Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения

“Бюджетно финансиране - фискална политика и макроикономическо равновесие”

1. Възникване, формиране и развитие на бюджета

Бюджетът е сравнително нова финансова категория, свързана с държавата и финансите. Възникването и формирането му се определя от три предпоставки:

а) висока степен на развитие на стоково-паричните отношения;

б) изграждане на централизирана държава;

в) установяване на парламентарно-демократична форма на държавно управление.

Финансовата история разполага с фрагменти на бюджетоподобна практика още от епохата на робовладелската държава. Има сведения, че в Персия през VІІ в. преди новата ера са съществували бюджетоподобни наченки. Елементи на бюджетоподобната практика се срещат и в древна Гърция. Така например Аристотел пише: “Който иска да обсъжда държавните финанси - трябва да познава приходите - какви са и колко големи са. Независимо от това трябва да се познават и разходите, за да се прамахнат някои, ако са излишни, или да се намалят, ако са големи, защото богатсвото зависи от намаляването на разходите”1. Фрагменти на бюджетоподобна практика има и в древен Рим.

Феодализмът със своето затворено натурално стопанство и политическа раздробеност не е изпитвал нужда от институцията на бюджета. Тя постепенно се заражда в т.нар. свободни градове. Получили своята политическа, икономическа и финансова независимост от феодала, свободните градове е трябвало да организират свое финансово стопанство. Градските управи установяват приходните форми и тюхната организачия, обема и структурите на разходите върху основата на една сравнително демократична организация. И понеже се касае за обществени средсва, започват да се водят на отчет събраните приходи и разходи. Именно по този начин се поставят основите на бюджета, като установена на законодателна основа и с публичен характер, сметка за приходите и разходите и разходите на държавата.

Необходимо е да се има предвид, че в Англия още през 1086г. Вилхелм Завоевател въвежда народни книги за разходите и списък на данъците - “домиздей букс”, които могат да се считат за предистория на английския бюджет. Първият съвременен и на законодателна основабюджет е приет и утвърден през 1688г. в Англия, с което се поставят основите на съвременната бюджетна практика.

Първият бюджет в България след освобождението от османско владичество за времето от 1.ІІІ.1879г. до 1.ІV.1890г. е съставен от временното гражданско управление към щаба на руската армия под ръководството на княз В.А. Черкарски. Любомитно е, че приходите и разходите на този бюджет са установени във френски франкове поради това, че българската парична система не е била доизградена, а текстовата част на бюджета е на руски език.

2. Същност и значение на бюджета

2.1. Същност на бюджета

Счита се, че произходът на думата бюджет е от древнолатинското “bylga”-човал, чанта, трансформирала се в древнофренския език в “bouge” - кожена чанта. Министърът на финансите на Англия е внасял проектобюджето за раглеждане от парламента в социална кожена чанта или папка, нарчена ”budget”. Така започва да се нарича и съдържанието в папката или чантата - сметките за приходите и разходите на държавата. Думата бюджет се възприема в почти всички страни и придобива международно значение.

Едно от най-кратките и обобщени определения на на бюджета е:опис (сметка) на предполагаемите приходи и разходи на държавата за текущата година, утвърдени от парламента. Наистина, бюджетът външно приема форма на санкционирана от законодателния орган сметка за приходите и разходите на държавата, но това не изчерпва неговата същност. Той е твърде сложна финансово-икономическа категория и има различни аспекти, страни и характеристики:

правна;

финансово-техническа;

социално-икономическа;

военно-политическа.

Бюджетът се приема и гласува от законодателния орган като закон(за бюджета). Дисетилетия се дискутира дали той има характер на материален закон или е само законодателен акт. Някои го свеждат до нивото на административен акт. Мотивите са следните: законът се приема, за да се изпълнява. Законът за бюджета може да не се изпълни и това да не поражда вина и отговорност. Така например при влошена конюнктура, стихийни бетствия и др. подобни обстоятелсва приходите на бюджета намалюват, което обуславя съкращаването и на някои негови разходи. В подобни случаи санкции няма и не може да има. Освен това конкретните данъчни закони фиксират задълженията на данъкоплатците и санкциите, на които те подлежат при неакуратното изпълнение на техните фискални задължения. Въобще цялостната приходна система на бюджета обикновено се изгражда, регулира и управлява от самостоятелна и несвързана пряко със закона за бюджета нормативна уредба. Законът за бюджета има сила главно по отношение на държавните разходи - той фиксира техния обем и структурира, които са задължителни за органите на изпълнително-разпоредителната власт.

Следователно законът за бюджета има характер на закон, но с по-особени черти.

От финансово-техническа гледна точка бюджетът е обобщена сметка за приходите и разходите на държавата за текущата финансова година, т.е. “държавният бюджет обхваща приходите и разходите на държавата ... за една бюджетна година”2. Изготвянето на синтетичната сметка за приходите и разходите на държавата е свързано с огромна аналитично-изчислителна работа. При нея трябва да се установят постъпленията в бюджета от всеки определен данъкоплатец и да се предвидят разходите за издръжка на всяко учреждение, за да могат тези данни да се обобщят на национално равнище като приходи и разходи на държавата, на бюджета. Следователно от финансово-техническа гледна точка, бюджетът е съвкупност от хиляди страници текст, цифри и таблици, чието синтезирано изражение е обобщена сметка-баланс за приходите и разходите на държавата за определен период от време, обикновено една година.

Финансово-техническата е видимата страна на бюджета, докато социално-икономическата му страна е в голяма степен невидима. Бюджетът е първостепенен финансово-политически инструмент за разпределение на значителна част от стойността на БВП в отраслов, териториален и в социален аспект.

2.2 Значение на бюджета

Значението на бюджета е огромно и многостранно. То се изразява главно в това, че чрез него финансовата, а в цялостната дейност на правителството се поставя под контрола на законодателната власт, на гражданското общество. Чрез бюджета финансово-бюджетната дейност на правителството се поставя под парламентарно-обществен контрол.

Бюджетът не е само инструмент за публична отчетност и контрол върху държавните финанси. Той е “средство за управление на финансовото стопанство”, а чрез него и на цялостното национално стопансво.

Значението на бюджета като основа и инструмент на отчетност и контрол върху държавните финансови средсва и за тяхното управление и регулиране, за управление и регулиране на производствения процес и националното стопанство като цяло е най-важното, но не го изчерпва.

Твърде съществено е значението на съвременния бюджет за балансирано развитие на всички отрасли и дейности в националното стопанство, на социалните отношения, на възпроизводсвения процес като цяло.

2.3. Функции на бюджета

За да се разкрие и разбере по-добре същността и значението на бюджета, целесъобразно е да се запознаем и с изпълняваните от него функции. Според видния съвременен икономист - финансистът от САЩ Р. Масгрейф, бюджетът изпълнява три функции:

осигуряване на ресурси за задоволяване на обществените потребности;

регулиране на разпределението на националния продукт;

съдействие за стабилизация на икономиката.

Тези функции имат най-общ характер и претендират за широка популярност.

Друг съвременен германски икономист - финансистът В. Нол формулира пет функции:

административно-контролна - чрез бюджета парламентът упражнява контрол върху дейността на административно-разпоредителните органи;

парламентарно-контролна - бюджетът като своеобразно огледало на финансово-икономическата дейност на парламента и правителството;

политическа функция - бюджетът като точен цифров израз на политиката на правителството;

финансово-стопанската - бюджетът е основа и средсво за установяване на ред и контрол във финансовото и националното стопанство като цяло;

стопанско-политическа - адаптиране на бюджета и бюджетната политика към стопанските събития и реалности.

Колкото и функции да се цитират и формулират, едва ли ще се изчерпи съдържанието, ролята и значението на бюджета. Може да се подчертае, че едва ли има сфера в съвременния обществен живот, към която държавата  да е индиферантна и да не е свързана пряко или косвено снейната бюджетна политика.

3. Принципи за изграждане и функциониране на бюджета

Повечето от бюджетните принципи са издигнати от буржоазията, когато тя се е борила против привилегиите на феотдалната аристокрация и срещу неограничените права на абсолютния монарх, включително и в областта на финансите. До въвеждането на бюджета и приемането на неговите принципи, сметките и отчетите за приходите и разходите на държавата са били строга тайна. Така например един от идеолозите на абсолютната власт, Шрьодер, в книгата си “Кралска хазна”(1686г.) пише, че народът трябва колкото може по-малко да знае за правителствените работи и за никого не трябва да бъде достъпно изчислението за това, колко получава монархът и неговата страна.

До утсановяването на бюджета, събирането на приходите и извършването на разходите е било строга тайна и не почивало на общоприетите принципи, а главно на волята на неограничения монарх. С утвърждаване на институцията на бюджета се оформят и принципите, по които той следва да се изгражда и функционира.

3.1. Общи (материални)принципи на бюджета

Смята се,  че изграждането на всеки бюджет трябва да почива на следните общи принципи:

- огрониченост на приходите;

- степенуване държавните разходи;

- съгласуване между потребности и средсва;

- икономически принцип - от държавните разходи да се търси възможно най-голяма изгода.

3.2. Специални или финансово-технически принципи

Принципа за пълнотата на бюджета изисква в бюджета да бъдат включени всички приходи и разходи, които финансовото стопанство трябва да осъществи в продължение на бюджетната година . Този принцип не допуска да има приходи и разходи вън от рамките на бюджета, т.е. държавният глава или правителството не могат да събират приходи или да извършват разходи, които не са включени в бюджета и не са гласувани от парламента. Различава се екстензивна и интензивна пълнота на бюджета. При екстензивната пълнота всички приходи и разходи се включват в бюджета в пълен размер или се съставя т.нар. бруто-бюджет. Интензивната пълнота означава в бюджета да се отразява само салдото между приходите и разходите на бюджетните звена или да използва т.нар. нето-бюджет. Независимо дали се прилага техниката на екстензитивната или интензивната пълнота, на бруто- или нето-бюджета, последният трабва да бъде пълен, да обхваща всички приходи и разходи.

Близък на принципа за пълнота е принцъпът за точност на бюджета. Приходите и разходите на бюджета трябва да бъдат точно изчислени. Ако този принцип не се спазва, би се стигнало много лесно до разстройване на финансовото стопанство. Неточното определяне на приходите иразходите може да доведе както до незадоволяване на редица обществени потребности, така и до нарушаване на уравновесеността бюджета. От самосебе си се разбира, че един бюджет може да бъде пълен, но не точен. И обратно. Добре съставеният бюджет обаче трябва да бъде и пълен, и точен.

Принципът за реалност на бюджета е близък до принципа за точност, но не се покрива с него. Точността на бюджета има повече технически смисъл, докато при реалността му става дума за икономическа обоснованост на приходите и разходите, за провеждането им в съответствие с реалностите в икономиката и националното стопанство като цяло. И така, бюджетът трябва да бъде не само пълен и точен, но и реален.

Важен принцип в областта на бюджетната действителност е единсвото на бюджета. Упражняването на няколко бюджета в дадена страна не позволява да се добие пълна и точна картина за разходите и приходите на финансовото стопанство, включително и за действителния обем на данъчното бреме на данъкоплатците. Под единство на бюджета се разбира упражняването на един-единствен бюджет, не на няколко бюджета едновременно. От това не следва, че единсвото предполага или повелява премахването на местните бюджети.

Един от най-важните принципи е бюджетното равновесие. Бюджетът не трябва да се съставя и да се приключва с дефицит. Разходите трябва така да се определят, че техният размер да се покрива напълно от редовните приходи. Състоянието на бюджета - дали е уравновесен, или приключва с дефицит - оказва определено положително или отрицателно въздействие върху паричното обращение и инфлацията. В бюджетната практика на източноевропейските страни се спазваше принципът за балансираност на бюджета. Но през последните години в бюджетите на тези страни започнаха да се реализират значителни бюджетни дефицити. Те се превърнаха в хронични за българския бюджет и са един от факторите за инфлацията и финансовата нестабилност.

Откакто съшествува бюджет се говори и за бюджетно равновесие. Още Аристотел е казал, че който иска да управлява добре, трябва да увеличи разходите според наличните възможности, т.е. в рамките на осигурените приходи. В противен случай бюджетният дефицит е неизбеже, а той води до държавната задлъжнялост, паричната емисия, инфлацията и нарастването на данъчното бреме.

Важен принцип при изграждането на бюджета е за неговата специализация или класификация. Под класификация на бюджета се разбира групирането и подреждането на бюджетните приходи и разходи на основата на определени признаци иправила. Класификацията на бюджета е израз на неговата специализация. Принципът на бюджетната специализация(класификация) се отнася главно до разходната част на бюджета, защото установените приходни форми и техният характер предопределят класификацията на приходната му част.

Последният принцип, върху който се изгражда бюджетът, е за неговата гласност и публичност. Този принцип изисква на дебатите в парламента при обсъждането на бюджета да се даде пълна и гласност чрез средствата за масова информация, включително като се допуска да присъства на заседанията на парламента любопитна публика. След като бюджетът се приеме от законодателното тяло, той подлежи на публикуване (в държавен вестник и периодичен печат), за да стане достояние на данъкоплатците, обществеността и целия народ.

3.3. Бюджетен период

Бюджетът се утвърждава и действа за определен период от време. Времето, за което се утвърждава даден бюджет, се нарича бюджетен период. Той обикновено е едногодишен и може да съвпада или не с календарната година. В повечето случаи за удобство бюджетът съвпада с календарната година - започва на 1.І и приключва на 31.ХІІ..В някои страни обаче, той започва на 1.VІІ иприключва на 30.VІІ. следващата годинаь, а други - от 1.ІV. до 31.ІІІ. следващата година, в трети - 1.Х.-30.ІХ. следв. година. Срещат се и други бюджетни периоди, например - 1.V. - 30.ІV.(Турция); 21.ІІІ. - 20.ІІІ. следв. година (Иран), 10.ІХ. - 9.ІV следв. година (Етиопия).

Когато бюджетният период не съвпадне с бюджетната година, стремежът е той да бъде съобразен с цикъла на стопанската година. Тенденцията е към календаризация на бюджетния период. Необходимо е да се има предвид, че не всички страни прилагат едногодищен бюджетен период. Има и такива (Фламандските страни, Ливан, Заир, Индонезия идр.), които съставят бюджета си за две години, т.е. бюджетният им пириод е двугодишен.

Разбира се, бюджетите се съставят и за по-дълги периоди от време - 5, 10 години, но те нямат оперативно-политическо, а планово-стратегическо значение.

4. Видове бюджети

В зависомост от обхвата на бюджета различаваме централен бюджет и бюджети на местните самоуправлени тела или общински бюджети. Централният бюджет обхваща приходите и разходите на централните органи на държавната власт и управление. В обстановката на автономна бюджетна практика между централният бюджет и бюджета на самоуправителните тела не съществува органическа връзка.

Бюджетите на отделните министерства, които са съставни части на генералния или общия държавен бюджет, се наричат частни или съставни бюджети. Различават се и т.нар. специални бюджети, които се отнасят до отделни дейности на държавата, обособени в самостоятелни учреждения или в автаномни предпрития. В миналото у нас такъв е бил случаят с мините “Перник”, фонда “Обществено осигуряване” и др.

Като се има предвид характера на разходите (респ. тяхната периодичност или случайност), които трябва да бъдат посрещнати от бюджета, различаваме редовен и извънреден бюджет. Извънредният се отнася до случайно възникнали разходи, чието покриване обикновено става с извънредни приходи. Периодът на един извънреден бюджет може да бъде по-къс или по-дълъг от една година в зависимост от характера на разходите, които трябва да посрещне.

Във връзка с тези два вида бюджети трябва да се посочи и съществуването на т.нар. допълнителет бюджет. Самото му наименование подсказва, че той допълва редовния. Съществуването на допълнителен бюджет е предизвикано главно от неточността на редовния, което по някога се допуска съзнателно от някои правителства. По политически съображения често редовният бюджет се представя в намален обем, а няколко месеца по-късно парламентът трябва да приеме и един допълнителен бюджет. Практиката на допълнителните бюджети улеснява правителствата да преминат парламентарната бариера при гласуване на бюджета.

Ако се вземе предвид начинът на обхващането на приходите и разходите, различаваме брутен и нетен бюджет. Брутният отразява приходите заедно с разходите в техните абсолютни величини. Ако например приходите от държавните болници се показват в пълният им размер по приходната част на бюджета, а разходите (персонални и веществени) по издръжката им се отразяват в разходната част на бюджета, в такъв случай говорим за бруто-бюджет. Нетният, за разлика от брутния, показва само чистите приходи или чистите разходи, т.е. разликата или салдото между тях. Именно това салдо или разлика между тях се отразява в държавния бюджет.

Съвременната бюджетна практика в западните страни се представя от т.нар. смесени бюджети - бюджети, които съдържат в себе си както брутни, така и нетни приходи и разходи. Постъпленията от различните данъци по правило се посочват в брутният им размер, а приходите от стопанската дейност на държавата, когато съответните предприятия са автономни, се отразяват в нетният им размер.

В зависимост от начина на обсъждане и гласуване на бюджета, в парламента в някои страни (Англия) говорят за постоянни и променливи бюджети. Тук всъщност трябва да се разграничава постоянна и променлива част на бюджета. Постоянната част съдържа относително стабилни в продължение на по-дълъг период от време приходи и разходи. Такъв и случаят например със заплатите на държавните служители, погашенията и лихвите по държавните заеми и др. променливата част включва онези приходи и разходи, които показват по-голямо колебание през всеки следващ бюджетен период. При гласуването на бюджета в парламента се разисква само или главно променливата му част. Тази практика позволява на законодателното тяло да се занимае по-подробно именно с тези разходи, които показват по-големи колебания, а същевременно и по-бързо да приеме целия проектобюджет.

От гледна точка на изпълнението различаваме бюджет за изпълнение (текущ бюджет) и изпълнен бюджет. Бюджетът за изпълнение е гласуваният за предстоящия бюджетен период бюджет. Той влиза в сила от първия ден на новата бюджетна година. Изпълненият бюджет отразюва степента на действителното изпълнение на приходната и разходната част на упражнения вече бюджет.

За свръхсметни кредити се говори, когато по предложение на правителството законодателното тяло усилва кредитите по някои раздели и параграфи на редовния бюджет. Обикновено това подсилване на бюджетните кредити става, когато приходната част на бюджета показва по-големи от очакваните постъпления. Но подсилване на бюджетните разходни параграфи може да стане и без да са налице повече приходи, т.е. за сметка на други разходи.

Бюджетните дванадесетини се практикуват, когато проектобюджетът не е приет от законодателното тяло набреме, а новият бюджетен период вече е започнал. В такъв случай на бюджетните организации се разрешава ежемесечно да извършват разходи за сметка на новия бюджет. Последните години дванадесетините почти редовно се прилагат в нашата бюджетна практика поради ненавременното приемане на бюджета от парламента.

За разлика от държавния, който обхваща само държавните приходи и разходи, националният бюджет се стреми да обхване постъпленията и разходите на цялото национално стопанство, от където идва и наименованието му. С други думи, той отразява разпределението, насочването и използването на БВП. Държавният бюджет е част от националния бюджет; вторият служи за обосновка на първия. Националният обикновено се съставя за седем-десетгодишен период при т.нар. непрекъснат планов хоризонт и се разпределя по години. Като се има предвид целта, за която се съставя един или друг бюджет - диагноза или прогноза - нерядко в западната литература се среща разграничаването на бюджетите на бюджетни диагнози и прогнози. Бюджетът - диагноза обикновено е краткосрочен, докато бюджетът - прогноза е средносрочен или дългосрочен.

Следователно съществува тенденция не само към разширяване обхвата на бюджета, но и към удължаване на срока, за който се съставя. В зависимост от срока, за който се съставят, бюджетите могат да се разграничат на: краткосрочни (едногодишни), средносрочни (5 годишни) и дългосрочни (10 и повече години).

5. Структура на държавния бюджет на Р. България

Държавният бюджет е систематизирано и обобщено изражение на приходите и разходите на държавата. Тя се представлява от конкретни институции на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Те съставят свои бюджети, които агрегират в рамките на държавния бюджет. Това агрегиране е различно. Докато бюджетите на едни институции се “вливат” и “разтварят” в държавния бюджет като загубват своята структурна самостоятелност, бюджетите на другите институции само механически се включват в държавния бюджет, запазвайки своя структурен облик и самостоятелност.

Новият закон за устройство на държавния бюджет регламентира следните структурни звена на държавния бюджет:

5.1. Репупликански бюджет, който се състои от:

  а) централен, наричан още генерален или правителствен бюджет - съдържа републиканските приходи и разходи, извършвани пряко от Министерския съвет или чрез делегираните от него права на министъра на финансите.

  б) бюджети на държавните органи и на бюджетните организации или т.нар. в миналото съставни бюджети. Те включват всички приходи и разходи, свързани с дейността на съответните държавни органи или бюджетни организации. От своя страна те се състоят от собствените им бюджети и бюджетите на подведомствените им организации.

5.2. Бюджет на съдебната власт - обхваща всички приходи на органите на съдебната власт и разходите за тяхната издръжка. Той се обособява на собсвен бюджет на Висшия съдебен съвет и бюджетни сметки на органите на съдебната власт.

5.3. Бюджет на Сметната палата - тъй като Висшия съдебен съвет  и Сметната палата са независими органи със специални компетенции, те представят своите бюджети на Министерството на финансите за включването им в държавния бюджет. Нито Министерството на финансите, нито Министерския съвет имат право да коригират представените от Висшия съдебен съвет и Сметната палата бюджети. Те се внасят от Министерския съвет в Народното събрание във вида, в който се представени. Изменения по тях може да прави само Народното събрание.

5.4. Други автономни бюджети на автономни организации, като тези на висшите училища, например.

В държавният бюджет не се включват общинските бюджети. Те са автономни, но обикновено собствените им приходи са недостатъчни, затова в републиканския бюджет се предвиждат средсва, които той предоставя на общинските под формата на общи субсидии или чрез преотстъпване на държавни приходи. При временен недостиг на средства по общинските бюджети, могат да им се предоставят средсва от държавния бюджет чрез безлихвени заеми.

6. Подходи за съставяне надържавния бюджет

  а) класически - те са за не намеса на държавата в икономиката. Държавата се разглежда като потребител, а не като производител. Държавният бюджет трябва да е малък (евтино правителство), годишно балансиран и неотрален - да не нарушава формираното от пазара съотношение на силите.

  б) кейнсиански - за широка намеса на държавата викономиката. Държавният бюджет трябва да е голям, циклично балансиран, преразпределящ ресурсите за активно въздействие върху съвкупното търсене чрез бюджета.

  в) неолиберален - за малък годишно балансиран бюджет, чрез който се въздейства върху съвкупното предлагане, а не върху съвкупното търсене. Държавната намеса се свежда до минимум. Пазарът и частният сектор са определящи.

  г) марксиски - този подход е за господство на държавната собственост и на планово регулиране на икономиката. Държавният бюджет се счита за активен фактор в преразпределението на доходите и за финансиране на икономическото развитие съобразно държавния план.

ІІ. Фискална политика на държавата

1. Същност - терминът “фискалност” е от латински произход - “фискус” и означава държавна каса, хазна, съкровище. Фискалната политика се свързва с политиката с парични средсва от “държавната каса“. Фискалната политика е държавна икономическа политика провеждана от правителството чрез разработването и изпълнението на държавния бюджет. Тя се изразява в използването на данъчната система, трансферните плащания и други инструменти като средсво за регулиране на икономическата дейност за въздействие върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане.

2. Цели на фискалната политика за достигане на поставените цели по отношение на:

Осигуряване на устойчив и динамичен растеж БНП;

Постигане на пълна заетост;

Контрол върху общото развитие на цените;

Изглаждане на икономическия цикъл;

Достигане на макроикономическо равновесие и пр.

Годините преди великата депресия от 1927-1933г., фискалната политика се е свеждала до балансиране на приходите и разходите в държавния бюджет. След това под влияние на кейнсианството, фискалната политика си поставя по широки цели: въздействие върху съвкупното търсене и постигане на пълна заетост. В съвременни условия при осъществяване на фискална политика управляващите са загрижени не само или не толкова от финансовото състояние на страната, колкото на връзката му с нейното икономическо и социално състояние.

3. Инструменти

Бюджетните разходи - чрез тях се влияе върху равнището

на домакинското потребление, инвестициите на фирмите, публичното потребление чрез правителствените разходи и др;

Данъците - чрез тях се влияе върху равнището на доходите и

съвкпното предлагане и съвкупното търсене;

Паричните трансфери - или прехвърлянето на ресурси от едини

физически или юридически лица в полза на други под формата на социални плащания, помощи, субсидии, погасяване на дългове;

Бюджетен дефицит - използва се за увеличаване на разходите;

Амортизационните норми - от тях зависи изписването на

стойността на дълготрайните материални активи и се влияе от процеса на поддържане и обновяване на физическия капитал.

Тези инструменти се използват самостоятелно или в комбинация. По пряк или косвен път те въздействат върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане

Традиционно държавата като крупен икономически агент използва държавните разходи и данъците, за да влияе на агрегатното търсене и предлагане. На фигурата по-долу е представено как държавното търсене на стоки и услуги, данъците и трансферните плащания влиат върху основните макроикономически величини - съвкупното търсене и предлагане.

1 Чолаков Ст., Наука за финансовото стопанство.ІV. Теория за публичния бюджет.

2 Закон за устройството на държавния бюджет

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения