|
Югозападен университет “Н. Рилски”
Стопански факултет
ДИПЛОМНА РАБОТА
ТЕМА:
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД БЪЛГАРСКАТА БОЛНИЦА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗДРАВНИЯ МЕНИДЖМЪНТ
ВРАЦА – 2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
2. Необходимост и основни параметри на Здравната реформа в България
2.1. Необходимост от реформа в здравеопазването
2.2. Същност, цели и съдържание на здравната реформа
2.3. Реформиране на болничния сектор – проблеми и предизвикателства
3. Икономически аспекти на здравната реформа
3.1. Потребител и производител в системата на здравеопазване
3.2. Болницата – определение, функции, мисия и цел
3.3. Болница и производствена фирма – опит за съпоставка
4. От управление на болничната система към мениджмънт на фирмата Болница
4.2. Финансиране на болничния сектор
4.3. Недостатъци в системата на финансиране на болничната система
4.4 Управление на човешките ресурси в болничната система
4.5. Маркетинг - микс в болниците
5. Качеството на болничната помощ – същност и съдържание
Една от най-сложните системи в социално-културната сфера е тази на здравеопазването. Сложността произтича от многообразните форми на здравните структури, на финансиране и отношения – пазарни и непазарни, регулации и дерегулации, икономически и административни, етични и неетични.
Икономическото значение на системата на здравеопазване се обуславя от факта, че тя ангажира 3-4% от заетите в националното стопанство, както и от това, че в нея се влагат 4 милиарда частни и обществени пари и произвежда около 5% от БВП. По-важното е, че системата на здравеопазването предоставя професионални услуги, насочени към опазване, възстановяване и укрепване на здравето на населението, с което влияе върху човешкия капитал, върху количеството и качеството на работното и свободното време, необходимо за производство на други блага за развитие на човека.
В края на 90-те години и през 2000 г. системата бе подложена на радикални реформи в нормативната база, собствеността, финансирането и заплащането на изпълнителите на здравна помощ. Основанията за това бяха значителните деформации в предходната система. Секторът болнична помощ обхваща над 300 болници, които бяха регистрирани по Търговския закон като търговски дружества с държавна и общинска собственост. Около 20 университетски болници и национални здравни заведения останаха изключителна държавна собственост.
..................................................................
Здравеопазните системи във всички страни в по - малка или в по - голяма степен непрекъснато се реформират, адаптирайки се към различни специфични фактори, отчитайки постиженията на науката медицина и винаги стоящи в основата им икономически фактори.
СЗО изтъква, че независимо от съществуващите различия в европейските системи на здравеопазване по отношение на тяхното финансиране и организация, постоянния стремеж за снижаване на разходите и ефективно използване на ресурсите подновява интереса към пазарните принципи като възможно решение.
Констатацията на СЗО не е изненадваща в общия климат на реформи и подобряване на здравните услуги.
Необходимостта от радикална здравна реформа в Република България е категорична и безусловна по няколко причини:
Ø Влошено здравно състояние на нацията в резултат на негативното въздействие на редица рискови фактори, на някои вредни екологични фактори, както на острите и хронични стресови състояния.
................................................................
Съгласно Лисабонската стратегия от 2001 г. главната цел за здравеопазването през първите 5-7 години от присъединяването на България към Европейския съюз е да се постигне по-високо покритие на населението с достъпна и качествена медицинска помощ, насочена към подобряване на здравния статус и качеството на живота при гарантиране на финансова устойчивост. За постигане на тази цел е необходимо изпълнение на следните по-важни задачи:
Приемане на дългосрочна стратегия за изграждане на капацитета на българското здравеопазване, която да изведе на преден план водещите приоритети;
Утвърждаване на Национална здравна карта, която да определи рамката на заведенията за болнична помощ, тяхното местоположение и мощност;
Преструктуриране на болничната мрежа чрез увеличаване на броя и относителния дял на леглата за рехабилитация и продължително лечение;
Провеждане на приватизация в три основни форми – на дейност, на собственост, чрез договор за управление;
Установяване на адекватно за българските условия и средните за ЕС нива на съотношение на публично и частно партньорство.
Големите разходи на болниците налага разглеждането им като икономически субекти. Това прави актуално изучаването на болничната икономика. Новият етап на българската здравна реформа предизвиква фундаментални промени в икономическото поведение на болничния мениджмънт – от пасивното предлагане на болнично услуги към активно изучаване на търсенето им и съобразяването на тяхното производство с това търсене.
Библиография:
1. Петрова З., Чамов К., Гладилов С., Качеството на здравеопазването – съвременни измерения и тенденции, С.,2008
2. Попов М. проф. д-р и кол. Основи на болничното управление, С., 2000
3. Иванов Л. проф. д-р и кол., Болничен мениджмънт, С., 2005
4. Давидов Б., Болнична икономика, С.,2004
5. Нормативни документи в здравеопазването
6. Шопов Д., Наръчник по управление на човешките ресурси , С., 2002
7. Куерво Х. и кол., Управление на Болницата, С., 2000
8. Гладилов С. доц. д-р и кол. Икономика на здравеопазването , С., 2000
9. Списание “Здравен мениджмънт” бр.2 и бр.3 / 2007
10. “Национална здравна стратегия на правителството 2008 - 2013”
11. Димитров М., и кол., стратегия за ускорено иконом. развитие на Р България
Темата е изготвена 10. 2008г.
Темата съдържа таблици.
Най – новите данни в темата са от 2008г.
Ключови думи:
здравен мениджмънт, болничен сектор, реформа в здравеопазването, финансиране на болниците, доболнична и болнична помощ, европейски стандарти, НЗОК, клинични изпитвания на лекарства, дентална медицина, леглоден, капитация, реимбурсиране, здравно осигуряване