|
Дипломна работа
2008 г.
Съдържание
І. Същност, характеристика и особености на релефа.
ІІІ. Общи черти на съвременния релеф.
V. Морфогравски лик на България.
І. Обща характеристика на климатичните ресурси .
ІІ. Основни климатообразуващи фактори.
ІV. Физико-климатична зоналност на България.
VІ. Комплексна оценка на климатичните ресурси.
І. Обща характеристика на водните ресурси.
V. Комплексна оценка на водните ресурси.
ІІ. Типове почви в България – особености и разпространение.
ІІ. Основни типове растителност в България.
ІІІ. Комплексна оценка на растителността.
ИНТЕГРАЛНА ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИЯ РЕКРЕАЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ В БЪЛГАРИЯ
ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНИТЕ РЕКРЕАЦИОННО-ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ
ІІ. Отрицателни последици за природата от туризма.
Природните ресурси са съществена част от природната среда, която от определено равнище на развитието на производителните сили и на изучеността на ресурсите може да участва в материалната дейност за удовлетворяване на материалните и културните потребности на обществото. Природните ресурси се отличават с голямо разнообразие и различен териториален обхват. Затова учените са разработили редица класификации, които улесняват тяхното изучаване и рационалното им използване. Природните ресурси са тясно свързани със стопанската дейност на човека. Те са основа за развитието на туризма.
Природните ресурси са обекти и явления от заобикалящата ни природна среда. Възприятието на външния вид на природата се нарича пейзаж. В него тя участва само с тези свои черти, които се поддават на визуално наблюдение – най-вече това са земеповърхни форми, растителност и водни обекти. Освен повърхнината, растителността и водите много важна роля за повечето видове туризъм има климатът и особено онези негови показатели, които имат отношение към психо-физическото състояние на човека, т.нар. биоклимат. Колкото пейзажът на областта е по-разнообразен, а климатът по-комфортен, толкова качествата й за отдих и туризъм са по-ценни.
...........................................................................
Релефът е един от най-съществените компоненти на туристическата среда. Известно е голямото му влияние за разпространението на слънчевата радиация, на топлинния баланс, на влажността на въздуха и на почвата, видовото разнообразие на растителния и животинския свят, върху генезиса и режима на повърхностния отток, подземните води, върху протичането на ерозията.
...........................................
В най-северните части на страната се разпростира Дунавската хълмиста равнина. На север тя се ограничава от река Дунав, а на юг достига до най-северните предбалкански гънки на Стара планина. Дължината е около 500 км, ширината й се колебае от 40 до 60 км в западната част и около 120 км в източната част.
Дунавската хълмиста равнина завършва към река Дунав с висок и стръмен бряг, който на места достига около 150 метра. Той е много живописен и ярко се откроява на фона на разположената на север Долнодунавска низина. По него са попълзяли лозя и акациеви насаждения. Само тук там между реката и брега се простират алувиални низини.
Дунавската хълмиста равнина се дели на три части. Западната й част се простира на изток до долината на р. Вит. Тук реките текат в североизточна посока и са всечени на дълбочина до 100 метра. Характерна е подчертаната долинна асиметрия.
...........................................................
1. Термоминерални ресурси. Това са води с различна температура, извиращи от различна дълбочина и с различна минерализация. България е богата на минерални води. У нас има общо 525 находища с над 1600 минерални извора. В зависимост от температурата минералните извори биват: студени (под 37 градуса), топли (до 60 градуса) и горещи (над 60 градуса). От тях ¾ са топли или горещи (37 – 100 градуса), а повечето от останалите имат хипотермична вода (ниска температура). Най-горещи са минералните води на Сапарева баня (101 градуса).
......................................................
Наред с детайлната оценка по компоненти на природните дадености както от гледна точка на “консуматора”, така и от гледна точка на организатора е нужна преди всичко комплексна оценка на изброените основни компоненти на природната среда. Те въздействат почти винаги заедно, макар и в различни пропорции и с различен рекреативен ефект. Докато въздействието на релефа е сравнително постоянно, то останалите компоненти, особено климатът и водите, показват големи сезонни и денонощни колебания в своята курортно-туристическа използваемост. Това подсказва, че природната среда и като пейзаж, и като възможност за рекреация е в непрекъсната динамика. Курортно-туристическите ресурси са динамично образувание, подчинено на закономерности, които отлично трябва да се познават от специалистите по отдиха и туризма.
....................................................
Природните ресурси са основната предпоставка за развитието на туризма. Вследствие на обществените нужди за отдих и туризъм те се превръщат в предмет на потребление като изходен материал за курортно-туристически услуги. Те са многокомпонентни ресурси, чието значение в съвременното общество непрекъснато нараства, защото човек все по-силно изпитва нужда от разтоварване и възстановяване.
Рекреацията изисква все повече площи от поземления фонд. Настина доста терени, пригодни за рекреация, не могат да се използват в стопанството (например някои планински райони), но масовата рекреация сама може да създаде условия за отрицателни въздействия върху природата и нейните ресурси. Използването на природните ресурси е тясно свързано с опазването на околната среда. Необходимо е правилно да се отчитат нуждите от рекреация и последиците от развитието й при оценката на природния потенциал на дадената територия.
................................................................
1. Доц. д-р Хр. Каракашев, ст.н.с.І ст. д-р Д. Дончев,
2. Физическа и социално-икономическа география на България.
3. Х. Тишков, Климатът на курортите в България.
4. Л. Динев, Б. Николов, В. Петров, България – страна
5. на туризма.
6. Проф. Е. Лозанов, лекции на студентите от УНСС.
7. География за 10 клас.
8. В. Жечев, Д. Стоилов, Туристическо природоползване и екологичен туризъм.
9. Х. Тишков, Г. Калайджиев, Рекреационни туристически ресурси.
............................................
Темата е изготвена 2008 г.
Ключови думи: