 |
|
Университет за национално и световно стопанство
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Теория на вземане на потребителско решение
София, 2007 г.
Съдържание:
1.1.2. Класификация на решенията в зависимост от функциите на управление
1.1.3. Подходи при вземането на решения
1.1.3.2. Решения, основани на логиката
2. Етапи на процеса на вземане на решение
2.2. Формулиране на ограниченията и критериите за избор на решение
2.3. Определяне на алтернативите
3. Реализация и оценка на решението
4. Други фактори, които оказват влияние върху процеса на вземане на решение
4.1. Личностни оценки на ръководителя
4.2. Средата, в която се вземат решенията
4.2.4. Време и променяща се среда
4.2.5. Информационни ограничения
4.2.6. Поведенчески ограничения
4.2.7. Взаимна зависимост между решенията в организацията
………………………………
Вземането на решения е най-важното нещо, което прави един ръководител. Както способността да комуникира, така и способността да взема решения, представлява умение, което се развива и усъвършенства с опита и възрастта. Всеки човек взема на ден десетки решения, а през целия си живот - хиляди и хиляди решения.
Решението представлява избор на алтернатива. Решение е изборът сутрин човек с какво да се облече, какво да закуси, в коя организация да работи или с кого да се задоми. В менюто за обяд могат да фигурират двадесет наименования, в университета - 50 специалности. Но всички ежедневни решения хората вземат без много да се замислят. Когато става дума къде да започнем работа и в кой квартал да си купим жилище, решаваме след много сериозно обмисляне в продължение на дни и месеци, а понякога и години. Вземането на решения в управлението представлява далеч по-систематизиран процес. Вземането на решения в частния живот касае само отделния индивид или няколко свързани с него други персони. Докато мениджърът прави избор не само за себе си, но и за организацията и други работници. Ръководителите, които стоят на върха на йерархията в голяма организация, вземат решения за изразходване на милиони левове. И което е по-важно, такива решения оказват силно влияние върху живота на много хора. А някои управленски решения буквално изменят хода на историята. Пример за такова е решението на президента Труман за употреба на атомната бомба.
……………………………………
Когато разглеждаме процеса на вземане на решения, трябва да се имат предвид два момента. Първият – вземането на решения като правило е нещо, което се прави сравнително леко. Трудно е да се вземе добро решение. Вторият момент – вземането на решение е психологически процес. Всички знаем от собствен опит, че не винаги човешкото поведение е логично. Понякога човек се движи по пътя на логиката, а друг път – на чувствата. Затова не бива да се учудваме на обстоятелството, че вземаните от ръководителя решения варират от спонтанни и необмислени до логични и рационални. При вземането на решение ръководителят се намира под въздействие на такива психологически фактори, като: социална обстановка, натрупан опит и лична ценностна система. Процесът на вземане на решения има интуитивен, логически или рационален характер.
……………………………………
Когато ръководителят събира информация на първия етап, той трябва да мисли и за това какво ще прави по-нататък с нея. Много от възможните решения на даден проблем няма да бъдат реалистични, тъй като нито ръководителят, нито организацията разполагат с достатъчно ресурси за тяхната реализация. Освен това, причините за проблема могат да се намират извън организацията. Те могат да бъдат закони и решения на централни органи, които ръководителят не може да промени. Затова ръководителят е длъжен безпристрастно да определи същността на ограниченията и след това да пристъпи към формулиране на алтернативи.
Ограниченията варират и зависят от ситуацията и от конкретния ръководител. Някои общи ограничения: недостатъчно ресурси; недостатъчен брой работници с необходима квалификация и опит; неспособност да се закупят ресурси на приемливи цени; потребност от нова технология - още неразработена или твърде скъпо струваща на пазара; изключително остра конкуренция; закони и етични съображения.
…………………………………
2.5. Избор на алтернатива
Ако сме преминали коректно през предишните четири етапа, то вземането на решение на този етап е нещо елементарно. Ръководителят просто избира алтернативата с най-благоприятни общи последствия. Ако проблемът е сложен и се налагат множество компромиси, ако информацията е малко и анализът субективен, то може да се окаже, че нашият избор не е най-добрият. В този случай на помощ идват логиката и нашият опит.
Използвана литература
1. "Психосоциални проблеми на труда" (сборник). С., Изд. на БАН, 1995
2. Русинова, В. "Психологични фактори за ефективност на труда". С., 1980
3. Шопов, Атанасова "Управление на персонала". С., 1995
4. Смит, Уейкли "Психология на организационното поведение". Варна, 1992
5. Джонсън "Едноминутният мениджър". С., 1989
6. Питърс, Уотърман "Към съвършенство във фирменото управление". С., 1988
7. Армстронг "Управление на човешките ресурси". С., 1993
Темата е създадена 2007 г.
Темата съдържа графики.
Ключови думи:
видове решения, организационни решения, функции на управление, интуитивни, логически и рационални решения, диагностика на проблем, избор на решение, определяне и оценка на алтернативите, избор на алтернатива
]]>
