 |
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Офсетни операции и тяхното приложение в България
2007 г.
Съдържание:
1.4. Сделки за преработване на ишлеме
2. Характеристики на офсетните сделки
2.2. Процедура за офсетните сделки
5. Нова сфера на конкуренция – офсетните програми
6. Общи данни и оценка на договора
7.1. Офсетни проекти за директен офсет
7.2. Офсетни проекти за индиректен офсет
9. Формиране на офсетната полза
10. Критерии за оценка на предложенията за офсет
11.1. Критерий „Обем на инвестицията”
11.3. Критерий „Степен на технологичност на предложените проекти”
11.4. Критерий „Експортни възможности за български стоки/услуги”
11.5. Критерий „Офсет инвестиции в приоритетни проекти за българската икономика”
…………………………………
В България няма специален закон за офсета. Тази дейност „условно” попада в сферата на действие на Закона за обществените поръчки (ЗОП), който регламентира основните принципи, условията и реда за тяхното възлагане. Съгласно чл. 13 от същия закон обаче той „не се прилага за обществени поръчки”, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Те (обществените поръчки по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП) се регламентират и определят като „специални обществени поръчки” на подзаконово ниво в „Наредба за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки”, приета с Постановление на Министерския съвет № 233 от 3 септември 2004 г., която отменя действащата до момента „Наредба за условията и реда за възлагане на обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността на страната”, влязла в сила с Постановление на Министерския съвет № 303 от 2002 г.
В обхвата на новоприетия подзаконов нормативен акт се включват освен специалните обществени поръчки по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, но и т.нар. специални обществени поръчки с офсетни (компенсаторни) споразумения.
Оценката на офсетните предложения се осъществява по специална методика, наречена Методика за оценка на критерий „Програма за офсет” при обществени поръчки по чл. 6 от Закона за обществените поръчки в Министерството на отбраната (след направените изменения и допълнения в ЗОП чл. 6 става чл. 13). Това е първият разработен и влязъл в сила документ в България в сферата на офсета.
Изброените три документа са основополагащи за офсетната дейност в сферата на отбраната и ще бъдат използвани в по-нататъшното изследване.
……………………………………
Изпълнителят на специалната обществена поръчка с офсетно споразумение представя на възложителя и на министъра на икономиката периодични (полугодишни и годишни) доклади за изпълнението на офсетните задължения.
Възложителят и министърът на икономиката могат по всяко време да изискват от изпълнителя и офсетния получател информация за изпълнението на офсетните задължения и да извършват проверки на финансовата и търговска документация, която удостоверява изпълнението им.
При неизпълнение на офсетните задължения, констатирано от министъра на икономиката, същият уведомява възложителя за реализиране на съответната отговорност при неизпълнение, предвидена в споразумението.
……………………………………
Коя оръжейна компания е способна да спечели проект в България, за който се конкурират концерни от САЩ, Великобритания, Франция и Израел, изборът се прави от военно министерство (заедно с икономическото и финансовото) и решаваща за успеха е позицията на Русия. Отговорът на това уравнение с много неизвестни се чакаше до петък (10 декември). Става дума за възстановяването на летателния ресурс на военните хеликоптери „Ми-24“ и „Ми-17“, които са на въоръжение във военновъздушните сили на България. До редакционното приключване на броя конкурсната комисия по проекта за модернизация на вертолетите „Ми“ не беше обявила класацията си. Появиха се слухове, че решението се отлага за януари. Кандидатите – британската BAE Systems, израелските Еlbit Systems съвместно с американската Lockheed Martin, Israel Aircraft Industries (IAI) и френската Sagem, вече представиха технически и финансови параметри по офертите си.
До момента нито една голяма сделка в Министерство на отбраната (МО) не е била направена при прозрачна процедура. За сметка на това върху съответната тръжна комисия е бил оказван силен лобистки и политически натиск, включително на държавно ниво. Традицията започна още с първата крупна сделка от този тип в посттоталитарната история – за изграждане на Полева комуникационно-информационна система (ПИКИС) за нуждите на силите за бързо реагиране на българската армия. За целта бяха отделени 58 млн. долара.
………………………………………
Офсетът бива директен и индиректен. Директните офсетни задължения са дейности, отнасящи се към жизнения цикъл на изделията, предмет на специалната обществена поръчка (СОП).
Индиректните офсетни задължения са всички видове дейности, услуги, придобиване на материални и нематериални активи, технологии, ноу-хау, права върху индустриална собственост и други, които създават нови продукти или обновяват съществуващи такива; създават нови работни места; създават добавена стойност, повишават конкурентноспособността на българските стоки и услуги и увеличават експортните им възможности.
……………………………………
От така направените изводи и предложения се доказва дефинираната в увода теза.
Общоизвестно правило е, че правната уредба трябва да постави основите на практическото приложение на дадена дейност. Когато тази уредба не е достатъчно добра, това ще създаде проблеми в практиката. Твърдението важи в пълна сила и за офсета в отбраната – необходима е добра основа, за да има и добра практика.
Офсет законодателството в България има редица слаби страни, които създават практическите проблеми. Направените предложения за тяхното преодоляване се основават преди всичко на правната регламентация на офсета в сферата на отбраната на Полша.
Въпреки слабите страни, офсетната политика в България намира все по-широко приложение при реализирането на инвестиционните проекти за модернизация на Българската армия. До момента офсетът е част от договорите за доставка при изпълнението на пет проекта, включващ и директен и индиректен офсет. За сравнение – от 2001 г. до 1 март 2006 г.
…………………………………………
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. "Външноикономически отношения на съвременната фирма" – Лилия Каракашева
2. "Видове сделки в международния бизнес"
3. "Отчитане на валутни и външно търговски сделки" – Бойко Маринов
4. "Международен бизнес" – Лилия Каракашева
5. Данни от интернет сайтове на държавни ведомства, вкл. и Министерството на отбраната на Р. България
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа таблици и формули.
Ключови думи:
компенсационни сделки, насрещни сделки, бартер, сделки офсет, сделки за преработване на ишлеме, процедура за офсетните сделки, рискове при офсетните операции в България, офсетни програми, оценка на договора, директен и индиректен офсет, формиране на офсетна полза
]]>
