|
|
|
Икономически Университет- Варна
Дипломна работа
Организация и технология на финансовия контрол върху бюджета и дейността на общините
Варна, 2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Първа Глава: Държавният финансов контрол и неговото отражение върху общините 5
1. ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ НА ФИНАНСОВИЯ КОНТРОЛ 6
1.1. Контролът като обществено отношение 6
1.2. Контролът като функция на управлението 8
2.1. ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ 12
2.3. ЦЕНТРАЛНО ХАРМОНИЗИРАЩО ЗВЕНО ПО ФУК И ЦЕНТРАЛНО ХАРМОНИЗИРАЩО ЗВЕНО ВО 14
3. ОПИСАНИЕ НА КОНТРОЛНАТА СРЕДА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 14
3.1. НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И СМЕТНАТА ПАЛАТА 14
3.2. ПРАВИТЕЛСТВОТО И НЕГОВИТЕ СТРУКТУРИ 15
3.2.1. Министерство на финансите 16
4. ОПИСАНИЕ НА СЕГАШНОТО СЪСТОЯНИЕ НА АГЕНЦИЯТА ЗА ДЪРЖАВЕН ВЪТРЕШЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ В БЪЛГАРИЯ 18
4.1. Действаща нормативна уредба 18
4.4. Контрол върху дейността на общините 22
5. АНАЛИЗ НА ПРОПУСКИТЕ В СИСТЕМАТА НА ДВФК В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 25
Втора Глава ТЕХНОЛОГИЯ НА КОНТРОЛА ВЪРХУ ОБЩИНСКИЯ БЮДЖЕТ 27
1.Бюджетна система на Р. България 27
2. Същност на общинския бюджет 28
3. Финансовият одит в общините 33
5. Информационна система за обслужване на бюджета 37
6. Противодействие на корупцията в местната власт - основна цел на финансовия контрол 37
7. Проблемите на местните власти в България 39
Ролята на местните и регионалните власти и тяхното значение за управлението придобиват все по-голямо значение на национално и европейско ниво. Това не е случайно, защото именно местните структури са в непосредствена близост до гражданите и могат най-бързо да реагират на възникналите потребности и да решат конкретни проблеми
Присъединяването към ЕС и приемането на аcquis communautaire оказват значително влияние на национално, регионално и местно ниво. Местните власти като традиционна основа на обществения живот, върху която пряко влияние оказват политическите решения и наредби, са онова ниво, което пряко и в най-голяма степен се влияе от присъединяването. Това е в сила за икономическата политика на местните и регионалните власти, за обществените поръчки, публичните финанси, новите законови рамки, постигането на стандартите за околна среда и въвеждането на четирите фундаментални свободи на вътрешния пазар, който пряко засяга ежедневния живот на гражданите.
Общините имат възможността да генерират по-големи собствени приходи чрез по-добро управление на общинската собственост, чрез ползване на заеми, а в контекста на сегашните реалности и чрез ефективно усвояване на европейските средства. В тази насока административният капацитет на общините е от решаващо значение, което от своя страна е директно свързано с въвеждането на необходимите механизми и система за финансов контрол и управление.
В съответствие с поетите ангажименти в преговорния процес Република България прие и се стреми да установи цялостна система за държавния вътрешен финансов контрол и да прилага напълно достиженията на европейското законодателство в областта на финансовия контрол.
В тази връзка основна цел на настоящата дипломна разработка е да се разкрие същността на финансовия контрол и организацията на протичането му върху дейността на общините.
Така формулираната цел позволява да се очертаят основните задачи на изследването:
- да се разкрият особеностите на държавния финансов контрол;
- да се разясни ролята и принципите на действие на контролните органи в Р. България ;
- да се разгледат особеностите на общинския бюджет и системите за контрол върху него;
- да се проследят особеностите и тенденциите по отношение на управлението на финансовия контрол на основата на опита на община “Красна поляна”.
Основните аспекти в изследването са задълбоченото проучване на литературата по проблема, извършване на сравнителен и критичен анализ. Въз основа на детайлното запознаване с нормативната база ролята и функциите на институциите по контрол, дейността на общините и др. се формулираха редица изводи и предложения.
.................................................
Народното събрание отговаря за демократичния контрол на политиката на правителството и в контекста на този документ за това как правителството провежда добро финансово управление на публичните средства. Народното събрание чрез Сметната палата като независима върховна одитна институция получава външна оценка за това дали организациите от публичния сектор са изградили адекватни системи за финансово управление и контрол. Сметната палата е конституционен орган за одит и функционира независимо от изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Сметната палата извършва одити (външни по отношение на правителствените системи) и докладва констатациите и препоръките си на Парламента за последващи дискусии. Законът за Сметната палата е основан на международно признатите одитни принципи и регламентира правомощията на Сметната палата. Тя одитира всички бюджети в държавния сектор: държавния бюджет, бюджета на Националния осигурителен институт, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и общинските бюджети. В дейността на Сметната палата се включват и фондове и програми на ЕС, включително и управлението им до крайните бенефициенти. Сметната палата извършва одити на разходването на бюджетни и други държавни фондове за спазване на принципите на законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност от гледна точка на външния контрол. ЕС отчита, че със стартирането и прилагането на новия закон за Сметната палата, дейността на Сметната палата е в съответствие с изискванията за външен одит, съдържащи се в критериите за присъединяване.
Законът за устройството на държавния бюджет урежда съставянето, приемането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, за който отговаря МФ. Разпоредителите с бюджетни кредити се определят от МС и те е носят цялата отговорност за изграждането, поддържането и функционирането на добри СФУК1.
Държавният бюджет определя и разпределя средствата за изпълнение на държавните функции и политическите решения в съответствие с принципите на законосъобразност, икономичност, ефективност, ефикасност и публичност. Правителството определя критериите за функционирането и надеждността на системите за ДВФК в рамките на бюджета на национално и по-ниско ниво. Правителството избра система за ДВФК, в която отговорността за финансовото управление и контрол при разходването на бюджетни средства е на самите разпоредители. На кратко разпоредителят с бюджетни кредити е отговорен за доброто
финансово управление.
Предварителният контрол също е отговорност и функция на разпоредителя/ръководителя и се осъществява от финансов контрольор или лице, натоварено с функцията по предварителен контрол. Ръководителите на организациите имат задължението да осигурят осъществяването на функцията по предварителен контрол в подчинените им разпоредители и структури.
..............................................................................
Радикалните промени в икономическия, социалния и политическия живот, които настъпиха в България през последните години, изправиха общините пред сериозни предизвикателства.
Практическото изпълнение на реформите в сферата на местното самоуправление започна през 1991 с приемането на новата Конституция, на Закона за местното самоуправление и Закона за местната администрация. Народното събрание ратифицира през 1995 Европейската харта за местно самоуправление. За съжаление ролята на българските местни власти като институции, които са близко до гражданите и чрез които гражданите получават услуги и упражняват правата си, е подценена. Анализите на различни международни организации показват, че България изостава в прилагането на Европейската харта за местното самоуправление. В сравнение с други европейски страни българските общини имат сравнително ниска степен на финансова независимост и инвестиционен капитал.
Процесът на финансова децентрализация, който започна в началото на тази година, се осъществява частично и сравнително бавно. Като резултат от това българските общини са изправени пред сериозни проблеми, част от които са следните:
• Значителна диспропорция между правата и задълженията. Общините са задължени да финансират редица дейности. В същото време те почти нямат права да контролират разходите и администрацията, които са нужни за тези общински дейности. Така общините се превръщат в институции, финансиращи дейности, които се управляват централно от държавата. Необходимо е да се въведе принципът: Който поема финансирането и отговорностите за дадена дейност, той да има правата да взема решения за насоката на развитие.
• Практически запазена централизирана система за осигуряването на финансови ресурси. Въпреки стартиралия процес на финансова децентрализация общините все още зависят твърде много от централното управление. Те на практика могат да упражняват влияние върху около 18% от своите приходи и разходи. Този факт прави невъзможно провеждането на общинска политика.
• Промяна в Конституцията. Промени в този фундаментален законодателен акт трябва да упълномощят общините в по-голяма степен сами да определят местните данъци и такси, т.е. те трябва да са в състояние да дефинират вида и размера на тези данъци и такси
самостоятелно.
• Приемането на принципно нов закон за местното самоуправление и местната администрация. Съществуващият закон все повече не съответства на вече достигнато ниво на развитие в общините. Общините са единодушни, че трябва да се изработи изцяло нов закон, който да им осигурява правомощия в областите, които са в техните компетенции.
• Приемане на закон за Софийска община. Поради своите специфични характеристики Софийска община се отличава от другите български общини. Затова е нужен отделен закон, който да отразява нейните специфични функции и характеристики.
• Оптимизиране на обхвата на общинската и държавната собственост. Много малка част от държавната собственост е преминала в общинска в периода на преход към пазарна икономика. Другото важно нещо, което трябва да се има предвид, засяга равноправното третиране на различните видове собственост - държавна, общинска и частна.
• Реформиране на системата за контрол върху общинските дейности. В съответствие с изискванията на Европейския съюз решенията на местните власти трябва да се контролират само що се отнася до спазването на закона. В България осъществяването на централизиран контрол на практика води до нарушаване изпълнението на общинските дейности.
• Засилване на директното гражданско участие в управлението на общините. Необходимо е процедурите за провеждането на местни референдуми да бъдат опростени, прагът на участие, определящ тяхната валидност, да бъде занижен, да се засили практиката и системата на омбудсмана.
...........................................
Темата е писана 2007 г.
Ключови думи:
финансов контрол; бюджет и дейност на общините; ДВФК; вътрешен одит; Народно събрание и Сметна палата; централно хармонизиращо звено по ФУК и ВО
1 Закон за устройство на териториалния бюджет
]]>
