|
|
|
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ “НЕОФИТ РИЛСКИ”
НА ТЕМА:
ПАРИЧНИЯТ ПАЗАР И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ФОНДОВАТА БОРСА
Изработил:
Благоевград
1998
на фондовата борса
В условията на пазарната икономика, успоредно с пазара на стоките и услугите, пазара на работна сила и пазара на научни идеи и продукти съществува напълно обособен и нормално функциониращ паричен пазар. Този пазар е част от реалната икономическа среда, в която съществуват и функционират стопанските субекти.
Паричният пазар може да се разглежда като своеобразна надстройка над останалите пазари. Той е “надстройка” дотолкова, доколкото е израснал естествено и закономерно на пазара на стоките и услугите. От тази гледна точка паричния пазар се определя от пазара на непаричните активи, които представляват богатството на обществото и основното предназначение на този пазар е да улеснява кръгооборота и нарастването на това богатство.
Ето защо колкото и обособен и самостоятелен на пръв поглед да изглежда този пазар той винаги зависи от реалните процеси на производството и обръщението.
Когато говорим за мястото и ролята на паричния пазар в съвременната икономика, трябва да отбележим, че той не само се влияе от материалните процеси и отношения в обществото, но много осезаемо влияе обратно върху тези процеси. Особено силно и пряко е неговото влияние върху процесите на разпределение и размяна, т.е. върху обръщението на непаричните активи. Оттам той косвено влияе върху процесите на производството, потреблението и управлението на съвременната икономика.
Всичко това показва, че паричния пазар е една необходимост на съвременното модерно пазарно стопанство. Нещо повече - по състоянието и развитието на този пазар определено може да се съди за развитостта или неразвитостта на дадено стопанство днес.
На паричния пазар се дават “среща” търсенето на пари, на парични капитали и цяла редица други самостоятелни вещни носители на стойността на капитала, като: съкровищни бонове, полици, акции, облигации и др. В зависимост от това дали говорим за национален и световен пазар на парите и паричните капитали, място на тази “среща” е националната или световната икономика. Времето на тази среща е работния ден, когато става дума за националния пазар и цялото денонощие, когато става дума за световния пазар на парите и паричните капитали. Това е така нареченото широко тълкуване на паричния пазар, който включва освен чисто паричните операции, които се извършват в дадено стопанство и преобладаващата част от предишните сделки, а също така и пазара на ценните книжа.
Освен така очертаното гледище за паричния пазар е разглеждането на паричния пазар като пазар, на който оперират само банките и някои специализирани банкоподобни институции. Това е така наречения междубанков пазар. Много широко разпространение в съвременната теория е намерило делението на пазара на паричен и капиталов. В този случай паричния пазар обхваща всички сделки с пари и парични капитали, които имат краткосрочен характер. Тук влизат чисто паричните сделки и операции с така наречените инструменти за дълг до 1 година. Капиталовият пазар обхваща всички средносрочни и дългосрочни банкови заеми и всички сделки с “с инструменти за дълг” над една година, като: акции, дългосрочни правителствени ценни книжа, облигации и др.
По-широко тълкуване на паричния пазар, като пазар на парите и паричните капитали има важно теоретико-методологическо значение за изучаването на всички парични процеси и отношенията на съвременното стопанство в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Не по-малка е неговата значимост за управлението на съвременната икономика.
За да добием пълна представа за паричния пазар трябва да разгледаме субектите - участници в сделките на този пазар и обектите или предмета на тези сделки на видовете операции, на цените по които се купуват паричните ефекти.
Субекти на паричния пазар:
На пазара на парите и паричните капитали участват и извършват сделки всички възможни субекти - физически и юридически лица, финансовите органи на държавата и обикновените граждани. Това разбира се са гражданите, предприятията, банките и разбира се държавата, които разполагат с пари и парични капитали и извършват сделки с тях. Трябва обаче да отбележим, че когато говорим за участие на паричния пазар не всички имат еднакви възможности и присъствие на този пазар. Едни са възможностите и присъствието на отделния гражданин, съвсем други са на държавата, фирмите или банките. Главните и постоянни субекти-участници в операциите на паричния пазар са банките. В това се състои и основния смисъл на съществуването на тези институции. Отделният гражданин, предприятието или пък държавата само епизодично или временно участват в операции на паричния пазар, тъй като тяхната основна дейност е съсредоточена в извън паричната сфера на икономиката. Гражданите, фирмите и държавата твърде често прибягват до услугите на банките, когато им се наложи да извършват операции с пари и парични капитали. Това е така, защото банките са се специализирали в тази дейност и срещу минимална цена или комисионна извършват висококачествени и ефективни услуги на своите клиенти.
Обекти на търгуване:
Обектът или предмета на търсене или предлагане, на покупко-продажба на този пазар са националните и чужди парични средства, паричните капитали и всички видове краткосрочни и дългосрочни ценни книжа в най-широкия смисъл на тази дума.
На пазара на парите и паричните капитали ежедневно се извършват множество най-разнообразни сделки и операции.
Тези сделки най-общо биват:
Цената по която се купуват и продават паричните ефекти на този пазар приема различни форми. Например, при сделки с валута и валутни ценности тя приема тя приема формата на валутен курс. При кредитни сделки тя се представя пред нас като лихвен или сконтов процент. При сделките с ценни книжа цената се нарича курс на ценните книжа.
В широк план паричния пазар може да бъде разделен на три обособени и взаимно допълващи се звена, елементи или съставки, всяко от които се характеризира или обхваща точно определен кръг субекти, операции и цени. Това са чисто паричния или валутен пазар, кредитния пазар и пазара на дългосрочните ценни книжа - фондовата борса.
Освен операциите свързани непосредствено с покупко-продажбата на пари, парични капитали и други стойностни ефекти много важна страна на съвременния паричен пазар са операциите свързани с търсенето и предлагането на пари и парични капитали с много важен фактор влияещ върху състоянието и конюнктурата на съвременните парични пазари. Търсенето и предлагането на парични и капиталови ефекти на пазара пряко влияе върху цените на тези ефекти и оттам стимулира или ограничава стопанската и делова активност в икономическата система.
Както на паричните пазари, така и на валутния пазар повечето време се разиграва игра на догатни между банката и пазарните професионалисти. Отзвуци от нея се появяват в средствата за информация, в които често се съобщава за различни видове странни сигнали, които банката подава, за да покаже как би искала да се променят или да не се променят лихвите.
Защо са необходими валутните пазари?
Те са краткосрочното съответствие на дългосрочните инвестиционни пазари на фондовата борса. Паричните пазари позволяват парите, които са на разположение за кратки периоди да бъдат насочени към тези, които могат да ги използват. Освен това имат качеството да превръщат много краткосрочни влогове в пари, които могат да бъдат дадени на заем за по-дълги периоди.
Паричните пазари изпълняват много функции.
1. По всяко време ще има банки, които изпитват временен недостиг на пари и други, които имат излишък: парите са изтеглени от една банка и вложени в друга.
2. Банките във всички случаи се стремят да задържат част от фондовете във форма която им позволява бърз достъп до тях в случай на нужда. Това означава те да се влагат в други институции или да се купуват краткосрочни финансови инструменти.
3. Докато банките си осигуряват голям дял от стерлинговите си фондове, от сметките на индивидуалните вложители, същевременно те заемат големи суми от компании, финансови институции и местни органи на управление, които имат краткосрочни излишъци от пари, за да ги вкарат в действие.
Също тези органи могат да си осигурят заем от паричните пазари, когато не им достигнат пари в брой.
Паричните пазари осигуряват механизмите с които да се задоволят тези различни изисквания.
Паричните пазари се разделят на две главни групи:
- традиционният дисконтен пазар;
- паралелните парични пазари от които най-важният е известен още като банков пазар.
Паричният пазар е специализиран в краткосрочни ценни книжа, които са високо ликвидни, което означава, че притежават широк пазар при малка вероятност за финансови загуби.
При срочната потребност от налични пари, продажбата на дългосрочни ценни книжа носи рискове за загуба, поради лишаване от бъдещия ажиотаж на курсовете, докато възможностите за претърпяване на идеи при продажба на краткосрочни ценни книжа са малки. Дори малки промени в лихвените проценти предизвикат големи отклонения на курсовете на дългосрочните ценни книжа, но не влияят съществено върху краткосрочните такива, даже когато промените са големи. Компаниите с временен излишък от средства предпочитат ценните книжа на паричния пазар пред дългосрочните ценни книжа. Търговските банки са важни участници в паричния пазар, като кредитори, така и като длъжници, с цел облекчаване или попълване на резервите си в централната банка, временно инвестиране на неоползотворени балансови средства или реализиране на доход. Основни ценни книжа на този пазар са краткосрочни държавни облигации, банковите акценти, депозитните сертификати и търговските ценни книжа.
През 1997г. дестабилизацията на лева доведе до необходимост от въвеждането на валутен борд в България.
Валутния съвет представлява институция, която при необходимост емигрира конвертируема в чуждестранна “резервна” валута банкноти или монети по фиксиран валутен курс. При валутния съвет не се приемат депозити. Резервите на валутния съвет се формират от висококачествени лихвоносни ценни книжа деноминирани в резервна валута.
Основните характеристики на валутния съвет са следните:
- Конвертируемост. Валутният съвет поддържа неограничената конвертируемост между националната и резервната валута по фиксиран валутен курс. Валутният съвет няма задължението да осигурява превръщането на депозитите в банкноти на валутния съвет. Както и при съществуването на централна банка, където парите се емигрират от нея, а не от валутния съвет, превръщането на депозитите в банкноти е задължение на търговските банки. Неограничената конвертируемост в резервна валута, характерна за системата на валутен съвет, означава, че операциите, както от текущата, така и по капиталовата сметка на платежния баланс се извършват безпрепятствено.
- Резерви. Резервите на валутния съвет следва да бъдат адекватни на равнището което осигурява конвертируемостта на парите в обръщение в резервна валута. Резервите на валутния съвет обикновено представляват 105% или 110% от пасивите с което се осигурява предпазен марж в случай, че стойността на лихвоносните ценни книжа включени в активите на валутния съвет спадне.
- Сеньораж. За разлика от ценните книжа или повечето банкови депозити, банкнотите и монетите в обръщение не носят лихва. Следователно те представляват нещо като безлихвен заем отпуснат от държателя им на емитента. Печалбата на емитента е равна на постъпленията от лихви по резервите минус разходите за пускане на пари в обръщение. Тези разходи обикновено представляват по-малко от 1% от активите годишно. И така, при унищожаване на банкноти и монети печалбата на емитента се увеличава, тъй като пасивите намаляват, а активите се запазват. Сеньоражът който се реализира от валутния съвет е значителен. Всъщност единствената икономическа разлика при използването на валута, емитирана от валутния съвет вместо резервната валута, е в това, че сеньоражът се реализира от валутния съвет, а не от чуждестранната банка.
- Парична политика. Като правило валутния съвет не може да провежда дискриционна парична политика. В действителност неговите операции са напълно пасивни и автоматични. Единствената функция на валутния съвет е да обменя парите в обръщение в резервна валута и обратно по фиксиран валутен курс. Валутният съвет не може да служи за инфлационно финансиране на правителството, нито за средство за разхлабване на бюджетните ограничения по отношение на държавните предприятия, тъй като той не може да емитира пари без покритие.
Имайки предвид фиксирания валутен курс на местната валута към резервната, лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен съвет ще се доближават до тези на страната, чиято валута е избрана за резервна.
В редица от случаите, в това число Филипините, Палестина и Либия, валутните съвети заменят централната банка или друга емисионна институция - монополист. Превръщането на централната банка във валутен съвет е съвсем лесно. Тези от функциите ù, които не влияят пряко върху паричното предлагане се прехвърлят на други правителствени институции или на търговските банки. Отнемат се правомощията ù за създаване на депозити. Пасивите по депозитите се разделят от тези по паричното обръщение и тогава централната банка може да бъде превърната във валутен съвет, който изпълнява само емисионни функции.
Това са накратко етапите при превръщането на централната банка във валутен съвет.
]]>
