|
УНСС София
Мениджмънт на туризма чрез съвременни форми на сътрудничество в стопанско-икономическата дейност
Специалност: Туризъм
Предмет: Туризъм
2008
Съдържание:
1. Какво е според Вас бъдещето на международното сътрудничество в стопанско-икономическата дейност?
2. Какви са основните форми на сътрудничество, прилагани в българския туризъм?
Туризмът отдавна се е превърнал в икономически и социален феномен на ежедневието на стотици, милиони хора. Той обхваща не само тяхното свободно време, но е и важна форма за оползотворяване на свободното време и основно средство за осъществяване на връзки помежду им, за политически, икономически и културни контакти. Това обяснява и динамиката на туристическите пътувания, които са нараснали от 287 млн. през 1986 г. до 595 млн. през 1996 г. за да достигнат 1.6 млрд. през 2020 г. Тези пътувания се осъществяват главно от туристи от развитите страни. Статистическите данни показват, че 30% от туристическите пътувания се предприемат от населението на САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Италия, Франция и Канада.
Туризмът е важен източник на приходи. Той осигурява над 11% от националния продукт, а прогнозите показват, че към 2008 г. той ще надхвърли 20 процента. Неговият годишен оборот е нараснал от 1,9 трилиона долара през 1987 г. на 3,7 трилиона през 19998 г. и се очаква да надмине 7,5 трилиона долара през 2008 г. през 1998 г. са изразходвани над 779 млрд. долара за нови инвестиции, като се очаква тази цифра да достигне 1,8 трилиона долар през 2010 год.
От значение е да се отбележи, че туризмът стимулира развитието на други сродни отрасли в икономиката и по-конкретно на търговията, транспорта, съобщенията, селското стопанство, производството на стоки за бита и др. Наред с високия му икономически потенциал той играе и важна социална роля, оказвайки значително влияние на заетостта на населението. В него непосредствено са ангажирани 230 млн. души или 10,6% от общата работна сила по света. В Австралия, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Съединените щати, Великобритания и Бразилия туристическата индустрия е най-големият работодател. В Северна Америка 20,8 милиона души работят в този сектор, в Европейският съюз над 22 милиона, в Североизточна Азия – 77,6 милиона, в Югоизточна Азия – 33,7 милиона, в Източна Европа 15,2 милиона, в Латинска Америка – 9,9 милиона. Очаква се туризмът да създаде допълнително още 100 млн. нови работни места през следващите десет години и да отчита 11,4% от всички данъци или 1,8 трилиона долара за целия свят до 2010 г.
Анализирайки динамиката на основните икономически показатели за развитие на туризма, може да се направи извода, че през последните 15 години той се е развивал с високи темпове. Даже в условията на неблагоприятна конюнктура и периоди на икономическа криза в световното стопанство туризмът е запазвал положителните си тенденции на растеж.
Своеобразието, неповторимостта и индивидуалността на всеки вид туризъм са свързани с неговото конкретно протичане в дадени условия. Преди всичко тук се отнася съображението, че туризмът се характеризира с редица нови области, които не са изяснени изцяло.
Поради своята интернационална същност, туризмът е катализатор на глобализацията, като същевременно той също се променя под нейните въздействия. Глобализационният процес пораждан нови характеристики на макромаркетинговата среда на туристическите дестилации.
Характеристики |
Възможности |
Заплахи |
|
Технологична среда |
|
Нови и стандартизирани технологии в транспортната система. |
Повишаване на териториалното покритие, капацитета, бързината, комфорта на туристическия транспорт. |
Поява и налагане на космически туристически дестилации. |
Приложение на електронните информационни и комуникационни технологии в туризма - бази данни; интернет; мобилни телефони; интерактивна дигитална телевизия; глобални резервационни системи и електронни туристически пазари. |
Прозрачност (най -вече ценова) на туристическия пазар. Маркетинг на основна база данни. Директен маркетинг. |
Създаване на виртуални туристически дестилации. |
|
Социокултурна среда |
|
Формиране на "новия турист" в световен мащаб -сближаване ла туристическите предпочитания и потребителското поведение поради транс национална конвергенция на ценностите и стиловете на живот. |
Редуциране на националните различия в туристическото търсене и задълбочаване диференцираността му на демографска, икономическа и психографска основа. |
По-трудно позициониране на дестинациите спрямо различните пазарни сегменти. |
Създаване на глобално "туристическо общество" с общи туристически ценности и норми на поведение. |
Формиране на съзнание за единни стандарти за качество на туристическия продукт. |
"Стандартизация" и "индустриализация" на туристическите дестинации. |
|
|
|
|
Икономическа среда |
|
Хоризонтална и вертикална интеграция на туристически фирми в световен мащаб -доминиране на транс-националли корпорации и стратегически алианси на пазара. |
Ефекти за дестилациите от покривната марка на туристическите концерни. |
Олигополна форма на глобалния туристически пазар - "изкривяване" на конкуренцията между дестинациите. |
странните инвестиции в туристическата инфраструктура и суперструктура - капиталова концентрация и централизация п туризма. |
на туристическия продукт. Включване в системата за дестрибузия на инвеститора. |
зависимост на дестилацията от чуждестранния инвеститор. |
Увеличаване на прозрачността на световния туристически пазар чрез електронни системи за ценови и качествени сравнения. |
Ограничаване на нелоялната ценова конкуренция. |
Намаляване на възможностите за ценова конкуренция поради бърза емитация. |
|
Екологична среда |
|
Нарастване на ролята на туризма като източник на екологични проблеми в световен мащаб. |
Разработване и внедряване на природоустойчиви туристически практики |
Трайно увреждане на екосредата в масовите туристически дестинации със слаб екологичен контрол. |
Влияние на промяната в климата върху туристическите дестинации. |
Повишен афинитет към северните дестинации. |
Възможен отлив от дестилациите със силно слънце. |
|
||
|
Политическа среда |
|
Необходимост от координация и контрол на туристическия трафик във връзка с тероризма. |
Разработване и внедряване на надлежни системи за сигурност на туристите. |
Затрудняване на туристическите пътувания и ограничаване свободата за туристически пътувания. |
Нарастващо значение на международните туристически организации. |
Разработвани и внедряване на универсални модели за развитие неустойчив туризъм в различните дестинации. |
Слаба правителствена подкрепа за устойчивите туристически практики в отделните дестинаци |
Голямото разнообразие и преплитане на дейностите в туристическите агенции изисква те да бъда класифицирани по определен начин. Това дава възможност да се разграничат функциите на предприятията, ангажирани с тези дейности. За тази цел се използват различни признаци, един от които е принадлежността и произхода на капитала. От гледна точка на него туристическите агенции се делят на професионални и непрофесионални. Професионални (браншови) са агенциите, които са възникнали и функционират в сферата на туризма още в началото на своята дейност. От друго естество са непрофесионалните туристически агенции, обозначавани като чужди на бранша. Това са подразделения на банки, търговски къщи и авиокомпании, осъществяващи дейността си извън сферата на туризма. Чрез туристическата дейност на своите подразделения те балансират финансовите резултати от основната си дейност, постигайки по-висока рентабилност и ефективност на инвестираните средства.
Международното сътрудничество се осъществява съгласно политиката на българската държава в областта на международните отношения, приоритетите за развитие на българската култура и на основата на съществуваща правно-нормативна база. Международното сътрудничество включва в себе си:
- утвърждаване на българското присъствие и мястото на българската култура.
- изграждане на положителен имидж на България като стабилен партньор в международната културна политика и международните отношения, чрез последователно водена политика на активно развиване на отношенията в областта на културата, основаващи се на взаимно постигнати договорни отношения.
- пропагандиране достиженията на българската култура в чужбина и на чуждестранната култура у нас.
- утвърждаване на ценностите на културно многообразие.
- участие на български творци на пазара на изкуствата в чужбина, подпомагане на свободното движение на артисти, на културни ценности и на културни продукти.
- утвърждаване ролята и мисията на културата като средство за предотвратяване и за преодоляване на кризисни ситуации и конфликти.
- обработка на информация; разработване на становища; изготвяне на справки, на анализи и на прогнози за състоянието на двустранните културни отношения със страни от целия свят.
- организиране на международни двустранни прояви в страната и в чужбина, вкл. представителни изложби от национално значение.
Най-важните форми на сътрудничество са обменът на опит и методи, взаимното консултиране, съвместното обучение, обменът на специалисти и експертна документация.
Сливанията и поглъщанията са една от формите на международно фирмено сътрудничество и начин за излизане на международния пазар.
Сливанията и поглъщанията се подготвят и функционират в определена среда Тъкмо интернационализацията и глобализацията в световната икономика предопределят до голяма степен различните вълни на сливания и поглъщания.
Друга стратегия е ALL INCLUSIVE стратегията, която е нова за световния туристически пазар и като такава тя все още не е в максимална степен проучена относно нейната социална и икономечска реализация и ефикасност. Възниква и друг въпрос и той е най-вече свързан с възможнистите на системата да бъде изградена от една страна като допълваща основната досега използвана в туристическия бизнес система, като двата типа системи си сътрудничат, взаимодействат, без да е необходимо едната да изтласква или измества другата като икономически по ефективна или по-неефективна. Ефективността не се търси толкова в новото /макар, че усъвършенстването на услугата туризъм и индустрията туризъм са от огромно значение, както за туристите, така и за туристическите фирми и най-общо всички заети в туризма, отколкото във възможността да се наблегне на качеството на тази услуга и друг много важен аспект от това – на разнообразието на предлаганата услуга/, а и във възможността да се предлагат качествени и многоаспектни възможности за обслужване и реализация на туристическия продукт.
Туристическият сектор в България е от конкурентен тип, но преобладават в някои региони или сектори на туристическата дейност и монополистични туристически структури. Основните туристически дейности са туроператорската дейност и туристическата агентска дейност; хотелиерството и ресторантьорството; предоставянето на допълнителни туристически услуги. От своя страна туристически обекти са: средствата за подслон - хотели, мотели, вилни и туристически селища; местата за настаняване - пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи; заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове; местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност; центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, места за развлечение и атракции и др.; музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство по Закона за паметниците на културата и музеите, както и културните институти по Закона за закрила и развитие на културата; националните паркове, природните паркове, резерватите, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии.
Нужно е обаче съвместно сътрудничество анализирано от една страна като обединения, сливания и поглъщания, но така също и сътрудничество на принципа на франчайзинга, аутсорсонга и придобиване на ноу хау.
Туристическият бизнес в настоящия момент в България е много привлекателен по следните причини:
- Този бизнес занапред ще бъде един от приоритетните в развитието на страната;
- В международен аспект е налице нарастващо търсене на туристическите услуги;
- Изисква сравнително малко начални инвестиции в сравнение с други видове бизнес;
- Характеризира се с високо равнище на ефективност и минимален срок за възстановяване на разходите.
Хотелиерството е особено важна част от туристическия бизнес и представлява стопанска дейност, с помощта на която се предоставят услуги свързани с пребиваването и подслоняването за сравнително кратко време в хотелиерски заведения на местни и чуждестранни посетители. Наистина практиката показва, че капиталните вложения за хотелиерство са значително по-високи от тези, влагани в ресторантьорска и магазинна мрежа. По-висок размер имат и постоянните разходи при осъществяване на дейността. Наред с това обаче, трябва да се подчертае изрично, че хотелиерската дейност е високо доходна. Според данни на Световната организация по туризъм, през последните години, разходите на туристите при международния туризъм се разпределят както следва:
- за хотелиерски услуги: 52%
- за храна: 27%
- за телефони и подобни услуги: 12%
- за други услуги: 9%.
Очевидно, влагането на средства в туристическия бизнес, във връзка с изпълнение на настоящия проект, обещава значителни изгоди и крайните резултати при разумна организация на дейността ще бъдат високо рентабилни.
За да могат да осъществят подобна цел, туристическите фирми, осъществяващи различни дейности, ще трябва да разработят своите умения и стратегии (т. е. своята култура) към новата пазарна среда, което може да се реализира чрез следното:
а) подобряване на информационните туристически системи, за да се разберат по-пълно изискванията на търсенето и стратегията на конкуренцията, да се осъществяват комуникация за предлаганите продукти;
б) подобряване сдобиването с ноу-хау чрез увеличаване на дейността по изследване и развитие, като по този начин има възможност да се предлага най-конкурентния продукт по всяко време;
в) инвестиране в човешките ресурси, подчертаване на предприема-ческата култура, която често е ключов елемент на успеха;
г) установяване на методика и философия на тоталното качество в услугите, при които продуктите и процесите се избират според способността им да задоволяват потребителите.
Държавната подкрепа в туризма се заключава до подписване на двустранни споразумения за туристически обмен и сътрудничество с отделните страни. Засилване и разширяване на двустранното сътрудничество в областта на туризма предвижда одобреният днес от правителството проект на меморандум за разбирателство между България и Чили. Заложеният в него срок е пет години с възможност действието му да се поднови автоматично за още пет години, съобщиха от правителствената пресслужба.
Документът предвижда страните да насърчават обмена на информация в областта на статистиката и образователните програми, туристическата реклама и промоцията, проучванията и проектите за изследване на развитието на туризма, законодателството и програмите, свързани с туризма и неговото качество, устойчивото развитие и технологичните иновации.
Облекчава се и обменът на информация за програмите за развитие на туризма, които се осъществяват в двете държави с цел насърчаване на инвестициите в туристическите дейности в другата държава.
Такива споразумения България има с Русия, Гърция, Турция, Испания, Германия, Англия и др.
Друг аспект от развитието на туризма през последните години е развитието на алтернативните му форми. Алтернативният туризъм (селски, Еко, културен, здравен, спортен, и т.н.) под формата на обиколки (по-дълги от един ден) е незначителен в сравнение с масовия туризъм, както и по отношение на потенциалните възстановителни ресурси.
Според SEEEurope.net, той привлича годишно само около 3 милиона евро, което е увеличение с 30% спрямо предходните години. Въпреки, че туризмът напоследък е станал най-голям приоритет, още не е формирана национална стратегия, нито е налице сериозно изследване, проучване и анализ на международните пазари, страните конкуренти и предпочитанията на клиентите.
Например в Хърватска откриват нова целева група за преуспяващия туристически отрасъл на страната – богатите западноевропейци. Това може да бъде реална заплаха за съответна стратегия в България, тъй като вече Хърватска привлича два пъти повече туристи от България и голяма част от тях идват от Германия.
Положителни факти са приемането на национална стратегия за екотуризъм и стратегия за биоразнообразие, като страната е първата в Европа, която е направила това. Като разглежда отрицателните страни на забележителното развитие на масовия туризъм, международните експерти отбелязват някои проблеми, частично съвпадащи с това, което се установява и по време на теренни проучвания. Те формулират отрицателните страни, както следва:
- Ценовите предимства на българските морски и зимни дестинации са подтиснали останалата част от пазара, държейки като цяло цените ниски и качеството под западноевропейските стандарти.
- Имиджът на България като възможност за евтина почивка вреди на другите отрасли, ориентирани към износ, издавайки ниско качество и неефективна бизнес среда.
- Доминирането на относително малко големи туроператори и хотели, предлагащи масовия продукт, де-мотивира иновациите и рисковите инвестиции в други сектори на българската туристическа индустрия, включително в София, планините и други райони.
- Повечето от чуждите туристи, прекарващи ваканцията си в страната, са концентрирани през юли и август и зимния снежен сезон. Не са развити подкрепящи сезонови стратегии.
- Като се отчитат инвестициите и пазарните тенденции, правителството в миналото по принцип е било безразлично към иновациите, новите продукти и новите пазари.Мениджърите в този сектор не са се фокусирали върху подобрения в благоустройството на градската среда.
- Има твърде малко или въобще липсва пазарно проучване. Местният пазар е голям, но неразграничен и неопределен сегмент от целия пазар.
- Липса на данъчни стимули и грантове- Стара хотелска инфраструктура
- Кратък туристически сезон
- Малък обем инвестиции (в сравнение с конкурентните държави)
- Ограничено предлагане в България на туристически продукти и допълнителни услуги
- Лошо качество на инфраструктурата, поддържаща туризма и услугите
- Липса на управленски умения. Обикновено липсва сътрудничество между местните предприемачи като собственици на хотели, пътнически компании и агенции, и представители на различни местни атракции. Индивидуалните предприемачи са принудени самостоятелно да осигуряват целия бизнес цикъл, включително маркетинга и превоза на гостите на хотела до атракциите. Те често имат тесни контакти с представители в София (често членове на семейството) по отношение на маркетинга.
За чуждестранни туристи интересни дестинации са предимно областите Варна и Добрич, които са с излаз на морето. Северозападен район България има множество интересни природни, културни, исторически и други видове ресурси, подходящи за алтернативен туризъм. В много части на страната в различните области има малко, но интересни природни, екологически и исторически ресурси.
Някои от тях имат потенциал да станат “туристически магнити”, демонстрирайки възможни клъстери, свързани с алтернативния туризъм. Северната граница ни граница- река Дунав предлага възможности за круизи, риболов и пътешествие по бреговете.
По-надолу на юг е впечатляващата пещера Магура и скалите на Белоградчик. В Белоградчик е реализиран интересен проект, който има за цел да обедини усилията на занаятчиите, неправителствените организации и представителите на общината, които са заинтересовани от насърчаване на традиционните занаяти в района и да помогнат на занаятчиите да продават своите продукти.
В Монтана има множество ценни манастири, а на юг от Враца е красивият Врачански старопланински природен парк с възможности за планински и културен туризъм в района на Берковица.
Понастоящем туризмът и туристическите съоръжения са недоразвити и с малко възможности за настаняване на малкото чуждестранни (обикновено от централноевропейските страни) туристи, които посещават Видин с круизи, организирани по река Дунав и спират в района само за няколко часа, необходими за посещение на пещерата Магура.
Търсене
Много от дейностите в този сегмент не са толкова зависими от климатичните условия и могат да удължат туристическия сезон. Сезонният характер е проблемът, който най-сериозно засяга заетостта. Препоръките на фокус групата от експерти в тази област са следните:
- Изработване на стратегия за развитие на туризма, включваща привличане на платежоспособни/ високо класни туристи/
- Програма, насочена към развитие на местния туризъм. Туризмът би трябвало да се разглежда като отрасъл, ориентиран към износа.
- Разработване и прилагане на Национална стратегия за реклама и подкрепа на България като туристическа дестинация. Не са провеждани сериозни изследвания, проучвания и анализи на международните пазари, конкурентните държави и предпочитанията на потребителите.
Положителен е фактът, че поради осъзнаването на потенциала на екотуризма, е приета национална стратегия за екотуризъм, както и първата стратегия за биоразнообразие в Европа. В действителност движението за екотуризъм е много активно.
Пазар на алтернативния туризъм в България
Интервютата и мненията, изразени от правителствени представители, туристически експерти, асоциации и агенции, отбелязват обещаващия и доходен сегмент на потребителите, състоящ се от взискателните високо-класни туристи от Западна Европа и САЩ, които се интересуват от културен, еко- и селски туризъм с продължителност повече от един ден.
Потенциал за екотуризъм в България
Според Проекта за консервиране на биоразнообразието и икономически растеж налице е потенциал за 140 000 екотуристи годишно. Идеалното място за екотуристите е планинското село с красив пейзаж, богато културно-историческо наследство, близо до термални ресурси, езеро или река. Това изискване отговаря добре на някои места в Северозападния район.
Туристите също така предпочитат семейните хотели. Предпочитан начин за прекарване на времето от туристите са пешеходството, ските и посещението на църква или манастир. Настоящото положение е далеч от споменатия потенциал и желанията на екотуристите.
Туроператорите като цяло не са много убедени, че еко обиколките могат да бъдат продавани с някакъв успех и 2/3 фактически признават, че не са достатъчно запознати с основните места за екотуризъм. Също така, платени нощувки има само за половината от всички походи с цел почивка в България, а има и оплаквания относно качеството на услугата и храната.
Продължителните сериозни опити на агенциите за алтернативен туризъм да привлекат туроператорите, работещи в сферата на масовия туризъм по Черноморските курорти, да използуват този сегмент засега не дават резултат. Въпреки това, съвсем наскоро някои от тях обявиха по-задълбочени планове относно алтернативния туризъм.
За пръв път датските оператори предлагат екскурзии, комбиниращи почивката на море и планина, екотуризъм, туризъм по Дунав, посещения на винарни, колоездене и обиколки с коне. С оглед увеличаване на размера на печалбите и за да се отговори на повишаващите се пазарни потребности, за предпочитане е насочване към смесица от образовани, богати и търсещи приключения пътешественици.
Те предпочитат престои с по-голяма продължителност, правят значително по-големи разходи на ден и осигуряват по-добра норма на печалбата отколкото тези, които са от долните нива на пазара. Този тип туристи са свикнали на стандарти за висококачествено настаняване и услуги.
Много от дейностите в този сегмент не са толкова зависими от климатичните условия и биха могли да удължат туристическия сезон. От друга страна сезонният характер е най-сериозният проблем, засягащ заетостта.
Местен туризъм
Местните и националните туристи са друг сегмент от потребители. Голям брой българи прекарват края на седмицата и почивките си по курортите на Черно море, както и по много от планинските курорти на Стара планина. Изглежда местният туризъм се пренебрегва при туристическите анализи.
Местните туристи в Западна Стара планина (района на Враца) може би не са готови да плащат толкова, колкото международните туристи, но могат да допълнят международното търсене на по-ниски и извън сезона цени. Също така местният туризъм може да подпомогне местната икономика и туристическите организации, увеличавайки заетостта и развитието в положителна спирала.
Една бизнес асоциация е направила интересно предположение относно местния туризъм в Северозападния район– става дума за голяма част от повече или по-малко изоставените лагери, разположени в близост до туристически атракции или до големи градове, които могат да бъдат закупени и взети под наем от младежки организации като скаути или други подобни.
По този начин може да се гарантира известна заетост. Лагерите също могат да бъдат използувани от училища, когато те имат по-дълги занимания на открито. Тъй като няма сериозен анализ на местния пазар, е трудно да бъдат оценени неговите възможности.
Доколкото младите хора са склонни да емигрират, всички мерки, които могат да бъдат обмислени за да направят техните родни места по-атрактивни, би трябвало да бъдат изследвани.
Търсене в Северозападния район
Понастоящем в региона няма значително търсене от страна на международния и местния туризъм. Съществуващата туристическа инфраструктура не би могла да обслужи значително по-голямо търсене. Въпреки това, се използуват малки, но интересни потенциални ресурси–провеждат се в малък мащаб посещения на пещера, катерене и планиране, еко и селски туризъм.
Туристически клъстери биха могли да се развият около “магнитите” – пещерата Магура, Белоградчишките скали, Врачанския Старопланински природен парк, в сътрудничество с круизите по Дунав и водния туризъм. Когато Дунав мост бъде завършен, туристите от Западна Европа ще имат по-бърз достъп до региона и някои от тях вероятно ще прекарат повече време тук.
Отново следва да се подчертае важността на сътрудничеството между туристическите предприемачи и общините и другите публични институции и неправителствените организации, за да се разшири контакта с пазара и да се максимизира комбинирания капацитет.
Пример за такова развитие е споменатият проект в Белоградчик, където различни участници сътрудничат за насърчаване на традиционните занаяти в района. Има също така възможности за подновяване на местния и националния туризъм във Врачанския Старопланински природен парк с възможности едновременно за културен, здравен и активен туризъм, както е било в миналото.
Има добри перспективи в бъдеще при подходящ маркетинг, подобряване на пътищата, местата за настаняване и транспорта. Често липсва мотивация и познания на чужд език сред персонала в сферата на алтернативния туризъм, които драстично трябва да се подобрят, за да се осигурява достатъчно качество и услуги на международните туристи.
В зависимост от юридическо-правното оформяне, повечето от дружествата (60% от тях) съществуват като ООД. Очевидно е, че с течение на времето ООД-тата са се утвърдили като печеливша формула за просперитета на организацията. Повечето от хотелите са изградени чрез теглене на кредити от банки, които са одобрили техните бизнес-програми. В тях (в бизнес-програмите) освен обща характеристика на обекта (месторазположение, природни, географски, културни и др. ресурси, инженерна и туристическа инфраструктура, социална структура на населението и възможност за използване на работна сила), параметри на изграждането на материално-техническата база (като брой стаи, брой места за ресторантите, екологични съоръжения), продуктова политика и маркетингова стратегия, се включва задължително и икономическа обосновка на бизнес-програмата. В тази финансова част банката иска изчисления на базата на една стая, като по време на изграждането има инвеститорска дирекция. Според действащите в момента нормативни актове, разходите за изграждане на една стая в хотел 2 звезди са до 6 хиляди евро, включващи пълна инфраструктура. За хотел 3 звезди тези разходи са в размер на 8 хиляди евро (пълна инфраструктура), за 4-звезден хотел – 12-14 хиляди евро (пълна инфраструктура) и за 5 звезди – повече от 18 хиляди евро (пълна инфраструктура). Самото кредитиране има етапи. Ако например общата сума на кредита е 800 хиляди евро, на първия етап могат да се дадат 300 хиляди евро за стартиране на строителството, след това още 200 хиляди евро за довършителни работи по строителството и накрая (трети етап) – последните 300 хиляди евро, които да се изразходват за обзавеждане. В тази финансова и икономическа обосновка на бизнес-програмата задължително трябва да се впишат прогнозните приходи от обекта.
Открояват се три структури за управление на хотелите:
1. Линейна
Управител съвет на директорите
хотел ресторанти и заведения снабдяване
маркетинг финансов отдел и т.н.
70% от хотелите работят по този начин. При демократичната система на управление управителят е прехвърлил значителна част от своите задължения на подчинените си.
2. По звена (многозвенна)
началник отдел __________ __________
сектор __________ __________
работник __________ __________
Тази структура на управление е характерна за големите хотелиерски вериги.
3. Смесена
65-70% от приходите на морския туризъм в България се образуват от настаняване, хранене и транспорт. За 2005 година общо приходите от всички видове туризъм в България са били 1,612 милиарда долара. От тях 70% се падат на Черноморието. От допълнителни услуги приходите са 30-35%. Това съотношение трябва да се промени, защото в останалите туристически дестинации по света 30% от приходите са от основни услуги и 70% - от допълнителни услуги. Очевидно е, че трябва да се залага на допълнителните услуги, туй като те носят по-голям доход. От 1998 година със Закона за туризма и Наредбата за категоризация на туристическите обекти се утвърждават допълнителните услуги за отделните категории, които имат задължителен характер. Според съществуващата стандартизация за 3-звезден хотел са необходими до 153 вида допълнителни услуги; за 4-звезден хотел – около 170 вида допълнителни услуги и за да притежава един хотел 5 звезди, той трябва да може да предложи на своите посетители над 200 допълнителни услуги. Всички отделни услуги са разпределени по основни групи (дейности) в съответствие с цитираните по-горе изисквания и със световните стандарти за качество и разнообразие на услугите в хотелиерството, ресторантьорството и туризма.
Изследванията за междуфирменото сътрудничество в туризма са предпоставка за развитие на конкурентен частен сектор в тази сфера. Подобен е примера с Албена холдинг. Един успешен пример в областта на туризма в България е „Албена” АД. Основните компании в групата "Албена” са "Албена”АД и "Албена инвест холдинг”АД
"Албена” АД притежава 43 хотела и 5 вилни селища с общо 16 000 легла, над 100 заведения за хранене и развлечение и множество спортни, балнеологични и др. в к.к.Албена, и 3 хотела с 2 вилни селища с общо 2 700 легла, множество заведения за хранене, спорт, развелечение и балнео-услуги във Ваканционно селище Приморско.
АЛБЕНА ИНВЕСТ Холдинг АД е учреден през 1996 г. като приватизационен фонд с цел участие в Програмата за масовата приватизация. Сто и тридесет хиляди български граждани поверяват инвестиционните си бонове на Приватизационен фонд АЛБЕНА ИНВЕСТ, който с капитал от BGL 3 112 644 000 става един от най-големите в страната.
Първоначално дейността на дружеството е подчинена на основната цел - участие в централизираните търгове и формиране на диверсифициран портфейл от акции на предприятия от отрасли, свързани с туристическата индустрия и леката промишленост и предприятия, произвеждащи продукти с осигурени пазари в страната и в чужбина.
През 1997 г. е установен корпоративен контрол в управителните органи на почти всички дружества, в които АЛБЕНА ИНВЕСТ е основен акционер.
През 1998 г. Приватизационен фонд АЛБЕНА ИНВЕСТ е преобразуван в холдинг по Търговския закон. Акциите на АЛБЕНА ИНВЕСТ Холдинг са регистрирани на официалния пазар С на Българската фондова борса.
Холдинговата структура обхваща предприятия от различни отрасли с възможности за свързване в стопански вериги, необходими за затваряне на производствения цикъл и намаляване на себестойността на продукцията.
В областта на туризма дъщерните дружества в отрасъла са Албена АД – Курортен комплекс Албена, Соколец-Боровец АД – КК Боровец, Хемустурист АД – Габрово
1. Александров, К., Йорданка Желязкова, “Управление на реалните инвестиции”, Тракия-М, 2002 г.
2. Атанасова Ел. и др., “Икономика и организация на туризма”, В., Георги Бакалов,
3. Доганов, Д. “Маркетинг в туризма”, С. 2000г.
4. Дъбева, Апостолов. “Хотелиерството в Европа”. С.
5. Манол Рибов, “Туризмът в ерата на качеството”, Тракия-М, 2004 г.
6. Маринов, Ст.- „Конкурентноспособна ли е туристическата дестинация България“?, В: сп. „Туристически пазар“, октомври , 2004г.
7. Милева, С. - „Стратегически фактори за успеха на специализирания туризъм“, В: сп. „Туристически пазар“, октомври 2004 г.