 |
|
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ПО ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
КАЗУС
по
ОРГАНИЗАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ
на тема:
„Мотивация в организацията”
2007 г.
1. Характеристика на организационното поведение
2. Фактори влияещи върху мотивацията
1. Характеристика на организационното поведение
Организационното поведение фокусира своето внимание върху поведението на хората. Предметът на изследване е поведението на човека. Има два вида групи хора в организацията: мениджъри и психолози, като те изследват човека в организацията. Организацията е ключов проблем при изследването. Също така е важно да се обърне внимание и на управлението. Когато изследване организацията и организационното поведение, трябва да познаваме различните подходи и да се опираме на тях. Много важно е също така да познаваме и спецификата на организацията. Когато изследваме една организация използваме психологическия подход, който зависи от междуличностните отношения.
Организационното поведение се опира на социалната психология, където се изследват човешките групи, опира се и на социологията. В организационното поведение трябва да имаме ясна визия за психологичната работна среда. Когато разглеждаме организацията ние трябва да я разглеждаме, като организация на интересите и целите. Поведението на човека в организацията зависи от целите, които човек си поставя, а също така и от интересите, които има. Хората в организацията преследват общи цели и интереси, като групите преследват специфични цели. Хората в организацията избират модел на поведение в зависимост от своите цели и интереси.
....................................................................
4. Системи за стимулиране
В заключение можем да кажем, че мотивацията не е единственият фактор, определящ резултатите от работата на индивида, но е основно средство за пълноценно използване на персонала в организацията. Способността да мотивират хората е определящ критерий за качествата на мениджърите. Мениджърите трябва да имат отлични комуникативни способности и дарба да формират ценности, да знаят как да подтикнат хората, за да осигурят изпълнението на задачата.
Системите за стимулиране през 80 –те години са:
- система на Е. Хей;
- система за оценка на заслугите и личните качества;
- система „Лайф”;
- система за стимулиране на сътрудниците с „блокирали възможности”
Освен посочените системи за материално стимулиране в развитите страни са известни още десетки системи, отразяващи както различни подходи към ефективността, така и различни теории, школи и направления в мениджмънта, различни национални традиции и ценности и др.
.........................................................................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Армстронг М. Управление на човешките ресурси Бургас 1993 г.
2. Каменов К., Организационно поведение; Свищов; Акад. изд. Ценов; 1998 г.
3. Наумов Ли.; Организационно поведение; Рал Колобър; София; 2004 г.
4. Панайотов Д. „Организационно поведение” 2007 г. НБУ
5. Палешутски К. «Мениджмънт» София ИК «Форчън»1992г.
6. Паунов М., Организационно поведение; Сиела; София; 1997 г.;
Темата е изготвена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
организационно поведение, мотивация в организацията, стимулиране на персонала, фактори влияещи на поведението, работна заплата, заемана длъжност, организационен мениджмънт, работа в екип, трудова активност
]]>
