Целта на проекта е анализ на риска от наводнения. "Бедствието" според научната терминология е всяко природно явление като земетресение, наводнение, свличане на земни пластове, бури, снежни виелици, лавини, специфични пожари, продължителни суши и епидемии. Характер на бедствие имат радиационното, химическото и бактериологичното заразяване, когато са причинени жертви и тежки материални щети на собствеността или са застрашени здравето и живота на населението.

Министерството на държавната политика при бедствия и аварии осъществява дейностите по защита на населението при бедствия. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии обединява съществуващите ведомства, ангажирани с превенцията, реагирането, управлението и възстановяването при кризи.

Основно, защитата е при следните случаи:

- Защита при земетресения. Земетресението е природно бедствие, което не може да бъде предсказано. Неговата продължителност не е голяма, но последствията са тежки. На територията на нашата страна най-опасните сеизмични зони с възможен максимален магнитуд седма степен по Рихтер са: Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската. Земетресенията са природни бедствия, които не могат да бъдат предотвратени. За недопускането на човешки жертви и тежки материални загуби, държавните органи предприемат мерки, свързани с антисеизмичното строителство, спазване на строителните норми, създаване на готовност за адекватно реагиране и за ликвидиране на последиците.

- Защита при наводнения. Наводнението е природно бедствие, което в известна степен се поддава на прогнозиране. МДПБА, "Гражданска защита" и други ведомства водят на отчет, наблюдават и предприемат мерки за обезопасяването на потенциално опасните водоеми и речните корита на територията на цялата страна. Ето защо при опасност от наводнение гражданите на засегнатите райони трябва да знаят, че своевременно ще бъдат известени.

- Защита при свлачища. Свлачището е природно явление, при което се нарушава устойчивостта на огромни количества земни маси и се създават предпоставки за предвижването им. Свлачищните процеси нямат внезапен характер и са достъпни за интервенция. Във времето те имат периоди на затихване и усилване. След активизирането на земните маси може да се стигне до възникване на бедствена ситуация. На територията на нашата страна свлачищата са около 1000 и са засегнали над 200 000 декара. Причините за тяхното възникване са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони. От първостепенно значение за предотвратяване на тежки материални загуби от активизирането на свлачищата са превантивните мерки, които специализираните структури предприемат.

Наводненията през лятото и есента на 2004 и 2005 г., през 2007 г. промениха живота на десетки хиляди български граждани. Създалата се кризисна ситуация недвусмислено показа необходимостта от целенасочена държавна политика в тази област. В коалиционното правителство беше създадено Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, за да бъдат гарантирани правата и интересите на българите при възникване на подобни ситуации.

На 3 ноември 2005 г. беше приет Устройствен правилник на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, с който се регламентират правомощията на Министъра на държавната политика при бедствия и аварии, структурата на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, както и функциите и организацията на работа на Министерството.

България има нужда от национална оповестителна система, за да може да реагира на всяка една конкретна ситуация при наводнения. Събитията от миналата и по-миналата година потвърждават този извод, до който са стигнали специалистите от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, от Държавната агенция “Гражданска защита” и от Института по водни проблеми към БАН. Колектив от тях е разработил проекта “Поройни наводнения в България (поречието на р. Арда)”.

Този вид бедствие у нас не е изолирано явление, характерно е за малките реки. Арда, Върбица, Крумовица са нагледен пример как след като природата за пореден път ни изненада (така обичаме да се изразяваме), стихията повтаря жестоките си уроци. Например в такива пикови моменти дебитът на река Крумовица достига 2780 кубически метра в секунда, което се равнява на половината от средногодишния отток на Дунав при Силистра. “Това е една опасна река” допълва проф. Георги Гергов, ръководител на екипа, разработил проекта.

Поройните наводнения по нейното течение могат да се появят по всяко време на годината и това трябва да се знае от местните хора и власти, за да се води превантивна защита чрез изграждане на дълготрайни инженерни съоръжения. А не да се вземат мерки, едва след като стихията е отнесла къщи или е взела човешки жертви. Максимумът на наводненията през 2005 г. бе достигнат през юни и юли, когато високата вълна заля големи територии и причини разрушения и човешки жертви. Покачването на водното ниво в някои места беше с 4 до 6 и повече метра над нормалното състояние на реките.

…………………………………………………………………………………

7. Резултати от изследванията - изводи и препоръки.

План за действие

Към по-добро между институционално сътрудничество

Предлага се Комисията, Съветът и държавите - членки, в рамките на техните съответни компетенции, да:

- определят многостранни сценарии за операции за подпомагане при бедствия в и извън ЕС за всяка основна категория бедствия и за всеки основен географски район;

- стартират изследване за глобална логистична способност за отговор при бедствия, гарантираща тясна връзка със съответната дейност в областта на международната хуманитарна помощ и с определянето на пропуски в рамките на ресурсите за отговор при бедствие в областта на европейската гражданска защита. При необходимост ще се положат усилия за обхващане на съществуващите пропуски, така че да се достигне до протоколи за планиране на извънредни ситуации на равнището на ЕС, като се използват най-подходящите инструменти, както и за установяване на стандартни оперативни процедури за отговор на Комисията при бедствия в и извън ЕС. Този вид по-добро планиране ще улесни бързата намеса, като в същото време ще даде възможност за извършване на корекции по време на интензивната фаза на непредвидената ситуация;

- осигурят тясна връзка между картирането на логистичната способност, което е в процес на осъществяване в областта на международната хуманитарна помощ, и процеса на определяне на пропуски в рамките на ресурсите за отговор при бедствия, който предстои да бъде стартиран в областта на европейската гражданска защита. Където е необходимо ще се направят усилия, за да се обхванат съществуващите пропуски;

- където е необходимо да развърнат съвместни екипи за планиране и съвместни оперативни екипи за справяне с конкретните бедствия, включващи както инструменти на Общността, така и действия на Съвета, и които ще се опират за фазата на оценка на съвместна методология на ЕС, ООН и Световната банка за оценка на потребностите след бедствието;

- разработват възможности за обмен на фактологична информация и аналитични доклади (които трябва да бъдат подкрепени от съответната техническа инфраструктура) и средства за запознаване с обстановката;

- продължават инвестициите в научноизследователски и пилотни проекти в областта на информационните и комуникационните технологии за усъвършенстване на системите за отговор и оповестяване на бедствия и непредвидени ситуации.

Европейската способност за хуманитарна помощ трябва да бъде повишена

За тази цел Комисията ще:

- стартира изследване, което представя „карта“ на състоянието на логистичната способност, включително на складовите наличност, на снабдяването и транспорта до района на крайно предназначение на хуманитарните стоки, с цел определяне на потенциалните пропуски за отговор. Като втори етап е необходимо да бъдат предприети инициативи за преодоляване на потенциалните пропуски;

- осигуряване на цялостна програма за изграждане на способност с цел продължаване на разработването на способности в режим на изчакване както за ООН, така и за Червения кръст;

- приложи незабавно призива от Консенсуса за по-добра оперативна координация на хуманитарната помощ на ЕС, например чрез своевременно разпространение на докладите на ГД „Хуманитарна помощ“ за състоянието, изготвени от експертите на място до координационните центрове в държавите - членки на ЕС, както в столиците, така и на място.

- доразработи, заедно с участниците в разработването, стратегическата рамка за инициативи за подготовка за бедствия, насочена към повишаване на местните способности в застрашените от бедствия държави.

Европейската гражданска защита трябва да бъде подобрена

За тази цел Комисията ще:

1) трансформира Центъра за мониторинг и информация в Оперативен център за европейска намеса за гражданска защита;

2) определи пропуските в ресурсите за отговор при бедствия и когато бъдат установени пропуски, ще представя предложения за повишаване на европейската способност за отговор за гражданска защита въз основа на два компонента:

- доброволно обединяване на основните модули за гражданска защита, които са в режим на изчакване, за да са на разположение за разгръщане по всяко време; и

- допълнителни резервни способности, предназначени да допълнят националния отговор при големи бедствия, като горски пожари и наводнения.

Повишаване на способността в рамките на политиките и инструментите на Общността

За тази цел Комисията ще:

- представи предложения до средата на 2009 г. за създаване на Европейска мрежа за подготовка за отговор при бедствия, изградена въз основа на опита, придобит чрез Механизма за гражданска защита на Общността и въз основа на обединяването на съществуващите инициативи за подготовка;

- финализира предложенията за европейски интегриран подход за превенция на природни бедствия и за стратегия на ЕС за намаляване на риска от бедствия в развиващите се страни;

- увеличи предоставената информация в подкрепа на етапите на подготовка, ранно оповестяване, реагиране и възстановяване при бедствие, включително чрез инициативата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (GMES);

- разглежда възможността за запазване на определена широчина на честотната лента за комуникации при непредвидени ситуации.

Конкретните предложения в настоящото съобщение представляват първа стъпка към повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия. Това ще се осъществи, като се вземе предвид необходимостта от проучване на възможностите за рационализиране като част от извършващия се задълбочен преглед на ресурсите на Комисията.

……………………………………………………………………………………

Използвана литература

1. Андронов, Е., Д., М., Александрова, „Вземането на решения в условията на риск в българските микропредприятия - фактори, проблеми и перспективи”, УИ “Стопанство”, София, 2003 г.;

2. Балабанов, И., Т., „Риск менеджмент”, Финансы и статистика, Москва, 1996 г.;

3. Драганов, Хр., „Управление на риска”, издателство „Тракия – М”, София, 2003 г..

4. Каменов, К., „Управление на риска”, издателство „Абагар”, София 1997 г.;

5. Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно оценката и управлението на риска от наводнения. (Официален вестник L 288, 6.11.2007 г., стр. 27)

6. www.namrb.org/pub/bull_pdf/ib200517.pdf

7. www.vt.government.bg/documents/DokladZaDeynosttaOUVT2005.doc

……………………………………………………………………………………

Темата е изготвена 2009 г.

Най-новата информация е от 2007 г.

Ключови думи: политика, бедствия, аварии, анализ на риска, носители на риска, дефиниции, методи за въздействие върху риска, вземане на решения, контрол, коригиране, наводняеми зони, заливаеми зони, наводнения, водосбор, водозадържане, подход, цели, обмен на експертен опит, ЕС

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета