 |
|
СУ “Св. Климент Охридски”
Факултет по педагогика
РЕФЕРАТ
По Икономика на образованието
На тема:
Трудово възнаграждение
Магистърска програма:
Квалификация и пренасочване на работна сила
София, 2004 г.
Съдържание:
1. Същност на трудовото възнаграждение
1.3. Системи за определяне на трудовото възнаграждение
1.5. Ред за определяне на трудовото възнаграждение
2. Трудово възнаграждение за длъжността “учител” в средното образование
3. Ред и гаранции за изплащане на трудовото възнаграждение
……………………………….
Трудовото възнаграждение представлява престацията от работодателя на служителя за предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила. То е плащане на служителя за престираната от него работна сила. По начало възнаграждението е парично плащане. Само по изключение определена част от него може да бъде изплащано в натура. То е парично задължение на работодателя и парично вземане на служителя. Трудовото възнаграждение изразява имуществения характер на трудовото правоотношение. Този му характер се определя от паричния характер на възнаграждението като благо.
Изплащането му е едно от основните задължения на работодателя. Забавянето в това отношение може да доведе до едностранно прекратяване на трудовия договор от служителя без предизвестие (чл. 327, т. 2 КТ).
…………………………
Минималната работна заплата се определя за най-ниско квалифицирания труд, полаган при нормални условия. Нейният размер се установява с оглед на необходимостта да се задоволят основните жизнени потребности на служителя. Той се определя от Министерския съвет (чл. 244, т. 1 КТ) и заплатата е национална, т.е. прилага се за цялата страна; за всички работещи; независимо от отрасъла, вида собственост и основанието, от което е възникнало трудовото правоотношение. Минималната заплата се определя като минимална месечна и минимална часова. Минималната месечна се определя за нормалната продължителност на работния ден – 8 часа, и за изработване на всички работни дни в месеца. Размерът й периодично се осъвременява.
…………………………………
Редът за изплащането на трудовото възнаграждение обхваща три основни момента – мястото, сроковете и начина на изплащане на възнаграждението. Мястото е самата месторабота на служителя, като смисъла е в това да се създаде яснота, сигурност и улеснение по отношение вземането на възнаграждението. Заплащането обикновено е два пъти месечно – авансово в средата на месеца и окончателно в края на месеца. Законът допуска и плащане с друга периодичност, но само когато бъде изрично уговорена между страните. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на служителя, в брой срещу подпис по ведомост или срещу разписка на работника. По изключение изплащането може да стане след писмено искане на негови близки, като законът не определя понятието “близки”, нито техния кръг. Освен по споменатите начини служителят може да се разпореди (отново писмено) възнаграждението му да се превежда на влог в посочена от него банка.
Използвана литература
1. Мръчков, В. Трудови отношения. С., 1998.
2. Мръчков, В. Трудово право. б. м., 1997.
3. Наредба №2 от 05.03.2002 г. за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в средното образование. ДВ, бр. 76, 2002.
Темата е изготвена 2004 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
работна заплата, системи за определяне на трудовото възнаграждение, трудово възнаграждение на учителите, изплащане на трудовото възнаграждение, обезщетение
]]>
