерия и богат исторически музей със съвременна експозиция. Музейната мрежа се допълва от четири мемориални къщи-музеи и археологически музей на Шуменската крепост.

В чест на 1300-годишнина на българската държава е издигнат грандиозен мемориален комплекс "Създатели на българската държава", превърнал се в символ на града. Шуменският регион се отличава с богато културно-историческо наследство и предполага чудесни възможности за развитие на културен туризъм.

Основните насоки, начертани в дипломната работа относно развитието на културен туризъм могат да постигнат положителни ефекти и в областта на образованието, инфраструктурата, хранително-вкусовата промишленост, пазара на труда и т.н.

...........................................................

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Александров, К., Йорданка Желязкова, Управление на реалните инвестиции. Тракия-М, 2002 г.

2. Антонова, В. “Шуменската крепост – мощна твърдина през вековете”; ДИ “Септември, 1981 г.

3. Атанасова Ел. и др., Икономика и организация на туризма, В., Георги Бакалов, 87г., с.227

4. В-к “ПАРИ” брой 41 - Понеделник, 28 февруари 2005 г.

5. Димитров, Д. “България – страна на древни култури”; Народна просвета, 1963 г.

6. Доганов, Д. Маркетинг в туризма. С. 2000 г.

7. Дъбева, Апостолов. Хотелиерството в Европа. С.

8. Луканов К., Конг Н.В., Финансов мениджмънт на фирмата, Пловдив, Макрос,97г., с.79

9. Нешков М., Икономика на туристическата фирма, НБУ, 94г., с.22

10. Николов, Н., Финансов анализ, Варна, PRINCEPS, 95г., с.11

11. Палешутски К., Мениджмънт. Опитът на водещите фирми в света, Благоевград, Форчън, 94г., с.129

12. Хаджиниколов Хр., Ресторантьорство и хотелиерство, УИ “Стопанство”, С., 96г., с.101

13. Закон за туризма - ДВ, бр. 56 от 7 юни 2002г.

14. Закон за насърчаване на инвестициите - ДВ, бр. 40 от 2004 г.;

15. www.nsi.bg

16. www.google.com

17. http://unesco-objects.hit.bg

18. www.icomos-ciic.org

………………………………………

Темата е писана 2007 г.

Темата съдържа таблици и снимки.

Ключови думи:

културен туризъм – състояние, развитие, цели, роля; Шумен – икономическо развитие; природни забележителности; Шуменска крепост; Мадара; Плиска

[1] Прогнозите на Световната организация за туризъм (“Туризъм – поглед към 2020 г.”) също са обнадеждаващи. Броят на чуждестранните туристи се предвижда да достигне 1,6 млрд., а приходите – 2 трилиона долара.

[2] Тук трябва да се отбележи, че всички туристически продукти и услуги, консумирани от чуждестранните посетители, се определят като експортни, тъй като при употребата им се избягват разходите за разпространение и транспорт до други пазари. Следователно международният туризъм не само осигурява чужда валута, но и разпростира покупателна способност из цялата посещавана държава.

ТРЕТА ГЛАВА

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета