Курсова работа
На тема:
Инфлацията като проблем на прехода
УВОД
Страните от бившия социалистически експеримент започнаха своя преход към пазарна икономика в началото на 90 - те години на миналия век. Това което те наследиха от предишния режим се състоеше в големи външни и вътрешни дългове; централизирано ръководено стопанство - а оттам и никаква конкурентно способност; липса на каквито и да било пазарни механизми; липса на фискални и финансово - кредитни институции, които да заемат средства на прохождащите частни икономически структури.
Освен това наследство, населението на страните от Централна и Източна Европа беше връхлетяно от икономически явления, непознати до момента - инфлация и безработица. Освен че бяха свързани с финансови разходи, тези явления бяха причина и за остри социални и обществени проблеми. Повишаването нивото на цените и намаляването на заетостта доведоха до неравномерно преразпределение на паричната маса, намаляване на покупателната способност, остро снижаване на доходите на населението. В крайна сметка се стигна и до промяна в начина на живот на голяма маса от бившите социалистически труженици.
Разбира се, самия преход не може да се разглежда изцяло в негативна светлина - той имаше и има и своята положителна страна. Либерализирането на пазара стимулира икономическата активност на индивидите, реституцията доведе до неочаквани приходи на част от населението, освобождаването на граничния режим позволи на желаещите да пътуват, учат и работят извън страните си.
Като цяло, обаче в началото - до средата на 90-те години на 20 век, страните от Централна и Източна Европа бяха обхванати от различни по обхват и размер икономически кризи. В България този проблем бе изразен особено дълбоко, инфлацията стигна четири цифрени числа, а безработицата продължава да е бич за икономиката и населението. От друга страна, в повечето от останалите страни от Централна и Източна Европа, според статистическите данни и изследвания тези явления минаха по - гладко и без драстични проявления.
ИНФЛАЦИЯ ПРИ ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
Инфлацията е явление с двойствен, огледален характер. Погледнато от монетарната му страна с термина инфлация се обозначава намаляването на покупателната сила на парите, тяхното обезценяване, олекването им откъм стойност, последната изразена в насрещно придобиваните блага. А от гледна точка на благата, с обратен ракурс, откъм страната на стоките и услугите, инфлация се явява трайната историческа тенденция към съвкупното, общото, "средно-статистическото" нарастване на цените.
Защо е важно да се изследва инфлацията? Разбира се, тя се отразява негативно не само върху преходните икономики, но има и отрицателен ефект и за пазарните стопанства. Поради лабилността на реформиращите се икономики, инфлацията рефлектира върху тях по - особено драстичен начин има следните последствия:
- Инфлацията преразпределя дохода и богатството: от кредиторите към длъжниците и от тези с фиксирани доходи към получаващите заплата. В България най - ощетени бяха пенсионерите и хората с фиксирани доходи. Като цяло инфлацията доведе до изключително обедняване на хората и до остри социални проблеми. В Чехия и Полша също се стигна до преразпределение на доходите, но хората не загубиха спестяванията си до такава степен както у нас.
- Инфлацията обезсмисля дългосрочните вложения и инвестиции, задълбочава кризата и увеличава безработицата. Изграждайки своята социална политика, всяка държава се стреми да поддържа естествено равнище на инфлация, когато се създава оптимален обем продукция. При едно високо равнище на инфлация, безработицата расте, а брутния вътрешен продукт намалява. При високо равнище на безработицата обществото понася редица загуби и прави много разходи по издръжката на обществото (социални помощи, осигуровки, разходи за курсове и преквалификация, разходи за осигуряване на нови работни места и др.). Трябва да се спомене и резкия спад на производството у нас, фалитите на бившите социалистически предприятия - гиганти в периода до въвеждането на валутния борд. През това време страни като Полша и Чехия се радваха на започващо съживяване на производството, главно чрез свежи притоци на чужди капитали.
- Инфлацията стопява спестяванията, натрупванията и ги обезсмисля. Тоест в резултата на инфлацията се намалява покупателната сила на парите и се обезценяват паричните единици, а това обезсмисля спестяването и натрупването им.
- Инфлацията прави невъзможна конвертируемостта на паричната единица и това оказва влияние върху пазарното стопанство. Силната обезценка на лева спрямо долара в периода до 1997 година е ярко доказателство за това.
- Инфлацията води до намаляване на реалните доходи на населението и неговото обедняване. Хората понижават жизнения си стандарт, чувстват се социално несигурни, появяват се конфликти, изостават в способностите и уменията си. Наблюдава се процес на социална дезинтеграция.
- Инфлацията обезценява държавните ресурси, увеличава държавните разходи и задълбочава бюджетните дефицити.
- Стимулира развитието на сенчестата икономика и увеличава спекулативното натрупване на капитали. Сивата икономика в България имаше далеч по - големи размери като процент в БВП, отколкото тази в Полша и Чехия.
- Инфлацията затруднява външноикономическите отношения чрез валутния курс и ограниченията, които налага той. За България положението беше още по - трагично, като се има предвид наложеното югоембарго, което силно затрудни външния ни стопански стокообмен.
Инфлационните процеси са неизбежни за икономиките в преход, поради следните причини:
- При тях ценообразуването не е било пазарно през целия период на командна икономика. Тоест след започване на прехода е необходим един период на приспособяване на пазарните механизми и установяване на нормална пазарна ситуация при формиране на цените.
- Задължителен елемент при прехода е решаване проблемите на производството. Докато се постигне консенсус между търсене и предлагане, обаче задължително се появява сътресението на инфлацията. Синхронизирането при достигане на съгласие между купувача и продавача, по отношение на цената определя и трудността при борбата с инфлацията.
- При икономиките в преход, работната заплата трудно намира своите обективни величини и съотношения. При командната икономика, работната заплата е предварително определена и не се променя дълги години. При пазарната икономика, обаче цената на труда се договаря тристранно и практически трябва да е съобразена с индексирането на доходите с цените на стоките и услугите. Заплатите се опитват да догонят цените и се разгъва спиралата “заплати-цена”.
- Сред причините за инфлацията при икономиките в преход има значение и лихвените проценти. Разбира се, инфлацията е изгодна за длъжниците, защото те заемат пари с една стойност, а ги връщат с много по -малка. Следователно, за да защитят интересите си заемодателите покачват цената на използване на заемния си капитал, т.е. заемополучателите увеличават разходите си. Така и лихвата се включва в повишаване нивото на инфлация.
- Валутния курс може да се причисли към следващия причинител на инфлация. При командна икономика ,валутния курс е фиксиран и не се променя. При либерализиране на валутния пазар, обаче курсът на съответната национална валута спада, за сметка на нарастване на курса на чуждите валути. Този процес е изключително неизгоден за националните вносители. За да се защитят, те пренасят разликата от обезценката на валутата си в цената на стоката. Това увеличение се пренася и върху други стоки. Така се повлиява и върху инфлацията.
Повечето от страните от Централна и Източна Европа, които осъществяваха своя преход към пазарна икономика имаха сравнително устойчива икономическа стабилизация. За България бе характерно преобладаването на периоди с висока нестабилност и моменти с много висока инфлация. Причините за по - високото покачване на цените у нас, в сравнение с останалите икономики са следните:
- В сравнение с другите реформиращи се стопанства, България стартира своя преход в сравнително по - неблагоприятни условия. България беше най - обвързаната страна с пазарите на СИВ, като след неговото разпадане и разрухата на бившия СССР, нашите предприятия останаха без голяма част от гарантираните си пазари. Това доведе до дисбаланс в производството.
- Банковата и финансова криза у нас беше много по - дълга, отколкото в държави като Чехия, Полша и Унгария, например. На практика до 1997 година /до въвеждането на валутния борд/, нашите финансово - кредитни институции бяха в почти непрекъснат крах. Сътресения в гореспоменатите страни също имаше, но там не се стигна до масови фалити и колосална загуба на доверие към банковата система, така както стана в България.
- Големият и бързо растящ вътрешен дълг, сравнително неспокойната политическа атмосфера у нас, забавянето на структурните реформи също са сред причините за по - голямата и по - продължителната инфлация в България, в сравнение с останалите страни.
Ръст на потребителските цени в някои страни с преходна икономика
|
СТРАНА |
1991 |
1992 |
1993 |
1994 |
1995 |
1996 |
|
БЪЛГАРИЯ |
473,7 |
79,5 |
63,9 |
121,9 |
32,9 |
311 |
|
ЧЕХИЯ |
33,4 |
12,5 |
20,8 |
10 |
9,1 |
9 |
|
УНГАРИЯ |
32,2 |
25 |
21,1 |
21,2 |
28,3 |
20 |
|
ПОЛША |
60,3 |
44,4 |
37,7 |
29,5 |
21,6 |
19 |
|
РУМЪНИЯ |
222,8 |
199,2 |
295 |
62 |
28 |
45 |
|
СЛОВАКИЯ |
58,3 |
9,1 |
25,1 |
11,7 |
7,2 |
5 |
|
СЛОВЕНИЯ |
241,1 |
94,5 |
22,8 |
19,5 |
9 |
10 |
Таблица 1:източник :НСИ,ОЕСД
От таблица 1 става ясно, че България е страната, акумулирала най - много инфлация през първите години на преход. Следващата по - ред страна е Румъния. Като се има предвид, че икономиките на останалите страни на практика отдавна работят в условията на пазарна икономика може да се направи извода, че реформите в България са били недотам ефективни и добре обмислени.
БЕЗРАБОТИЦАТА - ОСНОВНО БРЕМЕ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОД
Причините за висока безработица са идентични за всички преходни икономики. Те могат да се структурират по - следния начин:
- По време преход на преход се наблюдава масово закриване на губещи предприятия, предимно от тежката промишленост, предимно поради загуба на пазари или нерентабилно производство. Този процес засегна както България, така и останалите разглеждани страни в преход.
- Съкращаване на ненужно раздутия административно-бюракратичен щат.
- Приватизационна реформа и проблемите, които тя поставя. България започна приватизацията си сравнително късно - през 1993 година. И до днес има все още важни стратегически обекти, които не са продадени по -ред причини /БТК,Булгартабак и пр./.Полша, например започна раздържавяването през 1990 година. Така държавните разходи по губещи предприятия бяха минимизирани, а новите собственици успяха да запазят по - голяма част от работните места, като оптимизираха разходите си и осигуриха други пазари. Унгария е блестящо реши този проблем - още в средата на 90-те години на 20 век, тя отвори икономиката си към чужди инвеститори и подобри инвестиционното си законодателство.
- Недостиг на инвеститорски капитал. Този проблем е много по -характерен за България, отколкото за страни като Полша и Унгария, които своевременно успяха да подобрят бизнес климата си и да привлекат чужди пари.
- Раздържавяване на земята и отлив от селско стопанското производство. В България земята е раздържавена, но проблемите пред селското стопанство са много. Тук се включват и демографски процеси, както и неефективното раздробяване на земята, недостигът на заемни средства за селско стопански бизнес.
- Забавяне на структурните реформи. В България на няколко пъти буквално се стопираха процесите на промяна, икономиката изпадаше в колапс. В Полша ,например проведената шокова терапия очевидно даде позитивни резултати.
- Неправилно разходване или непопуляризиране използването на средства от предприсъединителните фондове на Европейския съюз и Световната банка.
Процент безработни лица ,сред общия брой трудоспособно население - 2001 год.
Графика 1:Източник:Българска енциклопедия, Сирма, 2002 - компютърно издание
Дори и през 2001 година - когато официалната статистика изнася данни за добър икономически растеж и за добри постижения в областта на реформите, в България, както е видно от графика1 безработицата е значително по- голяма от тази в другите страни. Което, също както и при изследване на инфлацията говори за недостатъчни усилия при провеждане на реформите у нас.
Негативна черта на безработицата у нас, която трябва да се отрази е продължителността на безработицата в България. Дългогодишната безработица определено нанася по - големи щети на населението по ред причини - рязко намаляване на доходите в дългосрочен аспект, социална отчужденост, загуба на професионални умения и пр. Графика 2 отразява дела на дългогодишната безработица у нас, в сравнение с други страни.
Процент на безработните лица ,които не са заети над 1 година
Графика 2:Източник:www.epi-bg.org
Изключително негативен фактор за повишаването нивото на безработни лица е сивата икономика.
Поради високите вноски за социално осигуряване ,работодателите не регистрираха работниците си, което естествено ощетява държавния бюджет. От друга страна, лицата заети в сенчестия бизнес не декларират доходите си, по ред причини - дейността им обикновено попада под ударите на закона или приходите им са несъразмерно големи за извършваната дейност. Така лица, които на практика реализират и получават доходи, всъщност често пъти са регистрирани като безработни. Проблемът у нас /за повишаване нивото на регистрираните работещи лица/ се реши законодателно едва в началото на 2003 година - тоест 14 години след началото на прехода. Освен това България е с традиционно високо ниво на дела на сивата икономика, както е видно от графика 3.
Дял на сивата икономика в общия размер на БВП.
Графика 3 :Източник : www.epi-bg.org
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
България закъсня изключително много в своя преход към високоефективно пазарно стопанство, включително и спрямо повечето постсоциалистически страни от Централна и Източна Европа. Кризите в банковия сектор, забавянето на структурната реформа, ненавременно привеждане на нашето законодателство в съответствие с европейското, неспазване на данъчни закони, забавяне на приватизацията - са все проблеми, които характеризират и определят българския преход като изключително труден и свързан с много тежести и социално напрежение. Разходите на този преход пое българското население. Изходните условия,от които стартира България бяха доста по - различни от тези в Полша, Чехия и Унгария, като минусите бяха изцяло за нашата страна. В резултат на комплексното влияние на този и на други фактори, българската икономика бе подложена на сътресения от явленията инфлация и безработица, които за България се измерваха в много по - големи цифри, отколкото за другите страни. Нещо повече - България няма да влезе в Европейския съюз поне до 2007 година, за разлика от останалите разглеждани държави. А това е естествено признание, за това че реформите у нас се окачествяват като не дотам ефективни. България трябва да реформира и подобри регламентирането и спазването на нормативната си уредба - с цел привличане на повече чужди инвеститори и намаляване нивото на сенчестия бизнес, както и запазване на темповете на растеж, отбелязани в последните години. Само така може да се финишира с успешен преход от командна към пазарна икономика.
Използвани източници:
- www.nsi.bg
- www.google.com
- www.bulgaria.com
- www.epi-bg.org
- Савов, Ст. Икономикс на прехода, София,1999
- Българска енциклопедия, Сирма , 2002 - компютърно издание
]]>
