 |
|
Университет за национално и световно стопанство
Финансово - счетоводен факултет
Дисциплина: Финансово - стопански анализ
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи
2008
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:
I. Фирмена стратегия. Въведение
1. Стратегически, тактически и ситуационни задачи на фирмата
2. Конкурентна стратегия на фирмите
II. Методи за анализ на фирмената стратегия
1.2 Разширен модел на SWOT анализа
1.3 Определяне на „възможностите” на SWOT анализа. Матрица Продукт - Пазар на Игор Ансофф
1.4 Анализ на „заплахите” по модела на Майкъл Портър
3. Балансирана система от показатели за ефективност (Balanced Scorecard)
3.2 Направление „Отношения с клиентите”
3.3 Направление „Вътрешни бизнес процеси”
3.4 Направление „Познания и развитие”
4.2 Модифициран модел на DuPont
5.1 Представяне на Z-Score модела
5.2 Пример за изчислен Z-коефициент
I. Фирмена стратегия. Въведение
1. Стратегически, тактически и ситуационни задачи на фирмата
Решението на съвкупността от проблеми, с които се сблъсква фирмата, непосредствено след своето създаване могат да бъдат разделени на стратегически, оперативни (тактически) и ситуационни.
Ситуационните задачи застават на преден план веднага след установяване на статуса на юридическото лице, в хода на непосредственото взаимодействие на фирмата с нейните контрагенти, клиенти и конкуренти. За правилната оценка на възникналата ситуация и избора на най-добрите форми на ситуационно поведение учредителите на фирмата, а в последствие и нейните мениджъри са длъжни да се ръководят от деловата стратегия, а така също от обусловените с нейното съдържание дейност на фирмата и алгоритмите на тактическия и ситуационен поведенчески инструментариум.
Успехът на фирмата, особено в началния етап на развитие, зависи от това до каква степен стратегическите задачи на дадената фирма са представени и в нейната тактика, а тактическите задачи – в конкретните модели на ситуацията.
Краткосрочните делови перспективи формират основата на оперативните (тактически) задачи. Към тяхното решаване учредителите на фирмата пристъпват, набелязвайки стратегията и перспективите за дългосрочно развитие. След това, изхождайки от съдържанието на оперативните задачи, фирмата пристъпва към разработване, прогнозиране и моделиране на ситуационните задачи, т.е. започва определянето на съдържанието и алгоритмите на своето собствено поведение в процеса на взаимодействие с конкретни клиенти, контрагенти и конкуренти.
....................................................................
1.4 Анализ на „заплахите” по модела на Майкъл Портър
При анализа на „заплахите” за определен продукт или бизнес много полезен може да се окаже моделът на Портър. (виж фиг.3.) Според този модел конкуренцията на пазара е функция от пет конкурентни сили:
(1) заплахата от нови участници;
(2) заплахата от продукти или услуги заместители;
(3) силата на доставчиците в преговорите;
(4) силата на купувачите в преговорите;
(5) съперничеството между съществуващите конкуренти.
Предпоставките за тези сили могат да бъдат много и различни:
1. Заплахата за навлизане на нови конкуренти е голяма, когато:
· икономиите от мащаба са малки
· диференциацията на продукта е ниска и не може да се очаква, че клиентът ще остане верен на един и същ продукт
· потребността от начален капитал е ниска
· разходите за прехвърляне към друг продукт са ниски
· няма фирма, която да контролира каналите за дистрибуция и да възпира ново навлизане
· необходимите знания и умения не са съществена пречка за навлизане на нова организация
...................................................................
1. Като отношение между покриваемия принос (пределната печалба) и брутната печалба от дейността (оперативната печалба) или като отношение на разликата между приходи и разходи за дейността и печалбата от дейността:
2. Като отношение на промените в оперативната печалба към промените на приходите от продажбите:
Покриваемият принос или пределната печалба се изчислява като разлика между приходите от продажби и променливите разходи, направени за тях, т.е. той включва цялата величина на постоянните разходи и желаната (очакваната) печалба, които трябва да бъдат покрити от цената на реализираната продукция.
.................................................................
4. Анализ на рентабилността
4.1 Модел на DuPont
Един от основните показатели, чрез които се характеризира финансовото състояние на предприятието е рентабилността. Чрез нея се изразява възможността на предприятието да формира доходи. В зависимост от нивото или колкото е по-висока рентабилността, толкова е по-ефективно корпоративното управление на съответната фирма.
Чрез анализа на рентабилността се доказва доколко ефективно е работила компанията, намалели ли са загубите / увеличила ли се е печалбата и това в резултат на усилията на персонала за следване на бизнес стратегията ли е? С анализа на рентабилността се установява величината на реализираната продукция, печалбата от продажбите, равнището на рентабилността и неговото изменение спрямо плана и други предшестващи периоди. Посредством анализа се определя и величината на натрупванията и доколко те биха могли да се използват за разширено възпроизводство и за стимулиране на служителите на компанията. В случаите, когато се говори за доходност, се има предвид възвращаемостта на стойността в повече и над тази, заложена във финансовия план.
..............................................................................
5. Z-Score анализ
5.1 Представяне на Z-Score модела
Z-Score е модел за анализ на финансовото състояние на дадена организация, който използва няколко ключови съотношения, с помощта на които се изчислява т.нар. Z-коефициент – показател за финансовото здраве на компанията. Моделът е разработен към края на 60-те години на ХХ век от Едуард Алтман, професор по финанси в Ню Йоркския бизнес университет. Z-Score моделът за анализ включва пет премерени финансови отношения при изчисляването на Z-коефициента. Проф. Алтман периодично актуализира петте параметъра в съответствие с променящите се начини за ръководене / правене на бизнес. Последната актуализация на параметрите е от 2006 година и е публикувана в третото издание на книгата на проф. Алтман – Corporate Financial Distress and Bankruptcy.
Проф. Алтман е определил пет компонента, които се използват за изчисляване на Z-коефициента: (фиг. 23.)
Фиг.23. Z-Score компоненти
Х1 компонента е дефиниран по следния начин:
...........................................................................
Използвана литература:
1. Кирил Тодоров, Стратегическо управление в малките и средни предприятия, София 2001
2. Йосиф Аврамов, Финанси на малките и средни предприятия (корпоративни финанси), София 2004
3. Робърт Каплан, Дейвид Нортън, Балансирана система от показатели за ефективност, София 2005
4. Майкъл Портър, Конкурентно предимство на нациите, София 2004
5. Боб Вос, Корпоративен анализ, София 2006
6. Edward Altman, Corporate Financial Distress and Bankruptcy, 3rd edition, New York 2006
7. Igor Ansoff, Strategic Management, special edition, New York 2007
8. Интернет
Темата е изготвена 10.05.2008г.
Темата съдържа множество таблици и графики.
Най-новите данни в темата са от 2007г.
Ключови думи:
фирмена стратегия, стратегически, тактически и ситуационни задачи на фирмата, конкурентна стратегия, SWOT анализ, PEST анализ, матрица продукт – пазар, показатели за ефективност, Z-Score анализ, Z-коефициент, оперативен ливъридж.
]]>
