 |
|
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“Св. св. Кирил и Методий”
Стопански факултет
Катедра “Туризъм”
Курсова работа
на тема:
Характеристика на лечебния туризъм в
България и в света
Учебна дисциплина: “Съвременни видове туризъм”
2008
СЪДЪРЖАНИЕ
5. Фактори, спомагащи за развитието на лечебния туризъм
6. Проблеми, задържащи развитието на лечебния туризъм
7. Ресурси на лечебния туризъм
9. Дестинации за лечебен туризъм в България
10. Лечебен туризъм в други страни. Дестинации
Увод
Нашите земи още от най-дълбока древност са били известни на античния свят с лечебните свойства на минералните си води. Останките от грандиозни древно тракийски и особено римски и от друг произход съоръжения, служили някога за водолечебни цели, свидетелстват за това, че цветущите в миналото селища като Аугуста (днешният Хисар), Пауталия (днешният Кюстендил), Германса (днешната Сепарева баня), Тонзос (Сливенски минерални бани), Термополис (Бургаски минерални бани), Сердика и още много други, някои от които с неразкрити още имена, са дължали своята известност именно на минералните води, бликащи при тях. По-голямата част от тези води наред със стотиците източници, разкрити в по-ново и най-ново време, и днес се използват за лечебни цели. Не случайно България притежава славата на една щедро надарена с минерални води страна в Европа. Това огромно и ценно богатство чертае пред нашата страна перспективи при оживените туристически връзки, които тя поддържа, да я превърне в една общоевропейска балнеолечебница, която би й донесла слава, не по-малка от тази, която и носят нейните морски курорти.
1. Дефиниция
Лечебният туризъм е вид специализиран туризъм, при който се задоволяват потребностите на туристите от възстановяване или поддържане на психически и физически статус, както и от лечение, при използване на различни съвременни методи и програми извън болничните заведения.
……………………………………………….
8. Характеристика на климато – балнеолечебните, профилактичните и лечебно – възстановителни туристически услуги
Много от нашите хотели използват природните дадености като климат (Сандански, Костенец, Банкя), минерални извори(Хисар, Кюстендил, Велинград), море (черноморските хотели). Много хотели обзавеждат специализирани блокове от кабинети и салони за профилактика и лечение. Тези допълнителни услуги стават основен фактор за използване на този тип хотели. Използването на минералните води при балнеолечението често се комбинира и с други физиотерапевтични средства – електро - и светлолечение, масаж, лечебна физкултура.
Лекарски услуги и прегледи: В специализираните хотели за климато - и балнеолечение има и лекарски кабинети, които предлагат следните лекарски услуги и прегледи: предварителни, текущи и заключителни медицински прегледи; ‚ оказване на лекарска помощ и животоспасяващи манипулации; ƒ консултативни прегледи; „ лечение с нетрадиционни методи; … зъболечение; † функционална диагностика – ЕКГ, велоергометрия, спирометрия, рентгенография, оспилография, ехография и др.; ‡ изготвяне на лечебно – процедурен план.
…………………………………………….
9. Дестинации за лечебен туризъм в България
Курорт Хисаря
Още траките са използвали местните минерални води за лечебни цели и в знак на признателност са издигнали около изворите лечебно – религиозни светилища (нимфеуми). Най – голям разцвет получава по времето на римското владичество след 1в. сл. Хр. Оттогава са запазени останки от монументални крепостни стени, от бански постройки и съоръжения, обществени сгради и градският форум, старинни предмети, монети и др. Селището се е превърнало в голям курортен град за римската робовладелска аристокрация след завладяването на Тракия от римляните и обявяването на минералните извори за императорско владение. Градът бил прочут с минералните си извори по цялата римска империя. Тук се стичали болни от Балканския полуостров, Предна Азия и Егейските острови. Градът е бил свързан с шосе с Филипополис и Константинопол, откъдето са идвали официални лица за къпане и лечение. При археологическите разкопки наред с другите предмети, открити сред развалините, е намерен и един сребърен хирургически инструмент, което показва, че на място е била използвана и хирургията.
През вековете
Хисаря е бил неколкократно обект на опустошителни нашествия и възобновяване.
След завладяването на селището от турците то било изгорено, а населението –
избито. Едва през втората половина на 17 в. известен турски чиновник Хасан паша
оценил топлите минерални извори на изоставения Хисар и наредил да построят
сегашните бани. Така постепенно около изворите се създало ново село, което
турците нарекли Хисаря ( от арабски – крепост ). Турското село било малко, но
известно със своите минерални извори, които се посещавали най – много по време
на големите празници. На лечение в него идвали много видни турци и гърци от
Пловдив, Татар Пазарджик.
……………………………………………….
Източници на информация
1. Ст. Стамов, Й. Алексиева – “Специализирани видове туризъм”, Пловдив 2006 г.
2. Списание “Туризъм и имоти” 29.03 – 02.04.2006 г.
3. http://www.bulgarian-tourism.com/lecheben/index_bg
4. http://hotels.wellnesslegend.com/?p=32
5. www.visitbulgaria.net/bg/spa_wellness
6. http://tour.starazagora.net/index.php?option=com_content&task=view&id=123&Itemid=115
Темата е разработена 2008 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
лечебен туризъм, профил на туристопотока, лечебни свойства на минералните води, климато – балнеолечебни, профилактичните и лечебно – възстановителни туристически услуги, дестинации за лечебен туризъм, развитие алтернативните форми на туризъм
]]>
