|
|
|
Курсова работа
На тема
Контрол върху кредитния риск
2004
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Възникване и развитие на кредита. Кредитен риск. 8
1. История на кредита и кредитните отношения 8
1.2. Развитие на кредитната дейност в България 8
2. Същност и цели на кредита. Форми и видове. Договори 11
2.2. Условия за кредитиране 13
2.3. Същност и видове кредити 14
2.3.3. Основни видове кредити 16
2.3.4. Договори и обезпечения 16
2.3.5.Лихви, такси, комисионни 17
3.1. Определение за риск. Рискове в банковата сфера. 18
3.3. Фактори, оказващи влияние върху кредитния риск 20
4. Управление и контрол на кредитния риск 22
4.1. Основните елементи на управлението на кредитния риск 22
4.2. Всяка програма за управление на риска 23
4.3. Измерване на кредитния риск 23
4.4. Процедури по управление на кредитния риск 24
5. Кредитната политика като елемент на управление на кредитния риск 25
5.2. Кредитна стратегия на банката 27
II. Контрол върху кредитния риск и кредитната политика 28
А. Същност на контрола върху кредитната политика 28
1. Същност на контрола върху кредитната политика 28
2. Характеристика на контрола върху кредитирането. Предмет и функции 29
3. Форми и способи на контрола 30
4. Основни критерии и принципи в организацията на контролната дейност 31
5. Задачи на контрола при кредитирането 33
6. Регулиране на кредитните отношения 34
Б. Нормативната база и наредбите на БНБ като елемент за регулиране на кредитната дейност 35
2. Наредба №7 на БНБ за големите експозиции 39
3. Наредба №9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции 40
В. Контрол, осъществяван търговските банки 45
1. Структуриране на кредитната администрация 45
1.1. Отговорни органи за кредитната политика на банката 47
2. Определяне на кредитни лимити 50
3. Контрол, осъществяван по време на кредитния процес 53
3.1. Анализ и оценка на кредитните предложения 54
3.1.1.Необходими документи за кандидатстване за кредит 54
а)Заявлението за кредит (Приложение 1) съдържа следната информация: 55
б) Изисквани документи (Приложение 1) 55
3.1.2.Анализ на събраната информация 57
3.1.4.Отпускане на кредити на физически лица 64
3.1.5.Определяне цената на кредит 65
3.1.6.Решение за отпускане на кредит 66
3.2. Текущ контрол върху кредитите 67
3.2.1. Следене на кредитния риск 68
3.2.2. Следене на отделните кредити 68
а) Целите на този контрол са 69
в) Класификация на кредитите и образуване на законови провизии 70
3.2.4.Следене на кредитния портфейл 72
3.3. Прекратяване на кредитните отношения 73
4. Контролни функции на вътрешния контрол на търговските банки 75
Използвана литература
Всяка икономика би могла да се разглежда като съвкупност от фактори и единици, които функционират във взаимна зависимост, и поради това, ефектът от влиянието на един фактор рефлектира и върху всички останали. Банките и осъществяваната от тях дейност по предоставяне на кредити също са част от тази система. Банките са социални организации, които се създават и функционират върху широка обществена основа. Това е и причината, поради която кредитната сделка засяга не само банката-кредитор и клиента-кредитополучател, а тя е от интерес за широк кръг потребители на банкови услуги, както и за други субекти. Чрез кредитите банките оказват мощно въздействие върху цялата икономика на страната. По време на криза те спомагат за възстановяване на икономическата активност в предприемачите, която е съпроводена с откриване на нови работни места и ангажиране на всички фактори на производството - земя, труд и капитал. Обратно, при бум в производството чрез кредита се повишава търсенето в икономиката, която работи с пълен капацитет и поощрява инфлацията. Поради обстоятелството, че главно чрез кредитирането се регулират икономическите процеси, величината на “създаваните” от банката чрез кредита пари и депозити е от голямо значение за Централната банка /ЦБ/, която като банка на държавата е отговорна за състоянието на паричното обръщение и за осъществяване на контрол върху икономиката.
Кредитите и лихвените проценти, разглеждани като цена на кредита, са важни инструменти, благодарение на които държавата, в лицето на ЦБ, би могла да осъществява контрол върху икономическата активност в страната: косвено, посредством лихвения процент и пряко, чрез установяване на кредитни тавани, минимални задължителни резерви и др. Световната практика е доказала, че само чрез лихвените проценти, т.е. само косвено, не е възможно да се регулират заемните операции. Съществуват случаи, при които и при много по висок лихвен процент търсенето на кредити е голямо. Пряк инструмент за директно влияние върху ликвидността, кредитните отношения и банковата система като цяло, са кредитните тавани, с които на всяка банка се определя пряко, но не индивидуално, таван за кредитиране. Той се определя на база относителен дял на кредитите на търговската банка в общия размер на кредитите към края на предходната година.
В модерното стопанство кредитните отношения до голяма степен са институционализирани и на практика се проявяват чрез функциите на банковите организации. Банките се явяват основни кредитори в сферата на икономическия живот. Кредитното посредничество е една от най-съществените им функции, която изразява от една страна мобилизиране на свободния паричен капитал в обществото, и от друга страна, преразпределение на този капитал на възвръщаема основа и срещу заплащане на лихва. Мобилизирането и преразпределението на мобилизирания капитал изразява кредитните отношения, в които като посредник участва банката.
Кредитните операции заемат най-голям дял в активите на банките. В развитите страни кредитите представляват 40-60% от активите на банките. Те са най-малко ликвидния актив на банките, защото не могат да се превръщат в пари преди настъпване на падежа им. В рамките на предоставените кредити, краткосрочните са по-ликвидни, а дългосрочните по-рискови. Всяка банка се стреми да диверсифицира кредитния си портфейл, като предоставя разнообразни кредити с различна степен на риск. Чрез диверсификация на кредитния портфейл не само трябва да се понижава рискът, но и да се осигурява ритмично формиране на доходите на банките. По този начин банката подобрява ликвидността и създава предпоставки за покачване на рентабилността си.
В миналото, във всички страни по света, регулирането от държавата на заемните операции е било подчинено на първо място на задачата да се осигури безопасност и стабилност на банковата система и по-конкретно, въвеждани са законови ограничения за предоставяне на определени заеми към определени лица или срещу определени гаранции. През последните десетилетия, в развитите страни се създават редица нови закони, които регулират практиката за предоставяне на заеми, но с тях се цели да се защитават вече и интересите на банковите клиенти. В този аспект, те са насочени към:
С цел защита интересите на банковите клиенти в централните банки на развитите страни са създадени специализирани звена за работа с жалбите и претенциите на клиентите. Централните банки по този начин контролират дейността на банките по отношение коректното обслужване на клиентите. Освен това, банките се задължават писмено да обясняват, по искане на клиента, причините за отказ за предоставяне на кредит. Ако отказът е неоснователен и произволен, съгласно законодателствата на отделните страни на кредитора се налагат значителни по размери санкции, стигащи в САЩ например до 1% към стойността на имуществото на банката / минус задълженията й/.
На базата на всички посочени до тук обстоятелства се формира извода, че банковата система заема съществено място в процеса на развитие, укрепване и модернизиране на всяко пазарно стопанство. Нещо повече, изгражда се представата за банките като институти на общественото доверие. Именно тези факти създават необходимостта от формализиране на кредитните отношения, т.е. те да се градят на основата на особени правила, изисквания и ангажименти, които да възстановяват, подпомагат и укрепват доверието към банките като публични институции.
.....................................
Задачите на контрола при кредитната дейност произтичат от принципите на кредитната политика на съответната банка. Те могат да се разделят условно на две групи:
Някои от по-важните общи задачи на контрола върху кредитния портфейл могат да се формулират във връзка със следните принципи:
Конкретните задачи на контролната дейност касаят основните показатели, характеризиращи отделния предоставен кредит. Те се базират главно на следните критерии:
Изпълнението на тези задачи дава възможност банката да изпълнява всички поети ангажименти (по привличените ресурси) своевременно, на добра цена, с минимален риск и успешно да реализира кредитната си политика.
...........................
Темата изготвена 01.2004г.
Използвана литература 12 източника.
Темата не съдържа приложения, графики и таблици.
]]>
