 |
|
Курсова работа
Най-добрите практики за оповестяване на кредитния риск
Септември 2000 г.
Съдържание
ІІ. Прозрачност в контекста на кредитния риск
ІІІ. Препоръки за оповестяването
ІV. Информация за кредитния риск необходима на надзорниците
Резюме
Този документ дава насоки за най-добрите практики за публично оповестяване на кредитния риск в банковите институции. Целта е да се насърчават банките да предоставят на пазарните участници и публиката информацията, която им е необходима за да правят смислени оценки на профила дадена банка по отношение на кредитния риск. Прозрачността в тази област е особено важна, тъй като слабото управление на кредитния риск и лошото качество на кредитите продължават да са основната причина за банковите фалити и за банковите кризи по света.
Издаването на този документ е компонент от постоянните усилия на Базелския комитет да насърчава достатъчната прозрачност и ефективната пазарна дисциплина. Както е посочено в документа на Комитета “Повишаване прозрачността на банките”, добре информираните инвеститори, вложители, кредитори и други банкови контрагенти могат да стимулират дадена банка да поддържа надеждни системи за управление на риска и вътрешен контрол и да осъществява дейността си по начин, който е разумен и съвместим с определените бизнес цели. Освен това, прозрачността укрепва доверието в банковата система, като намалява несигурността при оценката на банките. Затова Базелският комитет счита, че прозрачността на банковите дейности и рисковете, присъщи на тези дейности са ключов елемент на ефективно надзираваната сигурна и стабилна банкова система. Базелският комитет координира усилията си с работата, предприета в други групи, свързана с необходимостта от прозрачност на дейностите и рисковете на финансовите институции, включително работата, извършвана от Комитета по глобалната финансова система.
Насоките за най-добрите практики, представени в този документ, са неразделна част от работата на Базелския комитет по осигуряване на изчерпателно ръководство относно кредитния риск в банковите дейности. Паралелно с този документ, Комитетът представи доклад за надеждните практики в управлението на кредитния риск в банките. Базелският комитет издаде и документ с насоки за надеждните практики на отчитане и оповестяване на кредитите. Насоките за най-добрите практики в този документ допълват препоръките в документа за отчитането на кредитите, тъй като се спират на кредитния риск не само в кредитирането, но и в другите видове банкови дейности, включително търговия, инвестиции, управление на ликвидността/финансирането и управление на активите. Приложената към този документ таблица прави сравнение на насоките за оповестяване на кредитния риск в този документ с тези в документа за отчитането на кредитите.
Насоките за най-добрите практики в този документ се базират на текущите практики на оповестяване в различните страни и върху информационните потребности на пазарните аналитици и другите потребители на информацията. Комитетът предприе фактологично и констативно проучване, включващо интервюта с множество потребители на информация и проучвания на действителните практики на оповестяване, за да установи пропуските в днешните практики на оповестяване на кредитния риск, като това проучване е основа на препоръките в този документ. Насоките обхващат пет обширни информационни области особено важни за оценката на профила на кредитния риск на една банка: счетоводни политики и практики, управление на кредитния риск, кредитни експозиции, качество на кредитите, и приходи.
Базелският комитет признава, че конкретното оповестяване на всяка банка е различно по обхват и съдържание според нивото и вида на дейностите й. Затова може да не е необходимо банката да осигурява цялата оповестявана информация, разгледана в този документ, ако конкретната информация не е от значение за външната оценка на банката. Все пак, от всички банки се очаква да представят достатъчна, своевременна и подробна информация, която да позволя на пазарните участници да правят смислени оценки на профила на банката по отношение на кредитния риск.
Освен че представя най-добрите практики на оповестяване на кредитния риск, документът разглежда и съответните надзорни информационни потребности и видовете информация, която надзорниците събират за кредитния риск.
Този документ първоначално е публикуван за консултиране през юли 1999 г. Комитетът благодари на множеството централни банки, надзорни органи, банкови асоциации и институции, които представиха своите забележки. Тези забележки станаха основа на много полезни подобрения в окончателния вариант на този документ.
І. Общи бележки
1. Въведение
1. Този документ на Базелския комитет по банков надзор1 (Базелския комитет) представя насоки за най-добрите практики за публичното оповестяване на кредитния риск на банковите институции и разглежда съответните надзорни информационни потребности. Тази инициатива е част от продължителната работа на Комитета да насърчава задоволителната банкова прозрачност и силната пазарна дисциплина, като насърчава банките да осигуряват на пазарните участници и обществеността информацията, необходима за да правят точни оценки на финансовото състояние и изпълнение на една банка, нейните бизнес дейности и рискови експозиции. Документът се основава на концепциите, разработени в доклада на Базелския комитет “Повишаване прозрачността на банките”2, като представя по-подробни насоки в областта на кредитния риск.
2. Работата в тази област допълва и подпомага усилията на надзорните органи за създаване на сигурни и стабилни банки и банкови системи в цял свят. Смислените и точни оповестявания улесняват пазарната дисциплина и засилват бдителността на публиката, което на свой ред може да стимулира банките да осъществяват дейността си по сигурен, разумен и ефективен начин, да преследват определените бизнес цели и да поддържат надеждни практики за управление на риска и вътрешен контрол3.
3. След издаването на документа “Подобряване прозрачността на банките”, Базелският комитет се стреми да установи празнотите в практиките на оповестяване на кредитния риск. За тази цел той извърши няколко фактологични и констативни проучвания, включващи интервюта с множество потребители на информацията (напр. рейтингови агенции и пазарни аналитици), както и проучвания на действителните практики на оповестяване в различните страни. Резултатите показват, че има очевидно търсене на точна информация за кредитния риск и че има съществени празноти в сега оповестяваната информация. Сред тези празноти са информацията за кредитните деривати, секюритизациите, вътрешните рейтинги по отношение на кредитния риск, и секторната информация в области като браншове, контрагенти и географско разпределение. Публикуването на този документ за най-добрите практики отразява усилията на Базелския комитет да запълни тези празноти, като насърчава оповестяване, което да осигурява по-голяма прозрачност и сравнимост.
4. Работата на Базелския комитет в тази област е съвместима с работната програма, приета от министрите на финансите на страните от Г-7 за укрепване на международната финансова система. Това включва предложение за разглеждане на потребността от прозрачност във финансовите институции от частния сектор. Събитията напоследък (напр. тези, свързани с възникващите пазари и институции с висока степен на подвижност) показаха, че слабостите в осигуряването и използването на информация от финансовите институции могат да бъдат основен източник на създаване и разпространение на финансова нестабилност на отделни пазари и в световната финансова система.
5. Този документ е изготвен от Групата за прозрачност на Базелския комитет4. Тази група има задачата да съдейства за по-добра пазарна дисциплина, за стабилни и ефективни пазари, както и за ефективния и всеобхватен надзор над банковите институции. Тя изпълнява тази задача, като установява проблемите и създава насоки относно информацията, необходима на надзорниците и пазарните участници, за да оценяват банковите дейности и рисковете присъщи на тези дейности5.
2. Цел
6. Целта на този документ е да насърчава адекватната и ефективна прозрачност относно профила на банките по отношение на кредитния риск, като дава насоки на банките за оповестяването на кредитния риск и представя информационните потребностите на надзора по отношение на кредитния риск в банките. Насоките обхващат кредитния риск при всички видове банкови дейности, включително кредитиране, търговия, инвестиции, управление на ликвидността/финансирането и управление на активите6.
7. Насоките в този документ допълват изискванията за отчитането и оповестяването на множество национални рамки на отчитане и оповестяване. Той няма за цел да замени или отмени други рамки за отчитането, които може да са по-детайлни. Все пак, този документ може да е полезен за създателите на счетоводни стандарти, регулаторните и други органи, отговарящи за определянето на стандартите за оповестяване, когато разработват подобрени и по-хармонизирани стандарти за публично оповестяване.
3. Съдържание на документа
8. Раздел ІІ разглежда характера и измерването на кредитния риск и важността на постигането на прозрачност по отношение кредитния риск в банките. Раздел ІІІ дава насоките за най-добрите практики на оповестяване на кредитния риск в пет широки области свързани с кредитния риск: счетоводни политики и практики, управление на кредитния риск, кредитни експозиции, качество на кредитите, и приходи. Раздел ІV разглежда информационните потребности на надзора.
ІІ. Прозрачност в контекста на кредитния риск
9. Кредитният риск възниква тъй като банковите кредитополучатели и други контрагенти може да не желаят или да не могат да изпълнят договорните си задължения. Тази концепция и характеристиките на надеждното управление на кредитния риск са разгледани в документа на Базелския комитет за принципите на оценяване на управлението на кредитния риск в банката7, който се издава едновременно с този документ. По-конкретно, този документ разглежда следните области: (1) създаване на подходяща среда за кредитния риск; (2) опериране при надежден процес на отпускане на кредити; (3) поддържане на подходящо администриране, оценка и наблюдение на кредитите; и (4) осигуряване на адекватен контрол над кредитния риск.
10. Докладът “Подобряване прозрачността на банките” разглежда необходимостта от прозрачност на банковите дейности и присъщите им рискове, включително кредитния риск. По-конкретно, смислената и точна информация, оповестявана своевременно, представлява важна основа за пазарната дисциплина и публичното наблюдение на банките. Запознатите с рисковете банкови контрагенти, в операциите им с банките, могат да засилят банковия надзор, като възнаграждават институции, които ефективно управляват рисковете, и наказват тези, чието управление на риска е слабо и неефективно. Това може да създаде за банките силни стимули да поддържат надеждни системи за управление на риска и за вътрешен контрол, както и да извършват дейностите си и да поемат рисковите си експозиции по начин, който е разумен и съвместим с определените бизнес цели.
11. Докладът “Подобряване прозрачността на банките” разглежда и качествените характеристики на информацията, която осигурява прозрачност. Като се опира на концепциите, разгледани в този документ, информацията за кредитния риск трябва да бъде:
· Уместна и своевременна. Информацията трябва да се предоставя достатъчно често и своевременно за да дава смислена картина на финансовото състояние и перспективи на институцията. Например, може да се наложи кредитните експозиции при търговските дейности да се отчитат по-често отколкото кредитните експозиции при традиционните банкови дейности, като кредитиране, тъй като съставът на портфейла обикновено се променя по-интензивно при търговския портфейл. Все пак, комплексните или новаторски транзакции с кредитен риск, напр. кредитните деривати, може да изискват по-често отчитане и когато се сключват с други цели, а не с търговска цел. За да бъде уместна, информацията трябва да отразява и финансовите иновации и развития в техниките на управление на кредитния риск, напр. моделирането на кредитния риск.
· Надеждна. Информацията трябва да бъде надеждна. Обикновено е по-трудно да се получат точни оценки на кредитния риск в сравнение с пазарния риск. Това е така, защото оценката на вероятностите за неизпълнение и степените на възстановяване на сумите обикновено са по-неточни отколкото оценките на промените в цените на ликвидните пазари. Това на свой ред се дължи на фактори като липсата или ограничения на статистически данни, неликвидността и дългосрочния характер на много кредитни експозиции, както и необходимостта да се имат предвид правилата за несъстоятелността и тълкуването и прилагането на тези правила. Това означава, че информацията за кредитния риск трябва да включва разумна степен на предпазливост и да отразява реалистични и предпазливи оценки (измервания).
· Сравнима. Пазарните участници и другите потребители се нуждаят от информация, която може да се сравнява за различните институции и страни, както и във времето. Различията в оценяването на кредитните експозиции и в определянето на провизиите за загуби по кредити в различните страни, както и необходимостта от известна преценка при всички тези определяния, засилват значението на сравнимостта на оповестяваната информация в областта на кредитния риск. Също така е важно банките да използват сравнима терминология, напр. за обезценени, необслужвани и просрочени активи.
· Съществена. Оповестяването трябва да е пригодено към обема и характера на дейностите на институцията в съответствие с принципа за същественост. Информацията е съществена, ако пропускането или неточното й представяне може да промени или да повлияе на оценката или решението на потребителя, който разчита на тази информация. Финансовите отчети на банките трябва да представят всяка съществена позиция поотделно. Това означава, че от по-големите банки с международна дейност и комплексни операции се очаква да представят много повече информация в сравнение с по-малките и средно големите местни банки с по-прости операции.
· Изчерпателна. За да могат пазарните участници и другите потребители на информацията да правят смислени оценки на банките, информацията трябва да бъде всеобхватна. Това често е свързано с агрегиране, консолидиране и оценка на информацията за няколко дейности и правни субекти.
· Общодостъпна. Макар да е важно да се оповестява информацията, отговаряща на горните критерии, целта не е банките да оповестяват собствена информация. Собствената информация обхваща информация (например за клиенти, продукти или системи), споделянето на която с конкурентите ще направи инвестициите на банката в тези продукти/системи по-малко ценно, а следователно ще накърни конкурентното й положение. Все пак, не очакваме концепцията за “собствена информация” да се използва от банките за неоповестяване на полезна информация и по този начин за създаване на пречки за прозрачността. Презумпцията за неоповестяване на собствена информация няма за цел да позволява на институцията да избягва оповестяването на информация, която би я поставила в неблагоприятна позиция на пазара, когато информацията показва неблагоприятен рисков профил.
ІІІ. Препоръки за оповестяването
12. Базелският комитет препоръчва на банките да предоставят своевременна информация, която позволява на пазарните участници да оценяват профила на банките по отношение на кредитния риск. Препоръките в този документ се основават на предишната работа на Комитета и включват допълнителни, по-конкретни насоки в няколко ключови области8. Комитетът определи следните пет обширни области, в които банките трябва да осигуряват по-подробно оповестяване:
· Счетоводни политики и практики;
· Управление на кредитния риск;
· Качество на кредитите;
· Доходи.
13. Макар конкретните оповестявания на банките да се различават по обхват и съдържание според нивото и вида дейност, всички банки трябва да осигуряват достатъчно навременна и подробна информация, за да позволяват на пазарните участници да получат пълна и точна картина за профила на банката по отношение на кредитния риск. Освен това, оповестяванията на всяка една банка трябва да са съвместими с информацията, която банката създава и използва вътрешно, за да измерва, управлява и наблюдава кредитния риск. Следователно, паралелно с развитието и усъвършенстването на управленските информационни системи и отчитането за ръководството трябва да се подобряват и своевременността и размера на оповестяването.
1. Оповестяванията в годишните финансови отчети на една банка трябва да се адаптират с обема и характера на операциите на банката в съответствие с принципа за същественост.
14. Всяка една от най-добрите практики за оповестяване, посочени в този раздел, трябва да се прилага в съответствие с принципа на същественост (разгледан в доклада “Подобряване прозрачността на банките” и споменат по-горе9). Затова, институцията не е задължена да оповестява цялата информация, препоръчана по-долу, ако конкретен елемент на оповестяването не е свързан с оценката на банката. От друга страна, от банките, разчитащи на капиталови пазари, и по-големите институции с комплексни операции, като тези със значителни международни операции, обикновено се очаква да оповестяват по-обширна информация.
15. Институциите се насърчават да представят възможно най-много от посочената по-долу информация в одитираните си финансови отчети, т.е. първичните финансови отчети и придружаващите ги бележки. По-конкретно, оповестяването на счетоводните политики трябва да бъде в одитираната част на финансовия отчет. Информацията за политиките за управление и контрол на риска може да се оповестява в неодитираната част на финансовия отчет, напр. в разглеждането и анализа на управлението.
(а) Счетоводни политики и практики
2. Банката трябва да оповестява информация за счетоводните политики, практики и методи, използвани за отчитане на експозициите към кредитен риск.
16. Банката трябва да осигурява информация за своите счетоводни политики и практики във всяка област, където възникват кредитни експозиции, включително кредитиране, търговия, инвестиции, управление на ликвидността/финансирането и управление на активи (напр. доверително управление). Тази информация трябва да обхваща и политиките и методите, използвани за отчитане и определяне на обезценката на кредитните експозиции. Оповестяването трябва да описва всяка промяна в счетоводната политика от предходните години.
17. Оповестяването на счетоводните политики трябва да обхваща:
· основата за оценката на активите при първоначалното признаване и в последващи периоди, напр. справедлива стойност или историческа стойност, включително (ако се прилага) активите, държани за продажба и активите държани до падеж;
· третирането на операции по секюритизации и други дейности, които прехвърлят или преразпределят кредитния риск;
· метода на признаване на дохода от необезценени активи, включително признаване на лихвите, признаване на премии или сконто по активи, придобити от трети страни, и третиране на такси и разходи;
· основата на оценката на обезценени активи, включително как и кога банката определя един актив като обезценен;
· основата на определянето кога активите се считат за просрочени и/или обезценени за целите на отчитането и оповестяването (брой дни на просрочие, ако е уместно);
· основата за отписване/намаляване на активите;
· метода на признаване на доходи по обезценени активи, включително признаване на лихви и кога се прекратява начисляването на лихви; и
· третирането на хеджинг отношенията, които засягат оценката на активите.
3. Банката трябва да оповестява информация за счетоводните политики и методи, които използва за определяне на специфичните и общите провизии, и трябва да обяснява ключовите допускания, които използва.
18. Банката трябва да предоставя изчерпателна информация за счетоводните политики и методи, които използва за определяне на провизиите. Тази информация трябва да включва описание на видовете провизии и ключовите допускания, използвани при определянето на провизиите. Освен това, банките трябва да включват информация, ако е уместно, за:
· видовете кредитни експозиции, които се оценяват индивидуално и видовете експозиции, които се оценяват като група;
· как се определят заделените и (всички) освободени части на провизиите;
· как банката е използвала историческия си опит при неизпълненията за различните категории активи, текущите условия, промените в състава на портфейла и тенденциите при просрочията и погасяванията;
· самокоригиращи се механизми, използвани за намаляване различията между изчислените и реално установените загуби (ако има такива);
· политики и практики на провизиране на държавния риск;
· други фактори, като съществуването и ефекта от кредитни концентрации и промените в нивото на концентрациите, промени в оперативната среда на кредитополучателите и контрагентите;
· промени в политиките и процедурите, включително стандартите относно практиките на събиране и възстановяване на суми; и
· как нивото на провизиите се съпоставя с историческия опит по отношение нетните загуби.
19. Банките трябва да обясняват причините за промените в елементите и компонентите на провизиите, така че читателят на финансовия отчет да може да разбере как промените в рисковете в портфейла се свързват със заделените провизии в края на периода. Например, може да е уместно да се разгледа как промените в методите за оценяване и допусканията влияят на провизиите; защо се правят преразпределения на провизии между различните части на портфейла или различните елементи на провизията; и как реалните промени и очакваните тенденции в необслужваните кредитни експозиции се отразяват на провизиите.
(б) Управление на кредитния риск
4. Банката трябва да оповестява качествена информация за естеството на кредитния риск в дейностите й и да опише как възниква кредитния риск в тези дейности.
20. Банката трябва да осигури достатъчно качествена информация за кредитния риск, за да даде възможност на потребителите на финансовите отчети да разберат как тя дефинира кредитния риск и бизнес дейностите, които създават кредитен риск.
5. Банката трябва да оповестява информация за управлението, структурата и организацията на функцията по управление на кредитния риск.
21. Банката трябва да оповестява информация, която описва структурата на функцията по управление на кредитния риск, включително информация за управлението на тази функция разделението на задълженията, и комитетите или друга управленска инфраструктура. Ръководството трябва да обърне специално внимание на функцията за проверка на кредитите и съответния вътрешен контрол. Това оповестяване трябва да се постави в контекста на общата структура на управление на риска в организацията, и трябва да се посочат промените в структурата на оповестяването от предишни периоди.
6. Банката трябва да оповестява качествена информация за своите политики и практики за управление и контрол на кредитния риск.
22. Банката трябва да оповестява информация за своите стратегии, цели и практики в управлението и контрола на експозициите към кредитен риск. По-конкретно, институцията трябва да обобщава своите политики за определяне, измерване и управление на кредитния риск към всеки един контрагент и за целия портфейл. Това оповестяване трябва да включва информация, ако е уместно, за:
· методите за ограничаване или контрол на общите кредитни експозиции, включително
- рискови лимити (напр. за контрагенти, предварителен сетълмент, сетълмент);
- лимити за кредитните концентрации към отделните контрагенти или класове кредитополучатели; и
- наблюдение на лимитите.
· процесът и методите за оценка на кредитните експозиции към индивидуални контрагенти и за целия портфейл, включително описание на вътрешната класификационна система за кредитен рейтинг (напр. какво означава всеки рейтинг от гледна точка на вероятността от неизпълнение, разграничаване степените на риск, изпълнението във времето и оценката на резултата)10;
· механизмите за намаляване и/или смекчаване на кредитните експозиции, като обезпечения, гаранции, спогодби, двустранни и многостранни споразумения за нетиране, и споразумения за предварително прекратяване;
· дейности по секюритизиране; и
· използването на нови или иновационни инструменти, които прехвърлят кредитни експозиции, като например кредитните деривати.
23. Ако институцията извършва стрес тестове за кредитните експозиции към свои контрагенти, тя трябва да оповестява процеса на стрес тестване и как това тестване е включено в системата за управление на кредитния риск.
7. Банката трябва да оповестява информация за своите техники и методи за управление на просрочените и обезценени активи.
24. Банката трябва да представя техниките, които използва за наблюдение и управление на просрочени или обезценени активи/кредитни взаимоотношения, включително процедурите за класифициране на кредитите според качеството им, а така също практиките и процедурите за оценка адекватността на провизиите и резервите за загуби по кредити за загуби по кредити11.
8. Банката трябва да осигурява информация за използваните от нея модели за кредитни точки и моделите за измерване на кредитния риск в портфейла.
25. Освен методите, които банките сега използват за оценка на експозициите към кредитен риск, някои банки разработват нови подходи за измерване на експозиции към кредитен риск, включително различни техники на моделиране. Банка, която използва система с кредитни точки или модели за измерване на кредитния риск в портфейла, за да управлява кредитния риск, трябва да предоставя качествена и количествена информация за тези подходи. Информацията трябва да включва:
· дали се използват модели с кредитни точки или модели за измерване на кредитния риск и, ако да, описателна информация за видовете модели, портфейл(и), които са техен обект, и обем на портфейла (-лите);
· количествена и качествена информация за използваните модели за измерване на кредитния риск, включително параметри на моделите (напр. период на държане, период на наблюдение, доверителен интервал, и др.), изпълнението във времето, проверка на модела и информация за стрес тестовете.
Банките, които не използват кредитни модели, трябва да гарантират, че оповестяват достатъчно качествена и количествена информация, за да осигурят сравнима информация за управлението на кредитния риск.
(в) Кредитни експозиции
9. Банката трябва да оповестява салдата по кредитните експозиции, включително текущата експозиция и, ако е уместно, евентуалната бъдеща експозиция, по основните категории.
26. Банката трябва да представя информация за общите си кредитни експозиции, включително експозициите, възникващи от кредитиране, търговия, инвестиции, управление на ликвидността/финансирането и задбалансовите дейности. Тази информация трябва да включва текущите експозиции (към датата на финансовия отчет) и, ако е уместно, евентуалните бъдещи експозиции. Освен това, трябва да представя и разбивки на падежите (напр. до 1 година, 1-5 години, 5-10 години, 10-20 години, и 20 и повече години), както и усреднени салда за периодите.
(1) Оповестяване по сектори
Информация по отделни браншове
10. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по браншове.
27. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по браншове или по вид експозиции, например търговски, промишлен сектор, недвижима собственост, строителство, кредитни карти, лизинг, и жилищни ипотеки.
Информация по контрагенти
11. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по основите категории контрагенти.
28. Банката трябва да оповестява информация за състава на своите балансови и задбалансови кредитни експозиции по основните видове контрагенти, включително чуждестранни правителства, местно правителство, чуждестранни фирми, местни фирми, потребители, и други финансови институции. Тя трябва да представя тази информация без да отчита ефектите от техниките за смекчаване на кредитния риск, напр. обезпечения и нетиране, които са обект на отделни препоръки за оповестяване, изложени по-долу. Освен това, транзакциите и експозициите към икономически свързани лица вътре в групата, директори и акционери, трябва да се посочват отделно, като се описват използваните методи за оценка на тези транзакции. Високо рисковите контрагенти, напр. институции с висока подвижност, трябва да се оповестяват отделно12.
Географска информация
12. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по географски райони.
29. Банката трябва да оповестява обобщена информация за географското разпределение на кредитните си експозиции, включително местните и международни кредитни експозиции, като показва експозициите към държави и другите трансгранични експозиции. Географските области може да обхващат отделни държави или групи държави или региони в отделните държави. Банката трябва да оповестява как се разпределят кредитите по географски райони (напр. местожителство на контрагента).
(2) Информация за концентрациите
13. Банката трябва да оповестява информация за значителните концентрации на кредитен риск.
30. Банката трябва да оповестява своите политики и методи за определяне концентрациите на кредитен риск, какво се счита за “значителна” концентрация, а за всяка концентрация описание на общите характеристики, които определят тази концентрация, както и големината на кредитната експозиция. Тези оповестявания трябва да са съобразени с всички изисквания за поверителност. Значителни концентрации на кредитен риск могат да възникнат във връзка с отделни кредитополучатели или контрагенти, свързани кредитополучатели или групи от кредитополучатели, конкретни икономически сектори или конкретни страни или региони.
(3) Техники за намаляване на кредитния риск
14. Банката трябва да оповестява ефекта от техниките за намаляване на кредитния риск, включително обезпечения, гаранции, кредитни застраховки и правно приложими споразумения за нетиране.
31. Банката трябва да оповестява количествена информация за ефекта от кредитните подобрения по кредитните експозиции на контрагентите си. Тази информация трябва да включва ефекта от правно приложими двустранни и многостранни споразумения за нетиране. Ако институцията използва обезпечения, спогодби, гаранции или кредитни застраховки за намаляване на си кредитната експозиция, влиянието върху кредитната експозиция трябва да бъде оповестено. Ако е уместно, тези оповестявания може да включват номиналната и пазарна стойност на обезпечението13.
15. Банката трябва да оповестява количествена и качествена информация за използваните от нея кредитни деривати и други инструменти, които преразпределят кредитния риск.
32. Създаването на иновационни инструменти и техники за управление на кредитния риск продължава да се развива и някои банки използват нови инструменти за управление на кредитния риск, като кредитните деривати. Със създаването на нови практики и инструменти за управление на кредитните експозиции, банките трябва да предоставят както количествена, така и качествена информация за тези нови практики и инструменти. За банките, които сега използват такива иновационни инструменти, оповестяването трябва да включва следната информация:
· представяне начините на използване на инструментите, включително стратегия и цели;
· условни суми и справедлива стойност на инструментите;
· размер на закупения и/или продаден кредитен риск;
· разбивка по видове инструменти (напр., суап за обща възвращаемост, суап за неизпълнение по кредит, или други кредитни деривати) и
· къде са заведени инструментите (т.е. търговска или банкова книга).
16. Банката трябва да оповестява количествена и качествена информация за своите дейности по секюритизиране.
33. Банка, която секюритизира активи трябва да оповестява както качествена, така и количествена информация за тези дейности. Тази информация трябва да включва стратегията и целите на банката в дейностите й по секюритизации, размера и вида на секюритизираните активи, и размера на запазеното обслужване. Тя трябва да оповестява и големината на запазения риска или запазените активи, данни за запазени подчинени интереси (първа защита срещу загуби), и общите клаузи за право на регрес. Ако банката има продължаващи интереси в секюритизирани активи, изпълнението по тези секюритизирани активи трябва да се оповести.
17. Банката трябва да оповестява обобщена информация за своите договорни задължения по споразумения за право на регрес и очакваните загуби по тези споразумения.
34. Банката трябва да оповестява информация за сделките с право на регрес – сделки, при които тя е продала актив(и), но запазва отговорността за плащането, ако първоначалният кредитополучател(и) или контрагент не извърши плащането или не изпълни други договорни или поети задължения. Оповестяването трябва да включва обобщена информация за условията на споразуменията за право на регрес и размера на продадените активи и очакваните загуби по тези споразумения. Тези споразумения могат да изложат банката на значителен кредитен риск, но често не се признават в баланса.
(г) Качество на кредитите
18. Банката трябва да предоставя обобщена информация за вътрешния си рейтингов процес и вътрешните кредитни рейтинги за кредитните й експозиции.
35. Банката трябва да предоставя обобщена информация за своя вътрешен рейтингов процес, и да обяснява прилаганата концепция за загубите и как използва вътрешните рейтинги във вътрешния процес на разпределяне на капитала на банката. На базата на вътрешния й процес на определяне на кредитни рейтинги, банката трябва да осигурява обобщена информация за качеството на балансовите и задбалансовите й кредитни експозиции. Това оповестяване би могло да включва описание на вида на контрагента и вътрешния кредитен рейтинг. Банката може да оповестява и информация за кредитните експозиции въз основа на външни рейтинги. От банките не бива да се очаква да оповестяват “собствена” информация.
19. Банката трябва да оповестява общите кредитни експозиции по основни категории активи, като показва обезценените и просрочени суми по всяка категория.
36. Банката трябва да осигурява изчерпателна информация за обезценените и просрочени активи, включително разбивки по съответни категории активи, видове контрагенти и географски райони. Тази информация трябва да включва отделно оповестяване на обезценените и просрочени активи (напр. 90 дни или повече) и “възрастов” анализ на просрочените кредитни експозиции.
20. Банката трябва да оповестява сумите на специфичните, общи и други провизии. Където е приложимо, тези провизии трябва да се оповестяват по основни категории активи.
37. Банката трябва да оповестява сумите на всички провизии. Ако е уместно, те трябва да бъдат оповестени по основните категории активи, описани по-горе (напр. провизии за загуби по кредити, провизии по задбалансови експозиции, и др.)
21. Банката трябва да оповестява изравняването на промените в провизиите за обезценка на кредити.
38. Банката трябва да представя изравняването на всички провизии заделени за обезценка на кредити (“план за непрекъснатост”), включващо:
· описание на вида провизия;
· началното салдо на провизията;
· отчисления (или намаления), направени срещу провизията за периода;
· възстановени суми по направени преди отчисления (отписвания), добавени отново към провизията през периода;
· суми, заделени за изчислени вероятни загуби за периода;
· всички други корекции в провизията (напр. курсови разлики и др.), включително трансфери между провизиите; и
· крайното салдо на провизията.
39. Отписаните и възстановените суми, които са записани директно в отчета за приходи и разходи, също трябва да бъдат оповестени.
22. Банката трябва да оповестява кредитните експозиции, по които начисляването на лихви или други договорни парични потоци – в съответствие с условията на оригиналното споразумение – е било прекратено поради влошаване на кредитното качество.
40. Банката трябва да оповестява информация за салдата по кредитни експозиции, по които начисляването на лихви или други договорни парични потоци (напр. парични потоци по суапови транзакции) е било прекратено в резултат на влошаване качеството на кредита. Това оповестяване трябва да представя разбивка за видовете кредитни експозиции, размера на експозицията и ефекта й върху отчета за приходи и разходи.
23. Банката трябва да оповестява обобщена информация за кредитните експозиции, които са били преструктурирани през годината.
41. Банката трябва да оповестява агрегирана информация за кредитните споразумения, които са преструктурирани през периода. Тази информация трябва да включва салдата на преструктурираните кредити, величината на преструктурирането, ефекта от преструктурираните кредитни споразумения върху провизиите и върху настоящите и бъдещите доходи, както и основния характер на отстъпките по всички кредитни взаимоотношения, които са преструктурирани, включително кредити, деривати и други балансови и задбалансови дейности. Ако се очаква пълно погасяване, не е необходимо оповестяване на преструктурираният кредит след като има изпълнение в съответствие с модифицираните условия за разумен период от време14.
(д) Доходи
24. Банката трябва да предоставя информация за приходите, нетните доходи и възвращаемостта по активите.
42. За да може адекватно да се оцени финансовото изпълнение на една банка и, по-конкретно, какви са доходите й спрямо кредитните рискови експозиции, банката трябва да предоставя изчерпателно изложение и анализ на доходите, включващо разбивка на приходи и разходи (включително извънредните позиции) за периода. Допълнителните данни трябва да включват:
· информация за приходите и разходите, групирани по характер или функция в рамките на банката;
· лихвени приходи и разходи по вид дейност (напр. кредитиране, търговия, инвестиране и др.), географско разпределение и качество на кредитите;
· информация за ефекта от активите, по които не се начисляват лихви и обезценените активи върху финансовото изпълнение на банката, включително информация за намаленията и провизиите;
· обобщена информация за ефекта от хеджирането върху приходите и разходите;
· размера на всички отписани и възстановени суми, които са записани направо в отчета за приходи и разходи; и
· ефект на секюритизацията върху приходите.
ІV. Информация за кредитния риск необходима на надзорниците
43. Надзорниците използват комбинация от методи за събиране на информация, в зависимост от надзорните практики, характера на данните, броя на институциите под надзор, обема и сложността им, и характеристиките на пазара и регулаторната рамка. Особено важно е банковите надзорници да могат да получават информация, която им позволява да откриват потенциални проблеми на ранен етап и да установяват тенденциите не само за конкретни институции, но и за цялата банкова система.
44. Публичните отчети, включващо информацията в годишните отчети, прес съобщения и аналитични прегледи, са единия елемент от информацията, използвана от надзорниците. Препоръките, включени в Раздел ІІІ на този документ, очертават няколко конкретни оповестявания, които банките трябва да включват в публичните си отчети, за да се подобри прозрачността на техния профил по отношение на кредитния риск. Много надзорници могат да използват това публично оповестяване като част от информацията, която събират, за да оценяват рисковия профил по отношение на кредитния риск на отделните банкови институции, както и на банковата система.
45. Все пак, за да получат своевременна и изчерпателна картина за кредитния риск в надзираваните банки, надзорниците се нуждаят от информация, допълнително към публично оповестената. Допълнителната информация, поискана или получена от надзорниците чрез надзорните отчети или по друг начин, може да включва:
· подробна информация за кредитните експозиции към големите кредитополучатели/контрагенти или към кредитополучателите в конкретни сектори на икономиката, включително самоличността на кредитополучателя, вид и размер на експозицията;
· подробна информация за конкретните кредитополучатели/контрагенти, включени в списъка “за наблюдение”, изготвен от банката;
· подробна информация за конкретните кредитополучатели/контрагенти, чиито експозиции понастоящем се считат за обезценени, включително всички провизии за загуби по кредити, които в момента са заделени по или определени за експозицията;
· подробна информация за преструктурирани кредити и кредитите, за които са дадени специални условия; и
· информация подобна на публично оповестената, но предоставяна и актуализирана по-често.
46. В много страни банковите надзорници разчитат в много голяма степен на информацията, получавана чрез регулярните надзорни отчети на банките. Тази информация се събира и анализира, за да се оценява състоянието, изпълнението и рисковия профил на отделните банки, банковата система, или конкретни сектори на икономиката. Системите за надзорна отчетност дават възможност за ранно откриване на проблеми в интервалите между надзорните инспекции на място, външните одити, или надзорни посещения, което позволява на надзорниците да предприемат бързи мерки преди проблемите да станат по-сериозни.
47. Като допълнение към информацията, представена в публичните и надзорните отчети, надзорниците често събират допълнителна информация, за да изяснят профила на банката по отношение на кредитния риск, както и по-добре да разберат важни въпроси, свързани с управлението на кредитния риск. Надзорниците събират данни по време на инспекциите на място, целевите проверки, процесите на външните одити и специалните проучвания или изследвания. Тази информация “от първа ръка” се използва заедно с публично оповестената информация и регулярните надзорни отчети, за да се придобие по-изчерпателна картина за състоянието, операциите, рисковия профил и управлението на риска на банката. Вътрешната управленска информация, отнасяща се най-вече за кредитния риск, включва:
· обширна информация за управлението на кредитния риск, включително данни за качеството на активите;
· статистика на вътрешния контрол/вътрешния одит и други оценки;
· тенденции и секторен анализ;
· представяне на оценките, които свързват реалните резултати с очакваното изпълнение; и
· икономически капитал, заделен за кредитния риск, и възвращаемостта на този капитал.
48. Когато институции предприемат бизнес дейности, които попадат под юрисдикцията на различни надзорни органи, или когато някои филиали не са под надзор, надзорниците трябва да обмислят как най-добре да получават информация, която да осигурява изчерпателна и своевременна картина на рисковете, свързани с цялостната дейност на институциите. Надзорниците могат, например, да счетат за полезно да обсъдят този въпрос с регулирани фирми. Банковите надзорници трябва да се опитат да получават информация за тези дейности на консолидирана основа, като отчитат правните различия между дъщерните дружества и необходимостта от получаване на обобщена информация за основните бизнес дейности и ключови субекти (структури) в рамките на консолидираната банкова група.
V. Заключения
49. Опитът в света показва, че лошото качество на кредитите, комбинирано със слабо управление на кредитния риск продължават да са основната причина за банковите фалити и за банковите кризи. Затова е очевидно, че информацията за банковия профил по отношение на кредитния, включително качеството на кредитните им експозиции и адекватността на процеса по управление на кредитния риск, е от изключително значение за оценката от страна на пазарните участници и надзорниците на тяхното състояние, изпълнение и способност да оцелеят в дългосрочен план. Тази информация е важна и за оценката на общата сигурност и стабилност на банковите системи.
50. Базелският комитет определи следните пет широки области, в които банките трябва да осигуряват изчерпателно и точно оповестяване:
· Счетоводни политики и практики;
· Управление на кредитния риск;
· Кредитни експозиции;
· Качество на кредитите;
· Доходи.
51. Понастоящем не всички банки се придържат към насоките за най-добрите практики, представени в този документ. Базелският комитет препоръчва банките да повишат нивото си на публично оповестяване, за да изпълняват тези насоки в зависимост от характера, размера и сложността на техните дейности. Чрез проучвания и други фактологически и констативни инициативи, Базелският комитет ще продължи за наблюдава степента, в която банките постигат напредък в подобряване на оповестяването на кредитния риск.
Анекс
Сравнение на насоките за оповестяването на кредитния риск
За да помогнем на читателите да сравняват насоките за оповестяването, представени в този документ, с препоръките за оповестяването, издадени от Базелския комитет през юли 1999 г. като част от документа му за отчитането на кредитите, таблицата по-долу съпоставя тези два комплекта от препоръки. Като допълнителна помощ, таблицата препраща и към подобни изисквания към оповестяването, изложени в международните счетоводни стандарти (МСС), издадени от Комитета за международни счетоводни стандарти (КМСС).
|
Препоръки за най-добрите практики, представени в този документ |
Препоръки в Документа за отчитане на кредитите, юли 1999 (ДОК) |
Международни счетоводни стандарти (МСС) |
|
1. Оповестяванията в годишните финансови отчети на банките, трябва да се адаптират към големината и характера на операциите на банката в съответствие с принципа за съществеността. |
ДОК 12 |
МСС 1.29, МСС 30, Рамката |
|
2. Банката трябва да оповестява информация за счетоводните политики, практики и методи, които използва за отчитане на експозициите си към кредитен риск. |
Подобни на ДОК 13, макар и с по-широк обхват |
МСС 1.97, МСС 30.43, МСС 32.47 |
|
3. Банката трябва да оповестява информация за счетоводните политики и методи, които използва за определяне на специфичните и общите провизии, и трябва да обяснява използваните ключови допускания. |
ДОК 14 |
МСС 1.97, МСС 30.43, МСС 32.47 |
|
4. Банката трябва да оповестява качествена информация за характера на кредитния риск в дейностите й и да описва как възниква кредитния риск в тези дейности. |
|
|
|
5. Банката трябва да оповестява информация за управлението, структурата и организацията на функциите по управление на кредитния риск. |
По-подробни насоки относно някои елементи на ДОК 15. |
|
|
6. Банката трябва да оповестява качествена информация за политиките и практиките си за управление и контрол на кредитния риск. |
ДОК 15 |
МСС 32.43А (изменен с МСС 39) |
|
7. Банката трябва да оповестява информация за техниките и методите си за управление на просрочените и обезценени активи. |
|
|
|
8. Банката трябва да предоставя информация за използваната от нея система с кредитни точки и модели за измерване на кредитния риск в портфейла. |
|
|
|
9. Банката трябва да оповестява салдата по кредитни експозиции, включително текущата експозиция и, ако е уместно, евентуалната бъдеща експозиция, по основни категории. |
|
По-подробни насоки в сравнение с МСС 32.66 |
|
10. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по бизнес браншове. |
|
МСС 14 |
|
11. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по основни категории контрагенти. |
Подобни на ДОК 16, макар и с по-голям обхват |
|
|
12. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по географски региони. |
Подобни на ДОК 17, макар и с по-голям обхват |
|
|
13. Банката трябва да оповестява информация за значителните концентрации на кредитен риск. |
ДОК 18 |
МСС 32.66 (б), МСС 30.40 |
|
14. Банката трябва да оповестява ефекта от техниките за смекчаване на кредитния риск, включително обезпечения, гаранции, кредитни застраховки и правно приложими споразумения за нетиране. |
|
|
|
15. Банката трябва да оповестява количествена и качествена информация за използваните от нея кредитни деривати и други инструменти, които преразпределят кредитния риск. |
|
|
|
16. Банката трябва да оповестява количествена и качествена информация за дейностите си по секюритизиране. |
|
МСС 39.170 (г) |
|
17. Банката трябва да оповестява обобщена информация за договорните си задължения по споразумения с право на регрес и очакваните загуби по тях. |
ДОК 19 |
МСС 30.26, МСС 37.86 |
|
18. Банката трябва да предоставя обобщена информация за вътрешния си рейтингов процес и вътрешните кредитни рейтинги на кредитните й експозиции. |
|
|
|
19. Банката трябва да оповестява общите кредитни експозиции по основни категории активи, като показва обезценените и просрочените суми по всяка категория. |
Включва елементи от ДОК 20 и 21, макар и с по-голям обхват. |
|
|
20. Банката трябва да оповестява сумите на специфичните, общите и други провизии. Ако е уместно, тези провизии трябва да бъдат оповестени по основни категории активи. |
Включва елементи от ДОК 20, макар и с по-голям обхват. |
По-подробни насоки в сравнение с МСС 30.43 (в) |
|
21. Банката трябва да оповестява изравняването на промените в провизиите за обезценка на кредити. |
Подобни на ДОК 22, макар и с по-голям обхват. |
МСС 30.43 (б) |
|
22. Банката трябва да оповестява кредитните експозиции, по които начисляването на лихви или други договорни парични потоци – в съответствие с условията на оригиналното споразумение – е прекратено поради влошаване качеството на кредита. |
Подобни на ДОК 23, макар и с по-голям обхват. |
МСС 30.43 (г) |
|
23. Банката трябва да оповестява обобщена информация за кредитните експозиции, които са преструктурирани през годината. |
Подобни на ДОК 24, макар и с по-голям обхват. |
|
|
24. Банката трябва да предоставя информация за приходите, нетните доходи и възвращаемостта на активите. |
|
МСС 1.75, МСС 30.10 |
Източници
1. www.bnb.bg
2. bg.wikipedia.org
]]>
