|
|
|
Курсова работа
На тема
Факторинг и примери за факторинг
04.2005г.
Съдържание:
Откъси:
...............................
Факторингът е сравнително нова форма на търговско посредничество, която се появява в търговско - финансовата практика в началото на XIX век преди всичко в САЩ. В литературата факторингът се определя като търговска дейност, при която една компания, наречена фактор поема отговорността да събира вземания на друга компания.
В началния етап на развитието си, в края на XIX век в САЩ, факторингът като търговска операция е притежавал изцяло белезите на посредническа сделка, при която продавачите на стокови ресурси са възлагали на други субекти да организират всички действия по събиране на вземанията от клиенти. Те предпазвали продавача на стоката и от загуби от евентуална неплатежоспособност на купувача.
Разширяването на външно - търговската дейност на стопанските субекти поражда необходимостта от бързо ликвидни средства. В следствие на това, постепенно, факторингът обогатява съдържанието и функциите, които изпълнява в стоково - паричните взаимотношения. Освен дейностите по събиране на вземанията от клиенти, факторът вече пристъпва към авансиране на продавача на стоката, независимо кога ще бъдат инкасирани вземанията от клиента на стоката. По такъв начин, факторингът като търговска сделка съчетава както посреднически функции, така и финансови - финансиране на продавача на стоката до момента на пълното инкасиране на вземанията от купувача на стоката.
Появата на факторинга на съвременния етап има своето икономическо оправдание. На макроравнище, той съдейства за снижаването на взаимната задлъжнялост между стопанските субекти и повишаване на тяхната ликвидност. Едновременно с това факторингът стимулира експортните търговски операции и нарастването на вътрешния брутен продукт.
На микроравнище, икономическите изгоди се реализират както от продавача на стоки и права на вземания, така и от фактора. Ефектът от финансирането на продавача на стоките и вземането може да се измери чрез икономисания разход на лихви по кредитите или пък чрез размера на печалбата, която биха могли да носят инвестираните средства до окончателното инкасиране на вземанията от продажби.
......................
В търговските икономически отношения факторингът се прилага в различни форми, които носят различни рискове и изгоди за участниците в тези финансово - търговски посреднически операции.
В зависимост от това дали продавачът на стоката информира купувача на стоката за сключената факторингова сделка съществуват две форми на факторинг:
нотифициран или явен факторинг. При тази форма продавачът на стоката писмено уведомява купувача на стоката за предоставените права на трета страна - фактор за инкасиране на вземанията като се посочват фирмения му знак, седалище и банковите сметки.
Най - често това се вписва върху фактурата, основание за правото на вземане. Недостатък на тази форма е, че продавачът на стоката изразява недоверие в платежоспособността на клиента.
полуоткрита форма на факторинг. При тази форма, известието до длъжника съдържа допълнителното уточнение : “моля уредете на зададения във фактурата падеж, плащане чрез чек или банков превод на нашата сметка № ….във факторинг банка “Х”.
ненотифициран или таен факторинг. При тази форма продавачът не уведомява купувача на стоките за сключената факторинг сделка с трета страна, на която предоставя правото да инкасира вземанията на клиента. В този случай, купувачът превежда равностойността на сделката по сметката на продавача, който от своя страна ги прехвърля по сметката на фактора. Икономическият смисъл на тази форма на факторинга се изразява в това, че продавачът на стоката запазва трайността на търговските отношения и доверието на клиента.
..........................
Темата е изготвена 04.2005
В темата са посочени 5 източника на информация.
В темата има една графика, която илюстрира процеса на факторинг м/у икономическите субекти.
]]>
