Дипломна работа

Географското положение на България я поставя на кръстопът спрямо Европа, Азия и Африка и определя нейното стратегическо място на политическата карта на Европа и Балканския полуостров, спрямо райони богати на суровини и световни пазари. Това определя и интереса на съседните държави, САЩ, Русия, Япония, страните от Западна Европа към нейната територия, както в миналото, така и на съвременния етап от нейното развитие.

Още от древни времена България е основен кръстопът за пътуване, преминаване на войски и транспортиране на стоки, свързващ Западна Европа и Близкия изток. Преминаването през нашата страна спестява време и средства на пътниците. При военни конфликти воюващите страни често водят преговори с България за преминаване през териториите й с цел съкращаване на пътя на войсковите части. Транспортирането на суровини и стоки между Изтока и Запада през българските територии спестява финансови средства и повишава конкурентноспособността на стоките като намалява разходите за придобиването им, а оттам и пазарната им цена.

С развитието на видовете транспорт, преминаващите през България започват да използват различни транспортни средства. Развитието на транспортната ни инфраструктура, както и технологичния напредък на българския транспорт, предлагат на преминаващите допълнителни възможности за по-удобно и по-бързо пътуване и транспортиране на стоки. Технологичното развитие на българския транспорт прави българския транспортен възел особено привлекателен.

Развитието на българската авиация и нейното модернизиране според световния технологичен напредък дава особено преимущество на въздушния транспорт пред останалите. Все още останалите видове транспорт са предпочитани за транспортиране на товари. За пътнически цели обаче въздушният транспорт е най-бърз и най-удобен. Членството на България в НАТО също става причина за използването на българското въздушно пространство от останалите членки на съюза.

Кандидатстването на България за членство в ЕС също е фактор, определящ експлоатирането на българското въздушно пространство. Българският въздушен кръстопът е обект на особен икономически интерес от страна на членките на ЕС. Затварянето на Глава “Транспорт” от преговорите за членство и модернизирането на българските летища до постигане на условия, отговарящи на европейските стандарти, стимулира допълнително значението на България за европейския въздушен трафик като предлага отлична координация на преминаващите самолети.

Актуалността на темата се определя от приемането на България в ЕС на 1-ви януари 2007 г., което окончателно реши въпроса с възловото значение на нашето въздушно пространство.

Целта на дипломната работа се изразява в посочване на причините, които определят ролята на българския въздушен кръстопът за европейския въздушен трафик и очертаване на перспективите, свързани с него.

Задачите, поставени пред разработката, са свързани с детайлно разглеждане и анализ на причините за значимостта на българското въздушно пространство и характеристика на развитието на българския въздушен транспорт към днешна дата, да се разгледат международните спогодби като основни източници на интерес към нашето въздушно пространство, както и да се синтезират перспективите за развитие на тези интереси.

…………………………………………….

4. Състояние на българския въздушен транспорт и трафик

Нивото на развитие на българския въздушен транспорт може да се покаже представително от основната българска аерогара – а именно тази в столицата. Аерогара София е разположена на кръстопътя на три от паневропейските транспортни коридори и осигурява основния транспортен достъп по въздух на България към останалата част от света – Европа, Азия, Северна Америка и Африка. Летището се намира на 5 км североизточно от центъра на столицата. Основният въздушен трафик е международен, с пътнически, чартърни и товарни полети. Поради ниска икономическа ефективност, превозите по редовни вътрешни линии се извършват по направлението София - Варна - София. Броят на превозените пътници по въздуха за 2004 г. е над 1,5 млн. души. Транспортното обслужване на Аерогара София се осъществява с автобуси на градския транспорт, маршрутни таксита и леки таксиметрови автомобили. Засега няма реализирана алтернатива за превоз на пътници с друг вид градски обществен транспорт. Изборът на пътниците (особено тези с багаж) се насочва към ползване на таксиметрови услуги или превози с лични и служебни моторни превозни средства. Това води до затрудняване на уличното движение, замърсяване на въздуха от двигателите, увеличаване на пътнотранспортните произшествия и др. От тук произтича и нуждата от повече места за паркиране на Аерогара София. Това е характерен проблем на повечето световни летища, проектирани и строени през 50-те години на миналия век. Капацитетът на паркингите е толкова ограничен, че самите служители са принудени да идват на работа с обществен транспорт вместо да ползват личните си автомобили. Общата цел на авиокомпаниите за непрекъснатото повишаване нивото на обслужване на своите пътници не може да се реализира без наличието на бързи транспортни връзки между центъра на града и обслужващото го летище. По тези причини е необходимо да се предложи такъв вид транспорт, който е в състояние да накара пътниците да предпочетат обществените превози от и до летището, вместо пътуване с лични автомобили.

Летище София е основната врата към България и осигурява добра пътническа връзка с Европейския съюз и останалия свят в този много важен момент от развитието на страната - приемането й в Европейския съюз. Същевременно положителен знак е, че независимо от сложността и мащабите на проекта, той приключи успешно. Това показва, че когато всички усилия се мобилизират, България демонстрира добра способност за усвояемост, което от своя страна е от ключово значение за успешното й функциониране като страна - членка на ЕС.”

……………………………………………….

Втора глава

Регулация на българския въздушен транспорт

1. Правна уредба на въздушния трафик

Българското въздухоплаване се регламентира правно от Закона за гражданското въздухоплаване. Намесата на държавата се проявява на следните равнища:

Парламентът на страната е приел необходимата законова нормативна уредба, а Министерство на транспорта – съответните подзаконови нормативни актове, регламентиращи функционирането на транспортния пазар и пазара на транспортната инфраструктура. По отношение на летищната инфраструктура такива са: Законът за гражданското въздухоплаване (глава четвърта „Летища” и глава десета „Такси”) и съответните наредби за неговото прилагане .

Държавата упражнява правата на собственост върху инфраструктурата и предлага достъп до нея чрез еднолични държавни търговски дружества или чрез предоставянето на концесия за ползване на частни летищни оператори. Тя организира конкурсите и търговете за даване на концесии и определя правилата за допускане на кандидатите до тях. Чрез бюджета на Министерството на транспорта се осигуряват необходимите средства за финансиране на дейностите по осигуряване безопасността на полетите и поддържане и развитие на гражданските летища за обществено ползване освен когато в международен договор е предвидено друго или е предоставена концесия.

……………………………………………….

Заключение

Възловото географско положение на България е играело, играе и ще продължава да играе важна роля в развитието на всички стопански сфери в страната и международните й връзки. Българският кръстопът има особено значение за европейския въздушен трафик. Закриването на глава “Транспорт” и постигнатия напредък в развитието на българския въздушен транспорт са основни фактори, определящи мястото на България в Европейското въздушно пространство. От друга страна в последните години България се превърна в желана туристическа дестинация, към която проявяват интерес не само съседите й и руснаците, но и все повече западноевропейци. Това са трите фактори, които определят българския въздушен трафик.

В резултат на направения анализ може да се заключи, че пред българския въздушен транспорт има перспективи. До момента въздушният трафик на страната е нарастнал много. От гледна точка на международния туризъм – тя е включена в топ-класацията на най-голямата в света туроператорска фирма. Огромният туристически поток, реализиран през последните няколко години, разбира се, е свързан и с повишаване на пътническия трафик на България.

Перспективите пред българския въздушен транспорт са големи. Трафикът все повече се засилва. Като пълноправна членка на Европейския съюз България се очаква да увеличи своя въздушен трафик още повече. Това от своя страна предявява определени изисквания за по-нататъшно развитие на инфраструктурата. Предизвикателство пред България е да развие инфраструктура, която ще е адекватна на летищния трафик. България постига един от най-високите ръстове на летищен трафик в Европейския съюз.

Използвана литература

1) Брешков И, Политика в отрасъл транспорт, Научно - практическа конференция "Развитие и преструктуриране на транспорта в България", 2-3.06.1994 г. София, 1994.

2) Брешков, И., Актуални проблеми на транспорта при присъединяването на България към Европейския съюз, С., 2004;

3) Брешков, И., Управление на транспорта, С., 1993;

4) Василев, Е., Организация на пътническия транспорт, С, 1994.

5) Деведжиев, М., География на транспорта, С., 1996;

6) Димов, Н., Географското пространство и регионалното развитие на България: Новите измерения през ХХІ в. (Научна конференция “Развитие и преструктуриране на транспорта в България”), 1994;

7) Кирова, А., Дерегулация на транспорта в България – начало на прехода към пазарна икономика (Научна конференция “Развитие и преструктуриране на транспорта в България”), 1994;

8) Михайлов, М., География на транспортната система в България, С., 1998;

9) Мутафчиев, А., Икономика на транспорта, С, 1994.

10) Мутафчиев, А., Прогнозиране, планиране и анализ на стопанската дейност в транспорта, С, 1992.

11) Мутафчиев, Л., Икономика на транспорта, С, 1994;

12) Мутафчиев, Л., Основни въпроси на икономиката на въздушния транспорт, С., 1995;

13) Петков, Т.. Пазарът на въздухоплавателните услуги в Република България/в сб. Преструктуриране на транспорта в България и интегрирането му с Европейската транспортна система, Научна конференция 50 години специалност Икономика на транспорт, УНСС;

14) Първанов, Хр., Интеграционно - адаптивни транспортни системи, С., 2001;

15) Първанов, Хр., Транспортни системи, С., 2003;

16) Цанков, С, Ролята на транспорта за повишаване ефективността на общественото производство, С, 1978.

17) Закон за гражданското въздухоплаване;

18) Инструкция № 24 от 1 ноември 1999 г. за работа на Центъра за планиране и разпределение на въздушното пространство на Република България.

19) Наредба за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България.

20) Наредба № 15 от 25 октомври 1999 г. за аеронавигационно информационно обслужване.

21) Наредба № 20 от 7 април 1999 г. за удостоверяване годността за експлоатация на летища и летателни площадки и за лицензиране на летищни предприятия и оператори на летищна дейност.

22) Статистически годишник на Република България.

23) http://www.buisnessonline.com/www.buisnessonline.com

24) http://www.easyjet.co/www.easyjet.co;

25) www.eubulletin.mfa.government.bg

26) www.europe.bg

27) www.infotel.bg

28) www.mtc.government.bg

29) www.rfi.bg

30) www.ryanair.com

31) www.wizzair.com http://wizzair.com/

Темата е изготвена 2007 г.

Съдържа множество таблици.

Най – новата информация е от 2007 г.

Ключови думи:

български въздушен транспорт, въздушен трафик, международен туризъм, българско въздухоплаване, държавна политика, управление на българските летища, аеронавигационно обслужване, транспортна система, европейски стандарти, летищна дейсност

Дипломна работа

на тема:

ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ВЪЗДУШЕН ТРАФИК

2007

Съдържание

Въведение