|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И
СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема:
„Анализ
на състоянието на СПА туризма и възможности за развитието му в България”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
СЪВРЕМЕННИ ПРОДУКТИ В ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ НА
БЪЛГАРИЯ
1. Състояние, проблеми и перспективи за развитие на
туристическата индустрия в България.
2. Иновационни продукти в туристическия сектор.
3. Опции и възможности за развитие на туристическата
индустрия предвид членството на България в ЕС.
АНАЛИЗ НА СПА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ. МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ
ЗА РАЗВИТИЕ
1. Същност на СПА туризма. Исторически бележки.
1.1. Същност на СПА туризма. Историческо развитие. СПА
туризма в ЕС.
1.2. СПА туризъм в България – иновация в съвременната
туристическа индустрия.
2. Управление на хотелиерската СПА индустрия в България.
2.2. Маркетинг микс в туризма.
2.3. Потребителски изисквания.
3. Маркетингова стратегия за развитие на интегриран СПА
туристически продукт.
3.1. Пазарен анализ и възможности за прилагането му.
3.2. Маркетингови изследвания и оценки. Възможности за
прилагане на стратегията
3.3. Стратегия за позициониране на новия туристически
продукт на българския пазар.
Заключение и обобщаващи изводи
Туризмът, който е признат
за една от най–динамичните бизнес сфери в света, засяга всички аспекти на
обществения живот – икономическа, социална, политическа и духовна, е една от трите
взаимосвързани индустрии (туризъм, промишленост и търговия), които движат
икономиката на ХХІ век.
Туризмът в съвременното
общество е социално-икономически и културен комплекс с многостранно значение.
Различните аспекти и влияние на туризма обикновено се проявяват в унисон и
въздействат като цяло. Здравно, икономическо, социално, културно, екологическо
и политическо значение на туризма може да се яви като мощен носител с
определящо влияние в икономиката на държавата, както и с международна
зависимост.
Бурното
развитие на туризма през последните десетилетия го превръща в огромна
туристическа индустрия от глобален мащаб, която заема едни от водещите мяста в
световния икономически обмен и непрекъснато печели нови пазарни позиции. През
2007 г. по данни на Световната туристическа асоциация в Ню Йорк са регистрирани
795 млн. чуждестранни туристи, като приходите възлизат на 825 млрд. долара.
Според планираните резултати тази индустрия ще създаде към 2008 г. – съответно
7,1 бил. долара и 383 млн. работни места[1].
Актуалността на тематиката се предопределя
от водещите позиции на туризма в България през годините на прехода, както и
положителните и благоприятни тенденции за развитието на основни форми на
алтернативния туризъм и в частност на екологичния, био аграрен туризъм.
Задачите пряко произтичат от целите на дипломната
работа, а именно да се анализират основните перспективи за развитие на
алтернативни форми на туризъм в общата туристическа индустрия и по-специално
СПА туризма, като на база цялостният анализ се направи маркетингов план и
стратегия за развитие на двете специализирани форми на туристическо предлагане.
Задачата на настоящата разработка е
свързана с изясняване в теоретически и практически план същността на СПА
туризма като цяло и приоритетността им в развитието специално за нашата страна,
като анализът включва основните насоки на изясняване възможностите и заплахите,
стоящи през развитието на този вид туризъм в страната не само от
институционална, но и от икономическа и маркетингова гледна точка. Същността на
анализа включва целта на разработката, а именно да се определят основните
направления на анализ и работа в този отрасъл на туризма с цел СПА туризма в
България да стане приоритетен за туристите, както и да се създадат условия за
неговото развитие и предпоставки за водещи позиции в средносрочен и дългосрочен
план.
Думата,
чието значение е Suns per aqua или „здраве чрез вода”, а в по-нов директен
превод „минерален извор”, в наши дни носи съвсем друга семантика, особено,
когато тя се свързва със съвременния начин на отдих и възстановяване. В
България СПА се бърка в повечето случаи с балнеология, като макар, че двете
понятия се преплитат и застъпват частично основната разлика е във факта, че в
СПА отиват здрави хора, които да се отърсят от стреса на ежедневието и да се
възстановят бързо и пълноценно, докато генералната идея на балнеологията е
лечение на определени заболявания. Самите СПА се разделят на различни под категории,
но за всички са валидни следните крайъгълни камъни: регенериране на тялото и
духа, здравословно хранене, релаксация, възстановителни процедури, козметика и
разкрасяване.
Самите
под категории на СПА се определя от това дали хотела, където се намира СПА центъра
е изцяло подчинен на здравословния начин възстановяване на организма, където
3-4 дни човек изцяло се потопява в атмосферата на релаксацията или пък е част
от курортен комплекс, където прекарваш 7-10 дни, като комбинираш
възстановителните процедури и с игра на голф, нощен живот или други забавления.
Все по-популярни стават така наречените дневни СПА, които са част от
престижните хотели, където човек може да отиде за 2 часа за масаж на тялото или
лицето, сауна, парна баня, козметична процедура включително маникюр и маска на
косата, билкова вана или някоя подобна глезотия за тялото, външен вид и духовен
баланс и то дори в рамките на работния ден, така, че да е подготвен за
следващия работен ден.
И
в заключение и съвсем накратко туристическия продукт СПА в днешно време е
насочен предимно към потребители, които живеят на високи обороти и се нуждаят
от ефикасно и бързо възстановяване, което не на всяка цена е свързано с лечебна
вода, а по-скоро с комфорт, спокойствие, рекреация, подходящи масажи и други
мануални терапии, козметични манипулации и балансирано хранене.
.....................................................................................................................................
В страните от Европейския съюз,
притежаващи хидротермални ресурси, водеща роля и отговорност в разработването и
управлението на териториалния потенциал от минерални води и земна топлина имат
съответните общини и териториални общности.
Над 90% от водолечебно - оздравителните
(SPA) центрове и предприятията на бутилиращата промишленост в Италия се
развиват и управляват от сдружения на стопански субекти, създадени със закрила
и участие на съответните общини.
Сходна е законодателната уредба и
практика във Франция, Германия, Испания, Унгария и други богати на минерални
води и геотермална енергия страни.
Според приетия преди 113 години
(13 декември 1891 г.) първи български Закон за минералните води, съблюдаван до
1947 г., всички български общини, в чиито земи съществуват или се открият
минерални води (извори), получават изключително право на безвъзмездна,
безсрочна ("за всички времена") или дългосрочна отстъпка (концесия)
за тяхното използване, при условие че в определено време направят необходимите
за това усилия и вложат средства за развитие на полезни за населението
дейности.
На тази законодателна основа
десетки общини в единодействие с местни кооперации, спомагателни дружества,
кредитни учреждения и родолюбиви предприемачи изграждат минерални бани,
медицински (балнеоложки) амбулатории, заведения за подслон, хранене и
забавления, паркове, благоустройствени съоръжения и даже малки геотермални отоплителни
устройства и оранжерии. Много от тези съоръжения се използват и до днес. Между
тях са редица главни постройки в балнеоложките курорти Баня - Карловско, Баня -
Панагюрско, Вършец, Хасковски бани, Старозагорски бани, Бургаски бани,
Нареченски бани, Белчински бани, Добринище, Лъджене и Каменица (Велинград).
Особено място в Закона за
минералните води от 1891 г. е отредено на минералните води в София и правата на
Столичната община. Член 5 от Закона прокламира право на общината да използва тези
води "безвъзмездно за вечни
времена" предвид големите усилия и средства, които тя е вложила и
възнамерява да вложи занапред, за да постави това природно богатство на града в
услуга на неговите граждани.
С тези правомощия Софийската
община е изградила великолепното съоръжение на Централната минерална баня,
водолечебния център към нея и инсталация за водоналивно производство. Общината
е предприела действия за разработване и използване на минералните води в Банкя,
Горна баня, "Овча купел", Панчарево и Княжево. Създадена е
специализирана общинска служба за управление на столичните минерални води и
бани.
....................................................................................................................................
Съвременните
тенденции в развитието на туризма, и в частност на алтернативния туризъм,
извеждат на преден план изискването за устойчивото му развитие, т.е. за такова
развитие, което максимално да удовлетворява потребностите и изискванията на
туристите, като същевременно в най-висока степен запазва и поддържа
равновесието в екологичните и социални системи.
За постигането на тази цел е
необходимо да се направи целесъобразно разделение на туристическия продукт.
Това в най-голяма степен се отнася до слабо усвоените райони и селища, които,
преди да се насочат към интензивно развитие на туризма и допълнителни
(алтернативни) негови форми, трябва да си изяснят своето предназначение: с
какви ресурси разполагат, развитието на кои видове туризъм благоприятстват тези
ресурси и какъв капацитет на материално-техническата база трябва да се изгради
и поддържа, за да се постигне устойчиво развитие на туризма.
Промените, които настъпиха в България след 10 ноември 1989
г., засегнаха и туризма като стопански отрасъл. Голяма част от хотелите, а дори
и цели курорти се приватизираха, влязоха в т.нар. приватизационни пулове и
станаха притежание на Бившите приватизационни фондове, сега холдинги. Появиха
се и множество незаконни хотели и частни вили, които допълнително застрашиха и
без това все още изграждащият се пазар на туристически услуги. Все още в
първите години на демокрация липсваше ясна стратегия и перспектива за развитие
на българските ни курорти, голяма част от материалната база в тях не бе на
нужното европейско равнище, легловата база не бе обновявана минимум 10 години,
което е един много дълъг период за такъв род бизнес. По съвсем естествени
причини много от чуждестранните туристи се насочиха към други дестинации, които
предлагат своите туристически продукти на почти същите цени, а дори и на
по-ниски, но със значително по-високо качество. Преориентирането на
туристопотоците доведе до големи загуби за туристическите фирми и на
завоюваните позиции на международния туристически пазар. Тепърва в България
трябваше да се изгражда туристически пазар и туристически бизнес сектор. Нужни
бяха обаче много инвестиции, които държавата нямаше откъде да предвиди и
предостави. Избра се стратегията да се заложи на частните хотели и частните
инвестиции в този сектор. Тази стратегия се оказа печеливша и вече близо 8
години българското ни Черноморие се модернизира, много от почивните бази и
курорти достигнаха желания минимум изисквания за европейско качество и
обслужване.
1. Алексиева, Й., И.,
Казанджиева, Ст., Стамов, „Състояние и перспективи за развитие на екотуризма в
Източни Родопи”, Сб. н. тр. УХТ, т. 1, св. I, с. 318, Пловдив, 2003 г.;
2. Алексиева, Й., Ст., Стамов, „Възможностите
за екологичен туризъм в България”, Сб. н. тр. УХТ, св. 1, с. 312, Пловдив, 2003
г.;
3. Атанасова, Ел. и др.,
Икономика и организация на туризма”, Георги Бакалов, Варна, 1987 г., с. 227;
4. Бръмбаров, И., „Родопи - рекреационна
територия”, София, 2001 г.;
5. Доганов, Д., „Маркетинг в
туризма”, София, 2000 г.;
6. Дъбева, Апостолов, „Хотелиерството
в Европа”, София, 2002 г.;
7. Жечев, В., Туристическото
природоползване и екологичен туризъм”, Благоевград, 2002 г.;
8. Жечев, В., „Екология и
туризъм”, Ботевград, 2002 г.;
9. Закон за защитените територии
(ДВ бр. 133 от 11.11. 1999 г.).
10. Нешков, М., „Икономика на
туристическата фирма”, НБУ, 1994 г., с. 22;
11. Национална стратегия за
екотуризъм (проект), м. юни, 2006 г..
12. Опазване на биологичното
разнообразие - Национална среща за екотуризъм, София, 11-12. февруари, 2003 г.;
13. Пасков, Мл., „Сандански -
град на екологичния туризъм”, Ботевград, 2002 г.;
14. Рибов, В., „Туризмът на новото хилядолетие”;
София; 2003 г.;
15. Стоилов, Д., В., Жечев, „Екологичен
туризъм до национални туристически обекти”, „Корект”, Благоевград, 2003 г.;
16. Стоилов, Д., В., Жечев, „Условия
за развитие на екологичен туризъм в Р. България”, сб. V Нац. симпозиум „Качество,
конкурентоспособност и устойчиво развитие”, София, 2000 г.;
17. Хаджиниколов, Хр., „Ресторантьорство
и хотелиерство”, УИ „Стопанство”, София, 1996
г., с. 101;
18. www.google.com.
............................................................................................................................................................
Темата е
изготвена 2009 г.
Най-новата информация е от 2006 г.
Ключови
думи: СПА туризъм, възможности, развитие, състояние, проблеми, перспективи,
екотуризъм, селски туризъм, рекреационен туризъм, балнеологически куророти ЕС,
маркетинг, пазарен анализ, оценка, стратегия, позициониране, реклама, ПР,
туристически продукт, Черноморие,