|
|
|
СПЕЦИАЛНОСТ: ИКОНОМИКА НА ТЪРГОВИЯТА
Дипломант: Научен ръководител:
доц. В. Аврамов
гл.ас. Я. Янкулов
София, 2003г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод 3
Глава І. Мотивацията като основна функция на управлението на
човешките ресурси 5
2.1. Теория на Маслоу за йерархията на потребностите 17
2.2. Мотивирано - хигиенната теория на Херцбърг 20
2.3. Теория на Клайтън Алдерфър за потребностите "съществуване -
обвързаност - растеж" 21
3.1. Теория на очакването 23
3.2. Теория на справедливостта 23
3.3. Мотивация чрез цели 24
5.1. Индивидуални ценности 34
5.2. Индивидуални ценности в организациите 35
5.3. Организационни (фирмени) ценности 39
Глава ІІ. Управление на мотивационните процеси в “Трол” АД 43
1. Обща характеристика на “Трол” АД като икономическа система 43
2. Анализ на системата за мотивация на “Трол” АД 49
2.1. Формиране на работната заплата на персонала в “Трол” АД 49
2.2. Системи за присъждане на квалификационни степени и преминаване
2.3. Допълнителни трудови възнаграждения 60
2.5. Социално подпомагане 62
3. Препоръки за по-нататъшно развитие и усъвършенстване на
системата на мотивация в “Трол” АД 64
Заключение 72
Основна цел на икономическите субекти, функциониращи при пазарни условия, е постигането на максимална печалба в дългосрочен план. Основното правило, което важи на всички пазари (финансови, трудови, стокови) е, че печелят информираните, тези които успяват да комуникират с околната среда и да превръщат всяка промяна в печеливш резултат. За тази цел трябва да се реагира адекватно на сведенията за промяна, да се организират действия съответни на съдържанието на получената информация.
Както е известно, управлението е информационен процес. Управлението на дадена фирма е това, което определя поведението и в динамично променящите се условия на околната среда. Това означава, че тя може да устои на натиска, ако разполага с достатъчно гъвкава система за подбор, обучение, развитие и мотивация на своя кадрови потенциал.
Проблемът за мотивацията на трудовата дейност е един от централните обекти при организацията на всяка една стопанска единица. Изграждането и функционирането на дадена организация изисква разработване на адекватни инструменти и механизми за интегриране, регулиране и направляване на индивидуалното участие в решаването на общите задачи и проблеми. В тази връзка централната цел на ръководството на организацията е образно казано, да впрегне индивидуалните потребности и възможности във файтона на съвместната дейност. А един от пътищата за постигане на тази цел е познаването и въздействието върху мотивацията в управлението.
Много хора биха задали въпроса, дали наистина е необходимо да се отделя толкова голямо внимание на проблема за мотивация в управлението. Моето мнение е, че именно мотивация в управлението е един от пътищата за подобряване на икономическите показатели на страната.
В настоящия момент непрекъснатият спад на производството, загубата на работни места, увеличаващата се безработица и прочие определят поведението на повечето стопански ръководители като преобладаващо конюнктурно, тактическо, насочено към оцеляване. Много високата степен на несигурност (на предприятията, на мениджърите, на персонала) блокира мисленето, създава напрежение и чувството за безпомощност. В това нарастващо напрежение се крият енергия и заряд, които могат да рефлектират в различни като възможности мнение на поведение.
В подобни периоди особено важна е ролята на държавата и нейните институции, които упражнявайки своите законодателно-нормативни и регулиращи функции, създават общите предпоставки и условия за постепенно преодоляване на неудовлетворението на хората. В крайна сметка обаче, тъкмо функциониращите икономически субекти (организации) правят една държава силна, тъй като именно те са звената на националното стопанство, където протича непосредствената трудова дейност и където хората изявяват своя трудов и интелектуален потенциал. А този потенциал, особено в сложни кризисни периоди, може и трябва да бъде оползотворяван напълно.
Настоящото изложение е опит за обобщаване на теоретичните постижения и проблеми в областта на мотивация в управлението и систематизирането й от гледна точка на нейното практическо приложение в съвременната икономическа организация. Основната цел е да се изведат главните насоки и опорни точки, които биха позволили на добрия мениджър да използва по-пълно и ефективно потенциала на човешките ресурси в стопанската дейност.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В настоящия момент българската икономика е в процес на промяна на структурата си и обновяване на технологичните и финансовите си възможности. Тези необходими за оцеляването и промени се извършват нелеко и се затрудняват от съпътстващите трудности на прехода. Първите реални изменения бяха започнати след 1990 г., но най - голям тласък бе даден с въвеждането през юли 1997 г. на валутен борд. Той определи строгите финансови рамки на реформите и с приемането на редица закони бе подобрена нормативната уредба на процеса.
Всички сектори на икономиката са засегнати от свиването на пазари, промяната на доставчиците, намалението на доходите и други негативни тенденции. Единственият изход пред стопанските субекти в страната е привличането на свеж капиталов ресурс и адекватна политика на управление на човешките ресурси, с помощта на които може да се извърши подмяна на морално и физически остарелите мощности, да се създаде оборотна база, която на много места е изчерпана и да се търсят нови възможности за производство и реализация.
Вследствие на проведения практически анализ на мотивационната система в “Трол” АД се установи, че за фирмата е характерен факта, който е типичен за повечето български малки и средни фирми, а именно липсата на непарични мотивационни фактори в управленската система на фирмата.
Изграждането на научнообоснована система за управление на мотивационния процес във фирмата е сложен процес, при които следва да се спазят изискванията на практиката и да се приложат теоретичните достижения в тази област. Въпреки различните интерпретации на мотивите и мотивацията, авторите обикновено виждат същността на мотивите в причиняването, стимулирането, подтикването на човешкото поведение. Доколкото човешкото действие и поведение е сложно и многофакторно обусловено, това “причиняване”, “стимулиране” и се опосредства /или предшества/ от избор, решения, ценности и т.н. Човешкото поведение е целево обусловено - като правило се подчертава целевата ориентация на човешката активност.
За да разберем кое е онова “заради което” или “поради което” хората действат, можем да използваме различни понятийни мрежи. Такава възможност ни дава и описанието на човешкото поведение в понятията: субект и обект на дейността, потребности, интереси, мотиви, цели, ценности, норми, социални роли, очаквания, претенции.
В реалното си битие субектно-обектното отношение е изключително сложно. Всеки реален социален субект е “във фокуса” на безкрайно сложна мрежа от взаимовръзки. Част от тези взаимодействия са относително преки, актуални, съществени. Други са по-опосредствани, неактуални, несъществени.
Еволюцията на възгледите за мотивацията следват основните стилове на интерпретиране на организационната действителност. Въпросът за това как да накараме хората да работят добре- производително, качествено и т.н., е основен проблем пред ръководството на всяка организация и се решава в съответствие с конкретни организационни представи
ЛИТЕРАТУРА
Дипломната работа е защитена през 2005 година, данните от анализа са за периода 2004-2005г.; има богата информация относно същността на мотивацията, както и разработен практически пример за основните материални и морални стимули в разглежданата фирма.
Ключови думи: търговски персонал, мотивация, форми и методи за мотивация, управление на трудовите ресурси във фирмата, производителност на труда, конфликти сред персонала, морални и материални стимули, работна заплата, степени и скала на мотивацията, подбор и планиране на персонала; ресурс, преструктуриране на икономиката, възможни степени на въздействие, персонална оценка на трудовите ресурси.
]]>
