|
Магистърска теза
на тема:
Управление на администрация в изпълнителната власт – проблеми и перспективи
2008
СЪДЪРЖАНИЕ
ПЪРВА ГЛАВА
ТЕОРИТИЧНИ АСПЕКТИ – ОРГАНИ И АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
2. СЪОТНОШЕНИЕ НА ВИДОВЕТЕ ВЛАСТИ
3. ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ – ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ
4 АДМИНИСТРАТИВЕН АПАРАТ - ОРГАНИ И АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
ВТОРА ГЛАВА
ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ В ОРГАНИЗАЦИОНЕН АСПЕКТ
1. ФОРМИ И ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ
2. ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНТНОСТ
3. МИНИСТЕРСТВО, АГЕНЦИИ И АДМИНИСТРАЦИИ НА ДРУГИ ЗВЕНА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
ТРЕТА ГЛАВА
УПРАВЛЕНИЕ НА АДМИНИСТРАЦИЯ в изпълнителната власт
1. ОРГАНИЗАЦИЯ, УПРАВЛЕНИЕ И ПЛАНИРАНЕ
3. ПРОБЛЕМИ И ПЕРЕСПЕКТИВИ ПРЕД УПРАВЛЕНИЕТО..
Преди 100 години „бащата” на научното управление – Федерик Тейлър, установи и обоснова необходимостта от професионализация на управленската дейност чрез превръщането на управлението в професия на определена категория хора, в обект и предмет на изучаване на науката. С това се постави началото на „научното управление” и на обособяване на професията на мениджърите.
Най-голямата и най-евтината инвестиция се оказа управлението. Това се проумя от малко народи и страни, които днес ги наричаме „седемте най-развити” или „Клуб на 24-те”. Всички останали, които са извън тези кръгове, са догонващи или изоставащи. Интензивното развитие на управленската наука и практиката се дължи преди всичко на синергичния ефект на управлението, което взаимства и интегрира знания от много области на човешкото познание и ги преобразува за целите на управлението. Съвременният управленец е полиглот. Този, който разчита само на интуиция, здрав разум, опит, на пробите и грешките, той не само претърпява крушение, но изглежда в очите на управленската наука и практика комичен, архаичен и много често трагичен. Такива управленци днес са не само недостатък, но и истинска беда и нещастие за организациите, обществото и хората, които управляват.
В своята дейност публичната администрация е призвана да уважава и подпомага развитието на обществото, да работи и удовлетворява както държавните, така и обществените интереси. Публичната администрация трябва да бъде медиатор между гражданските и държавните структури като осъществява постоянно взаимодействие с тях.
……………………………………………
Безспорна е актуалността на темата, отнесена към комплексите на изключително важна и перспективна част от управлението на държавата наречена Изпълнителната власт.
Основната изследователска теза в настоящата разработката е свързана с идентифициране на проблемите, тенденциите и пътя за тяхното решаване, влияещи върху ефективното управление на администрациите в изпълнителната власт и изисква обстойно теоретическо и практическо изясняване. От съществено значение е и въпросът как адекватно управление се влияе от вътрешни и външни фактори.
Обект на изследване са основните функции на управление върху управляваната система.
Цел на изследването са проблемите в управлението на администрацията довели до пропаст между нея и гражданите. Защо след като през последните 10 години беше извършена всеобхватна административна реформа (нормативна и структурна) администрацията пречи на бизнеса?
Обслужването на едно гише, премахването на ненужните разрешителни режими или съкращаването на раздутата бюрокрация доведоха ли до по-ефективно управление в публичния сектор?
…………………………………………
Формите на административната дейност зависят от това къде и между кого се развива административната дейност. Дали тя се извършва вътре в административния апарат, когато се уреждат вътрешни отношения между органи и звена на административния апарат или тя урежда отношения между администрацията и гражданите или недържавните организации, т.е. тук се включват външни отношения. Административната дейност, която е свързана с вътрешните отношения се отнася до организацията, структурата и начина на работа на административния апарат. Формите, които се използват в нея са вътрешнослужебни или организационни. Административната дейност, която е насочена навън от административния апарат е изключително важна и е насочена към уреждане на отношения между държавата и гражданите или между държавата и недържавните организации.
Друга класификация на формите на административната дейност се прави на базата на етапите в административната дейност. Тя съответства на етапите в управленския цикъл:
1. Вземане на решения.
2. Изпълнение.
3. Контрол с тази разлика, че става дума за специфично управление.
Най-важната класификация на формите на административната дейност е на основата на спецификата на административните актове. Според тази класификация се различават следните форми на административна дейност:
1. Издаване на нормативни административни актове - това представлява административно нормотворческа дейност.
……………………………………………….
Администрацията с всеки изминал ден се намесва все по-осезателно в действията и начина на живот на организираното общество. Последните десетилетия се характеризират с преустройство и с преосмисляне на публичната администрация в модерните държави с цел да може тя да се приспособи и да отговори на новите задачи и условия на XXI век. Основните проблеми на публичната администрация у нас са свързани най- много с урбанизацията на съвременното общество и благосъстоянието на хората.
„Широката общественост в България все още няма ясна представа за своето основно право - на добра администрация и на добро управление. И още по-малко, че то отдавна е легализирано в редица документи и актове на организацията на ООН, на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). ПАСЕ прие препоръка, в която призовава държавите членки даже да издигнат на конституционно равнище правото на добра администрация. Какво е всъщност правото на добра администрация и добро управление? Понятието е старо колкото света и е привличало вниманието на всички цивилизации, общества и държави. Краят на ХХ и началото на XI век качиха изискванията за добро управление на новите и модерни етажи, в които живеем. Днес понятието за добра администрация и добро управление се подчинява на повишените изисквания на хората и в социално, и в икономическо, и в политическо, и в законово отношение. То се извежда от класическия триъгълник - пазар - държава - граждански сектор, и то в неразривно единство”.[1]
Според Омбудсманската институция трябва да се промени ДНК структурата на администрацията. Гиньо Ганев използва тази метафора не за да каже, че чиновниците са неподходящи, а за да подчертае, че у нас все още не се ползват в достатъчна степен модерни и гъвкави подходи на управление - като например "мрежовото управление" или "управление чрез пазара".
…………………………………………….
НОРМАТИВНИ ДОКУМЕНТИ
1. Административно процесуален кодекс
2. Закон за администрацията
3. Закон за вътрешния одит в публичния сектор
4. Закон за достъп до обществена информация
5. Закон за държавния служител
6. Закон за държавната финансова инспекция
7. Закон за обществените поръчки
8. Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
9. Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията
11. Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация
12. Единен класификатор на длъжностите в администрацията
ЛИТЕРАТУРА
1. Й. Аврамов – “Реформата във финансовия контрол на публичните фондове от 2006 г. - Анализ, равносметка и перспективи”, сп. “Ново време” Брой 11, Ноември 2006 г.
2. Арабаджийски, Н. “Публично управление” изд. „Класика и стил”, гр. София 2008 г.
3. Балабанова, Хр. “Администрация на изпълнителната власт в законодателството на Република България” изд. “Албатрос”, гр. София, 2000 г.
4. Балкански, П. “Научен статус на управлението в образованието” - Стратегии на образ, и научната политика, 2001, № 2, 36-46
5. Вълков, А., Ставрев, Св. “Основи на управлението на публичния сектор” изд. „Парадигма”, гр. София 2008 г.
6. Димитров, Д. “Административно право” изд. „Сиби”, гр. София 1994 г.
7. Димитров, Д. Основи на публичното право изд. „Сиела”, гр. София 2006 г.
8. Неновски, Н “Разделение на властите и понятието „държавна власт”, сп. „Съвременно право”, 1994, № 3, с. 7-12
9. Павлов, П. и Михалева, Св. “Основи на публичната администрация” изд. ВСУ „Черноризец Храбър”, гр. Варна 2004 г.
10. Радев, Д. “Разделението на властите в модерната държава”, гр. София 1994 г.
11. Спасов, Б. Изпълнителна власт изд. ИК „Сиела”, гр. София 2001 г.
12. Шиплет, М. “Съвременно управление на човешките ресурси” изд. ИПАЕИ, гр. София 2005 г.
Използвана информация от сайтове
1. http://www.legaltheory.org/
2. http://www.lex.bg/
3. http://www.minedu.government.bg
4. http://www1.government.bg/ras/
5. http://www.nbimcc.org
7. http://ar2.government.bg/ras/
Темата е разработена 22. 12. 2008 г.
Съдържа множество таблици и графики.
Най – новата информация е от 2008 г.
Ключови думи:
управление на администрацията, звена на изпълнителната власт, органи на администрацията, видове власти, вътрешен одит, публичен сектор, финансови ресурси, управление на човешките ресурси, държавна власт