|
|
|
Югозападен университет “Неофит Рилски”
Икономически факултет
Курсова работа
Тема: Механизъм за управление на фондовата борса и за “спазване правилата на играта”
Изготвил:
Стопански и финансов контрол
Благоевград
2000
Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което осигурява на членовете си и на техните клиенти ра†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††† заявителят да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. Не по-малко от 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част - към момента на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от банки, инвестиционни посредници, финансови къщи и застрахователни дружества. Капиталът на борсата може да се увеличи. Решението за увеличаване на капитала се взема с мнозинство на Общото събрание.
Фондовата борса издава само поименни акции с право на един глас. Борсата изгражда клирингова система за гарантиране на поетите задължения по сделките с ценни книжа, извършвани на нея.
Ръководно място на фондовата борса заема съветът на директорите. Този съвет извършва следните функции:
Фондовите борси са “организирани пазари за целите на централизираното търгуване с капиталови ценни книжа”. Елементите на организацията на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други правни актове (правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за нотиране, изискванията, които се поставят на фирмите, чиито ценни книжа се допускат за нотиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с нотирани ценни книжа, т.е. приета за борсово търгуване.
Различават се два вида борсови организации - свободни борси и борси на свободни борсови корпорации, които от своя страна могат да се намират под контрола на държавата.
Борсата се организира и управлява от борсова корпорация, която е юридическо лице.
Страни по борсовите сделки са две категории участници - джобери и брокери:
Друга възможна организация на дейността по сделките е възприетата в проекта за указ на борсите в РБ. Тук страна по сделката са борсов представител (изпълняващ функции подобно на брокера) и борсов посредник. Борсовият посредник не може да извършва борсови сделки за своя сметка или извън борсата. Борсовите представители правят своите предложения за покупка и продажба на ценни книжа пред борсовия посредник. Сделките се считат за сключени, когато борсовият посредник ги впише в своя дневник.
Независимо от промените в нейната организация, всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите. Пред фирмите членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство в борсата и техните отношения с клиентите и другите членове на борсата се регулират от вътрешноборсови правилници.
Когато една компания обяви подписка за своите ценни книжа, тя трябва да издаде документ, наречен проспект, който съдържа информация за директорите на фирмата, печалбата на фирмата, финансовите баланси за изминалата година, задължения на фирмата по ценните книжа и друга стопанска информация, съгласно изискванията на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.
Продажбата на ценни книжа, които не са придружени от проспект, е забранена. Не се представя проспект за ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата или от БНБ; за ценни книжа, издадени от международни организации, на които Република България е член; при превръщане на облигации в акции, ако за облигациите е бил публикуван проспект.
Проспектът се подписва от емитента или от упълномощен от него инвестиционен посредник, които декларират, че проспектът съответства на изискванията на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД).
Борсовият правилник е основен акт за уреждане на техническата и технологичната страна на борсовата търговия. Борсовият правилник съдържа:
Въз основа на предвиденото съдържание става ясно, че борсата запазва възможността да създава правила за:
а) за отделните пазари, които ще се отделят на база на видовете ценни книжа.
а) вида и начина на провеждане на търговията;
б) ред за сключване и изпълнение на сделките;
в) ред за извършване на срочни борсови сделки;
г) контрол върху цената на инвестиционното посредничество.
а) за приемане на членове;
б) допускане на служителите до търговия;
в) санкциониране на членовете и борсовите посредници.
Важната обществена роля на борсовия правилник се подчертава не само от изискването за проверката му от Комисията по ценни книжа и фондови борси при издаване на лиценза, но и от задължението за уведомяване на Комисията за последващи промени в него.
Особено значение за съдържанието на борсовия правилник имат и специфичните изисквания, които не позволяват на борсата произволно да прекратява търговията с ценни книжа, за да не предизвика срив на пазара им.
Съдържанието на борсовия правилник и ръководното място на борсата по отношение на останалите участници в инвестиционния пазар, поставят въпроса за ефекта на разпоредбите по отношение на инвестиционните посредници и за възможността на последните да ги оспорват.
Тъй като правилникът, като акт, е по-скоро с гражданско правен, отколкото с административен характер, то явно неговите правила следва да се третират като общи условия по смисъла на чл. 16 от ЗЗД, за които се изисква предварително одобрение от комисията по ценни книжа и фондовите борси.
При съставянето на борсовите правилници се отчита ефекта на Европейското Споразумение за асоцииране между Европейската общност и техните страни - членки в България.
Във в-к “Капитал” от 1997г. се оповестява, че според експерти приетият борсов правилник достатъчно добре урежда основните принципи и правила на търговията. Чрез него се урежда и механизма на клиринга и сетолмента, сключването на срочни сделки, сделки с ДЦК, тарифите и таксите, които ще събира борсата, както и блоковата търговия с корпоративни ценни книжа. Предвидено е борсата да има поне една сесия седмично. На борсата ще съществуват две основни групи борсови пазари - регистрирани и нерегистрирани (свободен пазар). Регистрираният пазар ще има четири сегмента: официален, паралелен, временен и облигационен.
На официалния пазар ще се търгуват ценни книжа, за които има одобрен от комисия проспект и които отговарят на следните изисквания за регистрация:
За регистрация на паралелния пазар изискванията са по-леки:
На борсата ще бъде създаден и отделен сегмент, на който ще се търгуват акции на дружествата, приватизирани срещу инвестиционни бонове. Този сегмент ще се нарича временен пазар, и за да бъде регистриран емитент на този пазар, той ще трябва да има поне една завършена година, пазарна капитализация не по-малка от 100 хил. лв., поне 250 акционери, както и безналични акции, регистрирани на борсата.
На свободния пазар ще се търгуват всички акции, за които има одобрен проспект и които не отговарят на изискванията за регистрация на другите пазари.
С предложения правилник на борсата се въвежда и ограничението, че с ценни книжа на емитент, допуснати за търговия на някой от регистрираните пазари, не могат да се сключват сделки, освен на борсата.
Комисията планира да уреди функционирането и на други организирани пазари освен борсата. Тази клауза в правилника на борсата не позволява акциите на българските предприятия да бъдат регистрирани за търговия на някои от външните капиталови пазари.
Комисията по ценните книжа и фондовите борси е държавен орган за регулиране и контрол върху емитирането и сделките с ценни книжа; фондовите борси и организираните извънборсови пазари на ценни книжа; инвестиционните посредници; инвестиционните дружества, с цел осигуряване защита на инвеститорите и стимулиране развитието на пазара на ценните книжа.
Комисията е юридическо лице на извънбюджетна сметка със седалище София. Приходите по сметката се набират от извършваните дейности и от държавния бюджет, а набраните средства се изразходват за финансиране дейността на Комисията.
Комисията се състои от председател, заместник-председател и петима членове, които се назначават за срок от пет години и се освобождават от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията и нейните членове не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по договор, освен ако упражняват научна или преподавателска дейност. Възнагражденията на председателя, заместника му и членовете на Комисията се определя от Министерския съвет.
Председателят, заместник-председателят и членовете на Комисията се освобождават предсрочно при: грубо нарушение на ЗЦКФБИД; извършено умишлено престъпление от общ характер; невъзможност да изпълняват задълженията си.
Комисията контролира фондовите борси, техните членове, инвестиционните посредници и дружества като извършва проверки. Комисията издава и отнема разрешенията, издава потвържденията, предвидени в закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Комисията решава и въпроси, които са предоставени в нейната компетентност.
Комисията има право да изисква документи и писмени обяснения и да проверява всички лица, за които има данни, че нарушават ЗЦКФБИД. Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на Комисията при осъществяване на контролните й функции.
Заседанията на Комисията са редовни, ако присъстват повече от половината от общия брой на нейните членове. Комисията взема решения с мнозинство, с повече от половината от общия брой на нейните членове.
Параграф 9 от “Предходните и заключителни разпоредби” от ЗЦКФБИД казва:
“Министерският съвет назначава членовете на Комисията по ценните книжа и фондовите борси по предложение на министъра на финансите в срок до един месец от влизането в сила на този закон (ЗЦКФБИД) и приема правилник за устройството и дейността на Комисията в двумесечен срок от влизането на този закон в сила.”
Едно от задължителните изисквания към борсата, необходимо още с оглед издаването на разрешение за такава дейност, е създаването на правилник за арбитражен съд като особена юрисдикция към борсата.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЦКФБИД, членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на сделки с ценни книжа, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражен съд.
Арбитражният съд е компетентен да разглежда две категории спорове: оспорване на отказ за приемане на член и искове срещу членове на борсата във връзка със сключване и изпълнение на борсовите сделки.
Арбитражният съд разглежда и решава спорове в състав от трима арбитори. Страните по спора назначават по един арбитер. Назначаваните арбитри съвместно избират председател на арбитражния съд. Изборът на арбитрите се консолидира с одобрението на комисията по ценните книжа и фондовите борси. Заместниците на председателя на арбитражния съд, изпълняват функциите на председател, ако той е възпрепятстван. Мандатът на председателя и заместниците му поначало е тригодишен, като следва по-скоро да се счита, че общото събрание на фондовите борси може да ги замени по всяко време. Няма обаче ограничения и за преизбирането им.
Законът явно предпоставя, че арбитражния съд има листа от арбитри. Броят на арбитрите и попълването на листата, както и изискванията към подготовката на арбитрите, които липсват в закона, следва да са в компетентността на съвета на директорите, за да се даде превес на професионализма и опита.
Арбитражният съд решава споровете въз основа на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. Арбитражното решение се постановява с мнозинство от страна на арбитрите и е окончателно, следователно подлежи на незабавно изпълнение.
Целта на законовата регламентация е да се създадат най-общи изисквания и правила за провеждането на борсовата търговия. Основна роля в конкретната регламентация на търговията на отделните фондови борси играе не толкова законът, колкото борсовият правилник. Затова фондовите борси като място, на което се извършва регулирана търговия с ценни книжа, се разглеждат в практиката като една саморегулираща се система, при която правилата се създават преди всичко в нейния вътрешен устройствен нормативен акт (борсовият правилник), а не със законови норми. По това фондовата борса се отличава от нерегулирания извънборсов капиталов пазар, където търговията се извършва също само от лицензирани инвестиционни посредници, но изцяло по законите на търсенето и предлагането.
Най-важният принцип в борсовата търговия е принципът за максимално гарантиране на интересите на инвеститорите. Осигуряването на неговото действие се извършва по два основни начина:
Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЦКФБИД, за които е издаден проспект съгласно закона, могат да бъдат приети за търговия на фондовата борса и по реда на борсовия правилник.
Сделки на борсата могат да се сключват само с приети за търгуване от страна на съвета на директорите на тази борса ценни книжа, при условията и по реда на борсовия правилник. След като съветът на директорите приеме за търговия, съобразно правилата на борсовия правилник, заявените ценни книжа, е необходимо да се извърши въвеждане на приетите ценни книги на борсата. Редът за това също се определя от самата борса в нейния правилник като е нужно датата на въвеждането, видът, броят, номиналната и обща стойност на ценните книжа да бъдат публично оповестени по съответния начин. Едва от този момент те вече могат да станат обект на правни сделки.
Законът не съдържа конкретни правила относно реда и начина на осъществяване на самата борсова търговия като по тези въпроси препраща към борсовия правилник. Той обаче изисква да се съблюдава общия принцип за осигуряване на равни условия за участие на всеки инвеститор в търговията с оглед на закрилата на техните интереси. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗЦКФБ, според която информацията за изтъргуваните обеми ценни книжа, както и за достигнатите за съответния работен ден минимална и максимална цена на отделните видове ценни книжа заедно с цената им при затварянето на борсата трябва да бъде непрекъснато подавана на подходящо за целта място и по подходящ начин, за да може постоянно да се следи от заинтересуваните лица. Плащанията по сключените на борсата сделки трябва да се извършват по безкасов начин, чрез банка като конкретните условия за това също са предоставени за уреждане от самата борса.
При осъществяването на борсовата търговия е необходимо да се вземат под внимание някои общи правила, свързани с извършването на сделки с ценни книги. Участниците в тази търговия могат да бъдат само инвестиционни посредници - членове на съответната фондова борса. Те сключват и изпълняват сделките въз основа на конкретните поръчки от страна на инвеститорите - техни клиенти, чрез действията на физически лица - борсови посредници.
Най-често инвестиционните посредници действат като “брокери”, т.е. за сметка на своите клиенти или от тяхно име като техни представители, или от свое име като комисионери въз основа на сключени отделни договори с всеки от тях, съобразени с известните на всички инвеститори и одобрени от комисията общи условия на конкретния инвестиционен посредник. При неизпълнение на своите задължения по тези договори, инвестиционните посредници дължат обезщетение за причинените в резултат на неизпълнението вреди.
Фондовата борса има право да изисква по всяко време от емитента на приети за борсова търговия ценни книжа, предоставянето на информация, която смята за необходима за осъществяването на борсовата търговия или за защита на инвеститорите.
Фондовата борса може да прекрати временно или окончателно сделките с приетите за търгуване ценни книги, ако прецени, че това е необходимо за защита на инвеститорите и за стабилност на фондовия пазар, както и в други случаи, посочени изчерпателно в борсовия правилник.
Една статия във в-к “Капитал” от 1997 г. казва: “изглежда, че борсовата търговия наистина ще започне на 21 октомври, което всъщност е точно една година след като тя бе спряна от комисията по ценни книжа и фондовите борси. Скептиците смятат, че след първоначалния бум ще настъпи затишие, поне докато не се предоставят отлични условия за работа на институцията”.
]]>
