|
|
|
Магистърска теза
МОТИВАЦИЯТА НА СЕСТРИНСКИЯ ПЕРСОНАЛ В БЪЛГАРИЯ
2006г.
Съдържание
Първа глава. Литературен обзор 4
1. Основни теоретични постановки 4
2. Обзор на изследвания на мотивацията на медицинския персонал 10
Втора глава. Изследване на мотивацията за работа на сестринския персонал в България 22
4. Методика на изследването 23
4.1. Генерална съвкупност и единица на наблюдението 23
4.2. Технически единици на наблюдението 24
4.3. Обхват на изследването 24
4.4. Методика за набиране на първична информация 24
4.5. Основни методи, използвани при обработка на първичните данни 28
Трета глава. Резултати и дискусии от проучването 29
1. Социална характеристика на анкетираните лица 29
2. Ранжиране на мотивационните фактори 30
3. Определяне степента на удовлетвореност на потребностите на всяка от групите медицински сестри 37
4. Разработване и представяне на мотивационния профил 38
В условията на пазарна икономика и промяна на социално-икономическите нагласи на трудещите се в България от съществено значение за постигнатите резултати в трудовия процес има мотивацията за труд. Това в пълна степен важи и за медицинския персонал, в частност сестринския, въпреки някои специфични особености на системата на здравеопазването, проявяваща се и по отношение на мотивацията. Ролята на личния фактор (лекари, медицински сестри, санитари) за съхраняването живота и здравето на пациента, за създаването на среда, максимално способстваща тяхното възстановяване, е изключителна. Тук се отнасят както нивото на професионална квалификация и наличните знания и умения, така и личностните качества, отразяващи се в процеса на общуване и отдадеността, с която се изпълняват служебните задължения. По този начин особеностите на медицинския труд се проявяват и по отношение на мотивацията за труд, където наред с традиционните фактори-мотиватори, отражение имат и фактори като оказване на професионална и навременна помощ на нуждаещите се.
Темата е изключително актуална, предвид следните факти:
1) промяната в България, в частност промените в сектора на здравеопазването, поставящи нови предизвикателства пред заетите в него. Тук важни са стремежът към повишаване качеството на осъществяваните здравни услуги, започналото преструктуриране на сектора, което трябва да доведе до въвеждане на пазарните принципи и критерии в процеса на работа и др.;
2) промяната в мисленето на българите поставя все по-високи изисквания по отношение на нивото на обслужване - отношението при общуване, професионализъм и етика в работата и др.;
3) ролята на медицинския фактор, в частност на сестринския персонал, за по-бързо синхронизиране спрямо новите реалности осъществяване на промените в сектора.
Проучването на този специфичен проблем може да има и чисто практическо приложение - да даде насоки за обхвата на мероприятия и действия на здравните мениджъри за повишаване мотивацията на медицинския персонал за професионална реализация, което от своя страна да се отрази върху показатели като повишаване ефективността на работата, нарастване производителността на труда и др.
Целта на настоящата тема е изследване мотивацията за работа на сестринския персонал в съвременните икономически и социо-културни условия на България.
Постигането й ще бъде осъществено с последователното изпълнение на следните задачи:
1) изследване на теоретичните възгледи за мотивацията, които са в основата на основните съвременни мотивационни модели, литературен обзор на изследвания за мотивацията за работа на медицинския персонал;
2) провеждане на изследване на мотивацията за работа на сестринския персонал в България - за по-точна интерпретация на проблемите, с акцент върху някои социално-икономически характеристики на изследваната съвкупност, както и на институционалните фактори и среда;
3) формулиране на изводи от проучването - определянето на най-съществените мотивационни фактори и тяхното влияние, степента на удовлетвореност от тях;
4) формулиране на стратегия и тактика за повишаване мотивацията на сестринския персонал.
Мотивацията е силата, която стимулира, поддържа и ръководи поведението на персонала или на отделните личности, в частност на медицинските сестри. От изключителна важност за съвременното управление на човешките ресурси е създаването на такава работна среда, която да спомага за постигането на целите на организацията. В тази насока съществено значение има мотивацията.
Всеки индивид изпитва множество потребности. Някой от тях се дължат на биогенни фактори (глад, жажда и др.), други са на основата на психогенни фактори (признание, уважение и пр.). Част от тези потребности не са достатъчно интензивни, за да мотивират хората, а други ги насочват към извършването на определени действия, тоест превръщат се в мотив. Мотивът представлява интензивна потребност, която индивидът се опитва да удовлетвори. По принцип определен мотив рязко съществува самостоятелно, тъй като човешките потребности са много и разнообразни. Някои от тях взаимно се изключват, а други обратно - взаимно се допълват. Отделните хора изпитват различни потребности, което до голяма степен обяснява и различията в тяхното поведение. От своя страна мотивацията се приема като комплекс на обстоятелствата на вътрешно домогване, които се описват като желания, стремежи, подбуди и т.н. Това е вътрешно състояние, което активизира или движи. От гледна точка на мениджъра мотивираната личност: работи усърдно; поддържа темпа на упорит труд; има самонасочващо се към важни цели поведение.
В съвременните условия в България, с възприемането на принципите на пазарната икономика, на нови и по-високи критерии за качество и пр. се поставят все по-високи изисквания и към сестринския персонал. Но все още трудното преодоляване на лошото наследство от социализма, лошото икономическо състояние, бавната реформа в здравеопазването, ниската мотивация за труд сред медицинския персонал (от една страна дължащ се на лошите условия на труд в здравната система и остатъчната култура, включително и трудова) поставят редица предизвикателства в процеса на присъединяване на България към Европейския съюз.
За подобряване мотивацията на сестринския персонал е необходимо от една страна да се реформира системата на възнаграждение - освен реалното повишаване на възнагражденията следва да се промени системата на тяхното определяне. Необходимо е да се провеждат и по-задълбочени проучвания на трудовите мотивационни фактори и тяхната удовлетвореност, които да се провеждат периодично с цел да се установят промените в мотивационната структура и ефективността на осъществяваните програми за повишаване на мотивацията.
КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ:
]]>
