|
|
|
Курсова работа
на тема:
Използване на деривативни инструменти при управление на лихвения риск: фючърсни, опционни и суапови. Същност, начин на използване, предимства и недостатъци.
Съдържание:
Увод.
1. Лихвените фючърси като средство за хеджиране на лихвен риск. Същност и специфични особености на фючърсната сделка. Видове лихвени фючърси.
А) Късо хеджиране с фючърси.
Б) Дълго хеджиране с фючърси.
А) Предимства на лихвените фючърси.
Б) Недостатъци на лихвените фючърси.
А) Използване на пут опции.
Б) Използване на кол опции.
6. Предимства и недостатъци на лихвените опции.
А) Предимства на лихвените опции.
Б) Недостатъци на лихвените опции
7. Лихвеният суап като средство за хеджиране на лихвения риск. Същност и специфични особености на лихвения суап. Видове лихвени суапове.
А) Използване на лихвените суапове за хеджиране на лихвения риск.
А) Предимства на лихвените суапи.
Б) Недостатъци на лихвените суапи
Използвана литература
Откъси:
...................................
Увод.
Лихвеният риск представлява несигурност относно бъдещите равнища на лихвените проценти, т.е. той е опасност от неблагоприятно изменение на тяхното ниво, което би довело до настъпване на негативни промени в лихвените приходи и разходи. Този проблем е от изключителна важност за банките, защото динамиката на лихвените проценти влияе едновременно върху техните активи и пасиви, а от там и върху финансовия резултат от дейността.
Степента на лихвен риск за дадена банка зависи от структурата на нейните портфейли от активи и пасиви и тенденцията на тяхното изменение, а също така и от промените на лихвеното равнище. Банка с положителен дисбаланс (т.е. когато лихвено-чувствителните активи превишават лихвено-чувствителните пасивите) е изложена на риск от понижение на лихвените проценти, a банка с отрицателен дисбаланс (когато лихвено-чувствителните пасивите превишават лихвено-чувствителните активи) на риск от тяхното покачване. При движение на лихвите в нежеланата посока банките се изправят пред проблем от спадане на нетния лихвен марж, за това те предприемат редица от мерки насочени към минимизиране на тези негативни последици.
Процесът на управление на лихвения риск включва следните етапа:
Банките могат да насочат усилията си към хеджиране на риска по отделни транзакции или на нетната експозиция.
Съществуват два метода за управление на лихвения риск:
Недостатък на структурните промени е, че е необходимо време за тяхното осъществяване и се извършват значителни разходи, за това банките прибягват до използване на подходящи финансови инструменти. Между най-използваните деривативи за лихвена защита са лихвените фючърси, опции и суапове.
..............................
Подходящи инструменти за хеджиране на лихвения риск, използвани от банките, са фючърсите базирани върху краткосрочни ценни книжа и лихвени равнища. Хеджирането изисква банката да заеме на фючърсния пазар позиции, противоположни на нейните позиции на спот пазара. Тя може да хеджира както риска по отделна експозиция, така и дисбаланса си.
............................
Б) Дълго хеджиране с фючърси.
Банките хеджират и спадането на лихвените проценти , защото инвестират средства в ценни книжа или кредити, при условия на по-ниска доходност,а също така и когато дисбалансът и е положителен. За компенсация на пропуснатите ползи те могат да използват дълъг хеджинг - покупка на фючърсни контракти. Ако лихвените проценти действително спаднат на фючърсния пазар ще се реализира печалба, тъй като ще се покачи цената на фючърсите и те ще бъдат продадени по по-висока от покупната цена.
Пример: Използване на фючърсни контракти за защита на банка от спадане на лихвените проценти, което води до получаване на по-ниска доходност от активите.
...............................
Използвана литература (6 източника)
Темата съдържа множество примери, формули и таблици.
Темата е изготвена 01.2003г.
]]>
