|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
“Отраслово икономически факултет”
Катедра “Индустриален бизнес и предприемачество”
Отношението “ръководител - подчинен”
Доклад
гр. София
11.2005г
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Дефиниране на лидерството - 3 -
1.1. Концепции за лидерството - 6 -
1.2. Функции и качества на ръководителя - 9 -
1.3. Взаимоотношенията между групата и индивида - 11 -
1.5. Стилове на ръководство - 12 -
3. Теория за промяна на отношенията лидер - подчинен - 16 -
3.1. Заместители на лидерството - 17 -
3.2. Обслужващо лидерство - 18 -
3.4. Подходът към най-доброто съответствие - 18 -
3.6. От днес към бъдещето - 20 -
4. Използвана литература - 22 -
В специализираната литература се срещат много дефиниции на лидерството, които могат да се разделят в три направления. Първото определя лидерството като свойство, второто - като процес, а третото - едновременно като свойство и като процес. Изследователите на първото направление приемат, че лидерството е сбор от качества, множество характеристики, притежавани от личностите които успешно упражняват влияние. Разглеждането на лидерството като процес означава, че то пряко, непринудено влияние и координиране на действията на групата по посока на постигане на целите и. Третото направление съгласува тези характеристики и определя лидерството пряко, непринудено влияние на личности, притежаващи съответните качества по посока на постигане на дадена цел.
Както се вижда, и в трите направления при дефинирането на лидерството като ключовата характеристика се приема упражняването на влияние. Според виждането на повечето на повечето специалисти лидерствето означава, че една личност е над другите, издиганата до елита и привилегированите класи. Лидерът, който носи отговорността за организиране или координиране на работата на другите и се стреми да доведе нещата до техния край чрез тях, се изправя пред някой специфични проблеми на управлението.
Търсенето на окончателните отговори за същността и детерминантите на лидерството е подпомогнато от множество емпирични изследвания, реализирани от гледна точка на различни операционализации на основните му измерения. Изследователите поставят ударение върху различни същностни характеристики: действителните отличителни черти на личността на лидера, поведенчески стил на ръководителя, природата на задачата, която решава, или контекста на ситуацията, се разгръща неговата дейност.
Най-широко разпространените дефиниции за понятието лидерство са:
Голямото разнообразие при дефинирането на лидерството е резултат от части от разнообразните изследвания и широкия спектър от приети методологии. Някои изследвания са ориентирани към проучване на характеристиките на индивидите, заемащи формални лидерски позиции, докато други - към характеристиките на онези, които проявяват лидерство, без значение дали заемат формални позиции или не. Важното в случая е да се отбележи, че лидерската перспектива е зададена и конструирана. Други съвременни изследвания са фокусирани върху характеристиките на тези, които заемат старши позиции и се смята, че проявяват лидерство. Освен това лидерството се дефинира като положителен сблъсък на работното място с колегите или чрез измерване на организационния успех.
Важно е да се разграничат изследванията на “далечното” от “близкото” лидерство, без това да означава, че едното е по-ценно от другото. Нужна е предпазливост, когато се прилага модел на лидерство, произлизащ от етническа или културна група, върху друга.
Разработването на концепция за лидерството трябва да отчита лидерската ефективност, организационния контекст, личността и нагласите на “последователите”, техния произход, етнос, пол и възраст. Нужно е да се обърне внимание и на комбинацията от характеристики на лидерите и подчинените, като фактори, влияещи върху лидерската ефективност.
Съвременното управление е парадоксално, тъй като интегрира противоположни е парадоксални сили. Критериите, ценностите и предположенията, които акционерите оценяват организациите, често са конфликтуващи, противоположни и взаимно изключващи се. Организациите се стремят да новаторски или гъвкави, но под контрола на мениджъра. От една страна служителите очакват възможности за развитие, а от друга, формализираните системи за планиране се приемат добре.
Съвременните организации създават тези парадокси. Необходимо е противоположните сили да се интегрират: общо глобално мислене, но локално управление, формални и неформални системи, гъвкаво планиране, динамично балансиране (равновесие), свобода в работата и предвиждане на целите.
4. Използвана литература
……………………………
Темата е изготвена 11.2005г.
Темата съдържа 1 графика
Ключови думи: дефиниция за лидерство, концепции за лидерството, функции и качества на ръководителя, взаимоотношенията между групата и индивида, ръководни роли и стилове, мотивация за труд, теория за промяна на отношенията лидер - подчинен (заместители на лидерството, обслужващо лидерство, супер лидерство, подходът към най-доброто съответствие).