 |
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Лидерство, фирмен мениджмънт и фирмена стратегия.
Природа на социалните организации
2007 г.
Съдържание:
1. Въведение в природата на фирмените организации от гледна точка тяхното управление
2. Видове ръководители в организациите
2.1. Ръководители според йерархията на организацията
2.2. Ръководители според организационната структура и делегираните пълномощия
4. Управленски роли и умения на лидерите в организацията
5. Класически подходи към управлението на организацията
7. Системен и кибернетичен подход в управлението на фирмата
8. Ситуационен подход в управлението
10. Природата на етиката в управлението
11. Решения в управлението на организацията (същност, проблеми, подходи при вземане на решенията)
12. Основната функция “Планиране” (природа, елементи, процеси)
13. Организационно управленска структура на организацията (същност и типология)
14. Пълномощия, власт, централизация и децентрализация на управлението в организацията
16. Лидерство и подходи за вземане на управленски решения
………………………………
Лидерът е активен, общителен и подчертано заинтересован от осъществяването на груповите цели и интереси. Никога не остава равнодушен към общите проблеми и открито и неуморно демонстрира усилията си за тяхното решаване. Винаги е активна страна в общуването и винаги предлага идеи. Но също и умее да изслушва и никога не пренебрегва идеите и предложенията на колегите си във връзка с решаването на всеки конкретен проблем. Лидерът се грижи всеки член на екипа или отдела да взема пълноценно участие както в обсъждането на задачите, така и в действията по тяхното решаване. Той не винаги е най-компетентния в екипа, но благодарение на организаторския си талант успява да подпомогне изработването на най-компетентните решения в него. Чрез организационния си усет лидерът успява да осигури възможност на всеки член да се включва активно в съвместните дейности, така че никой да не остава изолиран или пренебрегнат в желанието си за изява. Именно с това си отношение лидерът успява да спечели симпатиите и уважението на останалите в екипа. И тъкмо зад тези качества се крие една често срещана разлика между лидерската нагласа и тази на мениджъра, а именно: Лидерът вижда в колегата си неговата личност, докато мениджърът е по-склонен да вижда в служителя си неговата длъжност. Лидерът се отнася към другите служители като към партньори, но за мениджъра те са преди всичко подчинени. Първият повече държи на качествата и уменията, а вторият набляга на задълженията. Не само защото е фаворит на групата, но и защото е непосредствено вътре в нея, лидерът регулира динамиката на междуличностните и служебните отношения по-успешно, отколкото мениджъра. Лидерът по правило е чувствителен към колебанията в емоционалните настроения на групата. От една страна, той усеща кога климатът в екипа клони към съгласие и използва този положителен тонус, за да насочва груповата енергия към реализирането на една или друга цел.
…………………………
Според функционалният подход, всеки ръководител трябва да изпълнява в своята дейност общи функции: да определя целите, да решава какво трябва да се направи за тяхното реализиране и да осигурява реализацията им; да организира, да класифицира и да разпределя работата им; да осигурява мотивация на хората и колектива; да анализира и оценява дейността на организацията, групите и лицата, работещи в нея.
Междуличностните роли, които изпълняват ръководителите са три: лидер, връзка и фигурант.
Ролята на лидера е свързана с използването на власт, координационни и мотивационни средства за насочване, координиране и мотивиране на подчинените. Ролята на лидер включва и контролна дейност.
Ролята на връзка – ръководителят създава и развива приятелски (неформални) отношения с индивиди и групи извън неговата сфера на непосредствена отговорност.
Ролята на фигурант изисква задължения, символични или церемониални по своята същност.
Информационни роли – всеки ръководител е централна фигура при получаване, класифициране и разпределение на информацията, свързана с областта, която ръководи. Междуличностните му контакти му помагат да събира и получава информация в ролята на наблюдател, да я предава в ролята на разпространител и ролята на говорител.
…………………………
Линейните пълномощия се реализират от линейни ръководители или органи на управление.
Щабните пълномощия се реализират от щабни специалисти, подчинени на линеен ръководител.
Функционалните пълномощия се реализират като разновидност на линейни пълномощия от щабни специалисти в границите на дадена функционална област.
Фактори, влияещи на централизацията – външни фактори, особености на организацията – размери; фактори, които действат в двете направления; фактори, които са неблагоприятни за предаване на пълномощия.
Предимства на централизацията – подобрява се контролът; намалява се стремежът за увеличаване на размера на отделни отдели за сметка на други;по-икономично и лесно се използват знанията на персонала.
Предимства на децентрализацията – решенията се вземат от ръководители, които стоят по-близко до проблема; стимулира се инициативността; на младите ръководители се предоставя възможност за растеж и професионално израстване.
……………………………
Управленското решение трябва да отразява интересите на цялата система, която се управлява, да бъде съгласувано, да бъде ясно формулирано, обосновано и конкретно Това означава в него да бъдат посочени мястото, времето и начинът на изпълнението му, както и изпълнителите му. То трябва да отговаря и на някои други, не по-малко важни изисквания и следва да бъде взето на необходимото равнище на управление. Също така е важно то да бъде взето навреме, тъй като ефективно е само своевременно взетото решение.
Решенията по характер на изпълнителите могат да бъдат индивидуални и групови.
Иманентна характеристика на решенията е това, че те се осъществяват с поглед в бъдещето и при известна степен на несигурност; информационната осигуреност е много важна за управленските решения, но за съжаление не винаги е достатъчна и често дори не описва напълно проблема.
Относно вземането на решения според тези ограничения ще разгледаме два основни подхода за вземане на решения: интуитивен и логически(решение, основано на съждения) подход.
……………………………
Използвана литература
1. Генев, Кольо, Умеем ли да вземаме управленски решения, “Образование и квалификация КГ”, София, 1993 г.
2. Мюлер, Радостина, Управленски решения, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1993 г.
3. Станулов, Никола, Рангова теория за индивидуално и групово вземане на решения, Издателство на БАН, София, 1989 г.
4. ”Организационно поведение” - П. Бодурова;
5. Кохутл Х. (2000) Как лекува анализата. София, ЛИК.;
6. ”Психология в управлението” - Герчева
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа схема за йерархичната структура на мениджмънта.
Ключови думи:
управление на фирмените организации, видове ръководители, делегирани правомощия на ръководителите, управленски роли, подходи в управлението, системен и кибернетичен подход в управлението, ситуационен подход в управлението, социална отговорност и етика, подходи при вземане на решения, планиране, лидерство и власт
]]>
