 |
|
Нов български университет
КУРСОВА РАБОТА
По Застраховане
На тема:
Определяне, оценка и управление на застрахователния риск
Специалност: Финанси
2009 г.
Съдържание:
1. Същност на застрахователната услуга
3. Застрахователни потребности. Мотивация на клиентите
5. Видове риск на застрахователя
5.1. Застрахователно-технически риск
5.2. Административно-стопански риск
6. Последователност на управление на риска
7. Предвиждане в бъдещето на риска
8. Размер, оценка и изменения на риска
8.2. База на оценка. Оценка на риска
9. Теории за контрола върху развитието и прогнозиране на рисковете
9.2. Теория за освобождаване на енергията
10.3. Метод на отстъпки и добавки
11. Мерки за намаляване на щетоносните последици
11.1. Мерки, прилагани в рамките на самото застрахователно правоотношение
11.1.1. Техникоикономическа стопанска защита
11.1.2. Стопанска защита при застраховането
11.2. Застрахователно-технически мероприятия
13. Превантивни действия на застрахователя.
1. Същност на застрахователната услуга
Застраховането е вид търговска дейност. Застрахователната услуга е уникална по своята същност финансова услуга, която има с определено предназначение, цена и качество. Осъществяването на тази услуга е свързано със специфична дейност, който се извършва от застрахователя на застрахованото лице. Застрахователната услуга има редица особености. На първо място, нейното потребление предхожда реализацията й. Това произтича от факта, че застрахователната услуга е алеаторна, което пък означава че има вероятностен характер. Тя се потребява предварително, без да е известно дали изобщо ще възникне такава потребност /това се свързва с риска, застрахователната услуга е зависима от риска или неговото настъпване/. При потребяване на застрахователната услуга, застрахованото лице предварително плаща сума, която представлява застрахователната премия, с което фактически купува застрахователния продукт. Реализацията на застрахователната услуга (получаването на застрахователна сума или обезщетение) се осъществява напред във времето.
Може да се обобщи: най-характерната черта на застрахователната услуга е фактът, че реализирането й е възможно след осъществяване на т. нар. пласиране на застрахователните договори, т. е. след тяхното сключване. Следователно, от икономическа гледна точка, застрахователната услуга не може да се разглежда като еднократен акт. В случая се изхожда от обстоятелството, че съществува известен период от време между момента на плащане на застрахователната премия и момента на получаване на плащането от страна на застрахователя при реализиране на риска.
…………………………………………
Застрахователните потребности по своята същност произтичат от застрахователните нужди. Те могат да се определят като възможност на хората да предприемат определено действие за сключване на застрахователен договор, което се проявява след осъзнаване на застрахователните нужди. В тази насока във възможностите на застрахователното дружество е да мотивира клиента за правилното “възприемане” на застрахователната услуга нейните свойства и цена.
Желанието за застраховане се появява във формирането на застрахователно съзнание у хората и в търсенето на сигурност чрез потребяването на конкретен застрахователен продукт. За целта при мотивацията на клиента, дружеството трябва да насочи своето внимание върху следните няколко момента:
· изтъкване на качеството на застрахователната услуга, респективно на нейната същност и особености;
· подчертаване на ползата и икономическото значение на конкретния застрахователен продукт;
· предлагане на най-добрия алтернативен вариант на клиента от многообразието на застрахователни услуги и продукти, респективно предлагането на най-добро съотношение “полза- цена”;
· изтъкване на имиджа на застрахователното дружество, което агентът представлява.
.....................................................
Рискът се дефинира и като отношение към резултати, които биха настъпили в определен период от време в дадена ситуация. При положение, че е възможен само един резултат отклоненията и съответно рискът е “0”. Ако са възможни множество резултати, рискът не е “0” и се намира в границите между “0” (невъзможност да настъпи) и “1” (сигурност за настъпване). По такъв начин рискът е характеристика на едно цялостно разпределение на вероятността В ситуация, при която са възможни два резултата, при която единият е “1”, а другият е “0”, рискът е “0”, тъй като действителният резултат е известен. Той или ще настъпи, или няма да настъпи. Следователно рискът и вероятността са две различни понятия.
И рискът, и вероятността имат свои обективни и субективни интерпретации. Обективно разпределение на вероятността и свързания с това риск е разпределението, което действително настъпва. Субективно разпределение е това, което риск-мениджърът счита за най-очаквано. С цел да се намери отклонението, което съществува между обективното и субективното разпределение на очакваните вероятности за настъпване на риска и начина за оценка на това отклонение, е необходимо да се знае основното разпределение на вероятностите. Отклонението от резултатите може да бъде измерено като се използват едни или повече от възприетите статистически критерии.
.................................................
5.3. Управленски риск
Този риск е пряко свързан с неправилно взетото управленско решение, вследствие на което застрахователното дружество реализира загуба. Той, както и административно-стопанския риск, нямат връзка с развитието на риска. Причините за възникването му са субективните действия на застрахователя.
Управленският риск винаги е свързан с оправдания управителски риск. На лице е когато, вземайки дадено решение се очаква позитивен резултат, но по обективни причини, до такъв резултат не се стига. Подобни са случаите и при въвеждане на нови застрахователни продукти, сключване на застраховки на обекти, за които рискът не е проучен или липсват данни за неговата оценка, при неправилно сключена презастраховка, при подбор на сметни основи, от инвестиционна дейност и т.н.
Управленският риск е свързан с вземане на управленско решение. При вземане на управленско решение се цели реализиране на печалба, която по една или друга причина не се получава, или при въвеждане на нов застрахователен продукт, който е нерентабилен за застрахователя, но задоволява определени застрахователни нужди.
Най-опасен е управленският риск, получен от провежданата инвестиционна политика на застрахователя. С влизане в сила на Закона за застраховането, тази дейност се регламентира в определени граници.
.........................................................
Когато се преценява развитието на риска на дадена застрахователна съвкупност,особено важно е да се разполага с достоверна информация. Всяко неправилно организиране на рисковата статистика е предпоставка за неточности при получаване на данните, а от там и за неточни оценки.
Дори и при най-прецизната рискова статистика и при спазването на всички изисквания за изграждането на застрахователната тарифа са възможни отклонения в отделните рискови групи-в едни има големи плащания, а в други те са сведени до минимум. При това възниква въпросът:може ли данните с помощта на които с изградени тарифните ставки, да се считат за достоверни? Отговорът е положителен. Застрахователят и за тези групи трябва да определи тарифите ставки, чрез които въпреки известното надценяване или подценяване на риска, застрахованите трябва да бъдат третирани по еднакъв начин. Тогава може да бъде приложен т.нар. метод на процентната щета не за всяка група поотделно, а като се обединят една група. Ревизията на премии по метода на процентната щета се свежда до съпоставяне на действителната сума на щетите с предполагаемата
.............................................................
Презастраховането е дейност по прехвърляне на рискове, поети от застраховател, срещу заплащане на презастрахователна премия. Отношенията между застрахования и застрахователя не се променят, с разлика, че презастрахователя може да заплати обезщетението при настъпване на застрахователното събитие.
Презастраховането играе важна роля за намаляване експозицията към катастрофален риск. Оценката на качеството на вземания по презастраховки е също важна част от анализа на качеството на актива. Това включва идентифициране както на презастрахователите, срещу които компанията има най-големи просрочия, така и тези, към които има значителни експлозии.
.............................................................
Използвана литература
1. Александрова, М., и колектив, Финанси, УИ „Стопанство”, София, 2000 г.
2. Драганов, Хр., Й. Близнаков, Застраховане, Тракия-М, С., 2000 г.
3. Драганов, Хр., М. Нейков, Имуществено и лично застраховане, Тракия-М, С., 2000 г.
4. Драганов, Хр., Й. Близнаков, Г. Димитрова, Застрахователен пазар, Тракия-М, С., 2001 г.
5. Драганов Хр., Управление на риска, Тракия-М, С., 2002 г.
Темата е изготвена 2009 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
застрахователна услуга, застрахователен пазар, видове риск, застрахователно-технически риск, административно-стопански риск, управленски риск, управление на риска, размер на риска, оценка на риска, изменения на риска, контрол върху развитието на риска, теория на доминото, теория за освобождаване на енергия, методи за оценка на риска, стопанска защита, презастраховане, платежоспособност
]]>
