 |
|
Университет за национално и световно стопанство
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Мотивационни теории
София, 2007 г.
Съдържание:
2. Съдържателни мотивационни теории
2.1. Теория на Маслоу за йерархия на потребностите.
2.3. Теория на социално придобитите мотиви на Дейвид МакКлелънд
2.4. Двуфакторна теория на Херцберг
3. Процесуални теории за мотивация
1. Увод
Мотивацията е сложен процес, защото човешката психика е сложна и хората имат сложни съвкупности от потребности. Процесът е сложен и защото условията на труд са различни в широк смисъл и влияят по различен начин на мотивацията. Сложността на процеса произтича и от това, че човекът и условията на средата непрекъснато се променят. Общата цел на мотивационните теории е да се изяснят причините за трудовото поведение. За изследване на възникването, съхранението или промяната в поведението тези теории използват различни фактори (променливи) и се опитват да изяснят взаимозависимостите между тях. Мотивационните теории се диференцират на:
· съдържателни теории;
· процесуални теории.
Съдържателни мотивационни теории.
Те изхождат от основните потребности, които мотивират човека. Занимават се с идентифициране на това, кое в човека или в работната среда подбужда към дадено поведение. Известни са и под названието теории на потребностите. Потребностите се като източник на желания и цели, които формират поведението.
Процесуални теории за мотивация (теории за мотивационния процес).
Те отделят внимание най-вече на процесите, които насочват човека да постъпва по един или друг начин. За тях основен интерес представляват по-скоро психичните механизми и процеси, свързани с мотивацията. Те се опитват да обяснят процеса на мотивацията, как се направлява, как се подбужда.
……………………………..
Според концепцията на Маслоу, когато определена базова потребност бъде задоволена, друга, следваща по ранг, става доминантна и вниманието на индивида се насочва към нея. Последната група потребности никога не могат да бъдат задоволени напълно. Първичните потребности са универсални за всички хора, но интензитетът им може да бъде различен при различните индивиди. Те продължават да съществуват дори и когато временно не са доминантни като мотиватори и индивидът постоянно и автоматично се връща към тях. Когато те се задържат в състояние на неудовлетворяване за дълго време, проявяват тенденцията да доминират поведението. Колкото по-ниско в йерархията се намира една такава потребност, толкова влиянието й е по-силно.
…………………………………..
"Комплексният" тип мотивационна ориентация в категоризацията е свързана с акцент върху равнището на собствените способности. "Постигащо" мотивираният индивид се стреми да изпълни задачата и да се заеме със следващата, нуждаейки се от стандарти и норми, спрямо които да сравнява постиженията и успехите си. Той изпитва вътрешно удовлетворение по-скоро от самото добро изпълнение на работата. Управленските проблеми на този тип са свързани преди всичко със следната опасност - опиянението от компетентността, от умението и от самата работа може много често да предизвика изкривено възприемане и недооценка на междуличностните отношения и на рационалните (нормалните, оптималните, смислените) равнища на изява.
………………………………….
Врум разглежда мотивацията като производна от три променливи(фактора): валентност (предпочитание), инструменталност и очаквания. Очакването е вероятността, че дадена активност (действие) ще доведе до определен резултат. Тази вероятност се определя субективно от лицето, което взема решение дали да предприеме действие или не. Изразява се с числена стойност между 0 и 1.
…………………………………
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Андреева, Основи на управлението. Изд. ВСУ; 2004;
2. Еволюция на управленската наука и на управленското мислене.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата не съдържа таблици, картинки; съдържа схема.
Ключови думи:
фрустрация, съдържателни и процесуални теории, теория на Маслоу за йерархия на потребностите, ERG-теория на Алдерфер, Теория на социално придобитите мотиви на МакКлелънд, двуфакторна теория на Херцберг, теория на очакванията на Врум
]]>
