|
|
|
Тема:
Лидерство в административна среда
София 2004
Въведение
Първа глава
1. Разбиране за лидерство.
1.1. Дефиниции
1.2. Различия между лидерство и мениджърство
1.3. Етапи на лидерския процес в администрацията
Втора глава
2. Характеристики и участници в административния лидерски процес
2.1. Ролята на административния ръководител като лидер
2.2. Особености на последователите
2.3. Характеристика на проблемите
Трета глава
3. Някои правила за подобряване лидерството в администрацията
3.1. Комуникация
3.2. Подобряване на лидерските функции и
комуникационните способности
Заключение
Цитирана литература
Откъси:
.......................................
Настоящата дипломна работа разглежда лидерството в административна среда. Поставя въпроса : възможно ли е лидерство в една спокойна, бюрократична атмосфера, където индивидуалните изяви на членовете от екипа са сведени да минимум? В отговор на този въпрос е разгледан процеса на лидерство, като явление от света на отношенията между хората в група. Разгледана е т. нар. динамика на лидерството, която обяснява преживяванията, емоциите и страховете на хората свързани с участието им в група и по- специално към неизбежното при такова участие “водене” от едни и “следване” от други. Анализират се елементите на лидерството и връзката, в която се намират. Лидерът може да бъде и формален и неформален ръководител. Неговата “титла” се определя не от връзката власт-подчинение, характерна за формалния ръководител, който се назначава, а от връзката лидер - последователи -ситуация, която може да бъде изградена в неговия формален и неформален статус. Лидерът проявява своите качества в определена ситуация, която той умело използва, за да провокира индивидуалните изяви на всеки един от членовете на екипа; да ги накара да се чувстват ангажирани с работата, която вършат; да вярват, че са полезни за постигането на общата цел. В спокойната, рутинна среда на административния процес проявата на творческа дейност за решаването на проблемите е възможна, ако са спазени определени условия за лидерска изява от страна на участниците.
В основата на дипломната работа е разгледан образът на новия тип административен ръководител - административният ръководител, като лидер. Този тип се определя като взаимодействащия тип лидер. Това е ръководителят, който трябва да изслушва, да общува, да провокира нови идеи сред хората от екипа си. Ръководителят, който е възприел екипната работа, при която всеки член от екипа дава своя принос за решаването на проблемите и носи отговорност за постигането на екипните цели; където всеки член е съпричастен с тревогите и успехите на другите. Акцентира се и върху въпросът за мотивацията на последователите. Каква трябва да бъде мотивацията на членовете на екипа, за да ги накара да работят за своя водач и за реализирането на общите цели? Пари или неща, които да пленят сърцата и умовете им, като доверие, загриженост, съпричастност, вяра във възможностите им? За да бъдат разгледани тези въпроси и по възможност да им се даде някакъв обоснован отговор се предлага следната конструкция на работа:
Първа глава дава описание на разбирането за лидерство и особеностите на лидерството в административния процес. Представени са дефинициите за лидерство и мениджърство. Акцентира се върху различията между двете понятия, като се разглежда статуса на лидера и статуса на мениджъра в организацията. Направена е характеристика на използваните методи за решаване на проблемите и вътрешно-груповите взаимоотношения и отношенията на групата с външната среда.
Във втората глава е разгледан въпросът за характеристиките и участниците в административния лидерски процес. Акцентите в този анализ са два :
(а) ролята на административния ръководител, като лидер - качествата, които го правят лидер, източникът на власт, начина на решаване на конфликтите във групата, т.е начина на взаимодействие на лидера със ситуацията вътре във групата, неговата възможност да анализира и разбира ситуацията и да избира какъв вид ръководство от негова страна е уместно; и
(б) особеностите на последователите- от какво имат нужда, мотивацията им, страховете им.
Третата глава представя някои правила за подобряване на лидерския процес в администрацията. Административният ръководител като лидер трябва да овладее техниката на комуникация с членовете на екипа си. Трябва да прилага общуването лице в лице и да отправя послания, които да са разбираеми за последователите, да има обратна връзка с тях. Да прилага екипния метод на работа, където всеки от членовете на екипа се чувстват ангажирани с работата, която вършат и носят отговорност за постигането на крайните цели.
...............................
1.1.2. Елементи на лидерството.
Анализ на съставните части на лидерството:
Лидерът е активен човек. Не е задължително той да бъде водач или
първи в йерархията. Лидерът осъзнава предизвикателствата, които ситуацията му предоставя и успява да реагира, като приспособява действията на групата към решаване на задачите и постигане на целите. Всеки лидер трябва да има ясно определена цел през цялото време, както и посока на предприетите действия. Това трябва да бъде съпроводено от ясно чувство за възможното. Лидерът трябва да е убеден, че целта е значима и правилна и да й бъде напълно отдаден. Този мисионерски дух на лидерството предполага чувство за мисия, което е възможно, само ако се изгражда върху изградени ценности на целия живот (трайно утвърдени в личността му), както и от доброто познаване на борбите и принципите, които са били утвърждавани от предишните поколения. Лидерът трябва да определи на кого какво му е нужно и да се съобразява с това. Въпросът е да разбере, че в един екип всеки е индивидуалност и всеки има да върши различна работа. Лидерът трябва да бъде гъвкав, да разбира хората си и различните ситуации, в които попадат при работа и след това да приспособи стила си на ръководство към тези условия.
Лидерът трябва да развие специални умения за ръководене на екип. Един екип е толкова добър, колкото добър е неговият лидер. Начинът по който бива воден даден екип задава тона за всичко друго, което става. Лидерът трябва да вдъхва доверие. Хората, които са ръководени трябва да бъдат спечелени на страната на лидера; в идеалния случай ентусиазирани, но най- малкото готови да работят с дадения ръководител, защото се отнасят с доверие. Последователите са тези, които определят дали стоящият начело е техният лидер. Той трябва да се потруди да заслужи неформалната и трудна за придобиване титла на лидер. “ Едно от най- важните неща за лидера е увереността. Важно е да бъде уверен в себе си, макар че не бива да изглежда твърде самоуверен, което отблъсква. ... Това доверие трябва да се заслужи.” ( Ройъл Мейл- асистент- мениджър). Екипът работи заедно за постигането на обща цел. Той изисква подхранване и грижи, защото когато получава нужната подкрепа екипът расте, развива се и съзрява. Това, което отличава един екип е, че той има обща мисия; целта е обща за всички в екипа.
.......................
3.2 Подобряване на лидерските функции и комуникационните способности.
В този смисъл е важно разбирането за ключови лидерски функции и тяхното ясно ранжиране и спазване. Джон Адар систематизира лидерските функции по следния начин:
ПЛАНИРАНЕ
ИНИЦИИРАНЕ
КОНТРОЛ
ПОДКРЕПА
ИНФОРМИРАНЕ
ОЦЕНКА
.............................
Темата е изготвена 07.2004г.
Използвана литература (8 източника)
]]>
