Реферат

На тема:

Международен лизинг

Международен лизинг

1954 се счита за рождената година на лизинга в съвременния му вид. Тогава традиционния наем получава нова характеристика, която постепенно генерира огромен растеж на индустрията в световен мащаб. Това е възможността лизингополучателя да използва ускорена амортизация на наетия актив като данъчна преференция.

Лизинг ( leasing ) е обикновена дума от английския език , която се е превърнала в технически термин означаващ от “наем” до “лизинг” в най-широкия смисъл на думата.

Лизингът е съвременна форма на кредитиране, която предлага повече предимства в сравнение с банковия заем. Лизингът е най - прекия път да се придобие необходимата стока или  оборудване, без да се влагат наведнъж крупни парични средства.

Лизингът е договорно споразумение, при което едната страна, наричана лизингодател, собственик на даден актив, предоставя правото за ползването на този актив на втора страна, наричана лизингополучател, при определен срок и при конкретна схема на разплащане. След изтичане на срока по договора лизингополучателят става собственик на лизингования актив.

Лизингът предлага следните предимства:

   Предимството да се получи стоката, без да е нужно да се влагат много средства наведнъж.

   Желаната техника се получава срещу ниска начална инвестиция.

   Лизингът позволява гъвкавост по отношение схемите на разплащане.

   Възможност за планиране  на разходите.

   Освобождаване на  оперативен капитал, за да се  вложат свободните средства в развитие на основната дейност.

   Възможност да се закупи по-качествена техника.

   Лизингът  предоставя и предимства, свързани с данъчната политика.

Таблица 1 разглежда основните моменти при лизинговите операции, съответните видове лизинг, при прилагане на международното право.

Международният лизинг не се различава съществено от този в рамките на страната. И все пак разлики има и те могат да бъдат открити в следните моменти:

•  поне един от контрагентите е чуждестранно лице;
•  стоката - предмет на лизинга пресича поне една национална граница;
•  валутата, с която се плаща е чужда за поне една от страните в договора.

Най - общо предимствата на лизинговата сделка се заключват във факта, че цената на сделката се изплаща анюитетно. С това лизингополучателя се освобождава от принудата да инвестира големи еднократни суми в материални активи. С оглед на сравнително скъпия кредит у нас, този факт се отчита като отлично условие за бизнес в международен мащаб. Лизингът е подходящ също за малки и средни предприятия или за такива, които сега стратират своя бизнес.

Недостатъците на лизинга се изразяват в следните елементи от неговата специфика:

•  в договора може да присъства клауза за закупуване, тогава лизингополучателя става собственик на имуществото в края на периода. Това обаче, може да се окаже капан за него - ако стоката е амортизирана или е морално остаряла и обезценена. Тогава излиза, че лизингополучателя е плащал само за наем на определения актив.
•  Втората негативна черта е, че сборът на лизинговите вноски задължително надхвърля цената на лизингования обект;
•  Третата отрицателна черта при международния лизинг за българските фирми е, че цената обикновено се определя от лизингодателя в чужда валута и винаги съществува опасност от обезценка на лева спрямо тази валута.

Според Международен счетоводен стандарт 17 Лизинг, дали един лизингов договор е финансов лизинг или експлоатационен лизинг зависи от същността на сделката, а не от формата на лизинговия договор. Примери за ситуации, при които по принцип лизинговият договор се класифицира като финансов лизинг в международното право са:

а) лизинговият договор прехвърля собствеността върху актива на лизингополучателя към края на срока на лизинговия договор;

б) лизингополучателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена;

в) срокът на лизинговия договор покрива по-голямата част от икономическия живот на актива, дори ако правото на собственост не е прехвърлено;

г) в началото на лизинговия договор сегашната стойност на минималните лизингови плащания се равняват почти изцяло на справедливата стойност на наетия актив; и

д) наетите активи имат специфичен характер, като само лизингополучателят може да ги експлоатира без извършването на съществени модификации.

Показателите за ситуации, които индивидуално или в комбинация също биха могли да доведат до класифицирането на лизингов договор като финансов лизинг, са:

а) ако лизингополучателят може да отмени лизинговия договор, свързаните с отмяната загуби от страна на лизингодателя се покриват от лизингополучателя;

б) печалбите или загубите от колебанията в справедливата стойност на остатъчната стойност остават у лизингополучателя (например под формата на отстъпка в наема, равна на повечето от постъпленията от продажбите в края на лизинговия договор); и

в) лизингополучателят има възможност да продължи лизинговия договор за нов срок срещу наем, който е значително по-нисък от пазарния наем.

Другите икономически аспекти на международния лизинг се изразяват във възникването и осъществяването на икономическо отношение между субекти с различна национална принадлежност. Целта на сделката получаване на икономическа изгода.

Друга съществена особеност на международния лизинг е, че при него задължително има и участие на повече контрагенти, извън основните участници. Физическото прехвърляне на собствеността, риска и разходите по доставката на стоката от лизингодателя върху лизингополучателя безспорно предполага включване и на допълнителни участници - посредници, застрахователи, банки, оценители, задължително митнически и други държавни институции. Всеки един от тези участници извършва една или няколко от многобройните дейности, който са необходими за сключване на лизинговия договор.

Инициативата за сключване на лизинговия договор по правило принадлежи на лизингополучателя. Началото на лизинговата сделка се поставя с проучвания на възможните варианти. Поради спецификата на международния лизинг именно тук се налага включване на допълнителни участници, което предава особенния характер на лизинговата дейност в международен план. Такива участници са:

•  фирми с чисто външнотърговска дейност, които  се занимават с проучване и изследване на международните пазари, намират подходящи клиенти или партньори, формулират и изготвят договорите.
•  Фирми, които се занимават с транспортна дейност в международен план и извършват физическото доставяне на обекта на лизинг до фирмата - лизингополучател.
•  Застрахователни институти, които споделят със страните по външно търговските лизингови сделки рисоквете от настъпване на определени събития;
•  Спедиторските фирми, които срещу определено заплащане организират физическата доставка на стоката или оборудването, което ще се взима на лизинг; тази организаця включва - транспорт, застраховка, документооборот, митнически процедури  и пр.;
•  Банките, които работят не само на територията на страната, но и имат клонове извън нея, чрез които ще се извършва плащането на вноските.

Таблица 1

експортен лизинг	тристранна сделка, при която лизингодателят закупува имуществото от производител в своята страна и го отдава на лизингополучател от друга страна
ливъридж лизинг	лизинг, при който лизингодателят отдава актива на лизингополучателя, но при закупуването му от производителя той използва кредит от трета страна
лизинг на доставчика	лизинг, при който фирмата-производител продава на лизингова компания имуществото и получава веднага стойността му. Едновременно с това производителят наема същия актив и го отдава в сублизинг на краен лизингополучател. Основната цел на този вид лизингова операция е реализацията на оборудване на пазари с ниска платежоспособност
мокър лизинг	лизингова сделка, при която лизингодателят поема допълнителните разходи по поддръжката, ремонта, застраховката, обучението на персонала
нето лизинг	лизингова сделка, при която лизингополучателят поема всички рискове и задължения, свързани със собствеността и експлоатацията на имуществото - поддръжка, ремонт, застраховка, обучение на персонала, снабдяване със суровини, управление на производствения процес
обратен лизинг	Същността на лизинговата операция се състои в продажбата на актива (най-често употребявано оборудване) от неговия собственик на лизингодателя, който от своя страна му го отдава под лизинг.
остатъчна (ликвидационна) стойност	предполагаемата продажна цена на актива към момента на изтичане на приетия срок за практическото му използване в предприятието, намалена с предполагаемите разходи по ликвидацията. Когато остатъчната стойност е до 5% от отчетната стойност на актива, тя не се взема под внимание при определянето на амортизационната сума
оперативен (експлоатационен) лизинг	лизинг, който не отговаря на условията за финансов. Оперативният лизинг се прилага при специализирано оборудване, подлежащо на бързо морално изхабяване и с добре развит вторичен пазар. Лизинговите плащания само отчасти покриват разходите на лизингодателя, затова след изтичане на срока на лизинга активът в повечето случаи се продава или преотдава отново в лизинг
пряк лизинг	лизинг, при който лизингополучателят получава право от лизингодателя да използва актив, който преди това не е притежавал
транзитен лизинг	лизинг, при който лизингодателят, лизингополучателят и доставчикът на обекта на лизинговата сделка са от три различни държави
финансов лизинг	лизингов договор, който "прехвърля в основни линии всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива" на лизингополучателя
хайър пърчиз (hire purchase)	наемен договор с опция за покупка в края на лизинговия период.

Лизинговата сделка преминава през следните етапи:

•  установяване на връзката между лизингополучателя и лизингодателя. Предвид особеностите  на международното право, на този етап се включват фирмите, които се занимават с консултации или изготвяне на международните договори;
•  съгласуване на условията между получателя и лизингодателя; лизингодателя използва собствени средства за проучване на възможностите на получателя, като за това обикновено се наемат отново консултантски  или други фирми от страната, където извършва дейността си лизингополучателя;
•  при постигане на определено съгласие между контрагентите се пристъпва към  подписване на договора. В него са отразени редица задължителни параметри, както и клаузи по споразумение между страните.  Този етап е известен като обработка на лизинговата дейност и е най - сложният етап, о гледна точка, че се подчинява на източниците на международното търговско право. В договора е задължително споменаването на срока на лизинга, предмета и вида на оборудването, валутата, чрез която ще се извършва плащането, банката - посредник на сделката, застрахователната компания, с която ще се работи и др.
•  Следва доставката и предаването на обекта на лизинга. Този етап е последният при този вид взаимоотношения  и отново  е свързан с редица документи - това са приемо - предавателен протокол, който изготвя лизингополучателя при получаването на лизинг - обекта, документите към банката на лизнгополучателя ,чрез които ще се извърши първото плащане  и пр.

Като страни по лизинговия договор са лизингополучателя и лизингодателя.  Лизингодатели могат да бъдат:

•  финансови институции, обикновено банки;
•  производствени, промишлени или строителни фирми, с опит в международните сделки;
•  специализирани лизингови компании, които са тясно специализирани или с унивесален характер на дейността. Могат също да бъдат специализирани за отдаване на лизинг в определена страна, регион и пр.

Друг интересен момент при международния лизинг  е самото физическо доставяне на оборудването. Ако доставката е предмет на договорни отношения, то и  самото монтиране или въвеждане в експлоатация е за сметка на лизингополучателя или на доставчика.

Задължително условие при международния лизинг е застраховането или така нареченото експортно застраховане. Рисковете, които покрива този вид застраховане при лизинга са следните:

Неплатежоспособност на чуждестранния получател, имаща смисъл на:

•  Обявяване на получателя в несъстоятелност или откриване на процедура за обявяване в несъстоятелност;
  •  Обявяване на получателя в ликвидация или откриване на процедура за ликвидация;
  •  Друго съдебно или извънсъдебно уреждане на задълженията на чуждестранния получател

Забавяне на дължимо плащане по договора от страна на получателя повече от определения период на изчакване по причини, несвързани с изпълнението на условията по договора от страна на лизингодателя.
 Застраховат се също и нетърговски рискове. Това са  са рисковете, свързани с държавата на чуждестранния получател/лизингодател. Те включват:

•  Възникване на политически събития, като война, преврат, граждански безредици, бунтове, стачки, ембарго, както и природни бедствия или други събития със сравним ефект;
•  Обявяване на общ мораториум върху плащанията;
•  Промени в режима на валутните плащания;
•  Приемане или изменение на нормативни актове или решения на правителството или на друг държавен орган;
•  Конфискация или национализация;
•  Отказ за плащане или просрочване на дължимото плащане повече от 3 месеца, когато лизингополучател е чужда държава или чуждестранен държавен орган;
•  Ограничения или забрана за износ на стоки или услуги в изпълнение на задължения по международни договори, по които България е страна.

Списък с използваната литература:

1.  Илиев, Ив., Международна икономика, Вн. ,2001
2.  Савов, Ст., Световна икономика,  С., 2000
3.  Саво, Ст., Икономикс, С., 2000