 |
|
Дипломна работа
Лидерски стилове при управлението на конфликти в организацията
2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
СЪЩНОСТ И ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ ПРИ АНАЛИЗА НА ЛИДЕРСТВОТО ВЪВ ФИРМАТА
1. СЪЩНОСТ НА ПОНЯТИЕТО „ЛИДЕРСТВО”. ЛИДЕРЪТ ВЪВ ФИРМАТА.
2. ФУНКЦИИ И КАЧЕСТВА НА ЛИДЕРА ВЪВ ФИРМАТА.
3. ВИДОВЕ УПРАВЛЕНСКИ СТИЛОВЕ ВЪВ ФИРМАТА. МЕНИДЖЪРЪТ КАТО ЛИДЕР.
ЛИДЕРСКИ СТИЛОВЕ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА КОНФЛИКТИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА
1. СЪЩНОСТ НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА. КОНФЛИКТИ И РАБОТЕН ПРОЦЕС.
2. МАЩАБИ НА КОНФЛИКТИТЕ. КОНФЛИКТИ И СТРЕС НА РАБОТНОТО МЯСТО.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ. ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ В ПРОБЛЕМАТИКАТА
Фирменото екипно управление може да се прилага в различни организации, като позволява на всяка от тях своевременно да определя своята стратегическа ориентация, фирмена стратегия и политика на работа, обособена в работни екипи. Отличава се със своята фундаменталност, мащабност, перспективност, целенасоченост, сложност, комплекстност, иновационност и продължителност, които имат решаващо значение за цялостното развитие на българските фирми. Самото фирмено управление и организация на работа може да се разглеждат като непрекъснат процес на адаптиране към значимите промени в обкръжаващата среда и на тази база изграждането на ефективно функциониращи работни модели и стратегии. Подготвя частните организации за бъдещето, като чрез подходящи стратегии направлява тяхното дългосрочно развитие. Те им позволяват, от една страна, да се възползват от възникналите шансове, а от друга страна - да намалят евентуалните рискове.
Фирменото управление и планиране на работните процеси могат да се анализират обособено като важна съставна част от общата управленска стратегия и структура на работа притежава специфични особености на приложение на национално и регионално равнище. В настоящите условия е необходима правителствена програма за съживяване на българската икономика. Управлението в частния сектор е свързано с формулирането на стратегически цели и предприемането на стратегически действия, които имат жизненоважен характер за бъдещото развитие на бизнеса.
Фирменото управление е ориентирано към създаването на повече ценности във вид на различни предимства, ползи, изгоди, облаги и др. Позволява да се идентифицират възможностите в обкръжаващата среда, да се разкрият направленията на бъдещото развитие, да се създадат конкурентни преимущества, да се определят иновационните потребности, да се концентрират усилията на персонала, да се стимулира стратегическата дейност, да се съгласуват действията и др. Стратегическото управление като вид фирмено управление се осъществява на корпоративно, бизнес, функционално и операционно ниво. Прилаганите стратегии на всяко от посочените нива се отличават с определена специфика. Корпоративната стратегия трябва да се основава върху изградените конкурентни предимства и съществуващите характерни компетенции. Необходимо е да интегрира действията на мениджърите от всички йерархични нива във фирмата. Фирменото управление позволява адекватно да се реагира на промените в обкръжаващата среда, които предоставят, от една страна, благоприятни възможности за преуспяване, но, от друга страна, пораждат потенциални заплахи от проваляне.
......................................................
3. ЛИДЕРСТВО И КОНФЛИКТНОСТ В ОРГАНИЗАЦИЯТА. ЛИДЕРСКИ СТИЛОВЕ ПО ОТНОШЕНИЕ КОНФЛИКТНОСТТА ВЪВ ФИРМАТА.
ПРАКТИЧЕСКИ ПРИМЕР – АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ “МИРЕЛА”
Всяка фирма съществува и се развива във взаимодействие с външната среда. И фирмата и средата постоянно се изменят и промените влияят благоприятно или не на жизнеспособността на фирмата. Ако фирмата не успява да се адаптира към новите условия, тя просто престава да съществува, или в най-добрия случай не се развива. Оцеляването без развитие напред е при всички случай само временно отлагане на гибелта на фирмата. Единствения начин за ефективно оцеляване е непрекъснато развитие и усъвършенстване.
Всяка фирма среща трудности, породени от промените във външната среда или от самата нея. Големите проблеми са малко на брой, но могат да бъдат фатални. Всички други са съпътстващи и се явяват вторични, но също трябва да бъдат решавани, за да не „прераснат” до големи. В решаването на проблемите най-силният съюзник на фирмата са собствените и ресурси - човешки, материални, технически и др. По-ефикасните и действени ресурси са елитни, останалите второстепенни. Правилното планиране способства за оптимизация на фирмената дейност и минимизиране на потенциалните заплахи от околната среда.
Търсените ползи на фирмено ниво, следствие разработването на фирмена стратегия за работа, включваща и оптимизация на работната структура чрез офис планиране и проектиране, са в следните насоки:
1. Подобрен процес на взимане на решения от мениджмънта – мениджърите подпомагани от подобрени инструменти за взимане на решения, са способни да взимат по-добри и по-бързи решения, отговарящи на организационната стратегия. Офис планирането и прогнозирането на фирмената организация е предпоставка за ефективност на управленските процеси.
2. Подобрено управление на финансите на фирмата – финансовите и друг мениджъри може да упражняват по-строг контрол, правят по-добри прогнози за финансовите резултати и оценяват въздействието на оперативните промени върху основните показатели. Офис планирането оптимизира финансовите показатели на фирмата – от закупуването на офис оборудване, до оптимизация на работния процес при планиране на екипи за работа и контрол върху оказваните услуги;
3. Подобрено обслужване на клиентите и задържане на настоящите клиенти – интегрираната информация за клиенти позволява на организациите да обслужват клиентите си по-бързо и по-ефективни и по този начин да повишат удовлетворението на клиентите, тяхната лоялност и следователно да ги задържат като такива. Ефективността при офис планирането способства за ефективност и качество на обслужващите процеси, както и за конкурентни предимства на фирмата.
4. Улеснен растеж и повишена гъвкавост – сигурните информационни решения позволяват за по-гъвкава и бързо отговаряща на промените организация. Те позволяват бърз растеж и по-лесно интегриране на други организации. Офис планирането повишава гъвкавостта и адаптивността на фирмата спрямо външни фактори на влияние.
.....................................................
ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ. ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ
Вместо заключение следва да си зададем редица въпроси. Например, доколко сме готови ние като народ и държава да посрещнем предизвикателствата на времето изразени в необходимостта от създаването на творчески личности като масов феномен в различните области на практиката и теорията. Не се ли явява изграждането на български Homo creativus единствена реална алтернатива пред опасността да се разпилеем като народ и да изчезнем като държава под тежестта на налегналите ни проблеми – социални, демографски, икономически и други. Ще успеем ли да го създадем Човекът творчески като масов феномен на фона на проблемите в образованието? Готови ли са българското общество и българската наука, интелектуалци и творци да внесат посилния си принос за подобно създаване? А българската педагогика, училище и университет? Каква ще бъде ролята на българските учени и професионалисти в процеса на евентуално създаване на този български Homo creativus?
Както се вижда въпроси сериозни, въпроси даже бихме казали съдбовни. Оставаме с надеждата, че нацията ни ще намери сили да даде достоен отговор на всички тях във времето.
В заключение може да се каже, че ситуационните теории предлагат значително по-голям избор на поведение, отколкото тези, основани на поведенческсия подход или подхода на личните качества. Въпреки това те също не могат да обхванат огромното многообразие от алтернативи и предизвикателства, пред които е изправен лидерът на организацията. Всичко това подсказва великото значение и отговорност на ръководителя и неговата дейност за успеха на организацията. Със съзнанието за тази отговорност и решаваща роля трябва да се проникне всеки, който се стреми да стане лидер.
Друг ключов фактор за формирането на силна и ефективна управленска воля в при управление и контрол на стратегическия процес е създаването на управленски екип. Колкото и каквито и изключителни лидерски качества да притежава висшият ръководител, физически не е възможно той да извършва цялата управленска дейност. Затова най-важна задача на лидера е да създаде мощно ръководно ядро – управленски екип. Известно е от многогодишната управленска практика, че провалите във всички сфери на човешката дейност като правило идват не толкова от неблагоприятното въздействие на външната среда, колкото са резултат от вътрешни раздори, дрязги и междуособици.
...........................................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
лидер – функции и качества, лидерски стилове, управление на конфликти, висш изпълнителен ръководител (ВИР), стрес на работното място
]]>
