---

---

НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

на тема:

„България на Балканите и в Европа. Същност и значение на културно - познавателния туризъм. Характеристики и особености.”

2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Анализ на културното наследство в България в период на демократично развитие и като част от културния коридор на Югоизточна Европа. 3

2. Стратегически за туризма паметници на културно-историческото наследство в страната. 7

3. Държавна политика по отношение опазването на културните паметници. Тенденции и перспективи за опазване културно-историческото наследство и културните ценности в България. 14

Използвана литература. 20

 

1. Анализ на културното наследство в България в период на демократично развитие и като част от културния коридор на Югоизточна Европа.

Както България, така и останалите страни в Югоизточна Европа са в процес на преход към пазарна икономика. Този преход се характеризира с висок риск за инвестициите, продължителни административни процедури за частния бизнес, срив на банковата система, корупция и липса на управленски познания по пазарното стопанство. Макар преходът в България да е съпроводен с по-голяма политическа стабилност, отколкото другаде, все още сред международната общност има загриженост относно някои рискове, свързани с инвестициите, прозрачността и отчетността, собствеността и пазара на земята, стабилността на националната валута и прилагането на закона. В България са налице взаимно конкуриращи се нужди от държавна подкрепа и финансиране – системите на социално осигуряване и образованието, развитието и подобряването на селската инфраструктура. Наличието на конкурентни цели и нужди от държавна подкрепа на национално и местно равнище може да попречи на реализацията на целите на екотуризма[1].

……………………………………………………………………………………

2. Стратегически за туризма паметници на културно-историческото наследство в страната.

……………………………………………………………………………………

Няколко са изводите, които характеризират днес ролята на културния туризъм за изграждане имиджа на страната в контекста на европейската интеграция. Те показват:

1)     Липса на актуална и точна информация за съвременните възможности на туристическа България.

2)     Подценяване на натрупаните традиции от времето на организирания туризъм при социализма.

3)     Подценяване значението на РR – връзките с обществеността и рекламата като цяло за популяризирането на страната и в частност на туризма й;

4)     Информационните центрове масово са затворени или не функционират ефективно;

5)     Общата инфраструктура е в лошо състояние;

6)     Голяма част от заетите в туризма са с ниска квалификация и без основни познания за бранша;

7)     Висшите учебни заведения за туризъм пренебрегват алтернативния туризъм;

8)     Критично малък брой туроператори специалисти работят в тази сфера;

9)     Ограничено продуктово разнообразие, липсват иновационни идеи;

10) Все още се поддържат различни ценови нива за българи и чужденци;[2]

3. Държавна политика по отношение опазването на културните паметници. Тенденции и перспективи за опазване културно-историческото наследство и културните ценности в България.

Законодателството в сферата на културното наследство се нуждае от коренна промяна. Това е една от най-важните задачи пред новото ръководство на Министерството на културата и Национален център за музеи, галерии и изобразителни изкуства. Десетилетия се проточи създаването на модерно и синхронизирано с европейските стандарти законодателство. Сблъсъкът на професионалните лобита, на държавата и частните колекционери проваля усилията на няколко правителства в тази насока. От началото на 2006 г. създадената за целта експертна комисия подготвя нов Закон за културното наследство. В момента текстът все още се доработва и обсъжда в различни формати – сред музейни деятели, архитекти, археолози, реставратори, а също в Комисията за култура към Парламента.

Конституцията на страната ни (чл. 23) изисква създаването на “Закон за историческото и културно наследство на Република България”. Той не може да е повторение нито на съществуващия закон “Закон за на паметниците на културата и музеите”, нито на някакъв усъвършенстван негов вариант. Освен недвижимо, материалното културно наследство е и “движимо”, което пък е вид документално, книжовно, веществено, а по отговорната за съхранението му институция – архивно, библиотечно и музейно. Така че, има нужда от един общ, рамков закон (предвидения по Конституция) и няколко специални закона – за отговорностите по отношение на отделните видове наследства[3].

            …………………………………………………………………………………

Използвана литература

1.      Атанасова, Ел., и др., Икономика и организация на туризма, Георги Бакалов Варна, 1987 г., с.227;

2.      Бъчваров, М., Ц., Тончев, Основи на туризма, София, 1996 г.;

3.      Воденска, М., Икономически, социални и природни влияния на туризма, София, 2001 г.;

4.      Вълчев, А. и др., 100-те национални туристически обекта, Пътеводител, С, 1987.;

5.      Георгиев, П., ЮНЕСКО и охраната на световното културно и природно наследство, София, 1990 г.;

6.       Димитров, Д., България – страна на древни култури, Народна просвета, 1963 г.;

7.      Доганов, Д., Маркетинг в туризма, София, 2000 г.;

8.      Дъбева, Апостолов, Хотелиерството в Европа, София;

9.      Ракаджийска, С., Туристически пазар и реклама, 1992 г.;

10. Атанасова, Е., Икономика и организация на туризма, 1987 г.;

11. Бъчваров, М., Н., Апостолов, География на Туризма, 1982 г.;

12. Лозанов, Е., Анализ на туристическата дейност, 1995 г.;

13. Костов, Е., За устойчиво развитие на селския туризъм, София, 1996 г.;

14. Костов, Е., Културният туризъм, УИ Стопанство, София; 2001 г.;

15. Рибов, М., Туризмът в ерата на качеството, Тракия - М, София, 2004 г.;

16. Маринов, Ст., Конкурентоспособна ли е туристическата дестинация България?,  сп. Туристически пазар, октомври 2004 г.;

17. Милева, С, Стратегически фактори за успеха на специализирания туризъм, сп. Туристически пазар, октомври 2004 г.;

18. Попйорданов, А., Наръчник: Алтернативният туризъм в България – перспективен семеен бизнес, София, 2003 г.;

19. Рагин, Бл., Само една ли е ахилесовата пета на българския туризъм?, В: сп. Туристически пазар, октомври 2004 г.;

20. Тончев, Ц.,  Технология на допълнителните услуги в туризма, Тилия, 2000 г.;

21. Проект за стратегия „Устойчиво развитие на българския туризъм“ (2005 – 2010 г.)“; сп. Туристически пазар, октомври 2004 г.;

22. Рибов, М., Туризмът в ерата на качеството, Тракия - М, София, 2003 г.

…………………………………………………………………………………………..

            Темата е изготвена 2009 г.

            Най-новата информация е от 2006 г.

            Ключови думи: културно – познавателен туризъм, характеристики, особености, културно-историческо наследство, защитени територии, ЮНЕП, европейска интеграция, държавна политика, туристическа дестинация, ИКОМОС, ЮНЕСКО,