|
Дипломна работа
на тема:
Обща характеристика на малките и средни предприятия
2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод……………3
І. Обща характеристика на малките и средни предприятия
1. Икономическият преход и частния сектор...............................6
ІІ. Стимулиране развитието на малките и средни предприятия
1. Държавната инициатива за стимулиране на частния сектор.....35
2. Банково финансиране на малките и средни предприятия.....40
3. Предприсъединителни фондове...................................................44
ІІІ. Инвестиционно банково кредитиране на средния бизнес в България
1. Същност на банковото кредитиране. Кредитен процес..........52
2. Видове кредити за средния бизнес в България……………..66
3. Иновации в кредитната политика на търговските банки......68
5. Пътища за повишаване на конкурентноспособността...........81
Основен проблем пред българската икономика в началото на процеса на присъединяването ни към евроструктурите е степента на готовност на българският бизнес да се справи с конкурентния натиск на европейските пазарните сили, особено при липсата на регламентирана правна рамка на вътрешния пазар на Европейския съюз. Европейските пазари са изключително конкурентни, а в много области са строго регулирани. Ето защо повишаването на конкурентноспособността на българските предприятия и на икономиката, като цяло, има решаващо значение за успешното справяне с натиска на конкурентните сили в ЕС. За целта са нужни солидни финансови средства, с които малките и средни български предприятия не разполагат. Пред опасността след влизането ни в ЕС те да бъдат закрити, се търсят алтернативни начини за финансиране.
Във връзка с реалното ни членство от началото на годината и с популяризирането на България като страна с функционираща пазарна икономика се очаква увеличение на инвестициите в български предприятия. Наличието на високо квалифицирана работна сила, макар и по-слабо платена, през следващите години със сигурност ще увеличи проектите, по които ще могат да се включат и българските предприятия.
Натискът на големите български и чужди фирми влияе отрицателно върху отношението на държавата към малкия и среден бизнес. То се изразява най-вече в нееднаквото данъчно третиране, прави проблематично съществуването на тези фирми. Налице са опити, и то успешни, за изместване на малкия и среден бизнес в търговския сектор и туристическите услуги от големи наши и чужди фирми. За съжаление поуките от подобните процеси в страните, присъединили се при първата вълна към ЕС - Полша, Чехия и Унгария, останаха неоценени. Вследствие на тази нова обстановка малкият и среден бизнес се нуждае от добронамерена консултантска помощ и използване на опита на оцелелите в битката малки фирми за формиране на нова тактика и пазарно поведение.
Конкурентноспособността е синтетична категория, в която намират отражение резултатите от цялостната икономическа политика на една държава. Разгледана в най-общ смисъл конкурентноспособността характеризира способността на нацията да постига по-висока производителност, която се основава на иновативен подход към човешките ресурси, капитала и физическите активи.
Въпросът за конкурентността е от изключително важно значение и в сферата на частния бизнес. На настоящият етап ефективното усвояване на определената част от предприсъединителните фондове създава предпоставка за подобряване на конюнктурата на българския пазар, както и за увеличаване на относителния дял на частния сектор в брутния вътрешен продукт на страната.
Актуалността на темата се поражда от факта, че българските предприятия са поставени в неравностойно положение, от една страна, да се конкурират с несравнимо по-големите по обем и активи западни компании и, от друга, поради липсата на инвестиции, за да съхранят капацитета си, са принудени да работят при неизгодни условия.
Целта на дипломната работа е да очертае проблемните аспекти в дейността на малките и средни предприятия на прага на влизането ни в ЕС, да синтезира причините за ниската им конкурентноспособност и грешките в системата за стимулиране. На базата на този анализ трябва да се изведат важни изводи относно по-нататъшното развитие на частния ни сектор и да се формулират съответните препоръки.
Задачите, които трябва да се решат за постигане на целта са няколко. На първо място, важно да се извлекат последиците на дългия икономически преход върху развитието на частния сектор. Нужно е да се направи анализ на общата икономическа обстановка в страната в момента, като среда за развитие на малките и средни предприятия. На базата на разглеждания период трябва да се формулират основните проблеми в развитието на разглеждания обект. В резултат на анализа на източниците на финансиране и основните проблеми трябва да се изведат перспективите за развитие на малките и средни предприятия у нас.
За целите на дипломната работа се използва методът на икономическия, институционален и социален анализ.
.........................................................................
В нашата страна, подобно на много други, няма голяма яснота относно количествената и качествената определеност на понятието “дребен бизнес”. Отделните нормативни актове и институции имат различни тълкувания по въпроса. Все пак може да се обобщи, че не правим изключение от общото правило – най-използваният критерий за класифициране е броят на заетите, като размерът на оборота често се използва за спомагателен признак на разграничаване. По-надолу следват различните подходи при класифициране на малките и средни предприятия, възприето от някои нормативни актове.
На първо място е редно да кажем няколко думи за класификацията на малките и средни предприятия преди 1989 г. Реално погледнато, до началото на осемдесетте в България не е съществувал сектор дребен бизнес (резултат от целенасочена политика на изграждане на предимно големи производствени мощности и липсата на пазарна среда). По това време икономиката е доминирана от големи предприятия, които обаче демонстрират голяма доза консерватизъм по отношение поемането на рискове, внедряването на научни постижения и задоволяването на нуждите на пазара. В резултат на това българският потребител е бил лишен от редица търсени изделия. За да се противопостави на тази тенденция, държавната администрация по онова време приема съвкупност от нормативни актове, чиято цел е създаването на (държавен) сектор от малки и средни предприятия, способен да заеме съществуващите пазарни ниши.
Съгласно нормативната база от 80-те години, малки и средни предприятия са тези, които работят на собствена стопанска сметка, самостоятелни юридически лица са (известни изключения от това правило), организират дейността си чрез насрещен план със силите на трудовия си колектив и отговарят на следните изисквания:
- използват съвременна, производителна и гъвкава технология и оборудване за задоволяване на широк кръг потребители;
- автоматизират единичното и дребносерийното производство;
- преработват суровините в дълбочина и максимално оползотворяват отпадъчните продукти;
...................................................................
Малките и средните предприятия (МСП) са основен двигател за увеличаване на темповете на икономически растеж, за развитие на високотехнологични производства и продукти с висока добавена стойност, за повишаване конкурентоспособността на икономиката. Динамиката им пряко допринася за намаляване на регионалните различия, за решаване на проблема с безработицата и за повишаване жизнения стандарт на населението.
Необходимостта от целенасочена държавна подкрепа на малките и средните предприятия в България се определя, от една страна, от тяхната значимост за българската икономика, и от друга страна – от затруднения им достъп до финансиране особено в началната фаза на тяхното развитие, относително по-високите административни разходи при спазване на законодателството, трудностите при снабдяване с информация за новостите в българското и европейското законодателство, технологиите и промените в пазарите и предпочитанията на потребителите
Създаването на благоприятна среда за развитие на сектора на МСП се утвърждава като важен приоритет в икономическата политика на страната. През последните години подкрепата за МСП намира най-концентриран израз в приемането на Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия за периода 2002 - 2006 г. и Работната програма към нея; в присъединяването на България към Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството, в присъединяването на страната към Европейската харта за малки предприятия.
....................................................................
Използвана литература
1) Аврамова, С., Консултант и Агенция за пазарни проучвания, април - май 2003 г., Аналитичен доклад за степента на готовност на сектор храни и напитки за прилагане на европейските стандарти
2) Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция, 2004 г.
3) Дзобелова, С. В-к “Български новини”, Атина 05/01/2005, “България - бъдещ член на европейското семейство. Права и ограничения
4) Динков, Д., България в европейската интеграция, С., 2002 г.
5) Илиев, П., 22 януари 2005 г., събота, в-к “24 часа”., “Да сме нащрек с еврото и цените, все пак, стр. 9
6) Кръстев, С. Регионална политика на ЕС. УНСС, 2004 г
7) Манов, В., “Уроците на българския преход”, София, 2001.
8) Минчев, Д., “Благосъстояние и икономически растеж при ефективно функционираща пазарна икономика”. София, 2003.
9) Несторов, Л., Процесът на евроинтеграция и възможностите за икономически растеж на България, катедра “Обща теория на икономиката”, СА “Д. А. Ценов”, Свищов
10) Пешов, С. “Тенденции и възможности за участие на българските строителни фирми в инвестиционния процес в България”, Доклад на инж.– председател на Българска строителна камара
11) Бюлетин “Европа по отблизо”, Фондация отворено общество
12) В-к “Капитал”
13) W-к “Сега”, 23.09.2002 г.
14) Програмата за икономическа реформа от Лисабон, С., 2003 г.
15) Публикации на Европейски институт.
16) Редовни доклади на Комисията на Европейската общност.
17) Справочник по европейска интеграция “Европа от А до Я”.
Темата е разработена 2007 г.
Съдържа множество графики.
Най - новите данни са от 2007 г.
Ключови думи:
малки и средни предприятия, частен сектор, икономически преход, макроикономическа среда, конкурентноспособност, членство на България в ЕС, държавна инициатива, банково финансиране, предприсъединителни фондове, иновации в кредитната политика, видове кредити